Прилив на щедрост, прилив на егоизъм

Индивидуалистите започнаха да се мобилизират за съпротива. В Бразилия ги води самият президент, крайнодесният Болсонаро; в София – лидерът на партия "Възраждане", крайнолевият Костадинов.

© Юлия Лазарова

Индивидуалистите започнаха да се мобилизират за съпротива. В Бразилия ги води самият президент, крайнодесният Болсонаро; в София – лидерът на партия "Възраждане", крайнолевият Костадинов.



"Дневник" публикува "Мислене под карантина" - поредица анализи за по-широките импликации на кризата с COVID-19, написани от университетските преподаватели проф. д-р Анна Кръстева, гл. ас. д-р Ружа Смилова и проф. Ивайло Дичев. В разширен, по-академичен вариант текстовете ще бъдат публикувани в онлайн списанието "Семинар БГ".


Как може едно човешко същество да гледа как по света умират десетки хиляди и въпреки това да настоява на правото си да се разхожда из молове, да ходи в Майорка или да печели от голф игрището си?


Емпатията е заложена у нас на невронно ниво, твърдят невролозите; ние изпитваме това, което виждаме да преживяват другите. Как решава вътрешния си конфликт егоистът? Строи митове. На драго сърце бих бил алтруист и аз, но вижте, вирус няма, никой не умира от COVID - това си е една манипулация на правителства да помпат рейтинг. Ако има нещо, то е от 5G мрежата и Бил Гейтс, дето иска с ваксината да ни вкарва чипове и да ни контролира. Не знам дали хората са същите, но оправданията бяха точно такива и около призивите за борба с глобалното затопляне - не че съм егоист и не мисля за планетата, просто учените лъжат, зеленото лоби притиска правителствата, а Грета не си е научила уроците.




Кризите винаги сблъскват ценностите на частното и публичното. Доскоро опитваха да морализаторстват националпопулистите, изплували около мигрантската криза 2015/16: те представяха глобализацията като студен егоизъм, на който противопоставяха топли неща като национална гордост, расова чистота и християнска (индуистка, ислямска...) идентичност. Някои им повярваха, но повечето разбраха, че просто става дума за друг, протекционистки егоизъм според приписваната на Салтиков-Шчедрин фраза:


"Много на патриотизма набляга. Трябва да е откраднал нещо".


Когато пандемията удари, всичко сякаш се преобърна. Изведнъж започнахме без всякаква постмодерна ирония да говорим за герои, за граждански дълг, за саможертва. Нарязаните от маските лица - първо на китайските лекари, после на италианските, американските, българските - трогваха до сълзи. Затворени в апартаментите си, хората ръкопляскаха на лекарите, лекарите ръкопляскаха на съвестните граждани, родителите благодаряха на децата си, че пазят баба и дядо. Трогателната реч на английската кралица върна поданиците й в героичните времена под немските бомби на Блица; без този финес, по пожарникарски простодушно българският премиер отсече, че не може да остави хората си да умират, и това докосна сърцата на много от враговете му. Избликнаха емоционални фейсбук постинги, кичозно-наивни есета, истински истории на грижа и солидарност. Как стана това преобръщане? Изглежда, човечеството отчаяно е имало нужда от някаква цел, нещо, с което да се пребори - друго обяснение нямам.


Приливът на щедрост напомни на по-възрастните следвоенните години - с тази разлика, че тогава светът е в руини, сега само антиципира бедствието. Наред с милиардите на глобалния бизнес - скромната пенсия, която дядото дарява на българското здравеопазване; наред с внушителните фондове, събрани от ЕС - СМС-ите, които пращаше всеки от нас. Вярно, понякога щедрите жестове са двусмислени; например у нас заподозряха г-н Пеевски, че с даренията си се мъчи да очисти публичния си образ. Защо се рекламира, нали лявата ръка не трябваше да знае какво прави дясната?... И все пак забележете - за тези няколко месеца


темата щедрост се озова в центъра на публичността - като на Коледа!


И не само дарения. Появи се идеята да бъде опростен дългът на развиващите се страни. Повтаря се, че когато бъде намерена ваксина, тя трябва да бъде за всички, не само за богатите. Покрай пандемията започнаха да обсъждат различните несправедливости на съвременния свят; преди време австрийският историк Валтер Шайдл показа, че в спокойните периоди социалните неравенства нарастват, а равенството непременно идва след периоди на войни и кризи1. И ето, Испания въвежда безусловен базов доход за излизане от кризата; Франция и Германия настояват помощите за излизане от депресията да не са заеми, а безвъзмездни; фермери раздават продукцията си на нуждаещи се; доброволци надяват маски да помагат на самотни хора; културни институции качват безплатно спектакли онлайн.


На другия полюс индивидуалистите започнаха да се мобилизират за съпротива. Бунтуват се срещу карантината в Охайо и Полша, в Мумбай и Сантяго. В Бразилия ги води самият президент, крайнодесният Болсонаро; в София - лидерът на партия "Възраждане", крайнолевият Костадинов. Свободата да се заразят и, ако щат, да умрат те подкрепят със символи от националните освобождения, сякаш страните им са заробени отново от една невидимата империя на алтруизма. Според тях не те, а рисковите групи на стари и болни трябва да бъде затворена. На което рисковите групи отговарят, че тогава пък къде остава тяхната свобода да се движат по улицата, без да бъдат заразявани? Дебатът (ако наречем така размяната на ругатни) малко напомня споровете за пушенето на обществени места, когато се сражаваха правото да пуша и правото да не бъда опушван. Някой отбеляза странната ситуация, при която


космополитите днес настояват да бъдат затваряни, а тъкмо националистите се борят за правото си да пътуват.


Партията на индивидуалистите има сериозни аргументи в сферата на икономиката. 9 милиона човека умират от глад всяка година, а кризата, предизвикана от COVID, рискува да ги удвои. Всеки човек е ценен, но все пак нямат ли значение и количествата? Проблемът е, че любителите на свободата едва ли без пандемия щяха да се сетят за гладуващите и да се съгласят да плащат по-високи данъци. Да, от малария годишно умират близо 400 000 човека, което е повече от жертвите на пандемията до май 2020. Но ако някой от години пръска пари за справяне с това старо бедствие, това е именно Бил Гейтс - същият, който се бори сега с новото. Онзи, когото най-радикалните свободолюбители подозират, че иска да намалява населението на земята.


Културни сцени на политическото
С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка
Купете

Във фокуса на гнева често е Световната здравна организация, която едни динайъри обвиняват, че е крила пандемията, за да предпази китайските си приятели, други - че е раздухала прекомерна паника.


Водени от Тръмп, тези хора отричат всякаква международна солидарност и координация -


най-добре според тях ще е всеки да се спасява поединично. Противниците на американския президент често го посрещат подигравателно с песента на "Гънс-н-Роузис" - "Живей и остави да умират", по стария филм за Джеймс Бонд. В този дух Маргарет Тачър навремето беше казала: "Няма такова нещо като общество, има индивиди и техните семейства". И всъщност икономиката по нейно време потръгна - точно като баснята за пчелите на Мандевил, където кошерът процъфтява, когато всеки мисли за себе си.


Въпросът е дали тази логика работи, когато дойде война, земетресение, астероид. Може ли да се победи вирусът, ако някъде по света остане огнище? Ще го спрат ли телените огради, картечниците? Криза като тази ще отмине, но няма да е последна: подобни изпитания ни разделят ценностно, но вече не на леви и десни, а на универсалисти, които мислят за цялото, и партикуларисти, които смятат за по-ефикасни частните решения. (Разбрахте къде съм аз).


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK