Има ли наказателна отговорност за отклонение от карантина

Приетите с изменения в Закона за здравето и Наказателния кодекс мерки със санкционен характер не могат да окажат желания ефект за превенция и борба с разпространението на COVID-19.

© Георги Кожухаров

Приетите с изменения в Закона за здравето и Наказателния кодекс мерки със санкционен характер не могат да окажат желания ефект за превенция и борба с разпространението на COVID-19.



Коронавирусът е най-голямата тема за България и света, но ако искате да следите лесно какво друго си струва да знаете, четете новата рубрика "Новини без коронавирус".


Красимир Манов е главен асистент в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", доктор е по наказателно право.


В петък, 13 март, Народното събрание прие решение, с което обяви извънредно положение в цялата страна поради пандемията от коронавирус (COVID-19). Непосредствено след това Народното събрание прие закони за изменение и допълнение съответно на Закона за здравето и на Наказателния кодекс. Промените бяха обнародвани в извънреден брой на Държавен вестник още на следващия ден, в събота, 14 март.




Какво се промени? В Наказателния кодекс беше променен текстът на чл. 355, като и в алинеи 1 и 2 се завиши предвидената санкция. Освен това обаче текстовете се допълниха и някои нови признаци от съставите на престъпленията, което


поставя въпроса за същността на криминализираните деяния.


Досега чл. 355, ал. 1 и 2 от НК гласяха:


Чл. 355. (1) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.


(2) Ако деянието е извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.


С измененията в ал. 1 след думата "наредба" се добавя "правила или мерки", а предвиденото наказание става лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева. При така приетото изменение текстът трябва да придобие следния вид:


(1) Който наруши наредба правила или мерки, издадена против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.


Липсва една запетая в получилото се изброяване и като цяло се получава граматически неправилен текст, тъй като определението "издадена" не е ясно за какво се отнася, тъй като не съответства на множественото число на правила и мерки и като цяло на изброяването на вече три на брой, подлежащи на нарушаване обекта. Това обаче не е същественото.


Прави впечатление, че идеята на законодателя е да се разшири приложното поле на текста, като се криминализира не само нарушаването на наредба, но и на правила или мерки, издадени против разпространяването на заразна болест. Промяната бе мотивирана с констатирани случаи на лица, поставени под карантина, които не са открити на адресите им, т.е. са се отклонили от карантината. Обявено бе, че съществуващите текстове в НК предвиждат много ниски санкции и са необходими по-тежки.


Без обаче да е направен опит да се приложи съществуващият закон


и да се реализира каквато и да е отговорност на тези лица, се пристъпи веднага към промяна в НК.


Относно увеличаването на санкциите и отражението на такава промяна върху превенцията се говори всеки път при подобна промяна. Такива, за съжаление, вече станаха обичайно събитие. Промени ли се нещо по същество?


Цитираният текст касае нарушаване на наредба. Има се предвид нормативен акт, в който са уредени нормативни правила. Добавянето на "правила" и "мерки" не допълва възможните източници на такива правила, а само внася объркване и несигурност в смисъла на текста. Мерките са съвкупност от правила за действие във връзка с определен проблем.


Правилата, когато имат юридическо значение, се съдържат в правни норми, част от определен нормативен акт. В случая с настоящото извънредно положение, правилата за овладяване на разпространението на заразната болест следва да се приемат от Министъра на здравеопазването съгласно чл. 60, ал. 5 от Закона за здравето с наредба. Приемането на правила и мерки с друг акт, различен от наредба на МЗ, ще има съмнителна юридическа стойност. Всъщност най-вероятно такъв акт ще бъде обявен за нищожен. Следователно по същество в чл. 355, ал. 1 от НК и преди, и


след последните изменения се касае за "наредба" и нищо не се е променило.


След измененията ал. 2 на чл. 355 от НК придобива следният вид:


Ако деянието е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева.


Към епидемия, са добавени и два други обективни признака относно обстановката, в която се извършва престъплението - пандемия и извънредно положение. Пандемията се определя като вид всеобхватна епидемия. Извънредното положение, очевидно имащо отношение към разпространението на заразна болест по хората, касае също епидемиологична обстановка. Тук не може да става въпрос за друго извънредно положение, продиктувано от друга заплаха за националните интереси. Следователно и трите признака се отнасят до епидемия.


Допълнението се явява ненужно.


След промяната на текста на ал. 2 обаче се променя нещо. Ако досега той е бил приложим само към обстановка на епидемия със смъртни случаи, сега това изискване очевидно остава относимо само към извънредното положение. Граматическото тълкуване на новата редакция на текста води до такъв извод. Следователно той ще е приложим към всяка епидемия и пандемия, но при извънредно положение, продиктувано от епидемия, ще е
приложим само ако то е свързано със смъртни случаи. Съмнявам се, че това е била идеята на вносителите на законопроекта и на законодателя като цяло при приемането на закона.


Главният въпрос обаче е доколко така промененият текст от НК ще се отрази на явлението "отклоняване от карантина". Законът за здравето определя задължението като "задължителна изолация и лечение". Това задължение е приложимо към болни от заразна болест и контактни лица с потвърдено чрез изследване носителство на заразна болест. Така го определя чл. 215 от Закона за здравето, изменен също като законодателна мярка, свързана с извънредното положение. То обаче се налага с индивидуални актове, адресирани до конкретните лица. Чл. 355 от НК касае нарушение на общи правила, приети с нормативен акт, които регламентират абстрактно реда за предприемане на определени мерки. Такива нарушения могат да са бездействия на длъжностни лица, които не извършват съответния контрол, не определят карантина на заразно болните и т.н.


Лицата, които са индивидуално задължени да спазват карантина обаче, не нарушават такава наредба,


а индивидуален акт. Те не извършват такова престъпление. Отклоняването от карантина може да е престъпление по този текст от НК само ако карантината е наложена общо с наредба, каквато мярка за момента не е предприета в България.


Доказателство за такова тълкуване на закона е и едновременното изменение на чл. 215 от Закона за здравето, в който е предвидена административна отговорност за болни или контактни лица, които откажат задължителна изолация и лечение. Очевидно законодателят е преценил, че тези лица следва да носят административна, а не наказателна отговорност, което положение трябва да се подкрепи. Административната отговорност се реализира
значително по-бързо и оперативно, каквито мерки изисква същността на нарушението.


Наказателната отговорност изисква продължителна процедура по наказване, което обезсмисля наложеното наказание.


Има и още един момент, който следва да се отбележи.


Задължението за изолация и лечение е относимо само към болни от заразна болест.


Понастоящем, както е известно, се насочват към спазване на карантина и лица, за които има съмнение, че са виросоносители или дори само защото са били в област с установени случаи на зараза с COVID-19 или са имали контакт със заразени лица. Ако се окаже, че тези лица не са били болни, когато са отказали да стоят изолирани, те не са нарушили закона и не попадат в хипотезата на чл. 215 от Закона за здравето. В този текст с последните изменения са добавени и лица, които са контактни, за които чрез изследване е потвърдено носителство на заразна болест. В целия текст на Закона за здравето обаче за такива лица няма задължение за изолация, следователно не е предвидено и правомощие на който и да е орган да ги задължи да се
подлагат на задължителна изолация и лечение. Следователно предвидената санкция в чл. 215 от Закона за здравето е неприложима за тези лица.


Изводът е, че приетите на 13 март и обнародвани в Държавен вестник на 14 март изменения в Закона за здравето и Наказателния кодекс мерки със санкционен характер не могат да окажат желания ефект за превенция и борба с разпространението на COVID-19.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK