Вместо масово тестване – безсмислени блокади на градове

Защо вместо да вложим усилие в активно и агресивно проследяване и изолиране на носителите на вируса, влагаме непропорционално големи средства и усилия да изолираме цялото население?

© Георги Кожухаров

Защо вместо да вложим усилие в активно и агресивно проследяване и изолиране на носителите на вируса, влагаме непропорционално големи средства и усилия да изолираме цялото население?



Манол Пейков е издател - "Жанет 45", преводач от английски и съсобственик на звукозаписното студио "Пекарната" в София. Живее в Пловдив. Член е на Националния съвет на "Да, България" и беше кандидат за общински съветник в Пловдив от "Демократична България". Коментарът му е от "Фейсбук", заглавието е на "Дневник".


Уважаеми господа управляващи,


Наистина ли два потвърдени случая на КОВИД-19 в Пловдив оправдават блокиране на всички входни и изходни артерии към и от града?




Знаете ли колко работещи в Пловдив хора живеят в родопската яка, в Асеновград, в селата на север и изток от околовръстното на Пловдив?


Знаете ли какъв полицейски ресурс е необходим за осъществяването на въпросната задача?


Знаете ли с какви задръствания е свързано, с каква загуба на време, на нерви, на административен капацитет за издаване на свидетелства и удостоверения?


Не на последно място: наясно ли сте колко тежък е ударът върху бизнеса


за една-единствена седмица, та да го обременявате с подобни тежки рестриктивни мерки в допълнение?


Не ме разбирайте погрешно: твърдо подкрепям карантинните ограничения, както и необходимостта от извънредно положение и налагане на социално дистанциране. Още от първия му ден. Нещо повече: апелирах за подобни мерки поне седмица с аванс.


Да, агресивното социално дистанциране е единственото оръжие за справяне с епидемията, с което разполагаме към момента.


Ала за да блокираш влизането и излизането в цял град (и то не един, ами всички големи градове в страната), трябва да имаш сериозен аргумент. Такъв аргумент е например непропорционално голямото разпространение на вируса в даден район на страната.


Към момента в България подобно нещо не се наблюдава, с изключение, може би, на София -- която и като население, и като бизнес връзки и мобилност е несравнима с останалата част от страната.


В този смисъл днешните


ограничителни мерки с изграждането на КПП-тата са силно непропорционални


и следователно нелогични: влага се огромен ресурс (човешки, финансов, времеви) с неясни цели и несигурен резултат.


Не би ли било далеч по-оправдано въпросният ресурс да се вложи например в защитни облекла, маски, дезинфектанти, с които да се екипират болниците в страната? Защото сигналите, които пристигат от хората на първа линия са, меко казано, обезпокоителни.


И още нещо от първостепенна значимост: всички държави, които са успели да удържат развитието на епидемията към момента (Тайван, Япония, Южна Корея, самият Китай) прилагат една неизменна и з к л ю ч и т е л н о ефикасна стеатегия: масово тестване (правят се десетки хиляди тестове всеки ден!) и незабавно карантиниране, плюс проследяване на контактите на заразените, отново тестване и карантиниране.


В България правените тестове са едва по няколко десетки на ден (!!) и се правят само при наличие на симптоми. С други думи: можем да заявим с абсолютна сигурност, че


диагностицираните с болестта са доста миниатюрно подмножество на реалните носители на вируса.


Защо вместо да вложим усилие в активно и агресивно проследяване и изолиране на н о с и т е л и т е на вируса (единственият доказано работещ подход до момента), ние влагаме непропорционално големи средства и усилия да проследяваме и изолираме ц я л о т о население - като едновременно с това го държим на тъмно за реалните размери на епидемията в страната?


За справяне с изключителната ситуация, в ковто се намираме, е необходима стратегическа визия.


Тя трябва задължително да включва желязна подкрепа с ресурси за медиците на първа линия, както и м а с о в о тестване за вируса, проследяване и изолиране на носителите, проследяване на техните контакти, тестване и изолиране.


Милиционерщината може да бъде от полза известно време и в известна степен, но единствено като тактика, подчинена на общата стратегия.


Иначе ползата от нея скоро ще се изчерпи, което ще ви принуди да натягате бурмите още и още, и още -- докато накрая скъсате болта.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK