С много тестове можем да изолираме заразните, за да работят останалите

С много тестове можем да изолираме заразните, за да работят останалите

© Reuters



Доктор Петър Марков от Оксфорд представи в няколко публикации подробните си идеите за "Стратегии за излизане от карантината". Първата част публикувахме в сряда, а днес продължаваме с последните две части и още два подхода (можете да ги откриете на страницата на д-р Марков във "Фейсбук" тук и тук.


Подход 5


Максимално широко, по възможност масово тестване на всички. Широкомащабното тестване води до един много важен резултат - знанието ни за заразния и имунния статус на всеки един индивид в популацията. Тестовете са най-общо два вида. Такива, които установяват наличието на вируса или части от вируса у човек. За тази цел най-често се ползват така наречените PCR тестове. Този тест показва, че човек в момента е заразѐн и в повечето случаи и че е зара̀зен. Този тест поне до момента е с по-висока степен на надеждност. Вторият вид тестове установяват наличие на антитела (имунна памет) към вируса. Това са серологични тестове и в България напоследък като че ли са си спечелили популярност като "бързи тестове". Те показват че човек вече е бил в контакт с вируса и имунната ситема го познава. Положителен тест от този вид най-често означава, че човек вече е прекарал инфекцията.


Ако (в идеалния случай) знаем кой е зара̀зен, кой е резистентен и кой е податлив на заразяване, ние можем много точно да препоръчаме на хората от всяка от тези групи много различни линии на поведение, така че минимално да отраничаваме минимален брой хора. Можем например да фокусираме много повече ресурс и услилия върху много по-строго изолиране на позитивните (зара̀зните), които след месец на карантина ще бъдат много малка част от населението.




Всички други - всъщност по-голямата част от обществото - съответно могат да функционират нормално. Това особено важи за тези, вече прекарали инфекцията, които по силата на имунитета си не са под никакъв риск и могат да водят живот свободен от каквито и да било ограничения или притеснения.


Масовото тестване дава уникална възможност за съчетаване на много ефектино ниво на контрол на инфекцията със почти пълно освобождаване на обществото и икономиката от рестрикции.



Не е случайно че например Германия се е насочила много рано към масово тестване и в момента провежда над 100 хиляди теста на седмица. Такова сертифициране на прекарали инфекцията е особено важно за хора с професии с висок риск от заразяване, като например медици в близък и интензивен контакт с пациенти с COVID-19. То освен стрес ще спести усилия и време за ненужното им карантинирането след контакти със заразни. Масовото тестване за инфекциозност и масовото тестване за резистентност - това са двата инструмента за интелигентна и точно прицелена изолация.


По този начин на всяка категория тествани може да се препоръчат предпазнимерки с оглед на техния епидемиологичен профил.

    • Заразените/заразните трябва да бъдат в стриктна изолация вкъщи.
    • Болните, както и предишната категория трябва да бъдат в стриктна изолация. Леките случаи - вкъщи, а тези, които имат нужда от лечение в болница или реанимация - според тежестта на протичане.
    • Непрекарали инфекцията/податливите - колкото по-ефикасно работят мерките за горните две групи хора, толкова повече мерките за тази група могат да бъдат разхлабени. Маските и социалната дистанция тук ще продължават да са важен начин за подържане на изолация.
    • Хора с висок риск на тежко протичане. Това са хората, които трябва да продължат да се пазят в по-голяма степен. Разбира се, мерките и за тях трябва да бъдат разхлабени до степен, че да могат да водят качествен живот, но мерки като постоянно носене на маска навън, спазване на дистанция трябва да продължат да се спазват много стриктно и педантично.
    • Преболедували. Хора, сертифицирани като преболедували, могат да имат пълна свобода да водят неограничен живот.


Масово тестване безспорно е голям проект и вероятно ще изисква голям финансов, организационен и човешки ресурс. Но цената на всички други алтернативи е толкова много пъти по-висока в човешки животи, разходи за полеви болници, легла и респиратори, лични и обществени икономически загуби, безработица, разходи за налагане масови мерки, че тестването като ефективна политика за епидемичен контрол на този вирус няма алтернатива.


С много тестове можем да изолираме заразните, за да работят останалите

© Reuters


За целите на този план в България най голямото предизвикателство ще бъде капацитетът на лабораториите да обработват пристигащите проби. Без никакво забавяне, още сега трябва да предприемем активни действия за увеличаване на тестовия капацитет до абсолютно възможния максимум. За целта са нужни:


Бърза ориентация в необходимите видове тестове и валидността и надеждността на тези, които се предлагат на пазара и бързо договаряне и закупуване на висококачествени тестове.


Агресивно разширяване на наличния технически капацитет на лабораториите в цялата страна с необходимата апратура, материална база и наличност от консумативи.


Привличане на разположение за програмата за тестване на всички налични лабораторни специалисти с вирусологичен профил.


Светкавично мобилизиране и тренинг в провеждане на тези тестове на лабораторни специалисти от ветеринарните вирусологични лаборатории, а също и такива, които работят в други микробиологични области, включително в медицински лаборатории, научноизследователкски колективи от БАН и университите, както и хора, работещи върху бактерии, паразитни и гъбични микроорганизми. Това са хора с дълъг опит и специфични умения в работа в микробиологични лаборатории - готови кадри. Тренингът, от който те ще ще се нуждаят, ще бъде минимален.


• След изчерпването на гореспоменатия резерв от микробиологични лабораторни кадри може да се търсят и по-широк кръг от лабораторни специалисти, които също ще имат нужда от сравнително кратко обучение, за да могат да се занимават с тестване за новия коронавирус. При нужда, активно привличане на лабораторни специалисти от чужбина на временни договори може да даде възможност за бързо разгръщане на капацитет.


• В паралел с другите мерки за качване на капацитета ни за провеждане на максимален брой тестове на седмица трябва да се идентифицират и осигурят възможности за договаряне на рутинно провеждане на тестове в чуждестранни лаборатории със свободен капацитет, т.е. активно търсене на възможности по целия свят, където наши проби да бъдат тествани в големи обеми и с висока скорост.


• Да се следят много отблизо развитията с разработване на бързи тестове, доказващи инфекция, базирани на вирусни протеини или нуклеинови киселини (не серологичните тестове, които в България се наричат бързи). Едно от важните развития, които очакваме в скоро време, са тестове за налична инфекция, които да могат да се прилагат самостоятелно от пациента, по подобие на тест за бременност. При поява на такива да се търси закупуване след оценка на надеждността им и да се работи за широкото им използване, включително и пускане в продажба на субсидирани ниски цени. По този начин всеки ще може във всеки момент да знае дали е зара̀зен и съответно да се самоизолира. По същия начин при самоприлагане на бърз серологичен тест човек ще може да знае дали е прекарал инфекцията в миналото (т.е. резистентен) и съответно да не се притеснява за здравето си или че може да е заразен за другите и спокойно да работи. Ако се появят такива тестове, те ще намалят драстично нуждата от огромна и скъпа лабораторна мрежа. Т.е. при налични надеждни такива купуването им и масовата им субсидия и наличност може да доведе до огромни икономии.


• Бързо разработване на информационна система в състояние да управлява евентуалния огромен поток на информация и да позволява анализи и ориентация и прицелени и фокусирани политики и мерки към различните епидемиологични категории хора (податливи, заразени/заразни, болни, хора с висок риск на тежко протичане, преболедували) и прицелване на мерки.


Доста от мерките, свързани с разширяване на капацитета на тестване изброени по-горе, ще бъдат провеждани в среда на интензивна междуържавна конкуренция при дефицит на лаборатории, тестове, реактиви, апаратура и кадри. Това означава че предимство ще има този, който се сети по-рано, този, който действа по-бързо и този, който е най гъвкав и креативен. Времето ще е критичен фактор.


С много тестове можем да изолираме заразните, за да работят останалите

© Reuters


Подход 6


Ако масово тестване е невъзможно, или поне невъзможно на първо време, то тогава трябва като минимум да се стремим към прицелено, но интензивно тестване на всички високорискови групи - т.е. такива, при които вероятността за позитивен резултат е висока. На първо място тук влизат всчики близки и други контакни на потвърдени позитивни случаи.


След края на карантината броят на заразените ще бъде сведен до ниски числа и проследяването на контактни на болните ще бъде отново много ефективен и ефикасен механизъм за контол на инфекцията. Наред с горната група влиза целият персонал на интензивните отделения и пулмологиите. Тук на следващо място влизат всички общопрактикуващи лекари, други медици, служители на здравни институции, други професионални групи и служители в институции в контакт с евентуални заразени.


Прицелването на тестването в групи от населението с висок риск от инфекция е много ефективен подход с най-малък брой направени тестове да се уловят максимален брой позитивни случаи. Но тук трябва да се направи важната уговорка, че дори да е прицелено само към хора с висок риск, ако кампанията за тестване не се разгърне много широко сред всички хора с по-висок риск и в цялалата страна, важните положителни ефекти от тестването като подход за контрол на епидемията няма да могат да бъдат постигнати.


Наред с изброените дотук по-цялостни стратегии или сценарии за излизане от ограничителния режим за контрол на инфекцията има


още няколко конкретни мерки и стъпки


На първо място, продължаващо физическо и социално дистанциране. Това са спектър от мерки за намаляване на честотата на близкия контакт между хората. Те включват от по-формализирани мерки, като работа от къщи и поставяне на столовете на повече от 1.5 м разстояние при срещи и заседания провеждани лице в лице, през предотвратяване образуването на опашки или разреждането им, та до съблюдаване на индивидуално ниво на безопасно отстояние от около 1.5 метра при всекидневни контакти.


На второ място, носенето на маски ще бъде все по-важно през следващите месеци, когато мерките се разхлабват. Маската създава бариера срещу пренасяне на инфекцията и е универсален заместител на физическото отстояние, където то е невъзможно или трудно. Маската е евтин, достъпен и не твърде неудобен инструмент за предпазване от инфекция със сравнително висока ефективност. По тези причини аз очаквам носенето на маски да бъде важен елемент във всички стратегии за излизане от карантина. Много страни вече изискват от гражданите си да ги носят на публични места.


На трето място, за всички екзит стратегии изброени по-горе е от първостепенна важност периодично да се правят серологични изследания на случайни представителни извадки от населението с тестве, които улавят антитела и показват кой вече е прекарал инфекцията. Такива изследвания не са особено скъпи или трудни да се проведат и могат да дадат приблизителен процент - в страната и по региони - на хората, които вече са с имунитет. Актуална информация за имунитета в популацията във всеки един момент ще е от ключова важност за преценка на на настоящия и бъдещ риск и епидемичен потенциал и с оглед планиране на нивото на интензивност и възможностите за по-нататъшна деескалация на рестриктивните мерки с оглед минимизирането на щетите от тях.


На четвърто място, от огромна важност е държавата и щабът да се ангажират с добре обмислена и особено важно - ясна и непротиворечива комуникация на всяка стъпка от процеса. Замяната на стриктните мерки, които въпреки че създават неудобство и ограничения в живота на хората, са прости и ясни за изпълнение, с по-сложните комбинации за деескалация носи риск от липса на ясно разбиране какво точно трябва да се прави и е с потенциал да компрометира процеса.


На пето място, трябва държавата и епидемиологичният екип много отблизо да следят развитията и мерките в страните, които са пред нас по епидемичната крива. Това включва стъпките, които се предприемат на всяко ниво и във всяко отношение, както и тяхната ефективност и практически резултати. Това е много важен и ефективен източник на идеи и работещи решения, защото често ни дава възможност предварително да ги наблюдаваме в действие, да ги взаимстваме "наготово" и така да си спестяваме иначе неизбежните погрешни ходове. Държави, чиито мерки си струват да бъдат следени и изучавани, са например Китай, Корея, Сингапур, Италия, Испания, Германия, Франиция, САЩ. Те всички или са по-напред от нас в процеса на борба с епидемията, или пък имат големи по мащаба си епидемии, а и също поради високия си технологичен и научен потенциал са в позиция да разработват и генерират иновативни и ефективни мерки.


Държавата трябва да формира експертен или консултативен съвет, който да изработи конкретен план или няколко алтернативни сценария с оглед нашите конкретни нужди, условия и обстоятелства. Този консултативен съвет трябва да има възможността да гледа и мисли стратегически, но да е способен да отиде до много конкретни детайли в работата си, включително привличайки допълнителни конкретни експерти според нуждата. Той трябва да се състои от специалисти, които разбират епидемиологичната материя в дълбочина в резултат на дълъг национален и международен опит в превенцията и борбата с инфекциозни епидемии - специалисти по контрол на инфекциите, епидемиолози, както и експерти с познания в областта на тестовата диагностика. Не е задължително експертният съвет да е съставен само от българи, важно е да се ползват водещи световни експерти.


В заключение, новият коронавирус няма да ни се махне от главата толкова бързо колкото ни се иска. Той е твърде заразен и за съжаление не може да се елиминира без помощтта на ваксина. Безспорно е също че настоящата епидемия ще остави отпечатък върху начина, по който се правят много неща в живота ни от тук нататък. Това, към което се надяваме да се придвижим непосредствено, не е нивото на безгрижие, което имахме преди няколко месеца. Но целта е мерките, които остават в сила, много по-малко да ни ограничават живота и много по-малко да се отразяват на приходите и благосъстоянието ни. Редица фактори с времето, бавно но сигурно ще смекчават здравното въздействие на този вирус. Постепенно ще имаме все по-добре работещи лекарства, по-късно надяваме се ще се появи и защитна ваксина. Но още преди това, с времето процентът на хората в обществото с естествен защитен имунитет ще се покачва и това ще води до по-трудното и по-бавното му предаване със всеки изминал месец.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK