Инфодемията прогони другите значими теми от медийния дневен ред

Като че ли секна и здравословният журналистически интерес към оная къща в Барселона, налетите пари от офшорки във фирми на нейните обитатели и присъствието на името на премиера Борисов в скандала.

© Георги Кожухаров

Като че ли секна и здравословният журналистически интерес към оная къща в Барселона, налетите пари от офшорки във фирми на нейните обитатели и присъствието на името на премиера Борисов в скандала.



Коронавирусът е най-голямата тема за България и света, но ако искате да следите лесно какво друго си струва да знаете, четете новата рубрика "Новини без коронавирус".


Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", експерт е по политически комуникации.


Кой още се интересува дали по-скоро Байдън или може би все пак Сандърс ще спечели номинацията на демократите за кандидат-президент? А каква цена ще платим за "зеления преход" в ЕС? Кого го е грижа дали заради коронавируса ще се отложи прекият избор за лидер на БСП - сценарий, който може да заякчи властта на Нинова в партията?




"Инфодемията" от коронавирус уби, потопи или маргинализира поне дузина други обществено значими теми, и не само в България. Неотдавна Световната здравна организация (СЗО) използва за първи път официално този термин. Той е комбинация от "информация" и "епидемия". Става въпрос за ситуация, при която медийното пространство е изпълнено с прекалено много информация по даден проблем, която затруднява доста обективното му отразяване и търсенето на работещи решения.


В потока от информация за заплахата трудно се различават митовете от фактите, констатира СЗО.


Тя предприе голяма разяснителна кампания за новата пандемия във "Фейсбук", "Туитър" и други социални медии. Въпреки авторитета на организацията, нейните усилия са обречени на фона на силната конкуренция от всякакви конспиративни теории в социалните медии за възникването на коронавируса, "рецепти" за лечение и др. подобни, които се разпространяват със скорост и сила, много по-големи от разгръщането на реалната епидемия в различни части на света. Тревожността на индивида и неверието в държавните институции в постдемократичните общества генерират масови психози, които се разрастват благодарение на социалните медии. В тях човешкият и груповият страх се монетаризират бързо и мащабно по законите на дигиталния капитализъм посредством кликвания, лайквания и споделяния на алтернативни факти, полуистини и фалшиви новини.


По цял свят обаче преиграват, а понякога и злоупотребяват и класическите медии - преса, радио и телевизия, включигелно онези от тях, чието верую е качествената журналистика. Медиите с право отразяват с повишено внимание пандемията. Тя може би ще вземе много по-малко жертви от сезонния грип, но очевидно води до много по-висока смъртност и вече прати под карантина цели високоразвити държави.


Според теорията за agenda setting от края на 60-те години на миналия век, чиито автори са Маккомс и Шоу, масмедиите определят "дневния ред" на обществото. Чрез своя дневен ред те


указват на публиката кои са важните теми чрез подбора, "претеглянето", повторението и доразвиването им.


Тази теория разкрива реалният механизъм на властта на медиите в навечерието на интернет епохата: не да вменяват на хората "как" да мислят - "закон" от ерата на пропагандата, а за "какво" да мислят.


Ефектът на определянето на "дневния ред" на обществото се проявява и в наши дни като аджендите на класическите и дигиталните медии си взаимодействат на принципа на скачените съдове. Така през последната година в световен мащаб се наложи темата за борбата срещу климатичните промени. Инициираното от шведската тийнейджърка Грета Тунберг глобално движение от ученически протести "Петъци за бъдещето" отдавна е нещо много повече от чист политически активизъм и/или сезонна медийна шумотевица - тя е граждански феномен с реална политическа тежест.


Обратната страна на agenda setting е agenda cutting функцията на медиите. Тя представлява "изрязването", замъгляването или подценяването на обществено значими теми чрез селективно информиране в медиите. Става въпрос за "(авто) цензуриране", "табуизиране", "маргинализиране", "пренебрегване" на новини, теми и проблеми. Най-често заподозрени за автоцензурата са вътрешните и външните влияния и натиск върху журналистите.


Понякога медийното мълчание не е умишлено,


то е резултат от предразсъдъци на журналистите, тяхното образование, култура и произход.


Важни теми изпадат от дневния ред на медиите и по чисто професионални причини - например поради липса на място във вестника, в новинарските емисии и т.н. Според теорията за новинарската стойност шанс да видят бял свят имат най-вече новини, истории и проблеми, които информират за знаменитости, суперсили, скандали, катаклизми, предлагат драматизъм, въвличат емоционално медийния консуматор и, разбира се, могат да бъдат визуализирани. Коронавирус епидемията носи много от тези белези като на практика провокира страховете на всеки съзнателен човек. "Стадното чувство" сред журналистите също обяснява добре приложението на новинарската стойност в медийното всекидневие.


Сега обаче наблюдаваме преекспониране на безспорно продаваемата тема за коронавируса, което води до обезценяване на новинарската й стойност. Най-късно от петък, когато беше въведено извънредното положение, загрелите вече с новата заплаха медии ни заливат с новини и "новини" за коронавируса. Непрекъснатото повтаряне на числата със заразени, починали и обявените мерки за "карантина" и необходимостта от "социална изолация" обаче води до това, че те престават да бъдат новини. Ситуацията започва да наподобява 11 септември 2001 г. и дните след трагедията, когато CNN излъчваше на празни обороти едни и същи трагични кадри от атентатите в Ню Йорк, чиито многократните повторения отдавна бяха изчерпали новината Не е пресилено да се каже, че такъв информационен подход дори дезинформира населението, защото фокусира вниманието му само към най-зрелищната част на проблема като в същото време


пренебрегва важни, но на пръв поглед "скучни" или трудни за разясняване аспекти.


Пренавиването на една новина ощетява другите проблеми, за които гражданите имат право да знаят.
За радост на проправителствентите и жълтокафевите медии, които обслужват с още по-голяма страст ГЕРБ, уплахата от настъпването на коронавируса и по-строгите мерките за борба с епидемията, прогониха някак си от само себе си в информационната периферия "по-опасните" теми. Критичните към властта медии не загубиха интерес към най-важните проблеми, но нямат достатъчно журналисти и/или свободно място, респ. ефирно време, за да им отдават същото значение както преди избухването на инфодемията.


Макар че не е правен анализ на съдържанието какво се промени в дневния ред на българските медиите през последните десетина дни, и с невъоръжено око се вижда, че някои от водещите до неотдавна сюжети са пратени на резервната скамейка. В очакване на по-добри времена.


Коронавирусът свали много ниско в дневния ред на медиите темата за


"заплахата", респективно "кризата" с мигрантите.


Дори в началото на март много редакции държаха "на върха" тази проблематика. Някои издания акцентираха върху това, че мигрантите от Турция не могат да припарят в България заради приятелските отношения между двете страни и нашата оградата на границата. "24 часа" дори написа в характерния си хвалебствен стил, че "Борисов уреди среща Ердоган - ЕС в София". Такава среща, разбира се, не се състоя, но след визитата на Ердоган при Путин ситуацията в размирната сирийска провинция Идлиб, провокирала бежанската криза, е сравнително спокойна. Решителната битка за Идлиб обаче тепърва предстои, а Ердоган рано или късно отново ще се опита да цака ЕС с мигрантския коз, за да получи подкрепа за плановете си в Сирия.


Мигрантската криза не се е стопила. На гръцкия остров Лесбос например при нечовешки условия живеят 20 000 души, а вече има и случай на заразен с корона вирус. Гърция изгражда бежански лагер и на 9 км от България. Тук става въпрос за човешки съдби, които радарът на медийното внимание улавя само, когато "става страшно" на нашата граница. Нищо чудно "бежанската заплаха" да бъде вкарана отново в употреба, когато има нов мигрантски натиск по южната ни граница, съчетан този път с разпространение на коронавируса сред тръгналите към обетованата Европа.


Извънредното положение в България


съвсем засенчи бедственото положение в Перник.


Българите така и не "станаха" перничани, макар че критичните медии разказаха професионално хрониката на една предизвестена водна криза. Същевременно почти никой вече не се интересува докъде стигна и с колко дни се забавя строежът на водопровода, който трябва да свърже c. Maлo Бyчинo с Перник, за да получи закъсалият град вода от Рила през coфийcĸия вoдoпpoвoд. На пръсти се броят и анализите, които продължават да повдигат въпроса как "Режимът в Перник свършва. Виновните си останаха ненаказани" ("Офнюз"). Междувременно, за късмет на управляващите, дъждовете понапълниха яз. "Студена".


Като че ли секна и здравословният журналистически интерес към оная къща в Барселона, налетите пари от офшорки във фирми на нейните обитатели и присъствието на името на премиера Борисов в скандала. През февруари каталунският вестник "Ел периодико" написа, че каталунската полиция и антикорупционната прокуратура в Мадрид разследват подозренията за връзка на Борисов с "международно изпиране на пари" с крайна цел Барселона. Премиерът отрича категорично къщата в Барселона да е негова, макар че никой не твърди конкретно такова нещо. Главният прокурор Иван Гешев каза, че във връзка със статията ще бъдат разпитани всички посочени в нея лица. На пръсти обаче се броят медиите, които се интересуват


разпитван ли е вече Борисов и евентуално какви са резултатите.


Коронавирусът потопи и друга водеща тема от февруари - искането на прокуратурата за екстрадиция от Обединените арабски емирства на обвинения почти по целия Наказателен кодекс хазартен бос Васил Божков. До неотдавна той минаваше за близък до управляващите.


Медийната психоза около новата епидемия се засили още с извънредните мерки на правителството от 8 март. Решенията отпреди седмица пратиха в забвение временно изстреляната на новинарския връх драма на петте медицински сестри. Една от тях се озова на перваза в сградата на парламента, в бившия Партиен дом, в знак на протест срещу действията на НСО спрямо тях. Макар че не постигнаха целите си, една група медицински сестри продължават своя дългосрочен протест. Те искат от правителството заплата, равна на две минимални работни заплати, достойни условия на труд и болниците да не бъдат търговски дружества. Все важни искания по проблеми, които в кризата с коронавируса избиват на повърхността на здравната система, но остават на заден план. За сметка на постоянното повтаряне на броя умрели, броя заразени и поредните ограничителни мерки, въведени от държавата.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK