Помните ли онзи стар виц за чл. 6? Е, разказаха го в Държавен вестник

Дано съдиите имат по-добро чувство за хумор и разкажат вица по различен начин, а най-добре го отменете

© Юлия Лазарова

Дано съдиите имат по-добро чувство за хумор и разкажат вица по различен начин, а най-добре го отменете



Адвокат Атанас Шопов е партньор в столичната правна кантора "Камбуров и партньори". Коментарът му е посветен на недомислица на депутатите в закона за извънредното положение, която освобождава длъжниците по парични задължения от последиците на неизпълнението им.


Помните ли онзи стар виц за "чл. 6" - е, разказаха го в Държавен вестник! За да не ви отегчавам в дигиталната ера, няма да ви го разкажа (може да го намерите сами в нета). Ще се съсредоточа върху варианта на вица, разказан ни от Народното събрание (с уговорката, че досега не съм правил правен анализ на виц - ако досега не ви е било смешно, надолу няма да става по-добре). Ще ви улесня с търсенето на новия виц - ето го:
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание (НС - съкращението не е част от заглавието) от 13 март 2020 г. (обн. ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила, специално този текст, от 13 март 2020 г., съгласно заключителната разпоредба на § 52), накратко ЗМДВИПОРНС от 13 март 2020 (това е част от шегата, предполагам):


"Чл. 6. До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи."




И старият виц не беше кой знае колко смешен, но този е направо тъжен.


В правото има някои основни положения, без които на практика няма право.


В правната теория преобладава възгледът, че правото е система от правила за поведение, скрепени и гарантирани с правна санкция. Санкцията в правото е външна и обективна, тоест съдържа се в, относително, ясни правила, които определят основанието за налагането й (тоест какво трябва да се случи, за да ви напляскат), вида и размера на санкцията (как и колко да ви напляскат), кой може да иска да ви напляскат, кой може да определи как и колко да ви напляскат и кой да ви напляска (съответно в материални) и процедурите за това (и процесуални норми, грубо казано). Без санкцията правото е толкова ефективно, колкото и моралът и религията - може да анатемосате някого и да чакате божията намеса (Божа работа!). Нека тогава да отменим санкциите!


В основата на частното право (това дето регулира отношенията между частноправните субекти, споменати във вица - виж по горе) стоят договорните отношения (и други, но тези преди всичко, съответно няма, а и не искам да задълбавам дали вицът се прилага и за извъндоговорните отношения, защото ще стане много смешно). Основен принцип (и то не само на частното право) е принципът - pacta sunt servanda (извинявайте, не можах да се въздържа!) или иначе казано (в частното право също) - договорите следва да се изпълняват.


Ако договорите можеше да не се изпълняват и да не носите отговорност за това,


то тогава нямаше да има смисъл от договори, защото те нямаше да се изпълняват (усещате ли логиката на § 22). Съответно гаранция за изпълнението на договорите са санкциите в правото (ако се налага препрочетете горния абзац). Отменим ли санкциите, договорите няма да се изпълняват, тогава за какво са ни договори? Нека тогава да отменим санкциите!


Съответно правото предвижда различни видове санкции като гаранция за изпълнението на договорите - развалянето (при неизпълнение, за което страната отговаря), общото възражение за недобросъвестност и частния му случай на възражение за неизпълнен договор (санкцията е спирането на изпълнението на насрещните задължения), правото на задържане, предсрочната изискуемост на задължения, както и основната - договорната отговорност. Договорната отговорност бива два вида - виновна (когато, общо казано, не сте положили дължимата грижа да изпълните задължението си) и обективна (когато основанието за носене на договорна отговорност не включва вина, тоест носите отговорност за неизпълнено договорно задължение независимо дали сте положили дължимата грижа да го изпълните или не). В конкретния случай във вица се говори за неизпълнение на парични задължения ("плащане"), при които отговорността винаги е обективна, тоест безвиновна, и съответно (както ще стане ясно малко по-долу) от тази отговорност


може да се освободите само ако е налице непредотвратимо събитие от извънреден характер.


Основанията да не носите отговорност или да не търпите санкции са различни, но актуалното в момента е force majeure (ФМ) - пак не можах да се сдържа - по нашенски "непреодолима сила". Доста художествена литература се изписа напоследък по темата за ФМ, но само в кратко обобщение - в нашето право ФМ е уреден в чл. 306 от Търговския закон (ТЗ). Основанията за ФМ (пак обобщено и теоретично ненюансирано) са две:


1. непредвидимо (към момента на сключване на договора) събитие от извънреден характер, което прави изпълнението на договорно задължение обективно невъзможно и


2. непредотвратимо (тоест макар и предвидимо, събитието е непреодолимо за съответната страна - например акт на държавен орган, по силата на който изпълнението на задължението е невъзможно, без обаче това да се дължи на собственото ви неправомерно поведение - затворили са ви обекта като противоепидемична мярка, а не защото не сте спазили санитарните изисквания за съответната дейност) от извънреден характер. И двете хипотези на ФМ ви освобождават от носене на виновна отговорност, а непредотвратимите събития ви освобождават и от носене на обективна отговорност (или поне аз вярвам в това), тоест няма да ви пляскат, ако ФМ е основание да не изпълните свое договорно задължение (тук ТЗ прави едно търговско отклонение - пак ще носите отговорност, ако своевременно не сте уведомили другата страна (тоест ако не сте изпълнили задължението си за това, че не може да изпълните поради ФМ).


Един от основните правни принципи, на които се основават санкциите, и в частност отговорността в правото, е, че никой не може да черпи благоприятни за себе си правни последици от собственото си неправомерно (тоест в нарушение на правните правила) поведение. Проявление на този принцип при ФМ (освен вече споменатото в предходния абзац) е правилото, че ако задълженото лице е било


в забава (тоест не е изпълнило задължението си в срок), то не може да се позовава на непреодолима сила,


тоест пак може да го пляскат.


По принцип съдебната практика приема, че епидемиите сами по себе си могат да представляват ФМ. Дали конкретната пандемия е ФМ е отделен въпрос, който сам по себе си следва да е предмет (и е) на отделен анализ (опит за научна шега;-) и правилният отговор не може да е общ или принципен, а за всеки конкретен случай - довела ли е пандемията до обективна невъзможност за изпълнение (по света вече дори има становища, че изобщо не е ФМ по отношение на договори, сключени след уведомлението от страна на Китай за случаи на нова двустранна бронхопневмония, защото по отношение на тях е било предвидимо събитие - смел възглед - не мога да го споделя). Властническите актове, с които се въвеждат различни ограничителни (принудителни) мерки, включително срещу сегашната пандемия, ако пряко водят до обективна невъзможност за изпълнение на договорни задължения, са ФМ и то в графата непредотвратими събития с извънреден характер. Сега!, намираме се в извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание (НС - съкращението не е част от заглавието) от 13 март 2020 г., но това че положението се нарича (а й е) извънредно и е обявено за такова с властнически акт не означава непременно и необходимо, че самото извънредно положение (виж по-горе текста на вица) или актът, с който то се обявява е акт, който налага ограничения от извънреден характер - в действителност решението на НС е само основание за издаване на последващи такива актове и въвеждане на ограничения с тях, а


самото извънредно положение нищо непредотвратимо не прави.


След като ви отегчих с всичко, казано до тук (искрено го вярвам, но беше необходимо зло - като извънредното положение - може би?), е редно да се върнем към вица. Та, "чували ли сте за чл. 6, ако не сте, да сте" (всъщност това беше есенцията на вица, въпреки че обещах да не го разказвам). Оригиналният виц не беше особено забавен, новият - още по-малко (дори се чуват слухове (на принципа чух, че една жена на пазара казала), че НС също е осъзнало, че вицът е лош (bad joke, Harry) и сега щяло да го разкаже в друг вариант - дано шегата вече не е развалена изцяло).


Анализът на вица изисква анализ на разпоредбата, в която се съдържа. Следва да правим разлика между разпоредбата, която е текст в "закона" и нормата, която е правило за поведение и се извлича (конструира) чрез тълкуване на и от текста (поне аз вярвам в теорията за задължителното тълкуване). Текстът не може, а и не следва, буквално да възпроизвежда нормата, а от езиковия изказ на текста извличаме неговия правен смисъл, тоест нормата - нейната структура, елементи и съдържание.


Тази норма, специално, се състои от хипотеза (дето се съдържат абстрактни белези на факти от обективната действителност - демек основанията за "задействане" (прилагане на нормата) и диспозиция (щото не предвижда санкции - или, май, не съвсем?) права и задължения за адресатите на нормата (тоест за тези, чието поведение тя регулира. И нека анализът започне:


1. Вариант - буквален прочит на разпоредбата (леко опростено съдържание на нормата):


Хипотеза - ако (кумулативно - тоест заедно) 1. е налице извънредно положение (ИП), тоест има надлежен властнически акт за обявяването му (май го имаме) и то не е отменено (май и това е налице), 2. частноправни субекти са сключили договор (не го пише в текста, но повярвайте ми, има го в хипотезата на нормата или, ако ви се развихри фантазията, е възникнало извъндоговорно частноправно парично задължение и сте в забава за изпълнението му - а към това ако добавим и плащане на публични парични задължения на частноправни субекти (щото разпоредбата нищо не казва) - чувате ли истеричния рев във Министерството на финансите), 3. едната от страните по договора не е изпълнила свои договорни парични (текстът говори за плащане) задължения (или, отново при полет на фантазията, не е изпълнила частноправни извъндоговорни парични задължения), без да се уточнява кога следва да е настъпило неизпълнението - преди ИП или след това или неизпълнението следва да се дължи на причини у задълженото лице (нека да предположим логичното, че е така), то


Диспозиция - 1. Задълженото лице (частноправен субект - рядко законодателят използва този термин, предпочитайки "лица" - получава червена точка) се освобождава от последиците на неизпълнението си (даваме му право да не го пляскаме), а 2. другата страна (пак частноправен субект), макар и изправна, се лишава от правата си, възникнали (дадени й от правото - извинявайте, май с вица частично суспендирахме действието на част от частноправните санкционни норми) в резултат на неизпълнение на задължението, да иска санкциониране на неправомерното поведение на първата страна - "непарични последици" (харесвам израза) - да развали договора, да обяви предсрочна изискуемост (това за изземването на вещи, признавам си, не го разбрах - или съм пропуснал някакви промени в статуса и правомощията на КПКОНПИ, или се има предвид право на задържане на вещи) - съответно "парични последици" (?!?) - да търси обезщетение за забава (под формата на лихви и неустойки), като й се вменява задължението за срока на извънредното положение да търпи невъзможността да бъде санкционирана другата страна (преди малко нали ви казах, че май структурата на нормата е хипотеза - санкция - напляскахме изправната страна по договора за нейна сметка).


2. Вариант - артистичен (без претенции да съм артист, като адвокат съм занаятчия) прочит на разпоредбата (пак схематично съдържание на нормата):


Общата "облигационна" (демек, от задължения) ваканция - няма да търпите санкции по време на извънредното положение - ми се струва твърде авангардна мярка за стимулиране на икономиката (освен ако не приемем, че с вица премахнахме обективната отговорност за парични задължения).


По отношение на хипотезата прилагаме споменатите по-горе правни постулати и принципи и съответно - нормата ще се прилага само ако:


- не сте в забава за изпълнение на парично задължение - независимо кога е настъпила забавата - преди или след обявяване на извънредното положение (щото то само по себе си не е ФМ, нито акта за неговото обявяване, въпреки че НС с вица се опитва да му придаде такова значение);


- ако сте в неизпълнение на задължението си, то това неизпълнение е настъпило след обявяване на извънредното положение и то се дължи на непредотвратимо събитие от извънреден характер (а не просто на ФМ), тоест освен ИП и акта за обявяването му, се е случило и нещо допълнително, например допълнителен властнически акт, който прави изпълнението обективно невъзможно).


Диспозицията (за да не е санкция) - само в горната хипотеза и само за срока на ФМ се освобождавате от последиците на неизпълнението си , отпадне ли ФМ, следва да изпълните, иначе ще изпаднете в забава и съответно ще търпите санкции.


Тоест приемаме, че НС е създало обща частноправна норма (онази в ТЗ е само за търговците и по аналогия или нещо подобно се прилага в частното право), уреждаща ФМ, но само при условията на ИП.


3. Вариант - алтруистичен (всеки дарява каквото може):


Нека приемем, че народните представители са алтруисти (не се смейте) и че вицът е част от общите икономически мерки за спасяване на икономиката и наистина, независимо от неизпълнението, освобождаваме длъжниците по парични задължения от последиците на неизпълнението им (това, че кредиторът няма да получи обезщетение под формата на лихви или неустойки няма да го "загроби", дори в условията на ИП - нали ще си получи главницата - не коментирам, че при липса на санкции, ако сте стигнали до неплащане и при не много работещи съдилища, това е най-малко съмнително).


Съответно се поставя въпросът - изобщо ли длъжникът се освобождава от последиците на неизпълнението си, или само временно? За мен, при такова разбиране на вица, следва да приемем, че ако забавата не се дължи на непредотвратимо събитие, тези последици ще се запазят (особено паричните), но ще станат изискуеми (изпълняеми) след премахване на ИП, тоест отпадне ли ИП ще може да претендирате и лихвите и неустойките и за времето на ИП, както и ако длъжникът не изпълни веднага след отпадане на ИП ще може да искате предсрочна изискуемост или да развалите договора.


Вместо заключение - стар виц разказан лошо - дано съдиите имат по-добро чувство за хумор и разкажат вица по различен начин, а най-добре го отменете. Стойте вкъщи и изпълнявайте паричните си задължения - освен ако не сте в хипотеза на непредотвратимо събитие от извънреден характер!


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK