Хипнотизирани сме от числа. Литературата ни връща хората

Хипнотизирани сме от числа. Литературата ни връща хората

© Юлия Лазарова



Коментарът е препубликуван от "Дойче веле". Заглавието е на "Дневник".


Забелязах, че в дни като тези, дни на криза, предпочитам да отварям стари книги, които вече съм чел. Да препрочиташ стара книга в тревожни времена е като да си припомниш себе си от времето, когато си я чел. Да се върнеш в собствената си стая отпреди. Дава известна сигурност и спокойствие. От един сайт искаха да посоча какво чета сега. Същите книги, отвърнах, които винаги нося със себе си, когато пътувам. Книги, написани в света от вчера. Между тях и самата "Светът от вчера" на Цвайг.


Спорихме с един приятел как точно ще ни помогнат книгите, като гледаме само числа. Хипнотизирани сме от числа и криви. Държавите са се превърнали в колонки с цифри, някакъв огромен брояч, който непрекъснато се върти - брой заразени, брой умрели. Много неловко чувство. И изведнъж ми просветна какво прави литературата и защо е важна тъкмо сега. Превръща обратно числата в хора. Връща ни хората. Там, където виждаме абстрактен номер, се появява човек с история. И още някой, който се тревожи за него. Той пък е свързан с други хора, те на свой ред са свързани с други и т.н.




Това е (нека използваме тази иначе ужасна дума) експоненциално нарастване на човешкото зад числата, на свързаните човешки истории. Ето какво, общо взето, работи изкуството и в частност литературата -


превръща числата в хора, дава им лица и истории.


Прави ли това нещата по-лесни? Нека бъдем честни - едва ли. Но удържа човешката ни природа. Изработва онзи необходим усет за живота и неговата крехкост, който ни кара да обичаме този нетраен свят, тъкмо защото е нетраен и смъртен. Усилва съпричастието към другия. Иначе защо би ме било грижа за някакви числа и абстракции, та те дори нямат лице и история.


Казват, че първият знак за очовечаване, за разделяне на прачовека от животното, е свързан с първото погребение. Човек умира и другите от племето решават да го заровят в земята, вместо да го оставят по пътя. Правят нещо за него, което са могли и да не направят, той няма как да разбере. Извършват нещо на пръв поглед напълно непрактично, но много човешко. (Може би затова една от най-ужасяващите картини днес са телата, които чакат непогребани в чували и хладилни камиони.)


Културата и цивилизацията вероятно тръгват от нещо такова, което изглежда тъкмо non-esential, несъщностно. Защо ми е скалната рисунка на стадо бягащи животни, стих на Омир, или портрет от Вермеер? Ще ме излекуват ли, ще ми направят ли живота по-лесен? Щом и сега има хора които се съмняват, представете си какво е било тогава, в зората на човечеството, когато насъщният въпрос е как да оцелееш, да намериш грудка, дивеч или място за огън.


Дали литературата е същностно необходима днес? Дали, заедно с изкуството, е от първа необходимост, от жизнена важност?


Знам, че бързият отговор е - не. И все пак.


Казват, че след 11 септември 2001 рязко скочил притокът от посетители в музеите за старо изкуство, както и посещенията в концертни зали. Човек има нужда да му бъде потвърдено, че светът не е от вчера, че е имало и други времена и ще има други времена. Изведнъж изкуството се оказва не така безполезно. Още при първите знаци на пандемията в Европа търсенето на книги, като "Чумата" на Камю, "Любов по време на холера", на Маркес, "Декамерон" на Бокачо, бързо се увеличи.


Каква е суперсилата на тези книги в случая? Те все пак не са наръчник с инструкции, нито учебник по вирусна епидемиология. Отговорът е прост. Светът внезапно се оказа непроницаем, връхлетян от нещо, което не можем да разберем. Литературата ни дава инструмент, оптика, с които можем да прочетем света и себе си в него. Имам нужда да отворя Декамерон, за да видя как оцелява човек в ситуация като тази. Тъгата от 14 век и тази днес не се различават много.


Казано направо, имаме нужда да мислим отново смъртта, бавно и дълбоко. Да си говорим за смъртта. В известен смисъл цялата индустрия на забавлението в последните години направи смъртта твърде виртуална, безтелесна. Този вирус парадоксално ни открадна телата, затвори ги в стаите, но и ни върна усещането за тяло. Телата ни не умират кинематографично. Ние не сме аватари, имаме бели дробове, които отказват.


Отложеният разговор за смъртта е този, който от векове води литературата.


Другите медии идват късно. Затова, струва ми се, ще се връщаме неизбежно към написаното. След тежки кризи като тази идват едни други, по-малко видими, но помитащи кризи на смисъла. Поредно изчерпване на залежите от смисъл. Голямата депресия не е само икономическо понятие. Вирусът на страха ще върлува година поне след като коронавирусът е изчезнал. Слава богу, ваксината за нашите страхове и депресии е открита преди векове. Само да се пресегнем към рафта.


Като малък четях хаотично и отдадено, но изпитвах истински страх, че героят накрая може да умре. Затова избирах книги, написани в първо лице. Знаех, че там героят никога не умира. Бях открил, без да си давам сметка, онова, което Шехерезада винаги е знаела. Докато разказваш, си жив. Докато превръщаш числата в хора, докато те боли за тях и изпитваш съчувствие, докато четеш, слушаш музика и гледаш картини, докато мислиш смъртта, още си от страната на живота.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Бубенце
    Бубенце
    Рейтинг: 539 Неутрално

    На мен пък ми прави впечатление, че лишените от кафенета, клюки, ивенти и залостени вкъщи интелектуалци изпадат първо в депресия, а по-късно във всекидневно публично словоблудие по медиите.

  2. 2 Профил на Λllαν Νeemore
    Λllαν Νeemore
    Рейтинг: 768 Неутрално

    Не са числа, а цифри. Чел ли си " Шифъра на Леонардо" или Чучка писатель, а не читатель?

    age of Λquarius!
  3. 3 Профил на ilinko
    ilinko
    Рейтинг: 667 Весело

    До коментар [#1] от "Бубенце":

    Аз пък забелязах, че не само интелектуалците изпадат в словоблудие по медиите... явно всички пишат здраво, защото коментарите в Дневник достигат невероятни размери. От средата на март, няма статия с по-малко от 100-200 коментара.

  4. 4 Профил на Любов Шейсе
    Любов Шейсе
    Рейтинг: 937 Неутрално

    Сегашното писане в Дойче и Свободна, не прави авторите по близки по талант до Джери.

    ВиpOcолог, "бегом, кpъгом и xодом маpш", можеш да наpеждаш единcтвено на "Любов - 60"
  5. 5 Профил на proventuss
    proventuss
    Рейтинг: 913 Разстроено

    Твърде песимистично, отдавна съм престанал да чета статистики и числа. Както един, който беше донаписал на табелата: "Не пипай, опасно за живота" - то пък един живот!

    "Пенсионер вее руско знаме, а иска немска пенсия!! Ама откъдя, накъдя, бе....??" - фейсбук статус
  6. 6 Профил на proventuss
    proventuss
    Рейтинг: 913 Весело

    П.С. Декамерон го има и в "развлекателен" вариант, по-лесно смилаем е.

    "Пенсионер вее руско знаме, а иска немска пенсия!! Ама откъдя, накъдя, бе....??" - фейсбук статус
  7. 7 Профил на Saint of Me
    Saint of Me
    Рейтинг: 2187 Весело

    Филифьонката и приказка за стоедин са почти толко добри като слеър и шес бес десет.

    Тва искуфството е голема раута

    Use your Illusion
  8. 8 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 1888 Неутрално

    Носталгично написано.
    Няма лошо! Това му хубавото на изкуствовото, че всеки може да намери в него онова, от което има нужда.
    Лично аз предпочитам нови книги и чета, просто защото ми доставя удоволствие.

  9. 9 Профил на samoedin
    samoedin
    Рейтинг: 4175 Любопитно

    "Докато превръщаш числата в хора, докато те боли за тях и изпитваш съчувствие, докато четеш, слушаш музика и гледаш картини, докато мислиш смъртта, още си от страната на живота."

    Да, това безспорно е така, но истината е, че творческата сила на всеки един от нас се състои в неговата деятелност, която не само може да съчувства и разбира другия и околните, но и да им помага активно, да променя хода на събитията, да дава жива надежда и радост на хората около теб ! Както казва един християнин: ние самите сме книги, защо не и книги на живота ! Четенето е не само на определени книги, но и в живота, който протича около нас !

  10. 10 Профил на ВинетУУУ
    ВинетУУУ
    Рейтинг: 716 Неутрално

    Господин Господинов,"Да препрочиташ стара книга в тревожни времена е като да си припомниш себе си от времето, когато си я чел. Да се върнеш в собствената си стая отпреди."....
    повечето хора в България са чели други книги...малко,по 1 -2, но други и нямат спомени, които да ги върнат...в четене.

  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  12. 12
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  13. 13
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  14. 14 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 1024 Весело

    Езикът на числата е красноречив на всички езици. Езикът на този самозванец е досаден, натрапчив и блудкав.
    —цитат от коментар 12 на Йоаникий


    Затова пък е разпознаваем - метафорите и сюжетите му са ограничени. Вече ги научихме.

  15. 15 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7751 Неутрално

    Четете стойностни книги !

    karabastun1@abv.bg
  16. 16 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7751 Любопитно

    Още има списъци с книги за децата....

    karabastun1@abv.bg
  17. 17 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7751 Любопитно

    А големите – родители, учители, чиновници в МОН – смятат, че няма нужда да ги тормозят с подобни остарели неща.

    И с архаични понятия като родолюбие и култура.

    karabastun1@abv.bg
  18. 18 Профил на galapagas
    galapagas
    Рейтинг: 1473 Неутрално

    Всеки има своята гледна точка. Аз уважавам тази на г-н Господинов, но тя ми звучи като:

    Изморени сме от реалността, искаме измислици.

    или

    Уморени сме от фактите, искаме приказки.

  19. 19 Профил на Анонимен7
    Анонимен7
    Рейтинг: 344 Неутрално

    Г Господинов дотегна и на поЧитателите си

  20. 20 Профил на nero__
    nero__
    Рейтинг: 446 Неутрално

    Има тежък дефицит на хора, които владеят и числата, и думите - а днес от тях имаме нужда. От истории в съгласие с реалността, която пък се описва математически.

  21. 21 Профил на Бубенце
    Бубенце
    Рейтинг: 539 Неутрално

    До коментар [#1] от "Бубенце":От средата на март, няма статия с по-малко от 100-200 коментара.
    —цитат от коментар 3 на ilinko


    Илинко, кака, коментарите са много когато има за какво. Тук нали виждаш безсмислието на писателя. И да бе, ние не го разбираме колко е възвишен Господин, ръйш.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK