© КРИБ
Министърът на българското европредседателство Лиляна Павлова в компанията на Николай Вълканов, семейство Домусчиеви, семейство Горанови и премиера Бойко Борисов. Снимката е от Пролетният бал на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България през 2018 г.
Бойко Борисов на практика играе ролята на на "добрия европеец", но проблемът е, че олигарси контролират стратегически важни активи и това оставя България на прищевките на тесен кръг хора. Това казва за агенция "Блумбърг" Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията в София. Коментарът му е по повод геополитическата ориентация на страната, за която се разказва под заглавие "Старият "троянски кон" на Русия в Европа разиграва Изтока срещу Запада".
"Ако тези хора променят това на кого са верни, се променя цялата ориентация на страната", допълва Стефанов за групата, която мнозина смятат, че е превърнала България в "завладяна държава".
Най-тревожният въпрос е, че българската властова система може лесно да бъде манипулирана, казва пред "Блумбърг" и Калин Славов, който от 2011 г. ръководи българското поделение на Transparency International. Това е годината, в която България изпревари Гърция като най-корумпирания член на ЕС.
Казано накратко, продължава той, на практика България се управлява от хора, които правят каквото си искат. Правната рамка не е достатъчно силна, за да защити върховенството на закона, а членствата в ЕС и НАТО не приближиха достатъчно страната до западните норми.
Михаил Груев, историк и директор на Държавна агенция "Архиви", описва, че в българските вени е проникнала идеята за балансиране на интересите на Изтока и Запада. "Рискът е загуба на този баланс. България трябва да приеме реалността. Щеше да е по-лесно, ако Русия я нямаше, но такава е историческата и географската ни реалност."
В обществения и политическия дебат няма разговор за това къде българския интерес, включително като страна - член на ЕС и НАТО, съвпада и се разминава с този на Русия, каза Руслан Стефанов тази седмица и пред БНР.
"Това е особено видимо в медийния сектор, където се тиражират тези на откровена руска дезинформация и се мълчи за щетите, които понася България от решения на българското правителство по проекти за милиарди евро като продължаването на "Турски поток" или АЕЦ "Белене".
"Възхваляването на Владимир Путин в Русия автоматично попада в български медии и това парадоксално го прави по-популярен от който и да е български политик", допълва казва Стефанов, който е съавтор на доклада "Наръчникът на Кремъл в Югоизточна Европа"
Няма българска политическа партия, която да заявява къде интересите на България съвпадат с Русия и къде се разминават, допълва експертът. "И, забележете, там където съвпадат, всеки бърза да посочи, че това е важно, но където се разминават, има мълчание, т.е. не се говори по тези факти". Българските медии също би трябвало да представят повече информация по фактите, включително защо руските енергийни доставки за България са по-високи от тези за Германия например.
Винаги през последните години българските власти реагират бавно и плахо на откровени провокации, идващи от най-високо ниво в Москва.
Въпросът е, че в България има достатъчно признаци за превземане на държавата от частни интереси, което създава проблем със слабо управление и върховенство на закона. "Ако имахме по-добра, по-прозрачна идея за това какво могат да направят българските власти, щяхме по-добре да разграничаваме между това кое е дезинформация и кое са реалните интереси на българската държава."
Публикацията на "Блумбърг" обръща внимание и на страстите около бъдещето на московския почивен комплекс "Камчия". Управителят му Николай Недялков показва какво има в него и се шегува, че едно от нещата, които не може да се вършат там, е да има шпионска централа. Българските власти казват, че още нямат официално искане да се променя статутът на комплекса. Но случаят показва, че България остава важно място във времена на засилено напрежение заради шпионаж, енергийна сигурност и корупция, коментират авторите, допълващи и ролята на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в района.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
