Извънредното положение не освобождава държавата от отговорност пред Европейския съд

Крайно време е г-н Данаил Кирилов да осъзнае, че България е приела юрисдикцията на ЕСПЧ още през 1992 г. и това означава, че единствено този съд е компетентен да се произнася по допустимостта и основателността на отправените към него жалби.

© Георги Кожухаров

Крайно време е г-н Данаил Кирилов да осъзнае, че България е приела юрисдикцията на ЕСПЧ още през 1992 г. и това означава, че единствено този съд е компетентен да се произнася по допустимостта и основателността на отправените към него жалби.



Здравка Калайджиева е адвокат от фондация "Български адвокати за правата на човека" и бивш съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Коментарът й е по повод изявлението на министъра на правосъдието Данаил Кирилов, че заради извънредното положение може да има нарушение на права на гражданите и че ще поиска временна дерогация на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи до края на извънредното положение. "Съответно последиците са, че в този случай голяма част от жалбите на лица, които твърдят, че са засегнати, няма да бъдат допуснати и разгледани", заяви Кирилов.


Ето нейният коментар по темата пред "Дневник":


Не е ясно дали "временното спиране на работата на съдилищата" е подходящо решение за ситуацията на извънредно положение поради епидемия. Във всички случаи "затварянето им" изглежда твърде удобно, доколкото освобождава властите от съдебен контрол върху необходимостта и пропорционалността на въвежданите спешни мерки спрямо безспорно легитимната цел - опазването на здравето на нацията.




Днес г-н Данаил Кирилов представи намерението си да информира Съвета на Европа за въведеното в България извънредно положение като личен жест на добронамереност и


твърди, че всякакви оплаквания до Съда в Страсбург биха били недопустими след такова уведомление


Всъщност министрите на външните работи на държавите страни по Конвенцията имат такова задължение пред Генералния секретар на Съвета на Европа и предоставената от тях информация следва да обхваща не само факта на обявяването на извънредно положение, но и конкретните предприети мерки и тяхната продължителност, за да е възможна преценката за тяхната необходимост и пропорционалността им спрямо преследваната цел.


Не съм напълно убедена, че сегашното съдържание на приетия закон дава такава възможност било на министъра на правосъдието, или на министъра на външните работи. Тези изисквания целят


да предотвратят евентуален произвол под маската на грижата за доброто на нацията


Впрочем опитът на Турция показва, че само по себе си обявяването на извънредно положение далеч не освобождава държавата от отговорност пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за непропорционални посегателства върху основните права и свободи в този период.


Колкото до очакванията на министъра на правосъдието, че оплакванията за посегателства върху права и свободи, отправени до ЕСПЧ по време на извънредно положение биха били "съответно недопустими", крайно време е г-н Данаил Кирилов да осъзнае, че България е приела юрисдикцията на ЕСПЧ още през 1992 година и това означава, че единствено този съд е компетентен да се произнася по допустимостта и основателността на отправените към него жалби или годността на съдиите от този съд да участват при решаването им.


Време е и министрите да разберат, че съдиите не им дължат отчет.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK