Метафората COVID-19

© Цветелина Белутова, Капитал

"Дневник" започва да публикува "Мислене под карантина" - поредица анализи за по-широките импликации на кризата с COVID-19, написани от университетските преподаватели проф. Анна Кръстева, гл. ас. д-р Ружа Смилова и проф. Ивайло Дичев. Те ще разгледат въпросите: Идва ли краят на глобализацията? На кого е "короната": демократични лидери, експерти, пастири..., Солидарност, щедрост, жертвоготовност: употреби, злоупотреби..., Апокалиптичното въображаемо и "извънредното" налично, Икономиката или животът? В разширен, по-академичен вариант текстовете ще бъдат публикуван в онлайн списанието "Семинар БГ". Първият текст от поредицата е на Ивайло Дичев.

В прочутата си книга от 1978 г. "Болестта като метафора" Сюзън Зонтаг анализира туберкулозата и рака като символичните болести на 19-и и 20-и век: първата, мислена като израз на романтични страсти, втората - на срамни депресии.

Каква ли ще е метафориката на пандемията от 2020?

Странното е, че новото страдание като че ли няма човешки смисъл. Хората не умират нито от възвишени емоции, нито заради неудачи. Болестта дори не носи морална стигма както СПИН-а, който Зонтаг добавя към размишлението си. В миналото някои страдания са свързвани с определен социален статут, например холерата е болест на бедните, които живеят без чиста вода; подаграта - на богатите, които ядат прекомерно много месо. COVID-19 няма нито психологически, нито морален, нито социален облик. Болестта е следствие на социалната топография - къде си разположен, откъде идваш, с кого си се ръкувал. Което я прави идеален образ на мрежовото общество, в което живеем. Ние не сме индивиди, ние сме точки от глобалната мрежа.

И в миналото е имало епидемии, но те обикновено са задействали териториални рефлекси. Заради бубонската чума от 14 в. например въвеждат граничен контрол между европейските страни. Битката със сегашната зараза се води по хъбове, линкове, интерфейси. Едни се пропускат, други се връщат обратно, трети се блокират. Това е болест на мобилните - горе, на глобални елити, туристи, бизнесмени, долу - на глобални мигранти и бежанци.
Информационният характер на болестта личи от това, че

образите циркулират по-бързо от самия вирус и дори конкурират ефектите му.

Безбройните симулации, криви, сценарии вкараха човечеството в един вид превантивна паника, напомняща малко на постапокалиптичните игри, където с едно кликване на мишката рискуваш да предизвикаш чудовищни последствия. Да, полевите болници в Ухан или масовите гробове в САЩ са страшни. Но около 140 хиляди човека умират годишно от морбили и много страни дори не намират за нужно да направят ваксинацията задължителна. Но шарката си я знаем, а при COVID неизвестността ражда натрапливо виртуално моделиране - то пък буди апокалиптичното ни въображение.

Нали не сме учудени, че в битката с болестта незабавно се включиха дигитални специалисти, които разработиха технологии за следене на хора, лицево разпознаване, дистанционно мерене на температура, блютут сигнализиране за близост на заразени. Отначало критикувахме тоталитарен Китай за тази безпрецедентна намеса в личните свободи, но постепенно не само се примирихме, ами насочихме всичките си надежди натам. Скоро изкуственият интелект ще разбира по-добре от нас дали сме опасни като комбинира търсенето на "лек за кашлица" в Гугъл, закупуването на тоалетна хартия и свалянето на забавен сериал за биндж-уочинг. В една глобална мрежа трябва много добре да са дефинирани отделните точки, нали така? Ще стане така, че сякаш вече няма да сме болни ние, ще бъдем просто бъг на мрежата. Сравнете го с хуманната медицина от последните два века, която търсеше да разбере пациента, да го лекува като индивид, не като сбор от органи.

Опасяват се, че новата пандемия ще бъде краят на глобализацията и националните държави отново ще се затворят зад телени мрежи. Аз пък мисля, че

ще е точно обратното: пандемията ще укрепи глобализацията,

която прави именно това - опространствява отношенията и превръща хората във възли от линкове без по-дълбоки съдържания.

Не е ли странно колко бързо и лесно бяха прекратени сложните връзки на планетата ни? Имаш чувството че с няколко клика на мишката някой е наложил съответните филтри и потоците са се преориентирали. Тези - тук, онези - там. Не е ли точно така и досега, въпреки цялата ни мобилност? Има ли някакво съдържание това да си българин, който бере ягоди в Англия, освен че имаш по-малко права, защото си от "там"?

Помните колко се страхувахме от компютърни вирус през 90-те, как ни гърмяха дисковете. После компании пуснаха безплатни антивирусни системи, държави затегнаха регулациите и вирусната паника премина. Много скоро ще стане така и с биологическия вирус - въпрос на настройки. Просто така се управлява днес глобалният свят.

Но като казвам "управлява", не си представяйте, че някъде се събира тайно световно правителство. Светът напредва опипом, като амеба. Нали помните друг един корона вирус от 2002/03, наречен SARS? Тогава почти бяха намерили ваксина, само че болестта отшумя и наместо да развият лекарството за този тип зараза, правителствата загубиха интерес. Пандемията и този път

показа най-лошата страна на глобализацията - липсата на мисъл и отговорност.

Вземете нелепия американски президент, който отказа да си сътрудничи със Световната здрава организация заради детинското си настояване вирусът да бъде наричан "Ухански". Вземете традиционния разнобой в ЕС, където едните са по-малко заразени от други и не искат да помагат.

Как тогава се затварят филтрите, как се пренасочват потоците? Мистерия. Някак нещата се случват без политическо лидерство, а из медиите витае усещане за катастрофа. Аз пък мисля, че така си върви глобализацията вече доста време - слепешката ще се намери решение и този път, жалко за хилядите жертви. И всичко ще свърши така бързо, както и започна - със скоростта на метафора.