Цяла Европа ще се втрещи, ако отменим изтеклата давност за приватизацията

Правната сигурност е страхотна опора. Докато у нас по средата на играта се сменят правилата.

© Анелия Николова

Правната сигурност е страхотна опора. Докато у нас по средата на играта се сменят правилата.



Проф. Огнян Герджиков, бивш председател на парламента, бивш служебен премиер и дългогодишен преподавател по търговско право в СУ коментира по БНР намерението на депутатите от ГЕРБ да възродят проекта си за промени в конституцията, с които да отпадне давността за престъпления, свързани с приватизацията, както пожела главният прокурор. "Дневник" публикува част от интервюто му, дадено в неделя.


Конституцията не е свещена крава, но ни е последният проблем. Що се отнася до желанието за промяна в конституцията с оглед на давността, това би било една огромна грешка. Защото ще излезем от категорията на правовите държави и ще влезем в някаква друга категория. Не може с промяна в законодателството изтекла давност да бъде възкресена.


Ако не бях юрист, вероятно бих се възмутил на подобно твърдение. Хората си казват: Откъде, накъде? Това е близко до човешката психика, но в крайна сметка правото има хилядолетни традиции.




Цивилизованите държави опират своето управление на правото.


Давността не е от вчера или от оня ден, още по-малко е българско творение. Така че цяла континентална Европа, където е люлката на правото, би се втрещила, ако ние тръгнем да променяме основния закон, за да отпадне изтекла вече давност.


И в Германия в началото на 90-те години - аз бях там през 1993 г. - с агенцията за приватизация "Тройханд" имаше огромни скандали в пресата. Това е най-подредената и уредена държава в Европа, в крайна сметка.


В основата стои т. нар. правна сигурност. Правната сигурност е страхотна опора. И неслучайно давността не е еднаква за всички престъпления. Тя е диференцирана с оглед на тежестта им и това е много разумно. Но за нищожните сделки, тези, които противоречат на закона, те могат да бъдат обявени за нещожни винаги. На практика е много трудно за осъществяване.


От гледна точка на качеството на законодателството парламентът търпи много, много сериозна критика.


Липсва професионализъм, липсва експертност. Това е много дразнещо. Самият факт, че непрекъснато се променят законите, които се приемат, е оценка за самата работа на парламента... От 1 януари 2000 г. е в сила Кодексът за социално осигуряване. За 20 години е променян 138 пъти! Това прави горе-долу по 7 пъти на година. Това е катастрофа. Законът за задъженията и договорите, приет 1950 г. и правен от великолепни специалисти, е променян 20-ина пъти за 70 години. Ами френският Граждански кодекс от 1804 г. е променян пет пъти по-малко от Кодекса за социално осигуряване!


Това е правило при нас да се променят така законите. Това е катастрофално, няма никаква правна сигурност. Това действа лошо на бизнеса. Днес е едно, утре ще е друго. По средата на играта се сменят правилата. Това е катастрофа, и не само за бизнеса.


Също и промените на важни закони през преходните и заключителни разпоредби на други закони. В закона за пчелите правят промени в социалното осигуряване. Това не трябва да се допуска, а е масова практика през годините.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK