Ако искате да спазваме заповеди, поне ги спуснете ясно

Бележките от общината са на странни места в парка и човек трябва да ги търси, за да ги прочете, но за сметка на това ги няма там, където е забранено влизането.

Ограничава се събирането на групи от хора в открити пространства(паркове, градинки, детски площадки, спортни и кучешки площадки); спазване дистанция от 2 метра между лицата; забранява се използването на съоръжения на детски площадки и спортни обекти", гласи призив за спазване на мерките срещу коронавирус в парк в един от големите столични квартали, разлепен от районната община. Паркът е силно посещаван в мирни времена, има детска площадка, заведение и фитнес на открито. Бележките от общината са на странни места в парка и човек трябва да ги търси, за да ги прочете, но за сметка на това ги няма там, където е забранено влизането - например на самата детска площадка; тя естествено не е и оградена с предупредителни ленти, нито пък самият парк; предупреждение няма и при фитнес зоната, която продължава да се ползва при хубаво време, при това от повече от двама души.

Никъде в близост до и на самите уреди няма предупреждение, че използването им е забранено.

Заповедта на министъра на здравеопазването обаче гласи: "Преустановяват се посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места". А общината в този квартал призовава за ограничаване на събирането на групи в паркове и градини, забранила е ползването на детската площадка, но не и влизането в парка - само е ограничила събирането на групи в него. Кое от двете ограничения следва да спазва гражданинът - да не влиза в парка или да не се събира на групи в него? Ако пък

спази грешната разпоредба, може да бъде глобен с 5000 лв.,

ако се появи полиция. Което и се случва.

В призива си към гражданите въпросната община не цитира заповедта на здравния министър, вероятно защото я тълкува по собствен начин и се позовава единствено на "обявеното извънредно положение". Подобно калинковидно изпълнение от страна на дадена община би било дребнотемие в нормални времена, но проблемът в сегашните форсмажорни е, че повечето забрани и заповеди се налагат по подобен начин, така че гражданинът, който не е оправдан за незнанието на закона, за което го грози огромна глоба, да бъде не улеснен в спазването им, а безкрайно объркан. А и нали уж тези забрани са за общото благо, а не самоцелни садистични властови прояви - редно е гражданите да ги познават, за да могат да ги следват.

Само последният пример със съществувалото под 24 часа задължение всички граждани да носят маски, каквито част от тях нямат, е показателен за маниера на издаване на заповеди и свеждането им до знанието на тези, които трябва да ги спазват, т.е. цялото население, да не говорим за обяснения, които да убедят и мотивират хората да ги следват.

На 30 март министър Кирил Ананиев нареди: "Всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице". И толкова. На 31 март сутринта шефът на оперативния щаб Венцислав Мутафчийски обясни, че въпросът пазят или не маските още няма ясен отговор, но мярката се налага, защото така направили в Израел и Австрия (всъщност в Австрия хората са длъжни да си сложат маска в магазин, а маската им се дава безплатно пред магазина), и мотивира безумното решение с типичния си маниер: Налагаме това изискване, за да отдалечим във времето по-крути и страшни мерки. Без повече обяснения, но за сметка на това генералът разясни заповедта на здравния министър - че тя ще има гратисен период, несъществуващ в заповедта, а също и че не касае всички обществени места, а тези по смисъла на Закона за здравето, което обаче отново не е упоменато в заповедта - "болници, банка, градски транспорт, администрация, приемни, магазин, аптека. Например едно телевизионно студио не е обществено място - там има контролиран достъп", обясни Мутафчийски. Още един пример - ден по-рано той обяви, че е "абсолютно забранено да се правят всякакъв вид разходки" на места, различни от пазаруване, аптека, работа и за плащане на сметки. При положение че поне към този момент

заповед за забрана на разходки по улиците и извън парковете няма.

"Когато се говори за коронавируса, има отместване на темата - дали има маски и други дребнотемия", назида за поредна сутрин генералът публиката. А часове по-късно заповедта за задължителните маски беше отменена, защото нямало консенсус в обществото. А консенсус няма, защото обществото нито разбра какво му заповядват - къде да носи маска и къде не, нито му обясниха защо.

За да се спазват заповеди, те трябва да са ясни и точни и показани на видно място, така че да може да се следват. Тук дори не става дума за луксове, които да се обяснят с нормален тон на гражданите, така че те да бъдат мотивирани и убедени в смисъла от спазването им. Дори не и за липсата на елементарни информационни канали - например сайт, на който да са събрани и преведени на човешки език всички съвети, инструкции и заповеди(а не пуснати pdf файлове, озаглавени заповед номер еди коя си); или горещи телефони с достатъчно линии и оператори, така че всеки да знае къде и от кого да се осведоми за елементарни неща (медиите правят каквото могат, за да отразяват всичко възможно по кризата, но те не могат да тълкуват или допълват неясни инструкции, още повече че постепенно хората престават да ги следят, защото посланията са хаотични, плащеши и назидателни и създават допълнителна тревожност във и без това все по-усложняващия се живот). А просто за това инстутициите да се стиковат какво точно ни забраняват, да ни го съобщят ясно и точно и да съсредоточат малко повече енергия и ресурс в информиране на гражданите, а не в заплашването им. Защото иначе просто няма как да спазваме заповедите.