Солидарност за независимата градска култура

© Анелия Николова

Георги Тенев е писател, сценарист, режисьор и продуцент.

Книжари, букинисти, независими артисти, създатели на арт пространства, на малки театрални сцени, независими издатели и разпространители на малотиражни книги, галеристи, художници-приложници с малки магазини ателиета, създатели на офиси за креативни хора със споделен наем, собственици на арт кафета, пекари на домашен хляб, стопани на улични кухни за здравословна храна, собственици на алтернативни клубове за игри, за колекционерство и срещи, създатели на места за общуване, без лиценз за продажба на цигари, които никога не са
разпространявали морално деградирана преса - небогати, но предприемчиви хора - всички те са спонтанно появили се, неорганизирани, но заедно произвеждат тънкия слой НЕЗАВИСИМА ГРАДСКА КУЛТУРА, която е толкова нужна, колкото и уязвима.

На всички тези "бизнеси" има опасност да се сложи кръст, ако продължат трайно проблемите със здравето на колективното ни тяло. Като оздравее (или оцелее), това тяло ще има нужда пак от своята среда за живот.

Градската култура, както всяка култура, расне трудно, трябва да се поддържа постоянно или загива бързо.

Солидарност - това е нужно за всички онези предприемачи и форми на производство, търговия и услуги, които попадат в нормативната рамка на "бизнеса", но всъщност имат неизмеримата добавена стойност на култура. Какво правим за тях? Как ще изглеждат улиците и живота ни без тях?

Има ли някой идеи? Или поне идеи КОГО да питаме - министър, депутат, кмет? Генерал?

Нужна е СОЛИДАРНОСТ, но нещо повече от емоции и думи. Трябва икономическа подкрепа, съобразена с потребностите и с особеностите на тази деликатна зона - пазарното съществуване на културата, алтернативната творческа среда, градския арт пазар - става дума за живота на градовете, от който живот тръгват и са обвързани толкова много неща - и изкуството, и туризмът, и разнообразието, което прави градовете нещо повече от струпвания на хора, които ядат, работят, пазаруват, спят и се движат между точките на тези четири дейности.

И става дума за солидарност не само от страна на клиенти, партньори и приятели. Не за кампании със събиране на средства и купуване на ваучери за бъдещи поръчки, стоки и потребление, които сега, в кризата, да задържат пони минимално ниво на приходите.

Необходимо е да се намесят общините, кметствата, министерствата.

Едно предложение - трябва да се дадат свежи пари, много е просто. За да оцелеят, много от споменатите предприемчиви хора ще се нуждаят от левове в банковите си сметки, за да посрещнат редовните плащания (наеми, техническа поддръжка, електроенергия и пр.), както и да задържат поне част от персонала си и да не се разпаднат създадените работещи структури. Не биха ли могли тези предприемачи да получат директна и възстановима дотация? Как да стане - вероятно чрез сложно, но възможно решение, което кметствата с общинските бюджети, с Министерството на финансите и с данъчните да изработят.

Защо, например, такива работещи, т. н. "данъчно задължени лица", които са търговски дружества и редовно са плащали досега корпоративен данък, да не получат директен кредит? Възможно е той да се равнява на приходите, които са постъпили от същите дружества в бюджета през миналата година? Ако сега такива суми се пуснат към нуждаещите се бизнеси, под формата на кредит с нулева лихва, това ще бъде спасително. Достатъчно е една структура да иска и да приеме такава помощ - ако оцелее, тя ще върне парите във фискалната каса.

А ако не получи помощ (и не оцелее), веригата от загуби е очевидна.

За в бъдеще постъпленията в бюджета от този бизнес бездруго ще трябва да бъдат отписани.

Това са най-общи и спекулативни размишления, но са наложителни. Става дума за свързване на двата края, пак повтарям, в една област, която се възстановява не по-лесно от индустриалното производство или задграничната търговия. Да не говорим, колко по-малки са финансовите мащаби на този сектор. Значи и по-лесно могат да бъдат решени, особено ако се ангажират сериозно експертите по публични финанси на общинско и държавно ниво. Мисля, че професионалистите от администрацията и най-вече от законодателната власт ще намерят далеч по-точни формули и възможни решения от виртуално споменатато предложение. Да не забравяме едно - през март 2020 година са приети закони и са наложени мерки, които коригират конституционни положения, основния закон - нещо невиждано в историята от Световната война насам. Дотук добре, налага се. Но значи, нужни и възможни са и други смели решения и някой сериозно да си напрегне ума. И по-смело!