© Красимир Юскеселиев
Във всеобщата паника българите сега най-добре ще изпитат върху себе си последствията от кадровия дисбаланс, технологичните дефицити и липсата на квалифицирани специалисти в най-необходимите звена.
Проф. Коста Костов е специалист по белодробни болести, консултант в столичната болница "Св. Анна", основател и главен редактор на списанието за респираторна медицина и вдъхновение INSPIRO, председател на управителния съвет на фондация "INSPIRO" и консултант на медицински център INSPIRO. Текстът е от профила му във "Фейсбук".
Вместо паника - повече организация и контрол.
Да бъдат опазени колегите - лекари, фелдшери, медицински сестри, акушерки, лаборанти от всички категории, санитари... При тази окастрена откъм кадри здравна система всяка загуба на професионалист е недопустима.
Покрай паническата атака от инфекцията с новия SARS-CoV-2 обществото ще осъзнае, че
здравето е в основата на личното щастие и здравословното функциониране
на всички държавни и обществени механизми. Във всеобщата паника българите сега най-добре ще изпитат върху себе си последствията от кадровия дисбаланс, технологичните дефицити и липсата на квалифицирани специалисти в най-необходимите звена, където се решава съдбата на болния при остри и неотложни състояния. Топчето пукна!
Българите ще бъдат ударени от бумеранга на бездушието към нас, медиците, и към проблемите на здравеопазването, насаждано десетилетия от подкупни медии, толерирано от безпросветни политици. Ще се усети болезнената необходимост от милосърдие и доверие в лечителите. В крак с епидемията, сред загубения нощен сън, вторачени в тъмното и в нищото, обладани от страх за живота си и този на най-близките ни, ще осъзнаем какво е да си загубил онова здравословно доверие в медиците, които обгрижват здравето ни, което българите са загубили някъде
по пътя на личното материално благоденствие и духовното опустошение.
Тази пречистваща епидемия ще ни върне в онази точка, в която разбираме, че преди полицията, армията, казината, магистралите и паричните потоци се нуждаем от лечители, които да държат ръката ни, когато отчаяни и безнадеждни задаваме своите съдбоносни въпроси: "Ще се оправя ли"; "Ще оздравея ли?"; ..."Ще живея ли?".
В последните дни ми се налага да отговарям многократно с "Да" и нито веднъж "Не".
Така ще бъде до края на тази епидемия, от която всички ще излезем пречистени...
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
