Дайте по-спокойно – ситуацията с коронавируса не е нищо много специално

© Георги Кожухаров

Епидемиологът проф. д-р Мира Кожухарова коментира пред телевизия "Европа" вчера ситуацията с коронавируса.

Няма причини за паника. Разбирам обаче, че колкото повече се явяваме по телевизията, експертите включително, в известна степен допринасяме за създаване на паника.

Ситуацията не представлява нищо много специално от епидемиологична гледна точка. Абсолютно нищо. Тя е по-лека от ситуацията от всяка сезонна грипна епидемия. Броят на заболелите е несравнимо по-малък, отколкото по време на грип. Броят на хората с усложнения и броят на смъртните случаи също е несравнимо по-малък, отколкото всяка година след грипната епидемия.

Хората се страхуват може би защото е ново заболяване. То вече не е ново, започна през 2019 г. Така че - дайте по-спокойно. То има признаците на типична дихателна инфекция,

като наблюдаваме ставащото в Китай. Имаше пик на заболевамостта, а сега спада.

Не е вярно, че коронавирусът поразява предимно възрастни хора. Като всички вируси, които причиняват дихателни инфекции, той може да зарази абсолютно всеки. Но човек може да го изкара напълно безсимптомно, което се наблюдава при младите хора. В групата на старите хора и на тези с хронични заболявания инфекцията може да протече тежко и всъщност това виждаме в момента. Лекото преболедуване на младите хора е добрата новина, защото те нямат нужда от лечение - нито домашно, нито болнично.

Вярно е, че светът не е подготвен за такава атака. Явно не сме научили това, което е трябвало. Най-пресният случай е т.нар. свински грип, който се появи през 2009 г. Ние очаквахме да се появи грипна пандемия и може би 5-6 години преди това човечеството започна под ръководството на Световната здравна организация да се подготвя. Бяха направени пандемични планове на всички държави - по региони, по месторабота, за действие при екстрена ситуация. Всичко това беше проигравано многократно. Бяха правени изчисления колко болнични легла биха трябвали при грипна пандемия, колко защитни облекла, какво ще бъде отношението между държавите - включително и това беше предвидено: че ако има много заболели, държавите, износителки на препарати, предпазни облекла и маски, ще затворят износа, за да си запазят собственото население.

Всичко това е проигравано. Е... явно не сме се научили достатъчно...

Трябва да наблюдаваме ситуацията в Китай, защото това е страната, която ни дава информация за една болест, с която не сме се сблъсквали досега. Така че всичко, което казвам, е на базата на опита ми с грипа и другите респираторни инфекции. Така или иначе сто процента сигурност абсолютно няма. Но в Китай в момента виждаме, че затихва епидемичната вълна след пика. Това е нормалното да очакваме. Вековната епидемиологична практика показва, че всяка епидемия достига своя връх и приключва.

Но в България не сме готови за екстремална ситуация, каквато в момента нямаме, освен това. Експертите започнахме да излъчваме много противоречиви послания. По време на грипната епидемия казвахме: "Носете маски." Сега, когато няма маски, казваме: "Не носете, само болните и медицинският персонал трябва да носят." Това не е толкова важно, но се безпокоя, че от такива малки неясноти хората започват да не вярват и на сериозните неща.

Това вече е лошо и това води до паника. Липсата на доверие води до паника.

Производството на маски трябваше да бъде подготвено много по-рано. Но медицинският персонал, който разполага с маски, е добре да знае, че когато свали маската и тя виси "като герданче", трябва просто да бъде хвърлена. Губи си смисъла при слагане и сваляне. По-добре да я няма.

Колкото до това дали епидемията ще продължи и пикът й ще е през септември - хайде да доживеем и да видим...

Мисля и че членовете на информационния щаб допускат много съществена грешка. Аз бих прекъснала тези пресконференции два пъти на ден, защото е достатъчно информацията, която те изнасят, да бъде публикувана на сайта на Министерството на здравеопазването. Но това трескаво очакване какво ще се каже в 8 ч. и след това в 5 ч. мисля, че действително изнервя обстановката и би трябвало да бъде преустановено вече.

Насочвайки се само към коронавирусната инфекция,

много е важно клиницистите да не забравят пациентите си с другите заболявания.

Защото би било трагично да изпуснем пациенти със сърдечни заболявания или с други белодробни заболявания.

Вируса го има в нашето общество. Отрицателните резултати се определят от това по какъв начин и от какви хора се взема материал за изследване. Докато изследваме контактни или хора, за които има данни за пътуване в Италия или Китай, се боя, че пропускаме случаите на тежки пневмонии при възрастни хора, които вероятно част от тях ще бъдат положителни. Ако изследванията се концентрират във вътрешните и белодробните отделения, вероятно ще има повече положителни резултати. Което също не е кой знае каква новина.

Нулевият пациент има значение при заболявания от други групи, не при дихателните инфекции. При тях е почти невъзможно да се открие. Освен това нулевият пациент е интересен, когато правиш научно изследване. От практическа гледна точка няма никакво значение. При по-масово разпространение на причинителя е важно всички усилия на здравната система да бъдат съсредоточени върху тежко болните, защото е важно те да оживеят.

Ограничителните мерки са ефективни до някакъв момент. В рамките на 4-5-6-7 седмици това е допустимо,

при което пак трябва много внимателно да обсъдим как да ограничим контактите си, защото животът не спира. Можем да спрем да ходим на гости и на театър, но не можем да спрем да ходим на работа. Особено някои видове работа. Лекарите не могат да работят дистанционно, общественото обслужване не може да бъде дистанционно. Всъщност животът на обществото трябва да бъде запазен и това беше основен елемент в пандемичните планове - така да се настроят нещата, че независимо от това, че има заболяване, животът да върви нормално - да не се затварят магазини, децата да могат да ходят на училище. Ние не можем да се затворим вкъщи.

А това, че се научихме да си мием ръцете, е много положително и ще ни помогне при много заболявания. И коронавирусът е един от малките проблеми в сравнение с чревните инфекции, да речем, в България.