(Д)Ефектът на пеперудата

Солидарността е по-прекият път към поправяне ел.инсталацията на глобализацията и европеизацията.

© Юлия Лазарова

Солидарността е по-прекият път към поправяне ел.инсталацията на глобализацията и европеизацията.



"Дневник" публикува "Мислене под карантина" - поредица анализи за по-широките импликации на кризата с COVID-19, написани от университетските преподаватели проф. д-р Анна Кръстева, гл. ас. д-р Ружа Смилова и проф. Ивайло Дичев. Те ще разгледат въпросите: Идва ли краят на глобализацията? На кого е "короната": демократични лидери, експерти, пастири..., Солидарност, щедрост, жертвоготовност: употреби, злоупотреби..., Апокалиптичното въображаемо и "извънредното" налично, Икономиката или животът? В разширен, по-академичен вариант текстовете ще бъдат публикуван в онлайн списанието "Семинар БГ". Първият текст от поредицата беше на Ивайло Дичев. Днес четете проф. д-р Анна Кръстева.


Пеперуда размахва крилца и седмици по-късно на другия край на света се развихря ураган. Прилеп излетява в лаборатория или броненосец пропълзява на пазар в Ухан и не на другия край на света, а целият свят се срива в небивала криза.


Това се нарича ефктът на пеперудата - малки промени в един сегмент на системата предизвикват земетръсни турбуленции на цялата система. Първият пример е от научното въображение на Едуард Лоренц, който формулира парадокса 'eфект на пеперудата'. Този ефект вдъхновява и теорията на хаоса, и арт въобржението. Иън Голдън и Майк Мариатасан го 'превеждат' като 'дефект на глобализацията'. Глобализацията е като турбогенератор, който неимоверно усилва ефекта на пеперудата: тя 'загубва своята невинност' и произвежда структурни дефиицити, които разпространяват нови рискове Ако днес препрочитаме книгата с повишен интерес, то е заради парадоксалната й ключова идея: глобализацията допринася значително за развитието и прогреса, но тя има системни рискове, а те не могат да бъдат отстранени, защото са й вътрешно присъщи. "Те са процеси, които трябва да се управляват, а не проблеми, които могат да се разрешават".




Пандемия и глобализация: бъг или закономерност?


Прилепът или броненосецът са случайност; твърде вероятно е друга случайност да се окаже причина за пандемията. Не случайни обаче са три други фактора - системен, икономически и управленски. Епидемиите са един от системните бъгове на глобализацията, да си припомним Ебола, ТОРС, свински и птичи грип. Броят на инфекциите се увеличава и този негативен ръст се ускорява: броят на инфекциите се утроява на всеки десет години от 80-те години насам. Спецификата им също е микс от парадоксалност и закономерност. Две трети от инфекциозните болести се причиняват от животни, а 70% от тези случаи - от диви животни. Като че ли живеем все по-отдалечено от дивото, но в действителонст все по-агресивно навлизаме в екосистемите: "Ние, хората, създаваме тази ситуация, а не животнитe".


Икономическият фактор е свързан с нарастващата взаимозависимост на глобалната икономика и с огромната зависимост от Китай. Там започва пандемията, но целият свят разчита на Китай, където се произвеждат нее само маските, а и основна част от съставките на огромен брой лекарства. Лекарствата са днес най-видимият образ на обвързаността на всички с глобалната фабрика - Китай държи 25% от световното производство. След почти половинвековен непрестанен ръст китайската икономика се свива като шагренова кожа със зашеметяващите 6.8% само за първото тримесечие. Неизбежно си припомняме анекдота: когато китайската икономика кихне, световната икономика получава пневмония. Управленският фактор е свързан не толкова с колапса на отделна система - здравна, финансова, околна среда, а с управленската неспособност на национално и глобално ниво да се управлява тяхната комплексност и взаимозависимост.


Ковид-19 е бъгът на корона-глобализацията, но нейната неуправляваемост се засилва от рисковете на предишните й вълни. Ще скицирам две от тях - тези, с които ние, посткомунистическите хора, преминахме от затворения в глобалния свят. Началото на глобализацията парадоксално ни се случи като край, при това двоен - 'край на историята' (Ф. Фукуяма) и 'край на географията' (О'Брайън): след краха на комунизма няма алтрнативни политически визии и всички дружно вървят в демократична посока; светът става все по-свързан и капитали, стоки, образи, символи глобално циркулират, неограничавани от граници, държави, суверенитети.


Всяка от тези вълни или страни на глобализацията роди световни кризи.


Финасовата криза е първата истински глобална криза: фалит на американската инвестиционна банка "Лемън Брадърдс" през септември 2008 г., срив на международните борси, най-тежката икономическа и финансова криза след Голямата депресия. Звучи твъре актуално днес, нали - започва на едно място, не на пазар, а в банка, и обхваща мълниеносно целия свят. В началото на корона кризата финансови есперти ни уверяваха, че уроците от 2008 г. са усвоени и финансовата система има капацитета да устои. МВФ мобилизира 1 трилион долара за борба с икономическите последствия от Ковид-19, ЕК формира евробюджета като нов План Маршал. Независимо от мобилизираните трилиони, корона кризата е на път да спечели тъжния приз за нова най-тежка криза след краха преди век. Още един тъжен урок от фиинансовата криза: тя започна в САЩ, но САЩ бяха сред първите, които се въстановиха, на повечето страни посткризисната реконструкция отнема значително повече време.


Втората вълна или страна на глобализацията е миграционната. Тя е свързана с бунта на хората срещу двойния стандарт на глобализацията - без граници за капитали и стоки, укрепвани от стени и политики граници за хората. Уязвимостта на мобилно-миграционната глобализация има и друга системна причина - контрастът между големите потоци мобилни хора и малкото хъбове като големите летища, които концентрират тези потоци. Мобилността е сред първите жертви и на миграционната, и на корона кризата - затварят се граници на държави и градове, мобилните се карантинират и стигматизират. Прекратяването на миграцията ли е отговорът? И фермерите, и много други бизнеси се чудят как да ги спасят без чуждестранна работна ръкка. Най-големите кризи ни изненадват и с най-неочакваните отговори. Трогваща с искреността си беше благодарността на Борис Джонсън към Джени и Луис - медицински сестри от Нова Зеландия и Португалия - като екзистенциално изстрадано признание за неоценимия принос на специалисти от множество страни за здравето и живота на британските граждани.
Бъг или закономерност? Ковид-19 е бъг, пандемията е системен риск на глобализацията.


Не дали, а кога


"пандемия удря финансовите центрове Ню Йорк и Лондон и чрез болест, карантина, паника ... довежда до временна изолация на главните актьори на глобалната система. Пандемия изолира Вашингтон, Брюксел и Берлин." Не, това не е цитат от вчерашен вестник, а от научен труд от 2014 г. "Много експерти вярват, че въпросът не е дали, а кога."


Днес вече знаем отговора - 2020.


Как да поправим ел. инсталацията на глобализацията


Пандемията ще отмине, остават други системни глобални рискове - тероризъм, кибер война, климатични промени.... А тях със затваряне на граници няма да ги преборим. Каква да бъде посткорона глобализацията? Като след Първата ила като след Втората световна война: слаби държави и слаби международни организациии или укрепващ мултилатерализъм? САЩ продължават да помагат на 100-ина държави, коранапарите достигнаха и до нас, но престанаха да внасят вноската си в Световната здравна организация. Въпросът не е в парите, а в типа международна политика - подкрепяш световните организациии, които подпомагат най-засегнатите, или подкрепяш директно всяка отделна страна, която също така директно остава политически задължена, а не се чувства част от глобална мрежа на солидарност. Китай следва сходна геополитическа логика: помага на Сърбия и Италия като част от глобалната си стратегическа офанзива "Един пояс, един път". Безпрецедентна криза, позната геополитика.


Корона кризата ярко освети уязвимостта и системните дефицити на глобализацията. Когато ни спре токът, е неприятно, но не се отказваме от електричеството и поправяме ел.инсталацията на блока. Не виждам още радикални мерки за поправяне на 'голямата 'глобализация, но виждам малки стъпки в нашата 'малка' глобализация - ЕС. Урсула фон дер Лайен се извини на Италия - националният и брюкселският егоизъм не е пътят. Солидарността е по-прекият път към поправяне ел.инсталацията на глобализацията и европеизацията.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK