Капанът за Инспектората на ВСС щракна

Март 2016 г. – инспекторите встъпват в длъжност. Мандатът им изтича, но парламентът бездейства

© Георги Кожухаров

Март 2016 г. – инспекторите встъпват в длъжност. Мандатът им изтича, но парламентът бездейства



Позицията е препечатана от страницата на Българския институт за правни инициативи (БИПИ).


Изнесеното от Държавния департамент на САЩ име на български съдия, заподозрян в корупция, отново вкара в дневния ред на обществото работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС). Извършеното от него предварително проучване на съдия Миталов по сигнал на тогавашния главен прокурор завършва със становище, че няма основания за образуване на проверка. Основен аргумент в случая е, че инспекторатът по закон няма право да прави проверки по съществото на актовете на магистратите. Това е запазено поле за инстанционния контрол.


В целия медиен шум по темата обаче се изтърва един много важен момент -




мандатът на сегашния състав на Инспектората на ВСС изтича след по-малко от месец.


По-конкретно: 10-имата инспектори бяха избрани от Народното събрание на 18.02.2016 г. и встъпиха в длъжност на 14.03.2016 г. Техният мандат е 4 години и изтича на 14 март 2020 г. Главният инспектор Теодора Точкова беше гласувана на 2.04.2015 г. и встъпи в длъжност на 9 април 2015 г. Нейният мандат е 5 години и изтича на 9 април 2020 г.


Съгласно чл. 44 от Закона за съдебната власт "Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се правят от народните представители не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред комисията по ал. 2".


Защо инспекторатът е важен не само за системата, а и за обществото


През 2015 г. бяха приети промени в конституцията, които засегнаха и инспектората. Портфолиото му се разшири с още правомощия, включващи проверки за почтеност и конфликт на интереси, проверки на имуществени декларации и действия, които накърняват престижа на съдебната власт и независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. На практика това означава, че Инспекторатът на ВСС се превърна в антикорупционния орган на съдебната власт. Какво последва от тези промени?


Първо, инспекторатът поиска още повече правомощия, включително и разследващи, което не се осъществи, а и не би трябвало да се позволява. Второ, поиска и самостоятелен бюджет, който самостоятелно да защитава в парламента. И това не беше реализирано, защото инспекторатът е към Висшия съдебен съвет и като такъв няма абсолютна независимост и автономност. Напротив, добре е да работи в тясна връзка с ВСС и неслучайно в структурата на ВСС има постоянни комисии за взаимодействие с него.


По-важно е какво свърши инспекторатът от приемането на промените в конституцията досега. Обективният анализ следва да каже, че мандатът на този състав на инспектората беше белязан от


казуси, които "крещяха" за сериозна проверка, но не я получиха. Могат да се споменат само т.нар. Цумгейт


и публичното оповестяване на лични данни от декларацията на съдия Мирослава Тодорова. И двата случая бяха широко отразени в медиите. В първия казус инспекторатът беше критикуван за чадъра, който разпъва върху силните на деня магистрати (тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров, понастоящем председател на антикорупционната комисия), а в другия, че "наказва" магистрати, които са дръзнали да критикуват все по-сериозните и задълбочаващи се проблеми в съдебната власт. И в двата случая инспекторатът не реагира по подобаващ начин, което от своя страна също е реакция, даваща ясен сигнал за голямото разделение в системата. За "благодарност" преди няколко дни парламентът гласува текстове, които изкопаха още по-дълбок разделителен окоп в съдебната власт, като гарантираха кариерното развитие на инспекторите след изтичането на техния мандат - без конкурс и с повишено заплащане.


Мандатът на този състав е към своя край.


Парламентът отдавна трябваше да е задвижил процедурата по номиниране


или поне по търсене на кандидати. А този процес е важен не само защото съставът ще бъде разделен по нов начин, но и защото гражданите, които потенциално могат да изпращат сигнали до инспектората, следва да знаят как парламентът е достигнал до конкретните имена. Впрочем някои от тези имена може и да са познати на професионалната общественост, защото законово няма пречка лица от предишния състав сега отново да бъдат номинирани. Ако се стигне до такава ситуация, то това също ще е проблем, защото създава предпоставки за изграждането на инспекторатска номенклатура.


Основните моменти в една такава важна процедура се свеждат до 3 много прости стъпки - 1) достатъчно време за обсъждане на потенциални кандидати още ПРЕДИ номинацията им, 2) задълбочена проверка на техните качества, като в конкретния случай това трябва да са висок професионален морал, почтеност и доказана устойчивост на натиск - най-вече политически, защото


инспекторите и главният инспектор са политически избор,


бидейки избрани с квалифицирано мнозинство само от парламента и 3) публично изслушване, което трябва да даде възможност и на представители на професионалните организации (като минимум) да задават директно въпроси.


Към днешна дата няма индикации Народното събрание да е предприело някакви действия в посока започване на процедура за избор. Тук е важно да припомним и казуса с първия състав на инспектората, при който близо две години парламентът не успя или не пожела да направи избор и се наложи тогавашният главен инспектор г-жа Караиванова да обяви в пленарна зала, че е депозирала оставката си.


Не се знае дали тази ситуация ще се повтори, но вече има подобни индикации.


Защо Народното събрание за пореден път не се съобразява със законовите срокове


Дали това не се прави целенасочено? Сегашният инспекторат се е доказал като удобен и сигурно има интереси неговият състав да бъде задържан максимално дълго. Независимо от мотивите политическият капан за него щракна. Когато мандатите на независимите институции се нарушават (дали с предсрочно освобождаване или оставане на позицията след изтичане на мандата) от изпълнителната и законодателната власт, имаме условия на изпреварващо послушание, което прави институциите зависими. Както обществото, така и професионалната общност са изправени пред риска да се сложи прът в работата на Инспектората към ВСС. Очаква се политическа договорка - местата да бъдат разпределени между партиите в парламента на квотен принцип. Кога ще стане това - предстои да видим.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK