© Надежда Чипева
И си давам сметка - за кой ли път, за две неща: колко са се обезсилили думите до степен да звучат като удрящи се в закърнелите човешки сетива като в стена, дори когато властта прекрачва най-брутално и последната допустима граница в правова поне по закон държава. И че призивът на Цонев е излишен. Свободата на словото за едни вече е даденост без насрещна отговорност - за него и например за прокуратурата. За други е вече безразсъдство, на което се отговаря с репресия.
Щом тревожните истини са станали наказуемо деяние, мракобесието е факт
Председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова е обвинена "за престъпление по чл. 326 от НК. С оглед на високата обществена опасност на деянието, изразяващо се в отправяне на неоснователни твърдения за очаквана липса на медикаменти, спрямо нея е взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 20 000 лв."
Член 326 от Наказателния кодекс предвижда наказание до две години затвор за който "предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога". Стоименова е привлечена като обвиняема за "серия изявления, будещи неоснователна тревога у гражданите, в условията на въведено извънредно положение", съобщава прокуратурата.
"Серията изявления" на Стоименова, всъщност освен експертен анализ на състоянието и проблемите на сектора в условията на извънредното положение, предупреждават за възможни проблеми в снабдяването с лекарства, до които може да доведе презапасяването.
Излиза, че да отразиш гледната точка и проблемите на цял сектор, без да хвалиш властта е наказуемо, защото носи тревога, зачудиха се преди мен колеги журналисти в социалната мрежа...Ами ако казаното от проф. Стоименова по радиото и телевизията е вярно, то всяка тревожна истина ли ще се наказва?
Но освен за възможни проблеми изявленията на Стоименова отразиха и конфликт с прокуратурата заради начина на извършване на проверките за спекула с цените на лекарствата (техните цени са едни от най-регулираните и при лекарствата прокуратурата "спекула" не откри). А
да противоречиш на действия и размисли на прокуратурата очевидно вече означава да се събудиш обвиняем
Ако само създаването на тревога (или паника) от изявленията беше причината, досега властта начело с премиера щеше да отговаря за "серията" от изявления, съждения, внушения, зловещи оценки на ситуацията с нахлулия коронавирус (Борисов многократно повтаря, че идва "ад"), дори за екзотичното решение посред нощ да бъде обявено извънредното положение (което напълни магазините, а после шкафовете със стекове тоалетна хартия). Няма да споменавам, че и главният прокурор се упражни по темата с "военно положение".
Ако само тревожността на изявленията беше причината, главният прокурор щеше не да отговаря, тъй като няма пред кого, но щеше поне да бъде попитан от държавната телевизия да докаже, че докладът за проблемите на случайното разпределение на делата, за които той би тревога на 3 април, съдържа заплахите за правосъдието, които той хвърли на обществото. Гешев твърди, че последните пет години правосъдие нямало заради пробив на системата и че това било коронавирусът в нея. (Не, от доклада не следват тези твърдения, но отговорност няма, има медийно размятане и медийни присъди за виновност за критици на статуквото.)
Така че наблюдаваме селективно сезиране и за изявления, и за други действия.
Така че призивът на депутата Цонев (чиято партия ДПС следва принципа, че трябва да се владеят медиите и съдебната система) потвърждава вече наложеното мракобесие - запушване на ефира за неудобните истини, вкарани в прокурорската интерпретация на член 326. И всепозволеност за фалшиви тревоги от неотговорните пред никакъв закон. Тъй вървял светът, едни плащат повече от други, според Библията по интерпретацията на Цонев. Остава да се примирим - нали "можем да се лишим и от свободата на словото..."
Е, един може, друг не може...Злоупотребяващите с власт (могат да) злоупотребяват и със свободата на словото.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
