ЕК ни дава знак, че мониторингът ще бъде събуден с доста негативен нов доклад

Вече шест месеца мониторинг на България има, той не е прекратен, но е в едно спящо състояние, по него не се произнасят доклади.

Евродепутатът от "Демократична България"/ЕНП Радан Кънев коментира за Радио Стара Загора на БНР премълчаваната от правителството новина, че мониторингът на България по глава "Правосъдие и вътрешен ред" остава.

Трябва да си даваме сметка какво се случи през октомври миналата година. Тогава предишната комисия - тази на Юнкер, на практика в последните си дни обяви в доклад в механизма по мониторинг, че препоръчва той да бъде прекратен, и счита, че необходимите промени в България са почти изцяло извършени. Комисията обаче не взе решение за прекратяване на този мониторинг, а тя има това право. В последната част на този доклад се обяви, че ще има съгласуване с Европейския парламент и съвета за окончателно взимане на решение. Тук трябва да имаме предвид, че такова съгласуване просто не е необходимо. Мониторингът е механизъм на комисията, а тя може във всеки един момент да го прекрати, без да съгласува. Очевидно целта тогава беше да се изпълни едно обещание към българските управляващи, но без реално да бъде прекратен мониторингът. Спрени бяха докладите. Вече шест месеца мониторинг на България има, той не е прекратен, но е в едно спящо състояние, по него не се произнасят доклади.

Сега с редовния доклад по един друг механизъм - т. нар. Европейски семестър, за макроикономическите дисбаланси, изведнъж се реферира обратно към мониторинга, като

много ясно се подчертава, този нешироко известен факт, че той не е прекратен.

И много ясно се дава знак, че ако не се спре на първо време с антиреформите в системата на правосъдието, мониторингът не само няма да бъде прекратен, а ще бъде събуден най-вероятно с доста негативен нов доклад. Това е стаената заплаха в текста, който виждаме от Европейската комисия.

Не е случайно, според мен, че това съобщение се прави заедно със Семестъра. Просто много ясно се подчертава връзката между правосъдие, корупция, от една страна, и икономическо развитие, от друга. Много ясно се подчертават и два, меко казано, неуспеха в българската икономическа политика. Единият, да се даде малко въздух на малкия бизнес и самонаетите лица - проблем, който имаме постоянно, непрекъснато влошаващ се и много рязко влошен по време на Ковид-кризата.

И другото е - България най-сетне да започне да работи за позеленяване на икономиката си.

Българското правителство упорито и доста радикално се противопоставя на "Зелената сделка".

И в случая свързването на тази тема стемата за корупцията и правосъдието е много показателно. Защото всички знаем, че в българската енергетика има много сериозни сенчести интереси. И именно тяхното обслужване е най-голямата пречка пред "Зелената сделка".

Всички много добре помним какво каза Данаил Кирилов миналата есен. Само че още през октомври механизмът не беше прекратен. Не искам да влизам с политическа закачка с министър Кирилов. Всички знаем какво е казал. То не се сбъдна още тогава. Ако има новина, тя е много ясната заплаха от страна на Европейската комисия, че механизмът не само няма да бъде прекратен, но ще бъде и активно събуден в близките месеци, ако нещата не се променят към добро. А те не се променят към добро. Повече от ясно е, че новината за скорошно сваляне на мониторинга много отпусна хората, които владеят българското правосъдие и които са реалният проблем. Те решиха, че вече могат да правят каквото си искат.

По няколко показателя България скоростно се отдалечава от общата европейска политика и

виждаме белези на създаващ се конфликт между българското правителство и Европейската комисия.

Основното е политиката по преодоляване на кличатичните промени, нисковъглеродната икономика, това, което днес се нарича Зелено възстановяване и трансформация на ЕС като средство за борба с последиците от Ковид-кризата. Говорим за два трилиона евро, от които минимум единият ще бъде за зелени фондове. Тоест това ще бъде "Зелената сделка".

България изглежда, първо, неспособна на оползотвори тези инвестииции, второ, нежелаеща да ги оползотвори, и трето, затънала в корупционни практики и зависимости в сферата на енергетиката. И тук връзката с правосъдието и корупцията.

ЕК, както и българските граждани, очаква присъди срещу длъжностни лица за корупция, а не медийни акции. Зад обвиненията за пране на пари и укриване на данъци срещу семейство Баневи, семейство Стайкови, Васил Божков - тези неща не са възможни без политическо крило във властта на най-високо ниво.

Продължаващото стоене на министър Горанов на неговия пост е все по-голям проблем за България

и в европейски, и във вътрешен план.

България отказва да влезе в преговори за преки помощи и инвестиции за общините, бизнеса и обществото в рамките на европейската "Зелена сделка". Изправени сме пред риска да не извлечем никакви спасителни стимули. Финансирането ще става на конкурентен принцип. Ако преди две години звучеше като утопия, то днес парите са на масата. Словакия, Гърция, Румъния и Чехия вече се борят за своя дял от бъдещия инвестиционен пакет. За разлика от тях, България отказва да участва в това състезание. Това е борба за инвестиции, борба за пазари, борба за развиване на нови, модерни и екологични производства. Никой не гарантира на България, че ще спечели тази конкуренция.

Повече от видимо е, че България има значителни проблеми в общуването с ЕК. Новият състав с Урсула фон дер Лайен има съвсем друго отношение лично към българския премиер и към българското правителство - и то не е добро.

Цялото интервю чуйте тук.

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.