© Юлия Лазарова
Коментарът е препубликуван от "Дойче веле". Заглавието е на "Дневник".
Забелязах, че в дни като тези, дни на криза, предпочитам да отварям стари книги, които вече съм чел. Да препрочиташ стара книга в тревожни времена е като да си припомниш себе си от времето, когато си я чел. Да се върнеш в собствената си стая отпреди. Дава известна сигурност и спокойствие. От един сайт искаха да посоча какво чета сега. Същите книги, отвърнах, които винаги нося със себе си, когато пътувам. Книги, написани в света от вчера. Между тях и самата "Светът от вчера" на Цвайг.
Спорихме с един приятел как точно ще ни помогнат книгите, като гледаме само числа. Хипнотизирани сме от числа и криви. Държавите са се превърнали в колонки с цифри, някакъв огромен брояч, който непрекъснато се върти - брой заразени, брой умрели. Много неловко чувство. И изведнъж ми просветна какво прави литературата и защо е важна тъкмо сега. Превръща обратно числата в хора. Връща ни хората. Там, където виждаме абстрактен номер, се появява човек с история. И още някой, който се тревожи за него. Той пък е свързан с други хора, те на свой ред са свързани с други и т.н.
Това е (нека използваме тази иначе ужасна дума) експоненциално нарастване на човешкото зад числата, на свързаните човешки истории. Ето какво, общо взето, работи изкуството и в частност литературата -
превръща числата в хора, дава им лица и истории.
Прави ли това нещата по-лесни? Нека бъдем честни - едва ли. Но удържа човешката ни природа. Изработва онзи необходим усет за живота и неговата крехкост, който ни кара да обичаме този нетраен свят, тъкмо защото е нетраен и смъртен. Усилва съпричастието към другия. Иначе защо би ме било грижа за някакви числа и абстракции, та те дори нямат лице и история.
Казват, че първият знак за очовечаване, за разделяне на прачовека от животното, е свързан с първото погребение. Човек умира и другите от племето решават да го заровят в земята, вместо да го оставят по пътя. Правят нещо за него, което са могли и да не направят, той няма как да разбере. Извършват нещо на пръв поглед напълно непрактично, но много човешко. (Може би затова една от най-ужасяващите картини днес са телата, които чакат непогребани в чували и хладилни камиони.)
Културата и цивилизацията вероятно тръгват от нещо такова, което изглежда тъкмо non-esential, несъщностно. Защо ми е скалната рисунка на стадо бягащи животни, стих на Омир, или портрет от Вермеер? Ще ме излекуват ли, ще ми направят ли живота по-лесен? Щом и сега има хора които се съмняват, представете си какво е било тогава, в зората на човечеството, когато насъщният въпрос е как да оцелееш, да намериш грудка, дивеч или място за огън.
Дали литературата е същностно необходима днес? Дали, заедно с изкуството, е от първа необходимост, от жизнена важност?
Знам, че бързият отговор е - не. И все пак.
Казват, че след 11 септември 2001 рязко скочил притокът от посетители в музеите за старо изкуство, както и посещенията в концертни зали. Човек има нужда да му бъде потвърдено, че светът не е от вчера, че е имало и други времена и ще има други времена. Изведнъж изкуството се оказва не така безполезно. Още при първите знаци на пандемията в Европа търсенето на книги, като "Чумата" на Камю, "Любов по време на холера", на Маркес, "Декамерон" на Бокачо, бързо се увеличи.
Каква е суперсилата на тези книги в случая? Те все пак не са наръчник с инструкции, нито учебник по вирусна епидемиология. Отговорът е прост. Светът внезапно се оказа непроницаем, връхлетян от нещо, което не можем да разберем. Литературата ни дава инструмент, оптика, с които можем да прочетем света и себе си в него. Имам нужда да отворя Декамерон, за да видя как оцелява човек в ситуация като тази. Тъгата от 14 век и тази днес не се различават много.
Казано направо, имаме нужда да мислим отново смъртта, бавно и дълбоко. Да си говорим за смъртта. В известен смисъл цялата индустрия на забавлението в последните години направи смъртта твърде виртуална, безтелесна. Този вирус парадоксално ни открадна телата, затвори ги в стаите, но и ни върна усещането за тяло. Телата ни не умират кинематографично. Ние не сме аватари, имаме бели дробове, които отказват.
Отложеният разговор за смъртта е този, който от векове води литературата.
Другите медии идват късно. Затова, струва ми се, ще се връщаме неизбежно към написаното. След тежки кризи като тази идват едни други, по-малко видими, но помитащи кризи на смисъла. Поредно изчерпване на залежите от смисъл. Голямата депресия не е само икономическо понятие. Вирусът на страха ще върлува година поне след като коронавирусът е изчезнал. Слава богу, ваксината за нашите страхове и депресии е открита преди векове. Само да се пресегнем към рафта.
Като малък четях хаотично и отдадено, но изпитвах истински страх, че героят накрая може да умре. Затова избирах книги, написани в първо лице. Знаех, че там героят никога не умира. Бях открил, без да си давам сметка, онова, което Шехерезада винаги е знаела. Докато разказваш, си жив. Докато превръщаш числата в хора, докато те боли за тях и изпитваш съчувствие, докато четеш, слушаш музика и гледаш картини, докато мислиш смъртта, още си от страната на живота.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Виж видео 
Бубенце
Рейтинг: 535 НеутралноНа мен пък ми прави впечатление, че лишените от кафенета, клюки, ивенти и залостени вкъщи интелектуалци изпадат първо в депресия, а по-късно във всекидневно публично словоблудие по медиите.
Alan Blackmore
Рейтинг: 913 НеутралноНе са числа, а цифри. Чел ли си " Шифъра на Леонардо" или Чучка писатель, а не читатель?
"върви, народе възродени, от кой ли не осеменени..."ilinko
Рейтинг: 706 ВеселоДо коментар [#1] от "Бубенце":
Аз пък забелязах, че не само интелектуалците изпадат в словоблудие по медиите... явно всички пишат здраво, защото коментарите в Дневник достигат невероятни размери. От средата на март, няма статия с по-малко от 100-200 коментара.
Любов Шейсе
Рейтинг: 17 НеутралноСегашното писане в Дойче и Свободна, не прави авторите по близки по талант до Джери.
Редакция промотирала издигната бесилка на протест ме обвини в писане на коментари "призоваващи към насилие" когато слет това попитах "ще бесим ли?". Лъжите помагат ли?proventuss
Рейтинг: 1174 РазстроеноТвърде песимистично, отдавна съм престанал да чета статистики и числа. Както един, който беше донаписал на табелата: "Не пипай, опасно за живота" - то пък един живот!
Нямам политически амбиции, мога даже да си го татуирам.proventuss
Рейтинг: 1174 ВеселоП.С. Декамерон го има и в "развлекателен" вариант, по-лесно смилаем е.
Нямам политически амбиции, мога даже да си го татуирам.Hella Good
Рейтинг: 1259 ВеселоФилифьонката и приказка за стоедин са почти толко добри като слеър и шес бес десет.
Facing WorldsТва искуфството е голема раута
atmanpg
Рейтинг: 1694 НеутралноНосталгично написано.
Няма лошо! Това му хубавото на изкуствовото, че всеки може да намери в него онова, от което има нужда.
Лично аз предпочитам нови книги и чета, просто защото ми доставя удоволствие.
samoedin
Рейтинг: 3241 Любопитно"Докато превръщаш числата в хора, докато те боли за тях и изпитваш съчувствие, докато четеш, слушаш музика и гледаш картини, докато мислиш смъртта, още си от страната на живота."
Да, това безспорно е така, но истината е, че творческата сила на всеки един от нас се състои в неговата деятелност, която не само може да съчувства и разбира другия и околните, но и да им помага активно, да променя хода на събитията, да дава жива надежда и радост на хората около теб ! Както казва един християнин: ние самите сме книги, защо не и книги на живота ! Четенето е не само на определени книги, но и в живота, който протича около нас !
ВинетУУУ
Рейтинг: 496 НеутралноГосподин Господинов,"Да препрочиташ стара книга в тревожни времена е като да си припомниш себе си от времето, когато си я чел. Да се върнеш в собствената си стая отпреди."....
повечето хора в България са чели други книги...малко,по 1 -2, но други и нямат спомени, които да ги върнат...в четене.
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.
Араламбене му е майката
Рейтинг: 829 ВеселоЗатова пък е разпознаваем - метафорите и сюжетите му са ограничени. Вече ги научихме.
karabastun
Рейтинг: 7497 НеутралноЧетете стойностни книги !
[email protected]karabastun
Рейтинг: 7497 ЛюбопитноОще има списъци с книги за децата....
[email protected]karabastun
Рейтинг: 7497 ЛюбопитноА големите – родители, учители, чиновници в МОН – смятат, че няма нужда да ги тормозят с подобни остарели неща.
[email protected]И с архаични понятия като родолюбие и култура.
galapagas
Рейтинг: 685 НеутралноВсеки има своята гледна точка. Аз уважавам тази на г-н Господинов, но тя ми звучи като:
Изморени сме от реалността, искаме измислици.
или
Уморени сме от фактите, искаме приказки.
Анонимен7
Рейтинг: 274 НеутралноГ Господинов дотегна и на поЧитателите си
nero__
Рейтинг: 373 НеутралноИма тежък дефицит на хора, които владеят и числата, и думите - а днес от тях имаме нужда. От истории в съгласие с реалността, която пък се описва математически.
Бубенце
Рейтинг: 535 НеутралноИлинко, кака, коментарите са много когато има за какво. Тук нали виждаш безсмислието на писателя. И да бе, ние не го разбираме колко е възвишен Господин, ръйш.