Турските успехи в Либия са шанс за Европа

Изгрев над Триполи, 28 февруари 2020 г.

© Associated Press

Изгрев над Триполи, 28 февруари 2020 г.



Европейските държави трябва да се опитат да възродят политическия подход за разрешаване на конфликта в Либия, особено като се има предвид, че Турция може да иска да го направи от сегашното си положение на сила, пише Тарек Мегериси в коментар, публикуван от Европейския съвет за външна политика.


Либия, изглежда, не си пада по постепенните промени. Вместо това се колебае между агонизираща безизходица и пълен безпорядък. Изминалият месец, и по-специално последните дни, бяха сред тези моменти на трансформация: турската военна подкрепа тласна подкрепяното от ООН Правителство на националното съгласие (ПНС) към значими победи, които на практика попариха надеждите на маршал Халифа Хафтар за завладяване на Триполи, а и всяха сериозен раздор в лагера му. Тъй като Турция става все по-уверена и засилва властта си в Либия, европейците трябва да използват променящата се динамика, за да създадат нова политическа реалност в Либия - тази, която най-накрая може да има шанс за успех, предвид драстично отслабената му позиция.


ПНС изгради последните си военни победи, които отнеха почти цяла Западна Либия от силите на Хафтар, около подкрепата на турските системи за противовъздушна отбрана и кампания с дронове, насочена към базите и линиите за доставка на Хафтар. След като бързо загуби всички градове по крайбрежието и основната авиобаза Ал Утия, операцията на Хафтар, изглежда, е смъртоносно ранена. Освен ако не успее да си възвърне въздушното превъзходство, той ще продължи да губи.




Новата увереност на Турция е пряк резултат от провала на Берлинската конференция, проведена през януари. Германската инициатива беше предназначена да сближи позициите на международните актьори за политическия изход в Либия, но не успя да попречи на сериозната мобилизация на Обединените арабски емирства в подкрепа на Хафтар. Сега Анкара показва твърдо намерение да отстрани Хафтар от Триполи и околностите му. Изглежда, намесата на Турция в Либия е следва руския сценарий в Сирия - от придаващия легитимност акт на официална покана, която получи одобрение от парламента (в рязък контраст с тайната намеса на всички други държави, участващи във войната), до възползването от разделенията между европейските държави, когато се чувстваше застрашена от тях. Влиянието на Турция се вижда в настойчивостта, с която ПНС накара Европа да порицае смятаната за пристрастна в полза на Хафтар мисия IRINI, европейската военноморска операция за прилагане на оръжейното ембарго на ООН в Либия. Шоковото решение на Малта да наложи вето върху отпускането на средства от ЕС за операцията вероятно е продукт на турско влияние и обещанието за по-голям контрол върху емиграцията от Либия.


Но въпреки значителните победи на ПНС през последния месец войната далеч не е приключила. Силите на Хафтар все още извършват всеки ден ракетни нападеня срещу Триполии контролират либийския петрол. Ще е трудно да бъдат изтласкани от Тархуна, последната им крепост в западна Либия, освен ако ПНС не се ангажира дипломатически с града. Сега много ще зависи от отговора на ОАЕ и другите основни външни поддръжници на Хафтар, които продължават да увеличават контингентите си от наемници и оръжейните си доставки на оръжие в опит да сдържат турския възход.


Изключително важно обаче е, че неуспехите на Хафтар извън военната сфера са сигнал, че може да е в ход по-сериозно пренареждане. Неуспехите му на запад доведоха до сериозни сътресения в лагера му на юг и изток, засилили недоволството от дългогодишната му война с висока цена и без обща посока. Отговорът на Хафтар на това недоволство бе да започне фактически преврат: той анулира Либийското политическо споразумение, което е основа на политическите институции на Либия, и поиска пълен контрол. Но това нагло завземане на властта, изглежда, само отчужди още повече важни избирателни райони в Южна Либия, които отговориха, като декларираха своята вярност към ПНС, докато източните племена продължават да изчакват.


От значение е, че Русия - която като ОАЕ е основна опора на Хафтар - също, изглежда, преоценява позицията си. Москва изигра ключова роля в подстрекаването на нова инициатива на Агила Салех, председател на парламента, за да насърчи собствения си политически процес. Този ход показва загуба на вяра в Хафтар, защото целта е да подсили друга влиятелна фигура в Източна Либия за негова сметка.


Предложението на Салех, което се основава на реорганизацията на кабинета на ПНС, едва ли ще има успех. То обаче е важно като за насърчаване на преговорите между Източна и Западна Либия в нов формат, който би намалил значението на Хафтар, както и способността му да действа като саботьор. Египет, друг поддръжник на Хафтар, вероятно ще подкрепи този подход, тъй като му омръзна решимостта на Хафтар да воюва в Триполи за сметка на всички останали. Тези дипломатически промени не само ще имат сериозно влияние върху Хафтар, но биха могли и да подновят натиска върху ОАЕ да намалят безусловната си подкрепа за него, за да не останат изолирани по въпроса.


В тази динамика може най-накрая да има възможност за известен политически напредък, който през последната година бе блокиран от неотстъпчивостта на Хафтар и външните му поддръжници, които сякаш наистина вярваха, че тоталната военна победа е близо. Тази мечта вече е мъртва. Докато Хафтар е притиснат, а поддръжниците му потенциално търсят варианти, европейските държави трябва да опитат да възродят политическия подход за разрешаване на конфликта, особено предвид, че Турция може да иска да го направи от сегашното си силово положение. Символично важното превземане на Утия създава възможност и двете страни да бъдат подтикнати към компромис и прекратяване на огъня, при което Хафтар и неговите сили от Тархуна да се оттеглят от предградията на Триполи, а в замяна ПНС да спре атаката срещу Тархуна. Като се има предвид, че говорителят на Либийските арабски въоръжени сили Ахмед ал Месмари обяви, че групата ще се откаже от "някои пренаселени жилищни райони", сега трябва да се придържа към този ангажимент.


Европейците не трябва да пропускат тази кратка възможност да дадат по-добър шанс на Либия. Провалът не само ще осъди Европа на продължителен конфликт на прага ѝ, но и ще я изтласка още повече в периферията, докато турското влияние в Либия расте и усложнява войната с посредници. Способността на Европа да действа в Либия ще зависи до голяма степен от политическата ѝ воля да признае действителността на терен и да реагира спрямо нея. За държави като Франция и Гърция (последната се присъедини само към лагера на Хафтар през последните месеци), дойде моментът да признаят, че не е в техен интерес да продължат по сегашния си път. Други европейски държави - по-специално Германия, Италия и Обединеното кралство - трябва да притиснат Франция и Гърция, за да избягат от потъващия кораб на Хафтар. Това би могло да позволи на европейците да работят по-усилено чрез Организацията на обединените нации, за да създадат мозайка от местни сделки на основата на последните либийски инициативи, които обединяват враждуващи общности в Западна Либия, а използват инициативата на Салех за рестартиране на диалога в Женева между политическите фракции в Либия.


Моментът на Европа в Либия скоро ще изчезне. Тя трябва да действа бързо, ако иска решително да защити интересите и ролята си на бариера срещу руската намеса в страната, като предотврати разгръщането на още един конфликт в сирийски стил в недалеч от себе си.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK