Бойкот по време на карантина

Бойкот по време на карантина

© Миглен Белев, Activisita Agency



Последните събития, които епидемията от COVID-19 предизвика, в Сърбия фаталистично напомнят на военното положение от 24 март 1999 до 9 юни същата година. Поведението на властта обаче разпространява паниката по карикатурен начин, вместо да внесе спокойствие и достатъчно яснота.


Здравната криза, която вече прераства в социална, вместо да свали политическото напрежение, се превърна в звезден миг за президента Александър Вучич, който през последните години беше атакуван от улични протести, заплашван от изборен бойкот и е внимателно наблюдаван от своите западни партньори. Нараства страхът, че кризата ще удължи управлението на Сръбската прогресивна партия.


Това разказва театралният режисьор и писател Петър Денчев, чийто анализ публикува "Дневник". Денчев, който има траен интерес към страните от бивша Югославия, през годините често е бил гост в тези страни на театрални и литературни фестивали, както и на резидентски програми. През март месец беше в Белград за няколко дена заради гостуването на своя спектакъл "Козметика на врага" на фестивала "Славия".




В Сърбия са свикнали на извънредните ситуации, но този път се разгръща една малка трагедия, породена от политически нарцисизъм. В неделя вечер по сръбската телевизия "Пинк", която така или иначе обича да кани за изяви настоящия сръбски президент; този път гости се оказаха премиерката Ана Бърнабич, епидемолога д-р Кон и пулмолога д-р Несторович, който преди един месец (в края на февруари) на нарочна пресконференция нарече коронавируса "най-смешният вирус". Високопоставените гости на "Пинк", които не изглеждаха притеснени, се изгубиха в своите нарцистични проекции и не успяха да внесат яснота за ситуацията и мерките в Сърбия, каквото явно беше намерението на гостуването им. Истината е, че във времето, в което трябваше да въведат критични мерки (които впрочем и България въвеждаше навреме), д-р Несторович, в присъствието на президента Вучич препоръча на сръбкините да побързат за нечуваните намаления, които има по магазините в Италия (при потвърдени над 400 случая). Малко по-късно Вучич рязко смени публичния тон и започна да се държи обвинително, което всъщност разпръсна духа на паниката в сръбското общество. Така че, може да се заключи, че автор настроенията на извънредност е самият Вучич. Защо това е така? Вероятно, защото видя рядък шанс в тази ситуация.


Кратката ретроспекция показва, че от 1991-ва година, през бомбардировките на НАТО от 1999, до убийството на министър-председателя Джинджич (2003 г.) извънредно положение, а дори и военно се обява на кратки интервали в сръбската държава. И този дневен ред не стряска никого. Последният случай на извънредно положение преди настоящата криза е въведен на 12 март 2003-та година, именно след убийството Зоран Джинджич. Мярката продължава 42 дни, през които се провежда интензивна полицейска акция, при която са арестувани повече от 11 хил. човека от тогавашния криминален контингент. Сега през страничен поглед обаче изглежда, че Александър Вучич, образно казано, се опитва да арестува цялата страна.


Преди обявяването на извънредното положение на 16 март Сърбия се намираше в предизборна ситуация, която се очакваше ако не да реши кризата, то поне да проясни разпределението на политическите сили. Опозицията беше подготвила бойкот, а и това я консолидира по своеобразен начин. Сега обаче


извънредното положение даде възможност на президента Вучич,


обвиняван многократно от опозицията, интелектуалците и чуждестранните медии, че възражда националистически настроения от 90-те, да бъде непрестанно медийно експониран. По всичко личи, че той ще се опита да използва ситуацията, за да поправи впечатлението, че работи срещу демокрацията и интеграцията на Сърбия в институциите на ЕС. Дали обаче ще успее е доста съмнително.


Една от последните му показни акции беше в Нови Пазар, в областта Санджак, където има най-голямо малцинство от бошняци. Сред необходимите придобивки като десет респиратора, 22 хил. хирургически маски, 3000 епидемични маски, няколко хиляди чифта ръкавици, защитни одеяла и 250 скафандъра, се появи президентът, който заяви на всички: "Каквото можехме да направим като Сърбия, го направихме и показахме, че няма значение дали някой е сърбин или бошняк, че сме хора и ще се борим за здравето и на едните, и на другите." Другата идея, която се завъртя в медийното пространство от името на сръбския президент, беше въвеждането на полицейски час (на практика забрана за излизане за 24 часа), или с други думи - 24 часова изолация за цялото население.


Разбира се, днешната ситуация е много по-различни от 90-те, но това не помага да се избегне темата за тежката политическа криза, в която се намира Сърбия. Макар и мнозина интелектуалци в страната да призоваха ситуацията да не се коментира през политическата призма, като Биляна Сръблянович (през личния си фейсбук профил), която имаше съмнения за COVID-19, то други като писателката Миряна Джурджевич подхвърлят иронично из социалните мрежи: "Храним се по-добре от времето на бомбардировките. Благодаря ти, Вучич!". От една страна


усилията на правителството на премиерката Ана Бърнабич и на самия президент са оправдани


предвид данните, че броят на заразените е над 2200 души, при 58 починали (към момента на публикуване заразените са се увеличили до 2867, починалите - до 66 - бел. ред.); но това не може да ги спаси от негативната енергия натрупана преди обявяването на извънредното положение заради епидемията. Спорна е и ефективността на договорените лекари и експерти по дезинфекция, които Русия ще изпрати на Сърбия.


Президентът направи специално изявление за тази помощ, която по негови думи: "потвърждава стратегическите приятелски отношения между двете страни". С това не се изчерпват публичните акции на Вучич - освен, че изпрати 248 камиона със стока в Северно Косово, където има анклав със сръбско население, при посещението си в Нови Пазар, той не пропусна да спомене, че "...точно от Нови Пазар в Белград прехвърлихме осем албанци, които няма никакви сръбски документи. Но имаха коронавируса и не бяха много добре, но хората са хора."


Доверието към Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия не нараства, но заедно с това в тежката здравна криза е блокирана и всяка възможност за последваща подготовка (или бойкот) на изборите, които бяха планирана за 26-ти април. Заедно с това обаче е ограничена и всякаква възможност за гражданска активност. В криза като настоящата е съвсем ясно, че опити за "площадна демокрация" са напълно блокирани, а това беше една от силите на протестите, които избухнаха преди две години и все още продължаваха до обявяването на извънредното положение. Опозицията, както и в България е разпокъсана, макар и формално обединена от движението за бойкот на изборите. Сърбия навлезе във фазата на тежка политическа криза в края на 2018-та година, когато и избухнаха първите масови граждански протести в страната след падането на Милошевич. "Да спрем кървавите ризи" и "Един от пет милиона" бяха част от насловите на шествията, а поводът за избухването им - побоят над опозиционния политик Борко Стефанович (лидер на опозиционната "Левица Сърбия"). Първо в Белград, а след това и в други градове,


протестите се разпространиха бързо и обхванаха сръбската диаспора


и извън границите на страната. След това дойдоха и протестите против проекта "Белград на вода". Това раздвижване и прегрупиране на настроенията в обществото не смути властта в Белград. Протестиращите се бунтуваха против ситуацията в медиите, която е много подобна на българската, протестираха срещу избирателното финансиране на институциите, срещу неразборията в институциите и все по-нарастващото усещане, че живеят в автократичен режим. Хаотичните чуждестранни инвестиции, придружени с необичайна държавна помощ също не са аргумент в полза на Вучич.


Голям брой от парламентарно представените партии бойкотираха държавните институции през изминалата година, а заедно с извънпарламентарните сили подписаха документ, който нарекоха "Споразумение с народа", с който се задължават да напуснат парламента и да бойкотират всички избори, ако се провеждат при доскоршните условия. Бойкотът на институциите доведе до преговори между властта и опозиционния фронт, благодарение на посредничеството на представители на Европейския парламент. Бяха предприети и редица законодателни промени (най-вече в изборния закон). Въпреки това опозицията не се е отказала от бойкота на изборите, дори сега, когато не е ясно кога ще бъдат те. Това доведе и до разцепление в местната организация на Демократическата партия в Ниш - част от местните биха искали да излязат на избори, което е и причината за вътрешния конфликт. Тези важни избори, които трябваше да се проведат на 26 април са едновременно парламентарни и местни. Това можеше да даде някаква светлина по пътя.


Изглежда, че Сърбия през последните десет години се намира в цикъл от повторения на събития, които страната и обществото вече познават в някаква светлина (най-вече негативна). Завръщането на политическата сцена на лица, познати от 90-те, заедно с националистическата риторика, флиртуването с трети страни като Русия и Китай (въпреки, че Сърбия е кандидат-член на ЕС от 2012 година и това противоречи на политиката на разширяване на съюза), както и непрестанното


спекулиране за възможно завръщане на сръбската армия в Косово


прикриват вътрешните проблеми като забавянето на икономиката, безработицата, липсата на напредък в преговорите за членството в ЕС, но и нежеланието на Белград да води диалог с Прищина. Така че нито извънредното положение, нито бойкота на изборите са нещо непознато за западната съседка на България. Настоящата извънредна ситуация, сякаш изтри обаче усилията по бойкота на изборите и това до голяма степен е притеснително, защото нараства страхът, че кризата ще задържи още дълго Сръбската прогресивна партия на власт. До този момент обаче в историята на Сърбия бойкотът е давал резултати. Последната подобна акция е била през 1997 г., когато десетина хиляди граждани искат признаване на изборните резултати от местните избори; и успяват да ги получат след намесата на OSCE (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа).


Тогава се провалят и президентските избори през юли, защото до урните не излизат достатъчен брой гласоподаватели. През декември същата година обаче са насрочени и парламентарните, и новите президентски избори, които са бойкотирани, тъй като опозицията не вижда дори елементарни условия за състезание. Мнозина твърдят, че сегашната ситуация много наподобява тогавашната, разбира се, без да се правят директни аналогии. Някои анализатори твърдят, че Александър Вучич и неговата "Сръбска прогресивна партия" са обезсмислили провеждането на редовни демократични избори въобще чрез елиминирането на експертните кадри в администрацията и държавното управление, чрез установяването на почти автократично управление.


"На партократската власт не са й нужни експерти, а послушници." твърди пред авторитетното списание "НИН" Александър Кавчич, предприемач и сътрудник на Сръбската академия на науките. Именно за това в очите на много от поддръжниците на бойкота като сръбския актьор Сергей Трифунович виждат в тази акция едновременно и граждански акт и проява на политическа власт. В очите на експертите обаче


бойкотът не изглежда като правилното решение,


защото изпраща сигнал за слабост на опозицията. Проф. Зоран Славуйевич, член на изследователския екип "Демостат" твърди също така, че бойкотът надценява очакванията на опозиционните лидери и е признак за политическо отчаяние, а не за политическа отговорност. Затова и твърди, че подобни действия са неблагоприятни за ситуацията в Сърбия.


За Европа изборният бойкот е рядко политическо явление, но на Балканите това не е изключение. В Северна Македония през 2014-2016 г. тогавашният опозиционен лидер Зоран Заев обяви бойкот на изборните резултати, а след скандала с тайно записаните разговори на Груевски се стигна до масови протести и отново беше нужно посредничеството на ЕС, за да се стигне до договаряне на извънредните избори и в крайна сметка до победата на социалдемократите.


Ще успее ли Сърбия да излезе от политическата криза вече не е въпрос на дневен ред. Този въпрос беше отменен от здравната и социална криза. Сега въпросът е дали демокрацията въобще ще устои, дали сред избирателите, които не са съгласни с националистическата вълна ще има достатъчно характер и сила, които да запълнят политическият и идеен вакуум. Мнозина сочат Унгария на Виктор Орбан като лошия пример за Вучич, особено че това е възможно в страна, която е член на Европейския съюз.


От много места се чува, че е необходим политически плурализъм, за да се излезе от тази вече много по-сложна ситуация, в които управляващите играчи не могат да си позволят резки ходове на саморазправа, към каквито често прибягваше Слободан Милошевич през 90-те години. Така че се надяваме, че извънредното положение е временно, а здравната криза ще бъде преодоляна и че тя няма да потуши гражданското недоволство. Надеждата е само кризата да не бъде похарчена от обществото и опозицията за затвърждаване на националистическите настроения, които прикриват структурните проблеми в икономиката и външната политика. За целта обаче първо призракът на вируса COVID-19 трябва да слезе от общественото внимание.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на samoedin
    samoedin
    Рейтинг: 4459 Любопитно

    " Голям брой от парламентарно представените партии бойкотираха държавните институции през изминалата година, а заедно с извънпарламентарните сили подписаха документ, който нарекоха "Споразумение с народа", с който се задължават да напуснат парламента и да бойкотират всички избори, ако се провеждат при доскоршните условия."

    Сърбите от доста време се стремят да свалят проруския Вучич, еквивалент на нашия пазвантин на бай Тошо, но точно сега не е момента, когато могат да постигнат това, след като хората са наплашени и си стоят по къщите, а без масово народно недоволство, властта мафиотите, окопали се във властта там, никога няма да бъдат изгонени трайно !

  2. 2 Профил на дедо Андро
    дедо Андро
    Рейтинг: 1960 Неутрално

    От един хърватски вестник:

    Dodatni je problem što Vučić svojim kontinuiranim verbalnim ispadima, prijetnjama, glumatanjem i samohvalom građanima Srbije konstantno šalje kontradiktorne poruke te proizvodi paniku koje u mnogo slučajeva uopće ne bi bilo da predsjednik opet nije izvalio nekakvu glupost.

    Допълнителен проблем е това, че със своите продължаващи вербални изстъпления, заплахи, "актьорство" и самохвалство Вучич постоянно изпраща на гражданите на Сърбия противоречащи си съобщения, с което предизвиква паника, което в много случаи не би станало, ако президентът не беше "изтропал" някоя глупост.

    https://amp.index.hr/article/2172945/vucic-u-pandemiji-koronavirusa-srbiju-vodi-u-propast?__twitter_impression=true

    Пич Незнам Как Да Ти Обесна Че Несъжелявам За Недостика На Некой Уникални Изразни Сретства По Български.
  3. 3 Профил на Корки
    Корки
    Рейтинг: 3131 Неутрално

    Русофилските президенти си приличат по малоумието и готовността да жертват живота на народа си за да изпълнят пропагандните поръчения от Кремъл. Смешният вирус им отговори със силен шамар.

    Свободата е възможноста сам да си наложиш дисциплина, преди да са ти я наложили други.
  4. 4 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 4098 Неутрално

    "Истината е, че във времето, в което трябваше да въведат критични мерки д-р Несторович, в присъствието на президента Вучич препоръча....... да побързат за нечуваните намаления, които има по магазините в Италия (при потвърдени над 400 случая). Малко по-късно Вучич рязко смени публичния тон и започна да се държи обвинително, което всъщност разпръсна духа на паниката....... Така че, може да се заключи автор на настроенията на извънредност е самият Вучич. Защо това е така? Вероятно, защото видя рядък шанс в тази ситуация"
    ===========
    Само сменете имената на Вучич и Радев и ретроспекцията пак ще е вярна.

    Еретик
  5. 5 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8877 Неутрално

    Руското мекере Вучич рано или късно ще плаща.

  6. 6 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2450 Неутрално

    И нашата ситуация, имам прдвид политическа хич не е оптимистична, но сърбите (поне тази част, която живее в Сърбия) с техния национализъм, в съчетание с руското влияние, ще има много време да се чудят, на кой свят живеят.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK