Във времена на изпитания на управляващите не им е позволено всичко

© Юлия Лазарова

Публикуваме със съкращения позицията на Българската общност за либерална демокрация (БОЛД), в която се очертават заплахите за демокрацията и правата на човека, както и възможностите за положителни промени по време на извънредното положение. Целия текст четете тук. Заглавието е на "Дневник".

БОЛД наблюдава извънредното положение в България от гледна точка на опазването на демокрацията и уважението към правата на човека. Ние сме съгласни с определени законни, необходими, пропорционални и временни ограничения на нашите свободи. Смятаме за легитимни такива нормативни промени, които постигат баланс между защитата на здравето, предотвратяването на икономическа и социална разруха и зачитането на правата на човека.

Но в същото време припомняме, че във времена на големи изпитания - войни, вълни от тероризъм, природни бедствия, епидемии - се усилват авторитарни, антидемократични тенденции в много области на обществения живот. Сегашната глобална криза, причинена от пандемията на COVID-19, не прави изключение. В множество страни по света

вече са ясно очертани антидемократични процеси, които предизвикаха критика:

- Необоснована степен на централизация на властта и пренебрегване на разделението на властите (Камбоджа, Унгария, Филипините);

- Недопустимо силни ограничения на основни права и свободи, особено на свободата на изразяване, под претекст за борба срещу дезинформацията (Египет, Йордания, Китай, Тайланд);

- Прекомерни правомощия на държавата да осъществява електронен надзор над хората, при което се нарушава трудния баланс в използването на съвременни технологии за масово събиране и обработка на лични данни в интерес на обществото и необходимостта от защита на частния живот (Индия, Израел, Русия, Сингапур);

- Забрана на всякакви форми на протест (Алжир, Туркменистан - където дори употребата на думата "коронавирус" е обявена за престъпление).

Като граждани, загрижени за съдбата на демократичните институции, членовете на БОЛД призовават за бдителност и отхвърлят категорично пагубната нагласа, че в тези времена на изпитания на управляващите всичко е позволено. В укрепването на демократичните институции и на гражданското общество виждаме гарант за смекчаване на последствията от кризата и за по-добра подготвеност за следващи епидемии.

Искания към българското правителство:

1. Да не допусне при никакви обстоятелства Народното събрание и съдилищата да спрат да функционират, макар и ограничено и при спазване на строги мерки за социално дистанциране, за да има възможност за контрол върху изпълнителната власт.

2. Да изготви и оповести кризисен план за действие за снабдяване с основни хранителни продукти, санитарно-хигиенни материали и медикаменти на най-уязвимите семейства и техните деца.

3. Да изиска от общините да бъде предоставяна текуща информация относно дейността на социалните служби в блокирани селища или отделни квартали с цел неразпространение на заразата - как действа социалният патронаж в тях, какво е снабдяването на най-уязвимите семейства с храна, лекарства и стоки от първа необходимост, какъв е достъпът до здравно обслужване на новопоявяващите контактни или заразени с коронавирус граждани.

4. Да предложи далеч по-голям пакет от икономически мерки, който да обхваща много повече икономически субекти и в който да има адекватна подкрепа за най-уязвимите групи хора.

5. Да забрани провеждане на богослужения с участието на граждани от всички изповедания до края на карантинния период; ако индивидуални граждани все пак посещават храмове, да правят това при отчитане на валидните за всички санитарни правила за поведение в храма (маски, социална дистанция и др.).

6. Да преустанови даването на ход на спорни инфрастуктурни инициативи, какъвто е обществено отхвърленият проект за трансформиране в детска болница в София на абсолютно неподходяща за целта сграда. В режим на широки експертни и обществени консултации да изготви и утвърди цялостен списък на проекти, които следва да бъдат замразени или напълно отхвърлени.

7. Да изработи и представи на обществото ясна стратегия за изход от извънредното положение и от кризата. Не е приемливо да ни се повтаря всеки ден, че никой не може да предвиди хода на пандемията, времетраенето и обхвата на извънредните мерки. Това не е вярно, а и не ни е необходимо примитивно едновариантно планиране. Може да има различни планирани сценарии, които да настъпват при различни заложенинкритерии.

8. Да започне още сега да изготвя "пътна карта" за възстановяване от кризата в различните обществени сфери, съдържаща подробен анализ на рисковете, както и пакети с краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки, като се визират приоритетно най-засегнатите сектори и най-уязвимите групи в обществото. При изготвянето им трябва да се планират и прилагат на практика всички отлагани досега, но крайно необходими мерки и механизми за изграждането на по-включващо общество, като например неслучилата се досега образователна десегрегация на ромските деца и интегрирането им в мултикултурна образователна среда.

9. Да осигури механизми за пълноценно участие на гражданското общество в концептуализирането и реализацията на политиките за излизане от кризата във всички обществени сфери. Това включва пълен и прозрачен достъп до информация, както и гъвкави консултативни механизми и специализирани платформи за виртуално (освен присъственото) дискутиране на всяка една конкретна мярка и политика.

10. Да преориентира икономиката след края на извънредното положение, така, че да е в синхрон с международните ни задължения по Рамковата конвенция на ООН за промяната на климата и Целите за устойчиво развитие на ООН. Доближаването до икономическа, климатична и социална справедливост ще направи обществото ни по-подготвено за справяне с кризи от всякакъв вид.