Извънредното положение активизира авторитарните рефлекси на властта

В България се очертава ГЕРБ да остане на власт и след 2021 г.

© Георги Кожухаров

В България се очертава ГЕРБ да остане на власт и след 2021 г.



Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", експерт е по политически комуникации.


Вече си признах във "Фейсбук", че разпространих неволно "невярна информация" за заразна болест. Е, ставаше въпрос за т.нар. испански грип от 1920 г., а не за коронавируса сто години по-късно. Но колко му е човек, без да иска, да стане поне веднъж поне преносител на фалшива новина и дезинформация. Във време, когато думите отново могат да започнат да пращат в затвора. Като в едни не много далечни авторитарни и тоталитарни времена.


Вчера клъвнах на мнимо писмо на Скот Фицджералд до негова позната, "писано" в Южна Франция през 1920 г., очевидно по време на втората вълна от испански грип. На български "писмото" ми попадна във "Фейсбук" през сайта Big 5. В публикацията нямаше обяснителна бележка, че става въпрос за майсторска пародия на стила на великия писател, публикувана в англоезичен хумористичен сайт. Добре че беше пиарът Людмил Каравасилев да ми обърне своевременно внимание, че става въпрос за фейк. Междувременно "Ройтерс" съобщи, че "писмото" на Фицджералд се разпространява вирусно в социалните мрежи; моя статус беше харесан от десетки души от приятелската ми листа и споделен от някои от тях. Това всъщност е разбираемо, защото текстът третира темата за депресията по време на пандемия и звучи убедително. "Авторът" очевидно страда от изолацията, препоръчана от властите, и описва как с жена му Зелда едва ли не са изпразнили целия рафт с алкохолни напитки от магазина. Както и своенравния си приятел Хемингуей, който не си миел ръцете въпреки препоръките, защото вярвал, че става въпрос за обикновен грип.




Всичко това показва, че


от фалшиви до фалшиви новини има огромна разлика.


Едно е съзнателното и целенасочено създаване и разпространяване на "невярна информация", друго са слуховете и полуистините, трето - вярна информация, поставена в погрешен контекст, четвърто - сгрешената поради незнание, нехайство или бързане журналистическа дописка, а нещо съвсем различно сатирата и пародията. Вижда се, че освен да рушат репутации на хора и компании, да клатят правителства и дори цели държави, във времена на несигурност и масови психози фалшивите новини могат да имат и забавна, терапевтична, положителна страна.


Противодействието на фалшивите новини е напълно оправдано, дори и преследването им с инструментариума на закона, но изисква спазването на определена мяра. А когато законът се изправи срещу словото, нарастват изкушенията да се ограничат свободата на изразяване, свободата на информация и критичната и контролна функция на медиите. Такъв подход забелязваме в България в условията на извънредно положение на борба с коронавируса.


Под благовидния предлог да се предотврати паника в обществото вследствие на разпространението на фалшиви новини за заразната болест в закона за извънредното положение преди частичното вето от президента Радев залегна и силно рестриктивна промяна в Наказателния кодекс. Тя представляваше нескопосан опит да бъдат поставени


под един знаменател хората, които информират за реални проблеми, и откровените дезинформатори.


Беше променен прословутият чл. 326, останал още от Живково време и епохата на студената война. В новия си вид той предвиждаше "който предава по радио, телефон или по друг начин повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, или невярна информация при разпространяването на заразна болест", да се наказва, в зависимост от тежестта на нарушението, с лишаване от свобода до 5 години и с глоба, която можеше да достигне до 50 000 лв. Промяната на НК трябваше да остане и след отмяна на извънредното положение. След ветото на президента няма да има наказателното преследване за разпространението на "невярна информация", но се увеличават санкциите по сега действащ текст за "заблуждаващите знаци".


Не е за подценяване фактът, че в първоначалния си вид промяната в НК беше "подсказана" от главния прокурор Иван Гешев. На 17 март той беше категоричен в парламента, че "фалшивите новини атакуват основни структури в държавата и могат да предизвикат срив на цели отрасли". Междувременно стана ясно, че ВМРО е внесла в парламента проектозакон за промени в Закона за радиото и телевизията с още по-сурови мерки срещу разпространяването на "невярна информация". Освен промяна в НК "воеводите" искат СЕМ да може да контролира и цензурира онлайн медиите, вкл. да се блокират сайтове по предложение на надзорния орган след решение само на председателя на Софийския районен съд. Според законопроекта сайтове ще могат да бъдат и спирани при липса на администратор на лични данни. В текста няма ясни критерии за дезинформация в интернет. Тя е дефинирана като разпространение на публикация, която съдържа "невярна информация, засягаща физически или юридически лица".


Опасността обаче да се обзаведем с "Министерство на истината" е голяма,


предупредиха от АЕЖ - България. СБЖ също атакува остро законопроекта.


Президентът Румен Радев наложи вето върху закона за извънредното положение, вкл. защото "законът атакува последните остатъци от свободата на словото. Няма дефиниция за невярна информация, затова пък българите ги грозят тежки глоби и затвор. Експертите, журналистите и гражданите ще бъдат принудени да си налагат автоцензура, и то в условията на динамична промяна на разбирането ни за пандемията, за нейното възприемане и за необходимостта от алтернативни позиции. Тази норма може да бъде употребена за интерпретиране на всяко неудобно свободомислие".


Властта е планирала ограничаване и на други права. Правосъдният министър Данаил Кирилов вече обяви, че е възможно да има известно нарушаване на неосновните права на личността при прилагането на мерките срещу коронавируса в България. Министърът се надява, че след уведомление от София до Европейският съд по правата на човека той няма да разглежда жалби от българи за това.


Стремежът към контрол върху информацията в публичното пространство и замисълът да се суспендират граждански права не са единствените признаци за


активизиращите се авторитарни рефлекси на управлението на ГЕРБ и националистите,


както и на свързаните с тях други властови центрове.


Разбира се, строгите мерки на правителството и Националния кризисен щаб за справяне с поразилата и България пандемия не трябва да бъдат критикувани самоцелно. Много от тях са резонни и с право срещат одобрението на хората, защото са насочени към ограничаване на разпространението на вируса - затварянето на училищата и университетите, на ресторантите и дискотеките, разреждането на градския транспорт, необходимостта от строга карантина на връщащите се от чужбина и контактувалите със заразени. Всички те с различни вариации са прилагани от нашите партньори в ЕС. В някои от най-засегнатите страни, като Италия и Испания например, мерките за налагане на социалното дистанциране са направо драконовски в сравнение с българските.
Действията на властите обаче се радикализират, без да са дискутирани предварително сред по-широк кръг експерти. Публичната реч, с която са аргументирани новите забрани, както и образите, с които обрастват, разкриват желанието да се демонстрира твърда сила пред уплашеното народонаселение. Да се проверява, ограничава, забранява. Да се контролират движението на хората, информацията, дори и цените на пазара (последното като реверанс към БСП).


Сред непремислените докрай мерки са блокадите на София и областните градове, тоталното затваряне на паркове и градинки, че и Витоша дори, което прави


невъзможно в тях да се спортува индивидуално на чист въздух.


Армията пък беше натоварена с полицейски функции вместо само със спомагателни по транспортната логистика. Военните влязоха в ролята на плашило и с разпространените от хората на министър Красимир Каракачанов кадри от зала "Арена Армеец", преоборудвана с тренировъчна цел в полева болница. В нея като по конец бяха разпънати 500 легла, но критични коментатори веднага оцениха мярката като крайно неадекватна. Струпването на толкова много болни на едно място без никакви прегради би обрекло фатално и хората с по-леки симптоми. Така и не стана ясно защо за целта не се преоборудват хотели, както е в други държави, където подобни мерки са насочени и към подкрепа на бизнеса.


Неслучайно президентът атакува закона за извънредното положение и с аргумента, че "никоя битка не е спечелена със страх. Тоталната блокада поражда повече проблеми, отколкото решава". Всъщност Радев сложи пръст в раната със следната диагноза: "Кредитът на доверие, който управляващите получиха, трябва да се използва рационално, а не да е прелюдия към безконтролно упражняване на властта. Липсата на кадри, на оборудване и капацитет в здравната ни система и дефицити при организацията се компенсират с крайно рестриктивни мерки, които засилват напрежението и самата криза, в които условия работят медиците и хората в жизненоважни производства и услуги."


Все пак мераците да се демонстрира твърда ръка засега са повече вербални,


отколкото облечени в конкретни политически действия. Доказателство затова е приемането от парламента на президентското вето с отмяната на наказателното преследване за "невярна информация" и отпадането на фиксираните цени.


Силовото говорене на облечените в голяма власт обаче буди основателна тревога сред демократично мислещите хора. Преди десетина дни главният прокурор Гешев каза, че трябва да преминем в режим "почти на военно положение". Неговият аргумент е, че "трябва да се готвим за най-лошото и ако не се случи, толкова по-добре. Времето ни изтича като пясъчен часовник, надявам се да не е изтекло". В събота пък финансовият министър Горанов заяви пред БНР, че "не е моментът да си говорим за демокрация". Строгите мерките обаче били свързани с това "да създадем предпоставка за недобро разпространение на коронавируса, а не да създаваме ограничения". Не остава по-назад и премиерът, който призова "олигарсите": "Прoдaйтe cи пo eдин aвтoмoбил oт мерцедесите и майбасите и вeднaгa щe плaтитe (на работниците - б.а.) зa първия мeceц." "Прозрението" дойде в продължилия над час монолог - отговор на Борисов на краткото обръщение на президента за ветото. Този популистки подход към групата от най-богатите българи с политическо влияние, сред които премиерът има поне дузина приятели, прави впечатление на фона на липсата на смели социално-икономически действия на правителството за компенсиране на най-засегнатите бизнеси и работници.


Съществува, макар и неголяма,


опасност управляващите в София да прихванат вирус от унгарския министър-председател


Виктор Орбан, който на всичкото отгоре има много почитатели в България. Неговите действия показват в каква посока може, но в никакъв случай не трябва да завиваме. Тази седмица парламентът в Будапеща ще дебатира върху правителствения законопроект извънредното положение в страната да се удължи за неопределен срок. Текстът предвижда и 5 години затвор за хората, които пречат на мерките против разпространението на коронавируса, както и за разпространяващите лъжлива информация. Като при диктатурите правителството ще може да управлява чрез специални укази, дори парламентът да не проведе следваща сесия през 2020 г. Ако това се случи, нелибералната демокрация в Унгария ще навлезе в зряла фаза, а Орбан ще се циментира във властта.


В България се очертава ГЕРБ да остане на власт и след 2021 г., без да се прилага унгарският сценарий. Съдбата подари на Борисов кризата с коронавируса. В състоянието на уплаха и задълбочаваща се психоза общество като българското трудно прави разлика между необходимостта от силна и налагането на силова държава. При това иска по-скоро втората, защото я асоциира с представата за модерния юнак, който все някак си ще му реши проблемите.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK