Ех, Гинес, Гинес!

Записали са като рекорд най-дългата мартеница, но в раздела за народни танци ни няма. Българското хоро го няма. Не знам какво не ни харесват – дължината ли, ширината ли, времетраенето ли?

© Цветелина Белутова, Капитал

Записали са като рекорд най-дългата мартеница, но в раздела за народни танци ни няма. Българското хоро го няма. Не знам какво не ни харесват – дължината ли, ширината ли, времетраенето ли?



Жанина Драгостинова е журналист и преводач.


Спомените на Гугъл за "Гинес" и най-дългото българско хоро стигат до 2005 г. По това време българската диаспора в чужбина са увеличи и почна да се усеща финансово по-стабилно. След трудовия делник вече оставаха часове за колективен празник. Чувството за немили-недраги, което така или иначе в някой момент стисва почти всеки емигрант, даде своя тласък за търсенето на "своите".


Едновременно с това в родината броят на хората, които се възприемаха като прецакани от системата, също взе да става все по-голям. Усещането за разпад, за разруха се настани в много души. Търсенето на лепило, което да задържи счупеното общество, нарастваше.




Пръв празната пазарна ниша усети Илия Луков, който заедно с продуцентска къща "Пирина" започна да организира различни, представяни като родолюбиви, инициативи като например концерт-молитва за България, събор на наследниците на прокудените по време на турското робство българи и други подобни патриотични занимания, при които уж фолклорът се свърза с привидно християнски ритуали. На външен вид всичко изглеждаше като събиране, но в същината си представляваше отграничаване, тъй като


незабележимо се пробутваше противопоставянето наши-чужди,


независимо дали ставаше дума за принадлежност към етнос или към религия. И така се стигна до инициативата "Най-дългото хоро на света", което се изигра на втория ден от Великден (религиозен знак) 2005 г. на площад "Александър Невски" в присъствието на президента Георги Първанов (държавата е с нас). Но събраните 11 961 души не бяха достатъчно доволни и щастливи от това, че са заедно. Те искаха нещо повече. Те искаха да бъдат признати от чужденците, искаха да бъдат записани в рекордите на "Гинес".


В следващите години Илия Луков разшири дейността си и почна да пътува из европейските градове и там да организира най-дългото хоро. Така се роди "традиционното" хоро в Брюксел, на което в следващите години се хванаха и Кристалина Георгиева, и Ева Майдел, и всеки друг чиновник, който не се срамеше да се нарече българин. Получи се псевдорелигиозна, псевдофолклорна, псевдодържавна сплав, която голяма част от българите приеха като мехлем за раните си от раздялата със семейството, от "тази тежка чужбина" или изобщо от житейските си неблагополучия. Нещо като задължително мезе към ракията. Шаманство, в чиято мощ мнозина повярваха поради липсата на вяра в друга сила, която реално би им помогнала, и поради липсата на вяра в собствените си сили.


Хорàта заизникваха като гъби след дъжд. По света и у нас.


Всяко следващо все по-дълго, всяко следващо - кандидат за "Гинес". Пловдив, Враца, Сливен, Плевен разбира се, Брюксел. Да не забравя и българите в Канада


През 2012 г. попфолк певицата Андреа обяви, че ще поведе най-дългото хоро за "Гинес" гола. "Инициативата е прекрасна, ще покажем на света колко сме обединени като нация" - е цитатът, който обиколи медиите след решението на Андреа да танцува гола.


Същата година Илия Луков вече негодува, че е окраден - идейно, а вероятно и финансово. Защото не ще и дума, че родени от мъката на хòрата, хорàта се превърнаха в успешен бизнес. Плюсовете и минусите бяха поделени, както се полага: мъката си остана за хòрата, а печалбата от носии, знамена и всякакви други атрибути отиде при поръчващите музиката. При тях дойдоха и политическите дивиденти, защото, естествено, на избори играещите избират онези, които се заиграват с националната идентичност, ние срещу другите, ние над другите.
Идеята на Луков за най-дългото хоро отдавна напусна "баща си" и заживя собствен живот. Вече всички искат да са на хорото, ако е възможно - откъм печелившата страна. А "Гинес", ех, признанието на "Гинес" със сигурност би осигурило още приходи за организаторите. Колкото до доброволните участници, тях винаги ще ги има. Мъката край няма, все ще се намерят оскърбени, които ще


търсят и вероятно откриват лек за душата в мисълта за своята българска уникалност.


Хорото в Рилските езера беше кандидат за "Гинес", както и т. нар. ледено мъжко хоро в Калофер. През 2018 г. в Плевен 250 самодейци в народни носии играят в продължение на час и 18 минути 65 различни хорà с надеждата, че ще ги включат в Книгата на рекордите. Миналата година мъж от Враца, който преди това е бил парализиран, играе 4 часа хорà, за да постави рекорд за "Гинес". Стигаме и до сегашната заявка: ски спускане в Пампорово с носии, носене на най-дългото българско знаме, после - хоро. Както се разбра, това е вече четиригодишна традиция. Изобщо: всички сме за "Гинес".


Обаче в "Гинес" не ни искат. Записали са като рекорд най-дългата мартеница, но в раздела за народни танци ни няма. Има румънци (два пъти), има поляци, гърци, мексиканци, португалци, баски, ирландци Българското хоро го няма. Не знам какво не ни харесват - дължината ли, ширината ли, времетраенето ли? 15 години кипи усърден труд и нищо! Цялата история заприлича на виц от преди 50 години: питали радио "Ереван" дали жена може да забременее, ако вятърът духа откъм казармата. Отговорът бил: не, но опитите продължават. И с хорото опитите, сигурна съм, ще продължат. Може би все някой ден "Гинес" ще падне, кой знае. Който играе, печели, нали така? Ще се изтърколят още години и ако продължаваме със същата упоритост, току-виж ни оценили.


Питам се обаче: нужна ли ни е тази оценка? Дали и с патриотизма ни работата не е като с всяко друго нещо, дали все не


чакаме някой отвън да ни каже, че нашият патриотизъм е най-патриотичен?


Дали, ако бяхме уверени в себе си и собствените си сили, нямаше да го играем туй пусто хоро само там, където му е мястото? Дали нямаше да е по-добре да се хващаме на него само на празник и то единствено заради себе си, а не за да "им покажем на тях", че "аз съм най-хубав, аз съм най-снажен, аз съм бел, а че и румен"?


Но за момента това са само мои желания, по всичко личи - неосъществими. Допускам, че съвсем скоро ще се намерят българи, които ще направят опит да преборят коронавируса с хоро, с което пак ще поискат да влязат в "Гинес". Няма сила, която да разубеди повечето българи, че те са избраниците, които ще спасят света от абе, от всичко. Пробвала съм и съм преживява пълен крах в подобни дискусии. Разбира се, всички тези поражения нямаше как да не ме отведат до мисълта, че вероятно греша, че може би наистина притежаваме нещо уникално, нещо едно такова, от което останалите хора по света са лишени.


Онзи ден, например, влизам в един от българските магазини във Виена, за да купя мартеници. И както ровя из кашончето, за да открия най-малко китайската мартеница, чувам строгия глас на продавачката: "Хайде, по-бързо избирай, че не съм обядвала, а в два часа трябва да си взема лекарството!" Естествено, в първия момент се стреснах. Но във втория усетих една топлина да се спуска по тялото ми. Такива думи не могат да се чуят в никакъв друг магазин.


Това може да ти го каже само една истинска българка. Усмихнах се. Стана ми мило, родно.


В главата ми нахлуха слънчеви спомени: това лято в Поморие, море, цаца наложи се да посетя лекарски кабинет. Само една кардиоложка в района, огромна опашка. Лекарката приема по трима едновременно, защото нуждаещите са много, а трябва всички да обслужи. Та седим трима болника вътре в кабинета и се борим за вниманието на лекарката. Говорим един през друг, тя напълно професионално чува всички и предписва съответно различни лекарства. Изведнъж вратата се отваря, тримата се стряскаме, че ни е изтекло времето, а още не сме си казали всичкото. Но никой не влиза. През процепа се провира мъжка ръка, която държи найлонов плик с още шаваща жива ръба. Лекарката също така бързо и професионално се протяга, грабва плика и го оставя в краката си под бюрото. Вратата се затваря. Лекарката продължава с рецептите. Ние тримата се споглеждаме съзаклятнически. Живата риба бавно се задушава под бюрото. Да е възможна тази сцена някъде другаде?


Ей такъв един светъл спомен изплува в мен, след като продавачката ме сгълча, че се туткам с избора на мартенички. Бързо грабнах няколко, платих по цени от чакалнята за еврозоната и излязох навън. Но сърцето ми пееше, защото усетих родното. После, като разказах случката на неколцина познати българи, те също се усмихнаха, не, дори се разсмяха. Българското се задейства. Сплоти ни. Смеем се. Може би безпричинно. Може би това е нездрава веселост. Дали точно тя не е за "Гинес"? Ама пък как ще я измерят? Няма значение, важното е, че благодарение на нея оцеляваме като българи. И ни е хубаво.


Честит национален празник!


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на jmf29537805
    jmf29537805
    Рейтинг: 685 Неутрално

    "Гинес" е хубава бира.
    Другото с това име са глупости, а повечето -- откровени простотии.

  2. 2 Профил на papunqk
    papunqk
    Рейтинг: 283 Неутрално

    Честит празник!
    Весело четиво. Но и предизвикващо размисъл.
    Наистина, трябва да сме по-смирени, по-сдържани...... Но доста нашенци не го разбират така.

  3. 3 Профил на ЗаНиЗа
    ЗаНиЗа
    Рейтинг: 3159 Весело

    "Това може да ти го каже само една истинска българка. Усмихнах се. Стана ми мило, родно." - такава е БГ самобитност, която разбираме и приемаме само ние, а другите да си знаят, че от БЪЛГАРСКОТО по-разнообразно, по-шарено, по-наперено, по-велико няма. Честито Освобождение на България и светла памет за ОНИЯ българи!

    Обичай света като самия себе си - тогава наистина ще можеш да се грижиш за всичко
  4. 4 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2542 Весело

    В интерес на истината древният виц е съвсем друг "Може ли мъж да забременее? - Не, но опитите в Турция продължават..." Но няма лошо докато борим националната малоценност да се надяваме на изпаренията от казармата.

  5. 5 Профил на rehwaz
    rehwaz
    Рейтинг: 402 Неутрално

    Текстът е един от най-прекрасните, които съм чел напоследък. Поздравления за авторката! Тъжната действителност е, че днес хората ще блъскат кебапчета и бира, ще пеят песни и ще се държат за сърцето, олюлявайки се с поруменели бузи, докато звучи химнът. А че празникът е съветски, не отговаря на историческата точност и т.н. – кой се вълнува, стига пържените картофи да са мазнички и с повечко сиренце.

  6. 6 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 2515 Весело

    Абе това хоро им е голяма мъка на "космополитите". Като почнеш от Дичев и стигнеш до тази кака. Ще вземат зорлем да ме накарат да науча барем "правото", че да го играя пред делегацията на ЕК примерно...

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  7. 7 Профил на nqu05640343
    nqu05640343
    Рейтинг: 0 Неутрално

    Не предполагах, че хорото бърка толкова дълбоко в здравето на соросоидите и ги докарва до бяс и истерия. Значи още една причина да се играе хоро!

  8. 8 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2152 Неутрално

    До коментар [#7] от "nqu05640343":

    Бърка им и още как. Те не се считат за българи, а за космополити и за тях всичко национално е омерзително. Съответно се стараят всекидневно да внушават идеите си на останалите в Родината ни.

  9. 9 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1283 Неутрално

    Проблемът ни днес е, че нито патриотарстващите, нито интелектуалстващите имат мярка. Не могат да намерят съвсем очевидната граница между пиянското хоро в Калофер, което не е никаква традиция, и хорото пред Народния театър, на което младите хора се забавляват и учат българските народни танци. И така докато има интелектуалци нихилисти, младите хора ще се учат от патриотарите и ще си татуират Ботев и Левски на гърба и прасеца.

  10. 10 Профил на jappy68
    jappy68
    Рейтинг: 352 Неутрално

    До коментар [#4] от "Lemmy":

    И другият древен виц е объркан (щях да кажа "типично по женски", ама нищо не съм казал). Та оригиналът гласеше: "Може ли жена да забременее без полов акт?" И отговорът гласеше: "Може, ако вятърът духа откъм казармата." (Това, естествено, важеше за годините преди ин-витрото да намери място и в българския бит.)

  11. 11 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3351 Неутрално

    А ние си играем хората и ръчениците, защото ни е весело. Дали е обикновен рожден ден, или годишнина - няма значение. Наздраве за празника! 🍷

  12. 12 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2461 Неутрално

    Малко депресивен е текста, но разказа е верен и реален.
    То си идва от само себе си, комбинацията от провинциален комплекс със сериозен ( в името на истината далеч не само български) процент от хора като ония, за които "професора" Иво се изказа и това води до този тип изяви и до днес.
    В Стара Загора най-дългото национално знаме ( препоръчвам да видите документалния филм на Адела Пеева - става си страшно), ежегодно на Шипка високапарни, но кухи приказки, хора в зимните води на реките, тричене на кучета и все еднои такива мили родни картинки.
    Но пък има и другото, наши деца печелят медали навсякъде по света в дисциплини като физика, математика, информатика и това е много обнадеждаващо. Жените ( като цяло) са доста хубави, а някои и умни:). Т.е. с умни мъже и хубави жени, би трябвало нацията да не се затърка. Е, и ние трябва малко да се поразбудим и да избираме управници от средите на по-кадърните и образовани хора, а не от типажа на Алеко.

  13. 13 Профил на slaveyko
    slaveyko
    Рейтинг: 266 Неутрално

    В една древна притча се казва, че човек намира/вижда това, което търси.
    Ех, Жанина, тъжно е да видиш, че някой е толкова изпълнен със злъч към родната си страна. И че търси не само да види, но и да сочи към негативни примери, каквито можеш да видиш навсякъде.
    Дано, като си изхвърлила тази помия от душата си, поне да ти олекне.
    А ние, върху които с лекота си я лиснала, ще ти простим.

  14. 14
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  15. 15 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 7957 Неутрално

    Честит празник, а хорото е за настроение както и хубавото вино с любимите хора.

  16. 16 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 7957 Неутрално

    Честит празник, а хорото е за настроение както и хубавото вино с любимите хора.

  17. 17 Профил на georgi_ww
    georgi_ww
    Рейтинг: 678 Неутрално

    До коментар [#10] от "jappy68":
    Верни и на традицията, когато някой разкаже виц, неминуемо се появяват поне трима, които знаят друг вариант - вероятно от ревност, че не са се сетили първи 😂

  18. 18 Профил на kashpirovska
    kashpirovska
    Рейтинг: 650 Любопитно

    Гуспужа,пък ний ут селу си тропнахме у неделя вечер хорце пред Народния театър.Лошу ли напрайхми?
    "Брала мома къпинииии."

    Дневник-токсичният сайт
  19. 19 Профил на Danya Doganova
    Danya Doganova
    Рейтинг: 297 Неутрално

    Изключително находчиво! Жанина, позната на публиката национална нихилистка, на нациналния ни празник изведнъж съзнава, че може би в нас българите наистина има нещо уникално. Ах! „Топлина по тялото“, „слънчеви спомени“ и т.н.
    И доста йезуитски, Жанина открива уникалното. Открива българското! Не къде да е, а в грубостта на някаква болна, уморена емигрантка, продавачка в българския магазин във Виена. За по-голяма убедителност Жанина открива втори пример за уникалната българска грубост! Някаква кардиоложка получила , видите ли, докато преглеждала пациенти в Поморие, плик с прясно уловена риба. И го пъхнала под бюрото си. Където рибата бавно се задушавала… Уау…
    Вълнуващият разказ ме кара да се съглася с Жанина. Уникална грубост е наистина да обиждаш сънародниците си на националния им празник. Ама изтънчена, нали? По интелектуалному перфидна.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK