Как ще се похарчат 24 млн. лв. в съдебната система през 2020 г.

Изглежда, че бюджетната комисия ва ВСС не прилага никакви критерии, по които преценява на кой съд да се отпусне даден разход и на кой - не, а решенията стават стихийно, "на око".

© Надежда Чипева, Капитал

Изглежда, че бюджетната комисия ва ВСС не прилага никакви критерии, по които преценява на кой съд да се отпусне даден разход и на кой - не, а решенията стават стихийно, "на око".



Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).


Капиталовите разходи на съдебната власт са средствата от общия ѝ бюджет, които на практика обезпечават създаването и поддържането на условията за нейното функциониране. От размера и правилното им разпределение зависи дали органите на съдебната власт - съд, прокуратура и следствие, административните органи, като Висшия съдебен съвет (ВСС) и Инспектората към ВСС, ще работят в сгради без течащи покриви, на работещи компютри, ще имат достатъчно пространство за цялата документация по делата и т.н., от което пък зависи обликът на българската съдебна власт, както за работещите в нея, така и достъпът ѝ за гражданите и бизнеса. Капиталовите разходи включват средствата, които са предназначени за придобиване или благоустрояване на дълготрайни материални активи като недвижима и движима собственост, както и продукти на интелектуалната собственост, включително съответните информационни системи и софтуер за целите на съдилищата и прокуратурата.


Действащата Конституция (чл. 117, ал. 3) предвижда съдебната власт да се ползва със самостоятелен бюджет. Този принцип, елемент от условията за съдебна независимост, беше утвърден с редица решения на Конституционния съд, които поставят условие организационната, органна и функционална независимост на съдебната власт да бъде обвързана и с финансова такава. Въпреки това сама по себе си тя не е гаранцията за правилното планиране и разходване на бюджета и следва да се провери дали парите са отишли "на вятъра" или са изпълнили условието за ефикасност - единица изразходвани средства да постигат максимален ефект. За да се убедим в това, трябва да изследваме съществуват ли ясни и последователни нормативни правила, които да задължават процедурна порядъчност от страна на ВСС и добро управление в изразходването на средствата. За целта ще проследим две основни елемента - как се приема и разходва бюджетът на съдебната власт и в чие правомощие е изпълнението на това.




Какво казва законът


Както отбелязахме, съгласно чл. 117, ал. 3 от Конституцията съдебната власт има самостоятелен бюджет. Тази самостоятелност се изразява в редица права на съдебната власт и обвързващите я реципрочни задължения. Но на практика и в приемането на бюджета, и в отчитането на разходите след това процедурата е изцяло формална и се развива без възможност за външен поглед и коментар. Резултатът - ежегоден ръст на средствата, а анализ на това дали са похарчени по най-добрия начин не се прави, както липсва и възможност за външна оценка.


С изменение на Конституцията от 2015 г. правомощието по стопанисване на недвижимите имоти на съдебната власт бе прехвърлено от Министерство на правосъдието към пленума на ВСС като той е отговорен и за разрешаването на общите организационни въпроси на съдебната власт (чл. 130а, ал. 2, т. 4 и т.6). Законът за съдебната власт доразвива конституционните текстове, като в чл. 16 при изясняване правното положение на съвета се установява задължението да обезпечава финансово и технически дейността на съда, прокуратурата и следствието. Съветът изпълнява тази си функция посредством комисиите "Бюджет и финанси" (КБФ), "Управление на собствеността" (КУС) и "Професионална квалификация и информационни технологии"


Какво казва практиката


По правило, мотиви за даден разход липсват или в, най-добрия случай, са оскъдни. Налични са, само когато комисията "Бюджет и финанси" не дава съгласие за определен разход. От анализираните протоколи на трите комисии се наблюдава следното:


- През 2017 г. мотивите за отказ са едни и същи (т.е. без оглед на специфичните заявени нужди от съответния съд), силно формални и са предшествани с пояснението "липса на източници на финансиране".


- В края на 2018 г. се забелязва положително развитие по отношение на експлицитно посочената мотивация, макар да е спорадично - започват да се появяват мотиви не само при отказ за отпускане на разходи, но и при съгласие. Освен това, мотивите се отнасят за конкретния случай, а не са бланкетни и формални като преди. Най-често това се наблюдава в случаите, когато Комисията пи бюджет и финанси и Комисията за управление на собствеността са имали съвместно заседание.


Най-отчетливите пороци при разпореждане със средства за капиталови разходи са:


- Липса на критерии за оценка


Изглежда, че бюджетната комисия не прилага никакви критерии, по които преценява на кой съд да се отпусне даден разход и на кой - не, а решенията стават стихийно, "на око". Не става ясно при конкуренция на сходни или направо идентични искания защо за един съд се отпуска разход за закупуване на даден актив, а за друг - не. Дори да има основателна причина за това, тя не може да се изведе от протоколите нито на комисиите, нито на пленума.


Така например в началото на ноември 2018 г. Районен съд - Плевен и Районен съд - Провадия заявяват желание за купуване на климатици. Бюджетната комисия отклонява искането им с указание да бъде разгледано отново през 2019 г. и възлага на дирекция "Бюджет и финанси" при разпределението на бюджета за 2019 г. на РС да бъдат заложени необходимите средства. В същото време РС Ихтиман и РС Каварна също заявяват покупка на климатици, но техните желания са одобрени (за 2018 г.). Не става ясно защо едните остават за 2019 г., другите се покриват през 2018 г. Същото е по отношение на закупуването на компютри: в РС Смолян разходът е разрешен за 2018, а за Окръжен съд - Благоевград остава за 2019 г.


- Различни разходи за идентични или сходни вещи


Защо за един и същи вид, като функционалност, вещи се одобряват различни разходи: например климатик за сървърно помещения в Районен съд Елин Пелин струва 936 лв., докато в Районен съд Ихтиман цената е с почти 1000 лева отгоре - 1860 лв. (и двете в следствие на решения по протокол 24 от 27.07.2017 г.). И двата са с включен монтаж. По подобен начин стоят и разходите в Административен съд - Ямбол - климатикът струва 1650 лв. Непропорцинални разлики в разходите се наблюдават и при покупка на копирни машини.


В заключение


Работата на отделните членове на ВСС в комисиите не подлежи на никакъв контрол. При изтичане на мандата им всеки от тях трябва да получи оценка според утвърдената методика, която "общо и словесно да отразява изпълнението на компетентностите на ВСС като колективен орган". В действителност, като оценка се вписва "съответна". И в тази съответност стоят безконтролни и немотивирани разходи, а поддръжката на съдилищата остава стихийно и непланирано занимание. Нещо повече - в момента част от същите тези членове на съвета а отнемат стопанисването на Съдебната палата в София от председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. А има ли някаква отговорност, която да поемат за мандата си?

Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на edin drugii
    edin drugii
    Рейтинг: 2607 Неутрално

    Ще си направят още по луксозни сгради и ще си застраховат още няколко пъти живота за сметка на данъците ни ,да не би да са прости медици ,пушечното месо на обществото .

  2. 2 Профил на Аз съм българче обичам наште планини зелени
    Аз съм българче обичам наште планини зелени
    Рейтинг: 2652 Неутрално

    Ще си увеличат бонусите.

  3. 3 Профил на todor._89
    todor._89
    Рейтинг: 890 Весело

    "Нещо повече - в момента част от същите тези членове на съвета а отнемат стопанисването на Съдебната палата в София от председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов."

    Аааа, къде била "болката"! Прочетох цяла статия безсмислени и некомпетентни словоблудства за климатици, за да си "дойдем на думата".

    Мазохист съм.Минусите ви ми докарват оргазми.
  4. 4 Профил на 442
    442
    Рейтинг: 2263 Неутрално
  5. 5 Профил на waterfall
    waterfall
    Рейтинг: 1111 Неутрално

    За заплати и бонуси, как за какво.

  6. 6 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3210 Неутрално

    Ще го похарчат с кеф. И без някакъв ефект. Типично по български.

  7. 7 Профил на ivan_lawyer
    ivan_lawyer
    Рейтинг: 47 Неутрално

    Че аз климатик не съм ползвал през живота си - почти, адвокат съм - кантората ми на Раковска - над "Сълза и смях", едни тенекиени покривни работи - ламаринени, пече - лятото - не се трае - зимата на другата кантора - зъбите ми тракаха от студ - че бяхме споделено плащане и все се притеснявах да включа.

    Така де - и аз съм прав - какви са тези глезотии, ще работят с шапчици, лятото и бе това нямат работа.

  8. 8 Профил на zakkwylde
    zakkwylde
    Рейтинг: 684 Неутрално

    Пак шизофрения. Точно радетелите за независима съдебна власт се опитват да се месят на същата тази независима съдебна власт как да организира финансите си.

  9. 9 Профил на Бубенце
    Бубенце
    Рейтинг: 573 Неутрално

    Грантоядно НПО се "загрижило" за бюджета на съдебната власт. Ама, моля ви се бе, що не се гръмнете между търнаците, че да запеете ясно и звънливо. А то сега се получава ръмжене на 90-годишен мизантроп.

  10. 10 Профил на svoboden izbor
    svoboden izbor
    Рейтинг: 990 Неутрално

    Разпределящият порциите - се разпорежда и тук , за прокурорите понеже са послушни - ще има много пари , за съдиите понеже не слушат падишаха - ща има само трохи!

  11. 11 Профил на Lilith
    Lilith
    Рейтинг: 2375 Любопитно

    Шокирана съм!

    Значи само за КПКОНПИ има бюджет от 1 720,000 лв за подобни разходи, представям си колко са по другите комисии и комисийки, а за поддръжка на всичките ни съдилища в цялата страна - само 24 млн. лв???
    Ми ние имаме 42 изброени съдилища на страницата на ВАС, средно се падат: по няма 600 000 лева на съдилище. Без да броим другите сгради, които трябва да се поддържат от съдебната власт, някои от тях- паметници на културата, т.е. съвсем не евтини за поддръжка имоти.

    С какво КПКОНПИ ни е по- важна от съдилищата? С повече граждани ли работи? Повече хор ли работят в нея, та са нужни толкова пари? Повече работа ли върши от един съд?
    Защо е това неравенство?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK