Новата стабилност на Путин

Новата стабилност на Путин

© Reuters



Държавната Дума на Русия прие днес на трето (последно) четене предложението в Конституцията на страната да се анулират досегашните президентски мандати на Владимир Путин. Това означава, че през 2024 г., когато изтича вторият от поредните му мандати (както е според сегашния текст на основния закон), той веднага ще може да се кандидатира отново за поста за нови два последователни 6-годишни мандата и да е в Кремъл до 2036 г. Сега остава по законността на поправките да се произнесе Конституционният съд и да ги подпише президентът. На 22 април ще има и всенародно гласуване, но то е за целия пакет промени, а не по отделни части от тях, и резултатът ще е с консултативна, а не със задължителна сила.


Предлагаме ви по този повод коментара на Павел Аптекар, Владимир Рувинский и Мария Железнова за московския в. "Ведомости":


В Русия има нова стабилност, но отново тя, изглежда, е путинска.




Внесената с гласа на Валентина Терешкова поправка, предлагаща да се позволи на Владимир Путин отново да участва в президентски избори, и подкрепата на народната инициатива от самия Путин (не без политическо кокетство - само ако народът я подкрепи и я разреши Конституционният съд), промени смисъла на предстоящото гласуване на поправките на 22 април, както и самата конституционна реформа като цяло.


Доверието, изказано на априлския плебисцит, ще премахне политическата неяснота за 2024 г., позволявайки на 4 пъти избрания президент Путин още два пъти да участва в избори за държавен глава и да управлява до 2036 г. В този случай Путин ще стане рекордьор по продължителност на управление в Русия за последните три века.


Изказването на Путин в Държавната Дума занули главната политическа интрига от последните години. Сега вече е ясно, че за съхраняването на властта той предпочете да си остави възможност още време да е президент, а не да разчита само на нови хитроумни конструкции с други формални длъжности за националния лидер.


С правото да се кандидатира за пети и шести мандат (при буквално ограничение от два - в новата редакция на Конституцията вече без думата "последователни") привърженикът на правно фиксираните норми Путин опитва да се прикрие, като формално предоставя решаващата дума на Конституционния съд, в който съдиите не спориха с Кремъл по принципно важни държавнически въпроси като отмяната на изборите за губернатори.


През 1998 г. Конституционният съд предпочете принципа "ако ще да се свърши светът, но да тържествува правото", отказвайки на Борис Елцин да се кандидатира за трети мандат. Тогава КС се позова и на отсъствието на преходни текстове в Конституцията от 1993 г. за изрично споменаване за анулиране на мандатите отпреди приемането ѝ.


Днес, когато президентът ще получи право да лишава конституционни съдии от пълномощията им, от тях още по-малко вероятно е да се очаква такава принципност. Поправката ще влезе в Конституцията.


Впечатляваща е скоростта, с която страната пое към най-елементарната схема за оставането на Путин на власт.


Само преди две седмици прессекретарят му Дмитрий Песков нарече "частно мнение" на уволнен чиновник предложението за анулиране на мандатите, дошло от бившия помощник на президента Владислав Сурков. За това, че не се планира нищо подобно, говориха неведнъж и председателите на комисиите по конституционно право в двете камари на парламента.


Не е ясно съществувал ли е този вариант от самото начало или се е оформил по-късно, както и дали изначално длъжности от типа на ръководител на Държавния съвет са играели ролята единствено на "резервни летища" за действащия президент, а в някакъв момент е започнало сериозното му разглеждане? Повлияла ли е на решението на президента критиката от експерти срещу новата конструкция на властта или той сам е съзрял опасност от двувластие? Но това не е толкова важно.


Така или иначе предложените поправки укрепват хиперпрезидентската и близка до монархически модел власт, в която имитацията на избори не пречи на това на върха да стои един и същ човек десетилетия наред. Първото поколение руснаци, родили се при Путин, вече може да отиде да гласува на 22 април. Поправките, които им предлагат, означават, че и децата им може да се родят и израснат при същия човек.


Изявлението на Путин променя и смисъла на бъдещия пребисцит. Сега вече той ще е не толкова за отказ от наследството на 90-те години с тяхната "елциновска" Конституция, колкото преди всичко гласуване за продължаване пълномощията на Путин без формално нарушение на Конституцията и предишните му обещания, че няма да се кандидатира отново (както и обещанията му за индексиране на пенсиите и т.н.).


Това е силен мобилизиращ ход, длъжен да изкара внушително мнозинство от гражданите в деня на гласуването и да ги убеди да се обявят "за" - и за Путин, и за путинските поправки.


Поправките не задължават Путин да се кандидатура за пети мандат, но ако на 10 март той не отказа на Терешкова, нима ще откаже на милиони граждани, гласували за това да остане с тях още 15 години?


Но този способ за решаване на проблема с 2024 г. не го решава принципно.


Остава неясно кога и защо действащият президент ще реши окончателно да се откаже от пълномощията си и от какво ще се ръководи - от медицински показания или от увереност в приемственост на курса му.


През 2024 г. Путин ще е на 72 години, на следващите избори през 2030 г. - на 78, а през 2036 г. - на 84. Възрастта не е проблем - 72-годишният Франсоа Митеран се кандидатира за нов 7-годишен мандат като президент на Франция. Тази есен на президентските избори в САЩ ще се състезават кандидати на възраст над 70 години.


Ако допуснем, че Путин остане на власт до 2030 г., то към този момент той ще е бил президент общо 26 години. Ако се задържи до 2036 г. - общо 32 години. Ако добавим и премиерския му период от 2008-2012 г., стават 30 и 36 години съответно.


В първия случай Путин ще счупи съветския рекорд и ще е управлявал повече от Йосиф Сталин и ще повтори рекордите на Петър Първи и Иван Грозни. Такъв срок е характерен за авторитарни управници - ген. Сухарто бе начело в Индонезия 31 години, Франсиско Франко управлява Испания 36 години, а Роберт Мугабе в Зимбабве - 40 години.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK