Четири песни за прекрачване на прага

Да продължим да правим, каквото трябва, пък да става, каквото ще.

© Цветелина Белутова

Да продължим да правим, каквото трябва, пък да става, каквото ще.



Димитър Камбуров е доцент по литературна теория към едноименната катедра на Факултет по славянски филологии на СУ. Преподава литературна теория, литературна история, културни изследвания, полородови изследвания. Автор на Явори и клони, изд. Фигура, София, 2003; Българска лирическа класика, изд. Просвета, София, 2005; съ-редактор заедно с Ирина Новикова на Men in the Global World: Integrating Post'Socialist Perspectives, Kikimora Publications, Aleksanteri Institute, Helsinki, 2003, ISBN 952-10-1308-7.; с Мария Василева на Pro Art/ Арт Про, Алтера, София, 2007.


По-горе билото, майстори!
Сафо, Селинджър


Сфумато - това е техника за рисуване на въздуха.
Младенова, Добчев




1. В "Увод в литературната теория" Тери Игълтън онагледява остранението (остранностяване, очудняване, отчуждаване), което поезията причинява на познатия ни език и свят, с отношението ни към въздуха: дишаме го, без да му обръщаме внимание, но ако той се замърси или зарази, ние го забелязваме, фокусираме се върху него, той губи прозрачната си невидимост, добивайки материалност, но и идеалност; започваме да го мислим, но и да го въобразяваме. Може да се каже, че поезията инфектира езика, за да го направи осезаем, а чрез него да ни накара да погледнем и на света по нов, неавтоматизиран начин.


Нахлуването на коронавируса в живота ни и буквално, и образно направи въздуха видим, осезаем и материален. Заразеният въздух променя както повърхностите на съществуването ни, така и дълбинните основания на света ни. Вирусът остранности света, тъй щото, първо, да започнем да го виждаме, и, второ, да захванем да го възприемаме иначе. Този двоен режим на забелязване и нововиждане, на смъкване на навични слоеве боя и лак от повърхността на света, провокира нещо като проглеждане. Проглеждането започва от виждането на всекидневно гледаното.


Сюзън Зонтаг твърди, че пише "Болестта като метафора", за да се противопостави на морализаторското въобразяване на болестта като съдбовно откровение за това кои сме и какво зло сме сторили, щом сме нейни жертви. Но заглавието на книгата й признава невъзможността да се устои на изкушението болестта или вирусната пандемия да не бъде мислена като остранностяваща оптика към нас самите. Колкото и глупаво да е да се морализира или метафоризира един вирус, колкото и да сме наясно, че коронавирусът не е нито бич божи, нито ефект от някакво наше поведение (макар някой някъде да е хапнал недопечения прилеп),


няма как да избегнем символичните внушения и образните осмисляния.


Как си, питат ме приятели по вайбър. Рано е да се каже, отвръщам: за три дена съм претърпял три летища и три полета, áко и маскиран и час по час дезинфектиран. Това е свирен мач, успокоява ме синът ми. Така е, я камилата, я камиларя, съгласявам се из-от своя си идиом аз. Но и да прескоча четиринайсетдневния трап, оттук-насетне ще ни е винаги вече рано да казваме как сме. Коварството на коронавируса се състои както в това, че можем дълго да го носим и сеем, без да знаем, тъй и във факта, че той запазва вирулентност в аерозолна форма за повече от три часа. Не е невъзможен хорър сценарий, според който невинно прекосявате девствен парк, през който три часа по-рано е преминал болен в неведение, и непорочно прихващате от неговия носещ се наоколо дъх.
За забранен за посещения, паркът всъщност е притеснително населен. Хора на колела, на кънки, на скейтове, с кучета, с бири, с маски. Наслаждават се на времето. Като че ли една идея повече, отколкото при нормални обстоятелства. В същото време излъчват непозната сериозност, едва ли не мъдро смирена тържественост.


Безгрижието и радостта върху лицата им сякаш носи втори план, крие двойно дъно: едно изневиделица сполетяло ги съзнание за надвиснало отвъдно, за непосредствена неминуемост; като у ранните Шекспир и Пинчън, като у късните Моцарт и Бергман. В този си вид - както внимават за траекториите на телата си и не нарушават личната аура на никого, както радостта им излъчва благост и благодарност, както са гальовни с децата и с кучетата си, а също и с другите минувачи с деца и кучета и даже без такива - хората от този нов модел ми харесват повече.


Фантазирам си, че изпитания от такъв мащаб ни заставят да прогледнем за човешката си уязвимост, безсилие и смъртност, за това, че


крехката ни нищожност качва цената на едничкия ни живот.


Представям си как пандемията кинетизира потенциала ни да бъдем силни, добри, милостиви, жертвоготовни, как един през друг захващаме да се държим като безсмъртни същества пред лицето на смъртта, дето викаше Бадиу. Въобразявам си как при вида на този неочаквано надвиснал свършек сколасваме да се отпишем от плитката припряна делничност, от олимпийската самозабрава на самооблащаващи се тичащи.


Всички, дето се веселяхме с фразата: Спрете земята, искам да сляза!, се виждаме слезли, докато тя едва се върти, все едно комунизмът а-ха да победи и да сбъдне прокобата на Г. Димитров. Такова едно анахронично забавяне на темпото, навивам се аз, ще ни позволи да се огледаме, да се погледнем отстрани и евентуално да прогледнем за безумието и абсурда на нагъчканото си препускане от вчера. Откакто няма толкова хора навън, светът наоколо изглежда с по-човешки мащаб. Да не би прекалено да си бяхме повярвали, че най-човешкото у човека е себенадскачането, надхвърлянето на човешката му мярка? Вирусът комай ни връща към една друговремска идея за човешкост. И ни напомня за принадлежността ни към живата природа, насред която делим мегдан с останалите същества и организми


2. Да не би обаче подобен оптимизъм да е паническо озъртане за светлинка в проточен и крив тунел, като оня от разказа на Томас Бернхард? Ние сме в началото на пандемия и въпросът колко време ще се проточи тя е ключов. Конкурират се два сценария. Според оптимистичния коронавирусът скоро ще мутира и чудотворно ще изчезне, както са постъпили двата негови по-смъртоносни предшественици. Според песимистичния, вирусът се доказва като жилав и държелив и само в САЩ между 1 и 2 милиона ще загубят живота си до следващата пролет. Във всички случаи броят на заразените ще стигне дотам, че здравните и болничните системи дори в най-напредналите страни няма да издържат: тестването се ограничава, болничен персонал вече прехвърля вентилатори от по-възрастни към по-млади, от по-болни на по-здрави. Вероятно само малка част от заболелите ще бъдат приети в болници; останалите ще останат по домовете си и ще се надяват на собствените си съпротивителни сили. В САЩ хиляди тестове бяха изхабени от политици, спортисти и попкултурни икони. Навсякъде ще е същото. Ако не стане чудо, дълбокото световно разделение между имащи и нямащите ще мутира в бездната между оцеляващи и не.


Какви са вероятните социални измерения на кризата? Понастоящем в публичното пространство спорят два възгледа относно ролята на подобни исторически изпитания. Според оптимистичния големите катастрофи изкарват най-доброто у човека; и днес са налице възхитителни прояви на грижа, солидарност и жертвоготовност в полза на човека редом. Песимистичната хипотеза е, че големите катастрофи причиняват траен разпад на социалната тъкан, чието възстановяване отнема около десетилетие.


Камю, Ремарк, Шаламов, Вапцаров, Шепитко, Бадиу и др. се срещат в едно:


времената на изпитание са време разделно, в което едни човеци се въздигат, а други се скапват под напора на вилнеещите страх, своещина, глупост. Ако се въведе факторът време обаче, картината става по-мрачна: началото е щедро на героични жестове, на примери на човешко възвисяване. С проточване на изпитанието запада волята за добро и грижа за другите, а човешкото става все по-подвластно на инстинктите под знака на волята за оцеляване на индивида и най-близките му. (В късен филм на Бергман нацистки доктори оперират мозъка на бебе тъй, че да плаче безспир. Напразните опити на майката да го успокои водят до отчаяние, изтощение и удушаване. В Чеховия разказ "Спать хочется" изнурена малолетна бавачка също удушава плачещо бебе, за да поспи. Подобен кризисен индивидуализъм позволява единствено заинтересовано групиране на принципа на глутницата, както показва "Пътят" на К. Маккарти.)


Прогнозите относно ефекта от пандемията върху бъдещия ни живот и свят също вървят в две посоки. Едни очакват тя да отвари очите ни за собствените ни слепоти и заблуди. В резултат системите за здравна и социална грижа ще се променят в посоки, които биха позволили по-лесно справяне с подобни бедствия. Твърди се, например, че ако здравеопазването беше предпочело развитието на превениращата комунална здравна грижа вместо наливането на трилиони в лекуващата медицина, сега щяхме да сме по-добре подготвени. Ако фармацевтичната индустрия не беше изцяло пазарно управлявана и държавата имаше думата в изследователските й програми, нямаше да сме на 18 месеца от евентуално одобрена ваксина срещу коронавируса.


Има надежди хората да се върнат към разума, науката, експертността,


а знаенето и моженето да възстановят авторитет и висока социална позиционираност. Изразява се вяра, че песента на ширналото се популистко реалити шоу е изпята и дните на глобалното видиотяване са преброени. Очаква се покачване на рейтинга на държавата и на експертните управленски форми. (Това, от своя страна, поражда опасения от нов авторитаризъм с експертно-технократски привкус, някаква нова просветена монархия с центрове в днешните версии на Версай и Френската академия.)


Демократичността на този вирус, който не прави разлика между богати и бедни, успели и аутсайдери, въобще между раси, класи, полове и етноси, се очаква да провокира нова солидарност, нов патриотизъм, но и нов интернационализъм. Пазарът като универсална инстанция за истина и ценност се очаква да отстъпи пред необходимостта от повече защита, грижа, знание и управленство. Много законово и пазарно потискани сфери като дистанционното медицинско обслужване и онлайн образованието най-накрая ще претърпят бурно развитие. Физическата дистанция вече провокира непознати нива на виртуално общуване и обмен, а социалните мрежи се очаква да придобият нова смисленост и сериозност. Икономическите загуби ще ограничат консумаризма и неговата вездесъща прослава. Вече е факт една немислима довчера равнопоставеност: хора от всички слоеве са затворени по домовете си, сами или със семействата си, работят, готвят си, грижат се и се забавляват заедно, докато световните стадиони, сцени и арени, а понякога и борси, и градове са затворени. Човек се връща към себе си, обръща се към близките си, задоволява се с по-малко неща и търси повече смисъл, изкуство, мисъл, дух.


Сякаш идва време на един нефарисейски и нефанатичен аскетизъм, който разделя зърното от плявата.


Въобще очакването на оптимистите е, че ще станем по-сериозни, по-малко инфантилни и по-малко глупави в действия, решения, избори и начин на живот.


Според друга гледна точка, вирусът оголва и радикализира тенденции, нерядко негативни. Най-очевидно е превръщането на упадъка на физическия контакт в норма. И без това вече сме предпочитали, казват антрополозите, да общуваме виртуално, вместо да се срещаме, събираме и прекарваме време заедно. Били сме правели по-малко любов от своите родители, а децата ни - по-малко от нас. Партитата и ходенето на гости също вече били станали лукс. Карикатура от "Нюйоркър" показва момче и момиче лице в лице, заети с телефоните си, а заглавието гласи "Първа среща". Хората сякаш действително започнаха да добиват акцент на реалност само ако не са редом, подобно на събитията, които се случват едва в медиите, вместо да бъдат отразявани от тях. Коронавирусът сякаш постановява статуквото. (Всъщност, ако четете тези редове, покрай карантината с тревога сте открили, че за вас тя е започнала доброволно, неусетно и май преди години. Хора, които пишат, рисуват, композират, мислят и измислят, признават колко малко променя за тях извънредното положение и проумяват колко различно са живели от мнозинство. За хора като нас неудобството на актуалната социална изолация идва от това, че доскоро сме я възприемали като личен избор, карма и едва ли не привилегия, а сега притеснено откриваме каква травма и драма представлява тя за останалите хора, вече опасяващи се за психическото си здраве. Ние без съмнение се оказваме по-подготвени, но да не би да е така, защото отдавна вече не сме сами?)


3. Най-отблъскващият аспект на коронавируса е фактът, че той сякаш идва да осъществи най-извратените нацистки блянове: да наложи един още по-естествен отбор и да прочисти населението на планетата от онези, чийто живот, по израза на Агамбен, не си струва да се живее: Lebensunwertes Leben. На пръв поглед въпросният блян звучи анахронично и налудно. Ала фокусът върху биополитиката у Фуко и Агамбен днес доказва пророческата си своевременност. Коронавирусът идва като чудовищно естествена евтаназия за възрастните и хората със заболявания. Но ницшеанско-хитлеристкият блян сякаш намира тръмпистко дописване: той ще убие и много от бедните, които не могат да си позволят болница и нямат съответната здравна застраховка. Като един бесен Савонарола на добрите нрави и здравословността вирусът идва да накаже позволилите си слаб имунитет: пушачи, диабетици, хипертоници, хора със слаби дробове, сърца, бъбреци. Фашистката евгеника на вируса сякаш споделя подмолното конфуцианство на тръмпов тип супремасизъм: всеки следва да си знае социалния, расовия и националния гьол и да се смири с кармата на кастата си. Колкото по-пандемична става ситуацията, толкова повече класовата ножица ще се отваря в посока, диктувана от вируса. Младите, образованите, вещите в новите технологии, белите яки, работещи от домовете си, заобиколени от семействата си, оборудвани с интернет, компютри и друга модерна техника, без съмнение ще се окажат по-слабо засегнати от синеблузите трудещи се. Последните или няма да могат да си позволят да си останат вкъщи, или ще бъдат уволнени. Работниците, споделящи общи затворени пространства, са изложени на по-голям риск от заразяване. За тях изпращането у дома обаче е гибелно, тъй като оттам не могат да произвеждат продукт и да набавят доход. Тенденцията работни места на пълен работен ден да се транформират в позиции за почасова работа, сега ще се окаже още по-рентабилна: уволнените на пълна заетост ще могат да се надяват на компенсации и обезщетения; почасовите работници ще се озоват на социалното бунище.


Ако пандемията продължи,


може да се очаква опасно кръстосване между класово неравенство и дискриминация


по възраст, здравословно състояние и обществена полезност. Това ще изправи правителствата пред труден избор. Държавата отколе изпълнява главно ролята да преразпределя средства, за да тушира социалните напрежения и да потиска съпротивата и революционните настроения. В условията на демокрация управляващите получават мандат благодарение на избори, от които зависят. За тях е жизнено важно да поддържат фасадата на демокрацията като алтернатива и коректив на пазара. В актуалната ситуация това означава управляващите да предприемат мерки, които ограничават и облагодетелстват еднакво всички социални групи и всеки отделен индивид. Това означава властите да могат да осигурят болнични условия и медицинско оборудване за всички нуждаещи се, както и да набавят тестове принципно за цялото население.


Когато болничните легла и животоподдържащите системи започнат да се разиграват на търг, управляващите ще трябва да излязат с алтернатива на пазара. Тогава те ще трябва да избират на кои прослойки, образно казано, да предоставят болнични легла и респиратори, и кои да лишат от такива. Коронавирусът всъщност предрешава техния "труден, но единствено правилен" избор. Коефициентът на вероятност за оцеляване и възстановяване ще оправдае властта на мнозинството. Ще се наложи да бъде пожертвана по-възрастната, здравословно непълноцената, непроизводителната част от населението: пенсионерите, болните и инвалидите, неспособните да работят от домовете си. Болниците ще заработят съгласно спуснат отгоре протокол, чиято евтаназийна биополитика ще бъде оправдана чрез критерия за актуалната обществена полза.


Изборът на вируса всъщност предопределя избора на властта.


Ако пандемията продължи, коронавирусът ще установи контрол върху демокрацията, като обезсмисли необходимостта от преразпределение. Разбира се, отделни представители на непроизводителните слоеве, които могат да си позволят болнично лечение, ще получат шанс да оцелеят. За да добием шанс за здравна грижа, на нас, хората около и след пенсионна възраст, ще ни се наложи да докажем, че сме способни да произвеждаме от домовете си достатъчно общественополезен, пазарнорентабилен продукт с приемлива възвращаемост. Ако нямаме на какво и на кого да разчитаме, може би е време да се захващаме с романи с имена като "Любов без допир", "Дневник на китайската Нова година", "Молепсани от вируса" или просто "Короната".


4. Разбира се, възможно е и друго поведение. Всекидневно от телевизора ни гледа скритата драма на ген. Мутафчийски, принуден да крие от обществото онова, което знае: че няма измъкване, че добрите ни числа са ефект по-скоро на крайно ограниченото тестване, отколкото на извънредните мерки, че и България е осъдена да сподели съдбата на Запада, че времето за задържане на пандемията отдавна е отминало и че т. нар. смекчаване цели единствено болнавата ни здравна система да преживее разпространението на заразата.


Още на 12 март Уенди Пармет, директор на Центъра по здравна политика и право в Северозападния университет, сподели, че "има причини да бъдем скептични относно ефикасността на карантината за респираторни заболявания като коронавируса". Около тази дата по-смели държавници като Ангела Меркел и Борис Джонсън (от днес болен) признаха пред народите си, че средно 70% процента от тях ще се заразят с коронавируса до следващата пролет. Въведените извънредни мерки, включващи тотална карантина и поставяне под ключ, могат да забавят ръста на инфекция "малко", казва Пармет, "и да ни спечелят време. Но те винаги се предприемат по дискриминационен и хаотичен начин, който създава изкусителната илюзия за задържане".


За да се спазват извънредните мерки, населението трябва да се държи в страх без паника и отчаяние. Кризисният щаб засега умело го дозира. Но животът продължава, особено търговско-икономическият. Нови и нови хора ще бъдат заразени, след което ще заразят семействата си, и т.н. Може би още известно време можем да си държим главата в пясъка и да се надяваме, че ще ни отмине горчивата чаша. Можем също да се уповаваме на Лари Брилиънт, че вирусът ще мутира и изчезне изневиделица яко дим; или пък че лятото ще го изтреби. Популисти-оптимисти като Тръмп и Борисов като да се надяват на подобен тип чудеса. Можем да ги следваме. Но можем и да се въоръжим с мъжество или по-точно с женската сила на приемането и


да се изправим лице в лице с неминуемостта рано или късно коронавирусът да ни докопа.


А също и децата, и родителите ни. Ще се молим всички да оцелеем, но вече знаем, че няма да се получи на всички ни. Но ако се заинатим да преболедуваме вируса, вместо да се молим да не ни пипне, може би шансовете ни да оцелеем ще са по-големи.


Тъй че да се смирим с необходимостта на поставянето под ключ на целия публичен живот, но и с неминуемоста да преболедуваме този вирус и неговото време. Да приемем и преглътнем високата им смъртност и да се върнем максимално близо до обичайния си начин на живот. Ако престанем да броим болните и жертвите от вируса, или ако ги броим редом с тези от грип или катастрофи, ако започнем да го мислим като част от живота, каквато е смъртта, ако продължим да спазваме социална дистанция и хигиена, но се въоръжим със силата да се борим, смирението да приемем и мъдростта да правим разлика между възможните му изходи, както са го правили всички епохи преди последния половин век, ще си върне една смирено-смъртна и точно затова безсмъртна човешкост. Да продължим да правим, каквото трябва, пък да става, каквото ще. Това ще означава също така да си вършим работата по-спокойно, но и по-всеотдайно, с лекичкото чувство, че тя може да се окаже, да не дава Господ!, и наша лебедова песен.


Тъй че носете си маските и новите дрехи, момчета!


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (30)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на puknatastotinka
    puknatastotinka
    Рейтинг: 1464 Весело

    Горкият вирус. Нарочиха го за нацист, популист и какво ли не, а той живинка. Ще гледа да мутира така, че да не трепе носителя си. Привърженик на Гретето - пази си средата... Ама, ще гледа да мутира като по-вирулентен - като холивудкса звезда. Да заразим повече хора без да ги изтрепем, щото няма къде да живеем. Глобалист отсекъде... Където и да е по света, само в Китай да не съм... и избяга... като всеки нормален човек от куманизъм...

  2. 2 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2166 Любопитно

    3. Най-отблъскващият аспект на коронавируса е фактът, че той сякаш идва да осъществи най-извратените нацистки блянове:

    Короната ако беше нацистки вирус щеше първо да удари Африка пък там засега въпреки ниското ниво на здравеопозването и хигиената няма такива поражения каквито са нансяли ненацистките вируси като Еболата например.

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  3. 3 Профил на ЗаНиЗа
    ЗаНиЗа
    Рейтинг: 3077 Неутрално

    "въпросът колко време ще се проточи тя е ключов" - съвсем не е това, защото какъвто и да е срокът поуките бързо ще бъдат забравени, ако не се осмисли на какъв етап от развитието ни сварва заразата, какви са причините да спре всяко едно човешко развитие. Колкото и да се философства сега, времето след "това" трябва да е повече от истинско, в отношенията от всякакъв характер. Иначе нищо нова няма под СЛЪНЦЕТО, пандемии е имало, мъртви градове, изчезнали цивилизации, а само енергията, която движи живота в природата е вечна. Та, много сме умни, много сме напреднали, само където не го правим постепенно и при всеки скок в развитието падането ни се вижда странно. Белезите бързо се забравят, синините не ни връщат към духа, който никога не трябва да бъде нараняван.

    Обичай света като самия себе си - тогава наистина ще можеш да се грижиш за всичко
  4. 4 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 1162 Неутрално

    Тюрлюгювеч от думи, претенциозни безсмислици и откровени глупости, гарнирани с цитати и славословие на левичарски и някои откровено комунистически автори (Вапцаров). Отгоре на всичко с претенции за интелектуалност.
    Левичари сър.

  5. 5 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3600 Весело

    Носете си момчета новите дрехи и помнете ,че сме смъртни

  6. 6 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 2202 Весело

    Само го прегледах отгоре-отгоре, защото това не е есе върху ситуацията, а графомания някаква. То ако е за графомания и ние го можем. :)

    * * *
    "В САЩ хиляди тестове бяха изхабени от политици, спортисти и попкултурни икони... дълбокото световно разделение между имащи и нямащите..."

    Какво означава "изхабени"? Има болни сенатори, актьори, музиканти, спортисти и т.н. 26 конгресмени са под карантина, защото са контактували с болни.
    Има пандемия и активните хора бързат сами да се тестват по-навреме. Политиците, спортистите, актьорите, музикантите и прочие живеят много по-активен живот от литературните критици, пътуват много по-често и се срещат с много повече хора. Ами много ясно, че първи те ще хукнат да се тестват. Не защото са имащи, а защото са по-застрашени. А ние защо не се чувстваме застрашени и чакаме някой да дойде да ни тества? Ами ти си го написал: "Може би още известно време можем да си държим главата в пясъка и да се надяваме, че ще ни отмине горчивата чаша."

    Даже действащите политици по принцип задължително трябва да бъдат тествани от медицинските власти без значение дали искат. Нали точно затова са сложени там - за да има кой да ръководи действията, особено при кризи. В армията щабовете на бойните части се пазят особено добре. Винаги имат лекари наоколо и някаква охрана - дали взвод, дали рота, която само седи и го пази без да се бие с врага. Защото ако щабните офицери са болни, ранени, пленени или мъртви предните линии ще останат без комуникация, ще настъпи объркване, отстъпление и дезертиране.
    По същия начин ако държавата остане без команден център ще е много по-страшно, отколкото ако умрат 100 000 души за един ден. Защото останалите 7 милиона или 350 милиона като в САЩ ще бъдат застрашени от безредици. Естествено, че политиците първо трябва да се погрижат за себе си, иначе няма как да се погрижат за нас. Ама били лоши и корумпирани? Ами такива сме ги избрали и в "нормалните" предишни години само мрънкахме срещу тях без да предприемаме реални действия.
    Затова политиците се тестват, а не защото са имащи. Те повечето и не са - именно затова лесно се корумпират.

    * * *
    "В Чеховия разказ "Спать хочется" изнурена малолетна бавачка също удушава плачещо бебе, за да поспи. Подобен кризисен индивидуализъм..."

    При Чехов изобщо не е кризисен.
    В разказа "Историята на едно търговско предприятие" Андрей Андреевич си разширява магазина, понеже съседът бакалин е в затвора, защото изтезавал племенника си.
    В разказа "В аптеката" фармацевтът отказва да даде на болния вересия за лекарство, което струва рубла и 6 копейки, а болният тъкмо в момента има само рубла, но не и 6 копейки. Затова човекът се прибира и умира.
    Пълно е при Чехов с подобни случки от ежедневието. И впрочем често е публикувал черен хумор, като например медицински съвети:
    "При силна и упорита кашлица се постарайте три-четири дни да не кашляте и болестта ще изчезне от само себе си.
    Световъртежът може да се прекрати по следния начин: вземи две върви и завържи дясното си ухо за едната стена, а лявото за противоположната, вследствие на което главата ти ще бъде лишена от възможност да се върти." (в оригинал на руски световъртеж е "головокружение").


    * * *
    "Хора, които пишат, рисуват, композират, мислят и измислят, признават колко малко променя за тях извънредното положение и проумяват колко различно са живели от мнозинство. "

    Глупости. Колко художници познаваш, които живеят изолирано? И като спец по литература не си ли чувал за писателското кафене в София?
    Всички, които често пишат, рисуват, композират или изобретяват отдавна са наясно, че това е индивидуално творчество и иска усамотение за да им се избистрят мислите. Но само докато творят. Между творенето професионалистите киснат по кръчмите, ходят по купони, чукат каквото им падне и въобще поддържат активни контакти, просто защото самотното творене не те храни. Хранят те публикациите, изложбите, концертите, продажбите на изобретения и е желателно да даваш чести интервюта, защото това е реклама.
    Много е тъпо да се твърди, че примерно една поп или рок група, която сама си композира песните живее в социална изолация. Или аниматорите, които рисуват всеки ден в някое студио. Или режисьорите, които снимат филми с куп хора и обикалят различни локации по цял свят.

    * * *
    "Всекидневно от телевизора ни гледа скритата драма на ген. Мутафчийски, принуден да крие от обществото онова, което знае: че няма измъкване, че добрите ни числа са ефект по-скоро на крайно ограниченото тестване..."

    Пълни глупости.
    Мутафчийски може да е всякакъв, но още в първата седмица на извънредното положение смени тона и започна да ни плаши.
    "Към нас се задава една епидемия, която е с невиждана ярост в човешката история... това заболяване, за което няма нито ваксина, нито доказано лечение... "
    А вчера каза, че още сме в началото на епидемията и пикът ще е около Великден.
    Какво криене бе, Камбуров? Явно не си гледал телевизия от седмици насам!


    * * *
    И пак можем да се върнем на Чехов за да видим дали преди 130 години отчуждаването е било по-различно.
    През 1890 и някоя година Сергей Шаховский пише на Чехов: "Защо където и да погледнеш се разпадат семейства? Сякаш и нравствения живот на народите или обществото е подложен на епидемия." А Чехов му отговаря: "Семейството е създадено от човека, а всичко човешко се разпада; защо и семейството да не се разпада?"

    Но разбира се, литературните теоретици не познават историята, защото от много четене се объркват и започват да теоретизират както им скимне. :)

  7. 7 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3600 Весело

    До коментар [#6] от "tamada":

    Мементо мори

  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  9. 9 Профил на Сд
    Сд
    Рейтинг: 870 Неутрално

    На снимката се разхожда с мотоциклетен шлем.Хитро.

  10. 10 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 1162 Неутрално

    До коментар [#6] от "tamada":

    Чудесен анализ. Шапо - както казват французите. Ако има нещо за което да съжалявам след като с голям интерс и удоволствие прочетох Вашия пост, това е, че аз лично не бих имал нито търпението нито умението да го напиша така добре. Но, нали за това е форума.

  11. 11 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 3316 Неутрално

    Това не е точно култура, а тежък случай на name dropping. И не е особено интересно дали е вдъхновено от Барбара Ханигън или от Фредерик Шопен. Извратените нацистки блянове пък вече ги видяхме в написаното от последователите на Гретето. Роко и неговите братя. Разпознахме ги и без помощта на Сюзан Зонтаг и Мишел Фуко.

    А що се отнася до тръмписткото дописване на ницшеанско-хитлеристкия блян: все още има някакви медии, бе другарю лектор. Знаем какво става с най-възрастните пациенти в Белгия, Алзас, Испания. Знаем, че лидерите на всички изящно постмодерни европейски страни крънкат Тръмп за респиратори, докато за вестниците им няма по-важно от това колко сърдит бил Фоси на Тръмп по време на пресконференцията. И сме от страната, където ще отпускат безлихвени кредити по 1500 лева. Така че стой си в Дъблин, слушай си вдъхновяваща музичка, не ни пречиш.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  12. 12 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 2202 Весело

    Ето - днес Мутафчийски продължава да казва точно обратното на това, което ни бърбори Камбуров.
    "Ние сме в началото и не можем да правим никакви изводи как ще протекат нещата. Идеята на ограничителните мерки е да има по-малко заразени, за да издържи здравната система. Тук не сме изпитали и частица от това, което ни предстои. Вече се говори как ще излизаме от нещата, а ние не сме почнали. Предстоят ни най-тежките времена."
    https://www.dnevnik.bg/video/2020/03/29/4047574_mutafchiiski_predstoiat_ni_nai-tejkite_vremena/

  13. 13 Профил на disorg
    disorg
    Рейтинг: 644 Неутрално

    Носете си момчета новите дрехи и помнете ,че сме смъртни
    —цитат от коментар 5 на hodounski


    Не просто смъртни, а внезапно смъртни.

  14. 14 Профил на Santos
    Santos
    Рейтинг: 1271 Неутрално

    Покрай вируса разцъфтя и жанрът "словоблудство".
    —цитат от коментар 8 на Lemmy


    Именно, а ето какво казва днес по този повод Стефан Цанев: „Пълно е със словесни онанисти - “разбират” от всичко, но не създават нищо свое“ - https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-stefan-tsanev-palno-e-sas-slovesni-onanisti-razbirat-ot-vsichko-no-ne-sazdavat-nishto-svoe

  15. 15 Профил на Victoria
    Victoria
    Рейтинг: 556 Неутрално

    Горкият вирус. Нарочиха го за нацист, популист и какво ли не, а той живинка. Ще гледа да мутира така, че да не трепе носителя си. Привърженик на Гретето - пази си средата... Ама, ще гледа да мутира като по-вирулентен - като холивудкса звезда. Да заразим повече хора без да ги изтрепем, щото няма къде да живеем. Глобалист отсекъде... Където и да е по света, само в Китай да не съм... и избяга... като всеки нормален човек от куманизъм...
    —цитат от коментар 1 на puknatastotinka


    Самият вирус е мутация и засега няма данни да продължава да мутира. Учебникарските обяснения биха вършили работа, но ако са от учебник за биологически оръжия.

  16. 16 Профил на piliferus
    piliferus
    Рейтинг: 580 Неутрално

    Всеки вирус мутира, някои по бързо, като грипните, някои по-бавно, като коронавирусите. Именно по мутациите може да се проследи откъде е тръгнал, за да достигне до което и да е друго място. Въпросът е, че този вирус мутира много бавно, и предимно в несъществените места, които не променят структурата на белтъците му, а оттам и заразителната му сила.

  17. 17 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3809 Весело

    До коментар [#6] от "tamada":

    "Но разбира се, литературните теоретици не познават историята, защото от много четене се объркват и започват да теоретизират както им скимне. "
    +++++++++++++
    Аз затова замълчах, защото съм литературен теоретик. Ние познаваме историята, но ако не ни харесва, си приказваме каквото ни се струва интересно.

    Еретик
  18. 18 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3809 Любопитно

    До коментар [#16] от "piliferus":

    "Въпросът е, че този вирус мутира много бавно, и предимно в несъществените места, които не променят структурата на белтъците му, а оттам и заразителната му сила."
    ==========
    Както споменах преди малко, занимавам са с литература и вирусологията не ми е сила.
    Това не значи, че съм просто идиот. Досега чутите или прочетени от мен версии за произхода са крайно противоречиви - от изяден полусуров прилеп до коварна разработка.
    Кой ще поеме отговорността да каже истината? Или че е непостижима?
    Последната тема явно се избягва.

    Еретик
  19. 19 Профил на Victoria
    Victoria
    Рейтинг: 556 Неутрално

    Всеки вирус мутира, някои по бързо, като грипните, някои по-бавно, като коронавирусите. Именно по мутациите може да се проследи откъде е тръгнал, за да достигне до което и да е друго място. Въпросът е, че този вирус мутира много бавно, и предимно в несъществените места, които не променят структурата на белтъците му, а оттам и заразителната му сила.
    —цитат от коментар 16 на piliferus


    Ха-ха, въпросът е, че мутира мнооого бавно...

    Въпросът е, че ИЗОБЩО НЯМА ДАННИ да мутира.

  20. 20 Профил на Victoria
    Victoria
    Рейтинг: 556 Неутрално

    До коментар [#16] от "piliferus":

    Единствената промяна, и то не е точно мутация, е, че от вируса са изчезнали специфични нуклеотиди, което му позволява да се "крие" по-добре и с това се удължава инкубационния период. Но това изобщо не е в посоката, която по-горе се има предвид, а именно - вирусът да се "учи" да живее в заразения. Точно обратното, изглежда продължителното "криене" агресира вируса и те "трясва" изведнъж, в рамките на 2-3 дни може да се влошиш и това да е необратимо.

  21. 21 Профил на Victoria
    Victoria
    Рейтинг: 556 Неутрално

    До коментар [#16] от "piliferus":

    Единствената промяна, и то не е точно мутация, е, че от вируса са изчезнали специфични нуклеотиди, което му позволява да се "крие" по-добре и с това се удължава инкубационния период. Но това изобщо не е в посоката, която по-горе се има предвид, а именно - вирусът да се "учи" да живее в заразения. Точно обратното, изглежда продължителното "криене" агресира вируса и те "трясва" изведнъж, в рамките на 2-3 дни може да се влошиш и това да е необратимо.

  22. 24 Профил на Victoria
    Victoria
    Рейтинг: 556 Неутрално

    До коментар [#18] от "Костадин Иванов":

    Никой няма да поеме отговорност, защото тогава война ще има. И то с право.

  23. 25 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4790 Весело

    До коментар [#14] от "Santos":

    А твоята лична роля в израстването на това съсловие?! Или не е удобно да се говори за това?!

    klimentm
  24. 26 Профил на Victoria
    Victoria
    Рейтинг: 556 Неутрално

    [quote#14:"Santos"][/quote]

    Щото пък Цанев едни велики произведения е създал... Мани-мани.

  25. 27 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 1015 Весело

    Само го прегледах отгоре-отгоре, защото това не е есе върху ситуацията....
    —цитат от коментар 6 на tamada

    Поздравления и от мен за интелигентната ти реакция на този текст!

    Истинско удоволствие за полуграмотни хора, като мен, е да общуват с големите демократично-джазови интелектуалци от форума на Дневник!
  26. 28 Профил на ghostwhale
    ghostwhale
    Рейтинг: 8 Неутрално

    “...невинно прекосявате девствен парк, през който три часа по-рано е преминал болен в неведение, и непорочно прихващате от неговия носещ се наоколо дъх.”

    Това не е вярно. Според WHO вирусът се предава от човек на човек и посредством повърхности. Не се носи във въздуха.

    https://www.who.int/news-room/q-a-detail/q-a-coronaviruses

  27. 29 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3905 Неутрално

    До коментар [#6] от "tamada":

    Изчитането на коментара Ви ми достави в пъти по-голямо удоволствие от текста на Д. Камбуров, благодаря.
    Не съм литератор, нито детайлен познавач на творчеството на Чехов, но той има един разказ, чиито внушения са противоположни /на 360 градуса, както се изразява премиерът ни :)/ на цитираната от Вас мисъл за семейството.
    Разказът е "Цигулката на Ротшилд". Няма да го преразказвам, за да не досаждам. Иде реч за събуждането на човешки възприятия и извисеност от гл. герой в края на живота му.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  28. 30 Профил на Мария
    Мария
    Рейтинг: 1596 Разстроено

    Кольо Георгиев сигурно гледа отнякъде и се подсмива по неповторимия си начин на тази словесна бълвоч.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK