Задава ли се свят на национал-тоталитаризъм и тотален полицейски контрол

"Мнозина обвиняват глобализацията за епидемията от коронавирус и казват, че единственият начин да предотвратим подобни зарази е да деглобализираме света. Да вдигнем стени, да ограничим пътуването, да намалим търговията. Но докато краткосрочната карантина е важна за спиране на епидемии, дългосрочната изолация ще доведе до икономически колапс, без реално да предлага защита срещу инфекциозни заболявания. Напротив. Реалната противоотрова на епидемията не е разделението, а сътрудничеството."

"Век след 1918 г. и епидемията от инфлуенца човечеството е по-податливо на епидемии заради комбинацията от растящо население и по-добър транспорт. Затова би трябвало да очакваме да живеем в инфекциозен ад с редуване на убийствени зарази една след друга. В действителност появата и въздействието на епидемиите драматично намаляват. Причината е, че най-добрата защита на хората срещу патогени не е изолацията, а информацията. Човечеството печели войната срещу епидемиите, защото в надпреварата във въоръжаването между патогени и лекари патогените разчитат на слепи мутации, а докторите се позовават на научни анализи и информация."

"Какви са уроците от историята за сегашната епидемия от коронавирус? Първо, не можеш да се защитиш с постоянно затваряне на границите. Помнете, че епидемиите са се разпространявали бързо дори в Средновековието, далеч преди глобализацията. Дори да ограничите гробалните връзки до нивото от 1348 г., това няма да е достатъчно. За реална защита не е достатъчно да се държим като в Средните векове. Ще трябва да се върнем чак назад до каменната ера. Можете ли да го понесете?

Второ, историята сочи, че реалната защита идва от споделянето на научна информация, на която може да се има доверие, както и от глобалната солидарност. Когато една страна е ударена от епидемия, тя трябва честно да споделя информация за нея, без да се опасява от икономическа катастрофа, а другите страни трябва да могат да имат доверие в тази информация и да имат воля да подадат ръка за помощ, вместо да хулят жертвата."

"Вероятно най-важното нещо, което хората трябва да осъзнаят от епидемиите, е, че разпространяването в една държава застрашава цялото човечество. Всеки заразен може да носи трилиони вируси, които се възпроизвеждат и да дава трилиони възможности вирусът да става по-адаптиран към хората. Всеки носител е като ротативка в казино, бълваща трилиони лотарийни билети, а на вируса му трябва да изтегли само един печеливш, за да продължи да еволюира. Затова е важно да защитим всеки човек във всяка страна."

"Границите трябва да се охраняват строго, но не тези между държавите, а между света на човеците и сферата на вирусите, преминаващата през тялото на всеки от нас. През последните 100 години човечеството подсили безпрецедентно много защитата на тази граница - здравни системи, спешни отделения, лекари и учени патрулират по нея, за да отблъснат нападателите. Но и дълги участъци от тази граница са оголени, защото стотици милиони хора по света нямат достъп до елементарно здравеопазване, а това е опасно за всички ни. По-доброто здравеопазване за иранци и китайци защитава по-добре израелци и американци от епидемии. Това убягва дори на някои от най-важните хора на тази планета."

"Човечеството е изправено пред остра криза не само заради коронавируса, но и заради липсата на доверие между хората. За да победят епидемията, хората се нуждаят от доверие към научните специалисти, публичните институции, както и държавите да се учат една друга. През последните няколко години безотговорни политици умишлено подкопаха доверието в науката, публичните власти и международното сътрудничество. В резултат на това сме в криза без глобални лидери, които да вдъхновяват, организират, финансират и координират глобалните ответни мерки."

"Международната система днес се характеризира с ксенофобия, изолационизъм и недоверие. Без доверие и глобална солидарност няма да успеем да спрем епидемията от коронавирус и вероятно ще последват още подобни епидемии в бъдеще. Да се надяваме, че човечеството сета ще осъзнае огромната опасност от глобалното разединение."

"Това е златна възможност за ЕС да си върне обществената подкрепа, изгубена през последните години. Ако повече членове на съюза бързо и щедро изпратят пари, оборудване и медицински персонал в помощ на най-тежко засегнатите си колеги, това ще потвърди стойността на европейския идеал по-добре от всякакви данни и речи. Но ако всяка страна се интересува единствено от себе си, епидемията може да се окаже погребален звън за ЕС."

"Трябва да действаме бързо и решително. Но трябва да вземем предвид и дългосрочните последици от действията си. Когато избираме между различни алтернативи, трябва да се запитаме не само как да преодолеем непосредствената заплаха, но и какъв свят ще обитаваме, след като премине бурята. Да, бурята ще отмине, човечеството ще оцелее, повечето от нас все ще са живи - но ще населяваме един различен свят. Много краткосрочни спешни мерки ще се превърнат в неизменни черти на бъдещия ни живот. Такова е естеството на извънредните ситуации. Те ускоряват историческите процеси. Решения, които в нормално време могат да отнемат години на обсъждане, в такива моменти се вземат за няколко часа."

"В сегашното кризисно време сме изправени пред два особено важни избора. Първият е между тоталитарното наблюдение и овластяването на гражданите. Вторият е между националистическата изолация и глобалната солидарност. Има два основни начина за спазване на указанията за спиране на епидемията. Единият от тях е правителството да наблюдава хората и да наказва онези, които нарушават правилата. Днес за първи път в човешката история технологията дава възможност да се наблюдават всички през цялото време.

Ако не сме внимателни, епидемията може да се окаже важен прелом в историята на наблюдението. Не само защото тя може да нормализира използването на средствата за масово наблюдение в страни, които досега са ги отхвърляли, но още повече защото тя маркира един драматичен преход от наблюдение "над кожата" към такова "под кожата". Досега, когато пръстът ви е докосвал екрана на смартфона ви или сте щраквали върху някоя връзка, правителството е искало да разбере какво точно натиска пръста ви. Но с коронавируса фокусът на този интерес се измества. Сега вече правителството иска да знае температурата на пръста ви и кръвното налягане под кожата му."

"Обратната страна на всичко това, разбира се, е, че то ще придаде легитимност на ужасяваща нова система за наблюдение. Ако знаете например, че съм щракнал върху линк на Fox News, а не CNN, това може да ви каже нещо за политическите ми възгледи, а може би и за самата ми личност. Но ако можете да наблюдавате какво се случва с телесната ми температура, кръвното налягане и сърдечната честота, докато гледам видеоклипа, можете да научите какво ме кара да се смея, какво да плача и какво ме ядосва истински."

"Разбира се, можете да представите биометричното наблюдение като временна мярка, взета по време на извънредно положение. Тя ще изчезне, щом приключи спешната ситуация. Но временните мерки имат отвратителния навик да надживяват извънредните ситуации, тъй като на хоризонта винаги се мержелее някаква нова спешна ситуация. Дори когато инфекциите от коронавируса намалеят до нула, някои гладни за данни правителства биха могли да твърдят, че трябва да поддържат системите за биометрично наблюдение, защото се страхуват от втора вълна от епидемията или защото в Централна Африка се развива нов щам на ебола, или защото... разбирате, нали?"

"Да караш хората да избират между поверителността на личните си данни и здравето, всъщност е самият корен на проблема. Защото това е фалшив избор. Можем и трябва да се радваме както на поверителност, така и на здраве. Можем да изберем да защитим здравето си и да спрем коронавирусната епидемия не чрез установяване на тоталитарни режими за наблюдение, а по-скоро чрез овластяване на гражданите. (...) Централизираният мониторинг и суровите наказания не са единственият начин да се накарат хората да спазват полезни за самите тях указания. Когато им се съобщават научните факти и те имат доверие, че властите ще им съобщят тези факти, гражданите могат да направят онова, което е редно, дори и без Големият брат да гледа през раменете им. Лично мотивираното и добре информирано население обикновено е далеч по-мощно и ефективно от подтикваното чрез полиция, невежо население."

"Вместо да се изграждат режими на надзор, не е късно да се възстанови доверието на хората в науката, в публичните власти и медиите. Определено трябва да използваме и новите технологии, но тези технологии трябва да овластяват гражданите. Аз напълно подкрепям идеята за мониторинга на телесната ми температура и кръвното ми налягане, но тези данни не трябва да се използват за създаване на някакво всемогъщо правителство. По-скоро те трябва да ми позволяват да правя по-информиран личен избор, а също да ми дават възможност да държа правителството отговорно за решенията, които взема.

Ако можех да проследявам собственото си медицинско състояние по 24 часа на ден, бих могъл да узная навреме не само дали съм станал опасен за здравето на други хора, но и кои навици допринасят за здравето ми. И ако бих могъл да получа достъп и да анализирам надеждни статистически данни за разпространението на коронавируса, бих могъл да преценя дали правителството ми казва истината, дали осъществява правилните политики за борба с епидемията. Всеки път когато хората говорят за наблюдение, не трябва да се забравя, че една и съща технология за наблюдение обикновено може да се използва не само от правителствата за наблюдение на хората, но и от хората за наблюдение на правителствата."