Как малкият проблем води до голям порок

Законодателният замах за преуреждане на процедурите по атестиране и конкурси е сведен до критично ниско качество, до степен, в която се поставя под съмнение придобиването на статут на несменяемост на съдиите, прокурорите и следователите.

© Николай Дойчинов

Законодателният замах за преуреждане на процедурите по атестиране и конкурси е сведен до критично ниско качество, до степен, в която се поставя под съмнение придобиването на статут на несменяемост на съдиите, прокурорите и следователите.



Избори 2022

Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).


Несменяемостта на съдиите е правният инструмент, с който на практика се гарантира и укрепва независимостта и безпристрастността на съдебната власт и на съда като единствен призван да реши правен спор. Според действащата българска конституция съдиите придобиват несменяемост с прослужване на петгодишен стаж на съдийска служба и след извършено атестиране. Една от основните цели на атестирането е да въведе ясни и стриктни критерии и прозрачни процедури при проверка на качествата на съдиите и резултатите от работата им. Като краен ефект атестацията трябва да доведе до това полученото професионално развитие да съответства на действителните професионални качества. В детайли атестацията се явява:


- основание за придобиване на статут на несменяемост за младшите съдии




- определящ фактор при наказване или повишаване, включително и заемането на административно-ръководна длъжност.


Основополагащото обаче, преди да се стигне до различни етапи от професионалната изява на всеки магистрат, е той да придобие статут на несменяемост.


С особена тревога можем да отбележим последните изменения на Закона за съдебната власт (ЗСВ) от началото на месеца (изм. и доп. ДВ, бр. 11 от 07.02.2020 г.). Промените преуреждат цялостно атестациите и конкурсните процедури, но основно и някак незабелязано засягат съществено младшите съдии, прокурори и следователи.


Проблемите са в две посоки - прекомерната им зависимост от прекия наставник и неопределеният и неопределяем срок за атестиране, а оттам и за придобиване на статут на несменяемост.


По първия проблем


Допреди измененията като част от първоначалния им петгодишен стаж преди придобиване на несменяемост съдиите, прокурорите и следователите подлежаха на предварително атестиране на третата година от работата си. Отменената предварителна атестационна процедура беше необходим елемент за придобиване на качеството на редови съдия, прокурор и следовател с цел да се преценят правната подготовка и професионалните им възможности преди назначаването в съответния районен съд и прокуратура. При атестирането се вземаше предвид оценката на административния ръководител и становището на определения наставник. В зависимост от показания резултат можеха да им бъдат отправени препоръки или наложени обучителни мерки.


Сега с последните законови нововъведения за работата им следва де се изготвя доклад от наставника на втората година от назначаването им. Предвид това, че младшите съдии заседават в съставите на окръжните съдилища до втората година от разпределението им в съответния окръжен съд, оказва се, че те могат да бъдат поставени в зависимост от възгледите и оценката на едно лице, а именно конкретния им наставник. Така още от постъпването си в системата, вместо тя да възпитава независимостта им и да дава превес на обективното оценяване, се създават предпоставки за подчиненост и зависимости. Липсата на ясна процедура за оспорване на доклада на наставника не позволява адекватна защита, съответно не гарантира никаква обективност.


По втория проблем


Законодателният замах за преуреждане на процедурите по атестиране и конкурси е сведен до критично ниско качество, до степен, в която се поставя под съмнение придобиването на статут на несменяемост на съдиите (валидно и за прокурорите и следователите). Както вече отбелязахме, изричният конституционен текст на чл. 129, ал. 3 цели да укрепи съдебната независимост, като магистратите придобиват несменяемост с навършването на петгодишния стаж и след преминато атестиране. При отрицателна атестация съдията следва да бъде освободен (чл. 206, ал. 2 от ЗСВ).


Отмененият текст на ал. 4 на чл. 203 от ЗСВ предвиждаше диференциран подход според вида атестиране, като предложението за атестиране за придобиване на несменяемост да се прави пред комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет не по-късно от три месеца преди изтичането на петгодишния срок.


Чл. 203, ал. 4 от ЗСВ в последната си редакция от 07.02.2020 г. възприема пределно късен срок - не по-рано от един месец преди изтичането на петте години, в който да бъде направено предложение за атестиране. Срокът за атестиране за придобиване на несменяемост е приравнен с този на периодичното атестиране за редовите магистрати. Предвид значително продължителния период, който отнема изготвянето и след това гласуването от съответната колегия на ВСС на атестацията, а и потенциалното оспорване, се поставя в риск правораздавателната дейност на съдията поради факта на вече изтекли пет години стаж и негласуван статут на несменяемост. Практически това е един период от близо половин година. Именно в този период от изтичането на петте години до приемането на атестацията и последващото гласуване на несменяемостта съдията е без ясно правно регламентирано професионално положение.


Негативният ефект се усилва и от отмяната на чл. 209 от ЗСВ, който задължаваше изготвянето на оценката по атестацията да се извършва в едномесечен срок от откриване на процедурата с решение на комисията по атестирането. Към настоящия момент срок за изработване на оценката липсва, а процедурата, лишена от срока, предизвика произвол.


Исторически опит


Решението съдиите да бъдат атестирани не по-късно от три месеца преди изтичането на петгодишния срок за придобиване на несменяемост е пряко доразвиване на конституционния текст на чл. 129, ал. 3. Този подход е действал и при отменения Закон за съдебната власт от 1994 г. и не е бил прекрояван при нито една от множеството редакции и на двата съдоустройствени закона.


През последните 30 години от историята ни са извършвани множество безобразия със законодателството най-вече относно съдебната власт и то в частност работата на съда. Но никой не си е позволявал с леката ръка на процедурните прийоми да заличава исторически доказани институти като гаранти за разделение на властите и независимост на съда. И не сме далеч от това да твърдим, че някой се готви да си отглежда съдебно предана младеж, която да правораздава от името на народа в негов личен интерес. Така възниква въпросът дали настоящата разпоредба на чл. 203, ал. 4 от Закона за съдебната власт не противоречи на чл. 129, ал. 3 от конституцията, като е в разрез с принципа на правовата държава и правната сигурност.

Избори 2022


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK