"Проклятието на помощите" и четиримата скъперници

Премиерът на Нидерландия Марк Руте заедно с премиерите на Австрия, Дания и Швеция представлява "скъперническата четворка".

© Yves Herman, Reuters

Премиерът на Нидерландия Марк Руте заедно с премиерите на Австрия, Дания и Швеция представлява "скъперническата четворка".



Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика, народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996-2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител е на КС2 ЕООД. Текстът му е от "Свободна Европа".


Миналата седмица не се стигна до решение по бюджета на ЕС за следващия програмен период и засега това води само до напрежение. Това не е драма и още по-малко криза.


Проблемът е, че няма съгласие по бюджет с идеите на новоизбраните комисия и парламент. В нормална обстановка разходите на месец следва да "горят" (казано на счетоводен жаргон) в размер, установен с предишния бюджет. Но без известно жонглиране с резервите новите идеи не могат да се материализират.




Британските данъкоплатци бяха вторият по значимост кредитор на ЕС. След тези на Германия и заедно с Франция, Италия, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Дания и Ирландия.


Великобритания и нейните заместители


Тя е шестата икономика в света и втора по размер на БВП в ЕС. Приносът на страните се равнява на около 2% от сумарните разходи на техните правителства и на около 1% от брутния национален продукт (БНП, т.е., просто казано, доходът от дадена икономика както вътре, така и извън юрисдикцията на отделната страна) на Съюза. Делът на Великобритания е 11-12% от общите му разходи. За периода 2014-2020 г. те възлизат на приблизително 1.1 трлн. евро.


За след 2020 г. се предвижда увеличаване на бюджета. Подредени по скромност, предложенията изглеждат така: 1 094.8 млрд. евро, или 1.074% от БНП, от Шарл Мишел (председател на Европейския съвет), 1,135 млрд (1.11% от БНП) според комисията и 1,324 млрд. (1.33% от БНП) според Европейския парламент. По-щедри са представителите на колективни органи, по-спестовни - представителите на изпълнителната власт, които са по-отговорни (защото отговарят лично пред депутатите и избирателите в отделните страни).


Някои страни от групата на нетните кредитори "еднопроцентници"


С пълна сила това важи за премиерите на Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция. Наричат ги "скъперническата четворка". През 2104 г. премиерът Камерън заплаши с вето. Изобщо представителите кралството винаги са били едни от най-спестовните и разумни участници във вземането на решения в ЕС.


Сега в тази роля е холандецът Марк Руте. Той е обещал на коалицията в Хага, че новият бюджет ще бъде 1% от БНП на ЕС. Това е основателен аргумент. Но комисията изчислява, че националните бюджети обикновено са 45% от БНП средно за съюза, а страните внасят в него по-малко от 1% (останалото е принос от собствени приходи на ЕС).


Тъй като бюджетът е свързан и с изпълнение на определени регламенти, има премиери, които смятат, че това е свързано с излишни разходи. Канцлерът на Австрия Себастиян Курц е на мнение, че поне 100 процедури на ЕС са ненужни и скъпи, и е обещал да ги премахне. Скромна амбиция, но е добро начало. "Добро" за съюза, не само за Австрия. Такива разходи бяха едно от реалните основания на британците да гласуват за напускане на ЕС.


Другият важен аргумент против съюза при валидност на обяснението на покойния Роджър Скрътън е, че ако европейски политици направят грешка, хората не знаят как да гласуват срещу тях.


Брекзит винаги ще напомня тези аргументи, независимо дали всеки ги признава за правилни. Това ще разяжда доверието към съюза и неговите не съвсем познати на неспециалистите институции.


Пет от нетните кредитори на ЕС (Австрия, Германия, Дания, Нидерландия и Швеция), както преди Великобритания, имат своите бюджетни отстъпки. За първи път бяха договорени от г-жа Тачър, защото тогава страната й е "болникът на Европа" (според Вили Бранд). Срещу практиката на отстъпките сега роптаят страните бенефициенти.


Честна и нечестна игра


Бившите комунистически страни, Белгия, Гърция, Люксембург и Португалия са нетни бюджетни бенефициенти. Освен споменатите по-горе Ирландия и Финландия също са нетни кредитори, но с малко. Испания, Кипър и Малта отскоро вземат от ЕС толкова, колкото дават.


Замисълът на разходната политика на ЕС е да бъде справедлива и честна. Като равни права и задължения на страните членки и като приложима само където е по-ефективна, отколкото на национално равнище.


Справедливо е, че всички внасят в бюджета малък и равен дял от националния доход. Административните разходи (издръжката на комисията и другите органи на общността) също са поносими според всеки управленски стандарт - над 4% от бюджета, средно повече от два пъти по-малко от тези разходи в националните бюджети.


Но едно е на теория, друго е на практика, и трето - в живота.


Още по време на обсъждането на бюджета за 2007-2013 г. шестнадесет икономисти от различни страни от ЕС и Швейцария, водени от Рута Вайниене от Вилнюс, се опитахме да обясним на своите правителства и представители в ЕС няколко очевидни от икономика на политиката обстоятелства.


Най-важното от тях е, че разпределяните по приоритети бюджетни дейности (програми) и средства на европейските данъкоплатци създават стимули на всяка страна членка да живее поне донякъде за сметка на всички останали. Първоначалното намерението е благородно - подкрепа на по-малоимотните да се изравнят с по-заможните страни.


Непредвидените резултати обаче са следните:


- Нетните бенефициенти искат запазване на своите привилегии и отказ на нетните кредитори от техните бюджетни отстъпки


- Възниква определена наркотична зависимост от бюджетните програми на ЕС, известна в икономиката като "проклятието на помощите", движено съревнованието за привилегии като друг подобен и свързан с такива програми феномен


- Приносът на ЕС в икономиките на страните бенефициенти е средно 20 пъти по-малък от техния собствен, но малкият му размер и отдалечеността на кредитора го превръщат в предмет на изкушение за разпределящите средства


- Възникват допълнителни разходи по кандидатстване, отчетност, проследяване, административно и друго разследване и се появява отделна професия по търсенето и улесняването на достъпа до трансфери от "германските данъкоплатци", първоначалният замисъл за ефективност е под въпрос


- Привилегиите на страните бенефициенти мотивират търсенето на нови регламенти, които в крайна сметка премахват и конкуренцията между различните юрисдикции в рамките на съюза при данъци, минимални заплати и т.н. и заплашват сравнителните предимства на икономиките с по-ниски разходи за труд и ценови равнища (такъв е случаят с командированите работници).


Нови "реални" основания за по-висок бюджет


Дебатът миналата седмица има такива основания. Това са обещанията на политиците.


Такива са навиците в страните "кохезионници" и политическият натиск за повече селскостопански субсидии. Действа общото микроикономическо правило, че субсидиите обикновено пораждат опашка за онова, което се субсидира. В 15 страни политиците вече са обещали, че ще се "борят" за онова, което искат от тях. Когато не успеят, те ще оправдая или с ЕС, или с политиците от Германия, Франция и "скъперническата четворка".


Стопанските дейности и регламенти, разработени на равнище ЕС, са повече (общо над 20 пера са в областта на стопанския растеж, устойчивото развитие, природни ресурси и пр.) от предвидените традиционно от националните бюджети. Но списъкът им продължава да се разширява. Новите приоритети са механизмът за налагане на върховенството на закона, Зелената сделка и антивъглеродните политики (в новия бюджет само Полша засега има обещани компенсации от 7.5 млрд. евро), опазването на границите и общоевропейските въоръжени сили, бежанците и разширяването на съюза към Балканите.


Някои от тях изглеждат смислени. Само непредвидените последици са трудни за изчисляване.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 4005 Весело

    Бившите комунистически страни, Белгия, Гърция, Люксембург и Португалия.....
    ========
    Трудно се четат подобни статии.....

    Bukalemun
  2. 2 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3119 Любопитно

    Един от големите донори напусна, но разходите ще се увеличат. Това как да го разбираме? Някак си ми избива на късния социализъм в България.

  3. 3 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4603 Неутрално

    Този дописник, Красен Станчев, все по объркан става, и още по-лошото, и за четене не става...

    Икономедиа Етичен кодекс на българските медии. 3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ 3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
  4. 4 Профил на Да вярваме на истината
    Да вярваме на истината
    Рейтинг: 2216 Неутрално

    За България като махнем селскостопанските у субсидии все тая. Ама и ние барабар Петко с мъжете се бием на бързея.
    И за какво да ни още пари след като Държавата смени смени се накани да прави някоя дребна реформичка отиват пет НПО да протестират с по двама човека и хоп отпада.
    Респективно държавата не харчи и големи излишъци дето декември се разпределят за години напред. Още мъртви пари.

  5. 5 Профил на Корки
    Корки
    Рейтинг: 2743 Неутрално

    Поляците и гърци с договорените си субсидии за селско стопанство, подбиват цените на земеделските продукти в България и съсипват нашето селско стопанство.
    Къде отиват парите за въглеродни емисии? Трябва да ги дават на тези който с горите си усвояват въглероден двуокис!

    Свободата е възможноста сам да си наложиш дисциплина, преди да са ти я наложили други.
  6. 6 Профил на Да вярваме на истината
    Да вярваме на истината
    Рейтинг: 2216 Неутрално

    До коментар [#5] от "Корки":

    И как Гърция и Полша подбиват нашето селско стопанство след като няма незасята площ, ние също вземаме субсидии и освен това плодовете и зеленчуците са ни в пъти по-скъпи от гръцките и полските.
    Пазарът жв България не е само Кауфланд и Метро и Лидъл.
    Оранжериите да ни 10 пъти повече от соца.
    И в момента изнасят десетки ТИР-ове на ден домати и краставици и всичко. Един недоволен производител не съм видял напоследък.
    Миналата година традиционно Петричко-Сандански почнаха да мрънкат. Ама Розовата магия стана 6 лева на пазара и млъкнаха.

  7. 7 Профил на Корки
    Корки
    Рейтинг: 2743 Неутрално

    И как Гърция и Полша подбиват нашето селско стопанство
    —цитат от коментар 6 на Да вярваме на истината

    Като плодовете и зеленчуците са им в пъти по-евтини. Това е дъмпинг, компенсиран от по-високи субсидии за тези страни. При нас има евросубсидии за създаване на плодни насаждения, но са много малки за производство. Масова практика е да изсичат насаждения и да кандидатстват за създаване на нови насаждения. Тотално сбъркани стимули.

    Свободата е възможноста сам да си наложиш дисциплина, преди да са ти я наложили други.
  8. 8 Профил на Да вярваме на истината
    Да вярваме на истината
    Рейтинг: 2216 Неутрално

    До коментар [#7] от "Корки":

    Може да се правят далавери ама българското земеделие си се развива и още как. Нормално е в свободнияту пазар всеки да продават където си иска.
    Това, че българските зеленчуци са скъпи е прекрасно за България и производителите. Купувайте си български домати и краставици. В момента краставиците са 4 лева килограм, домститеу 5,80 на нашуяту пазар. Да не говорим, че разни матрули, лук, чесън, спанак са основно български в момента.

  9. 9 Профил на Иван K
    Иван K
    Рейтинг: 2592 Неутрално

    Цивилизацията е просъществувала успешно хиляди години без субсидии.
    След още толкова години ще бъде ясно дали субсидиите са били полезни.

    подпис
  10. 10 Профил на Black Hawk
    Black Hawk
    Рейтинг: 438 Весело

    До коментар [#1] от "eti mehter":

    По-скоро ти е трудно да разбираш.

  11. 11 Профил на Хи-хи
    Хи-хи
    Рейтинг: 1651 Неутрално

    До коментар [#9] от "Иван K":

    Ъхъ. И са се трепали като животни

  12. 12 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3254 Неутрално

    До коментар [#7] от "Корки":
    Субсидиите в замеделието отиват главно при ,,зърнарите ". Откога се предлага таван на субсидиите , но това не се харесва на шрпятрлчетата на бай Х

  13. 13 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1865 Неутрално

    Наистина няма как да отпадне един голям нетен вносител, а субсидиите да са запазят и отделно, тук съм съгласен напълно с автора, не е много ясно какъв е резултата от тях.
    Един от резултатите, усъвършенстване на краденето и измамите е налице - едни завишават или директно да лъжат за площите, други си построиха дворци по 'програма", да не говорим за зърно производителите, които доста добре си оправиха стопнаствата и личните сметки.
    Въпросът е тези субсидии да се премахнат за всички или да са еднакви за всички, за да има възможност за конкуренция, а не да играем едни срещу други в рамките на ЕС.

  14. 14 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8152 Неутрално

    А такива, като нас, даже и във вземането се затрудняват.

  15. 15 Профил на Красен
    Красен
    Рейтинг: 764 Неутрално

    Чудесна статия! Бих искал да видя малко повече анализ по идеите за приоритетни разходи - за мен там са объркани нещата.
    Виждам, че има такива, дето трудно четат - ми не се напъвайте бе хора - не е за вас тази работа :)

    И моите скромни 5 стотинки - докато местните правителства решават финансирането (най-често на базата на обещания пред местните избиратели) - никога няма да има силна интеграция, а ще има конюнктурни игри. По-смислена ми се вижда схемата с федерален данък и основна тежест в решенията на Европейския парламент (нали ги избираме пряко).

  16. 16 Профил на Красен
    Красен
    Рейтинг: 764 Неутрално

    До коментар [#1] от "eti mehter":

    Не се напъвай :) Кажи нещо за Ердо - гледам пак е пристанал на американците ;)

  17. 17 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 3193 Неутрално

    Ми добре се развива. Тази с коронавируса -- също.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  18. 18 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 3193 Неутрално

    Бившите комунистически страни, Белгия, Гърция, Люксембург и Португалия.....========Трудно се четат подобни статии.....
    —цитат от коментар 1 на eti mehter


    Що, аз го чета с кърпичка и си бърша сълзите от умиление. Първо, заради компанията. Второ, заради "бившите".

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  19. 19 Профил на motochristo
    motochristo
    Рейтинг: 1187 Неутрално

    Няма пълно щастие. Човек не може да е едновременно мързелив скъперник, и да иска да му се развиват нещата идеално. Стабиунос

    Гласуваш за прасе - получаваш кочина.
  20. 20 Профил на _imi_
    _imi_
    Рейтинг: 769 Неутрално

    Европейските субсидии , поради сбъркани критерии, корупция и шуробаджанащина не отиват за подпомагане на нуждаещите се и качествени фирми, а работят срещу тях , като по този начин забавят нормалното развитие в икономиката. От това страдаме всички. По- добре да няма субсидии и да оставим на честната конкуренция и пазара да реши, а не да мачкаме добрите и да се чудим защо сме най-бедни.

  21. 21 Профил на serafin
    serafin
    Рейтинг: 807 Неутрално

    До коментар [#1] от "eti mehter":

    Тази статия не е за неграмотни пикола и геврекчии.

    Ако искаш нещо да НЕ бъде свършено създай комисия




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK