Изкуство и култура под карантина – ще боледува духът на обществото

В много държави мерките са други – кината са отворени, но зрителите трябва да седят през една седалка, а в Швейцария забраната е за събития, на които присъстват повече от 1000 души

© Надежда Чипева, Капитал

В много държави мерките са други – кината са отворени, но зрителите трябва да седят през една седалка, а в Швейцария забраната е за събития, на които присъстват повече от 1000 души



Иван Димитров е писател, драматург и журналист - доскоро репортер в отдел "Култура" на "Дневник", а вече перо в социалните мрежи на театър "Сфумато". Автор е на 6 книги с проза, поезия и драматургия. Като драматург дебютира с пиесата "Очите на другите" в New Ohio Theatre в Ню Йорк. Коментарът му е по повод рестриктивните мерки с налагане на карантина в културните институции заради уплахата от коронавируса.


Театрите - затворени и пусти, и пусти и затворени кина, музеи и галерии. На витрините - обяви, че това ще продължи до второ нареждане. Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" не приема тези, заради които съществува - своите читатели. Тази ситуация поляризира общественото мнение. Според едни мярката е съвсем на място, според други, предимно хора от сферата на изкуството и културата, това е прекалено голяма крайност. В подобни ситуации, естествено, всеки има право на своя интерпретация.


Най-човешкият казус, произлизащ от тази ситуация, е този с артистите на свободна практика - актьори, музиканти и пр. Макар че тези мерки ще ударят много повече артисти, доколкото по-голямата част от щатните актьори в театрите, да кажем, са на заплати от порядъка на 650 лв. до 850-900 лв. и разчитат на допълнителни доходи. От друга страна, артистите на свободна практика




изкарват хляба си изцяло с дейност, която държавата изведнъж им забранява.


Погледнато отстрани, всеки може да каже, че цялата икономика търпи загуби, че всички трябва да стиснат зъби. Но малцина са тези, които могат реално да си представят какво е да си фрийлансър и държавата да ти забрани да работиш това, от което идват всичките ти доходи. Особено когато сте двама и имате дете и кредит.


Финансирането на културните институти за сценични изкуства е на базата на продадени билети. Това означава, че те няма да претърпят загуби единствено в момента, но ще бъдат субсидирани с по-малки суми за следващото тримесечие, а бюджетът им за следващата година ще бъде по-малък. От министъра на културата Боил Банов научихме, че при по-дългосрочно проточване на тази своеобразна карантина на културата държавата има резервни механизми за финансиране. Той обаче не уточни какви точно са те, а днес в сутрешния блок на "Нова телевизия" допълни, че за културните институти не е проблем да наваксат с приходите си за от 3 до 5 дни. Да, за част от столичните театри и за няколко други театъра в по-големите градове това вероятно не би било огромен проблем. В някои по-малки градове обаче театрите са на ръба (или под ръба) на съществуването.


Едва днес от участието на Банов научихме, че мярката е била обмислена и била свързана с комбинацията от грипна епидемия и навлизането на коронавирус в България, а не само с първите случаи на коронавируса в страната.


Защо научихме това чак на третия ден от забраната?


Това, което е най-притеснително обаче, е как за пореден път обществото използва първия удобен случай, за да се раздели. В социалните мрежи се състоя поредното масово противопоставяне на хора, които иначе имат редица общи каузи. Влезе се в обичайните спорове, в които всички печелят, за да изгубят. В които всеки е прав и никой не греши. Без да се признае правото на различната гледна точка. Без опит да се погледне на проблема през очите на другия. Без да се прояви каквато и да е емпатия.


Нормално е да има хора, за които икономиката да е на първи план - те аргументират по този начин работещите молове. Нормално е да има и такива, които са загрижени за културата и изкуството, защото в много държави мерките са други - кината са отворени, но зрителите трябва да седят през една седалка, а в Швейцария забраната е за събития, на които присъстват повече от 1000 души. Нормално е да има и такива, които са уплашени от възможното развитие на положението и да са готови да се лишат както от култура и изкуство, така и от други неща. Но това е техен личен избор.


Не трябва ли да приемем, че колкото и да са различни гледните ни точки, ние живеем на едно място, на една територия и в наш интерес е да приемаме другите, отколкото да ги засипваме с обидни епитети. Защото тази престрелка се води от няколко страни и не е в полза на никого. И в крайна сметка всеки е прав за себе си.


Иначе културните институти намират различни начини да се справят със ситуацията.


Софийската филхармония вече обяви, че ще излъчва записи на концерти. Театър "Възраждане" днес ще играе постановката "Вуйчо Ваньо" под режисурата на Григор Антонов на празен салон и ще я излъчва на живо в страницата си във "Фейсбук".


Да. Изкуството и културата няма да умрат от една карантина. Но остава отворен въпросът до каква степен те са важни за едно боледуващо общество, което отдавна е забравило, че здравето на тялото е неразривно свързано със здравето на духа. И че едно здраво общество се нуждае от добре функциониращи здравеопазване, правосъдие и култура.


И този въпрос произлиза не от "телесната" карантина на културата и изкуството, а от големия брой обществени реакции, които показаха наличието и на "душевна" такава. Която не може да бъде наложена от държавата, а зависи от всеки човек.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK