Бъди себе си. Не се бори със зъби и нокти да бъдеш харесван

Бъди себе си. Не се бори със зъби и нокти да бъдеш харесван

© Фейсбук



"Дневник" публикува "12 писма до дванайсетокласниците" - проект, чрез който 12 послания ще бъдат отправени до абитуриентите от випуск 2020. Техни автори са писатели, актьори, художници, преподаватели, издатели, лекари, журналисти и граждански активисти. Организаторите са инициаторите на "Отворено писмо 24.05.2019", което обедини над 500 интелектуалци и граждани в призив за отстояване на ценностите на либералната демокрация и европейската ориентация на страната ни. Всички автори на писмата до абитуриентите са избрани сред подписалите отвореното писмо миналата година. След Георги Господинов, Кирил Златков, Снежина Петрова, Мария Ландова, Манол Пейков публикуваме Стефан Иванов. Всички писма може да четете тук.


Здравей,


Още в самото начало бих искал да кажа, че не ходих на абитуриентски бал преди 15 години. Просто не беше моето нещо. И нищо лошо не ми се случи. Ходих обаче на изпращането си и заедно с някои учители и съученици бяхме взели костюми от НАТФИЗ и се облякохме карнавално.




А с група приятели от училище отидохме на екскурзия в Истанбул с автобус. В тази компания са хората, с които чатът ни във "Фейсбук" се казва "Меката мебел", защото в междучасията, свободните часове или прозорците често седяхме на фотьойлите и диваните между тоалетната и учителската стая във Френската гимназия. Често седяхме встрани от другите. И ни беше хубаво.


През 2005 г. ползвахме Skype, ICQ, форуми, блогове, но все още говорехме повече по домашните телефони, отколкото по мобилните. Запознах се с някои от най-близките си приятели по този начин. Встрани от училище. Ако се замислиш, повечето въздействащи истории във филмите и книгите са за такива хора, дето стоят встрани. И са маргинали. Оказа се, че съм гийк и нърд, преди да разбера какво значи това. Ти ще ме разбереш.


Започвам с такива лични детайли, защото смятам, че


няма нищо лошо да си несъгласен с някои неща. Или да си пропуснеш бала.


Ще има и други знаменателни партита. Толкова много ще наваксаш, че ще ти бъде досадно. Ще има и много работа и учене и ще е трудно. Няма да те баламосвам. Ще има страх и несигурност.


Но няма нищо лошо да предпочиташ да откажеш. И в крайна сметка всичко е наред, даже и да не се вписваш в цялата картинка. Това важи за много неща - от състезанието кой има маркови дрехи, телефони и друга техника до съревнованието за оценки, пиене на алкохол и сексуални постижения. Не съм участвал в тези надпревари.


За мен важните неща не са били етикети, коли, ресторант или оркестър. Но бих си пуснал отново "Момчето си отива", най-хубавият български абитуриентски филм. Наскоро гледах и "Завършване", който е отпреди четири години и е румънски. Това, което казвам, е, че е окей, ако искаш класическото преживяване, но няма проблем и ако не го искаш.


Бъди себе си, каквото и да значи това. Не се отричай, не се редактирай, не се подценявай, не се чувствай притиснат от средата да правиш неща, които не искаш да правиш. Не се бори със зъби и нокти да бъдеш харесван. Не си заслужава. Печелейки лайкове по този начин, човек губи други неща.


Минах през целия преход на слушане на музика в гимназията от уокмен през дискмен и до айпод. Сега съм на телефон, но в училище най-вече бях на книга под чина. Откровено казано, наистина бях встрани и маргинал, но това не ми пречеше. Не ми пречи и днес.


Ако нещо не ти се струва наред, казвай си или направо го свърши както ти се струва редно.


Не игнорирай глупостите на възрастните, те влияят директно на теб, приятелите и родителите ти.


Прави грешки и глупости, правил съм ги най-вероятно много повече от теб, опитвай и експериментирай, после анализирай.


Имай си общност, това е много важно. Да не си сам. С група и компания всичко е възможно. Приятелите и познатите може да са такива, с които ходиш до Истанбул или на концерт, но може и да са виртуални и от някоя социална мрежа или платформа. Разговорът и човешката близост не познават граници.


Критикувай, снимай и пиши, аргументирай се. Казвай си каквото ти харесва и каквото те възмущава, ако не те чуят - повтори. За предпочитане е това да не е само с думи или образ върху екран. Има урни за избори, има и площади за несъгласие. Не си дръж езика зад зъбите. Ако сгрешиш, може да се извиниш. Хубаво е да се извиниш.


Ако имаш проблем, трябва да може да се довериш на някого, който да знаеш, че няма да те подведе. За добро или лошо, това понякога не са приятелите на твоята възраст, а са възрастните. Сред тях има и читави.


Аз извадих късмет с учителите и им благодарих и на този 24 май. Искам този късмет да е много по-често срещан. И да не срещаш разбиране в учителите днес или в университета, да знаеш, че има вероятност да си прав, а те да грешат. И също, Спайдърмен е прав за връзката между свободата и отговорността. Не се доверявай лесно на безотговорни водачи.


Често в училище ми беше много скучно, но го изтърпях. В университета беше същото. Ако нямаш добри учители, намери ги другаде. Най-често ги откривах под чина - винаги имах книга. Трябва да кажа и че част от най-добрите ми приятели и тогава, и днес не са от моето поколение и не са на моите години - свързват ни други неща, а не възраст. Вкус, любопитство, ценности. Хората често са по-глупави, отколкото изглеждат, също и по-нечестни и злонамерени, но може и да се изненадаш приятно някой път.


Бъди част от времето си, не живей и не наваксвай чуждо време, мечти и очаквания. Рискувай със своите.


Това става постепенно. Но разликата между действие и бездействие е като между нещо и нищо. Малка, но категорична. Често е нужна една крачка смелост. После още сто и петдесет. Но ще намериш подкрепа от неочаквани места, ако имаш идея, вярваш в нея и я споделиш. Не се оставяй да те отчайват и педантично да ти казват как нещата няма да станат и да те отказват от идеите ти. Ако не се получи, пробвай друго. Всички грешат и се провалят, неизбежно е. Но понякога има и успехи.


Също така не очаквай благодарност, даже и да я заслужаваш или поне да мислиш, че я заслужаваш. Често, почти винаги, няма да я получиш, но това не значи, че трябва да спреш да правиш каквото там правиш или да спреш да благодариш, когато е нужно. Лесно е да се прекъсне веригата на неблагодарността. Само една дума е нужна. А значи много.


Трудно се научих да отказвам, да слагам граници, да казвам "не" и понякога да не благодаря, когато ме изнудват и принуждават да направя нещо, което не искам. Не губи себе си. Възмущавай се, когато ти губят времето, не те уважават, омаловажават те и искат да те ощетят и унижат. Поставяй граници, но без да залостваш врати и да ковеш дъски за прозорците като по филмите. Или ако може, без да гоустваш, знам, че ще ме разбереш. По-добре е да си казваш какъв е проблемът. Спестява нерви, драми, травми, вина и тъгуване с години. Казвам го от личен опит. Насила хубост не става. Човек може да прегърне само един човек като хората. И е добре да почне от себе си.


Пътувай, като не може физически - по друг начин. Питай майка си и баща си, бабите и дядовците за детството им. Те нямат дигитален архив в никакъв облак за вкуса, снимките и историите си. Чуй ги. Казвам го, защото правя същото и съжалявам, че не съм почнал по-рано.


Може и да е трудно, но им повтаряй и обяснявай, ако не схващат. Опитай се да не се сърдиш, ако не те разбираме. Промените стават много бързо тези дни и е трудно да си непрекъснато в крак с времето и мемето.


Не подценявай хейта, черногледството и обидите. Те се просмукват бавно. Не свиквай с тях.


Някой ден в България или в друга страна обидите може и да са отправени към теб.


Трупай опит и преживявания отвъд екрана. Започни постепенно. Изкачването на Еверест е някъде на финала, докъдето не е задължително да се стига. Може да изхвърлиш боклука като за начало (разделно, нали) и да видиш хубавата котка до кофите.


Изцапай си ръцете, ако ще да е с миене на чиния или поливане на цветя или разхождане на чуждо куче, ако нямаш свое. След като ги изцапаш, ги почисти, естествено. Грижата за себе си може да е и грижа за някой друг.


Бих препоръчал, ако не съм много закъснял, да не пиеш прекалено, включително и енергийни напитки, въобще да не пробваш да пушиш, но да имаш приятели и любов, които не те предизвикват да правиш глупости. Хубаво би било и да не си губиш времето, но сега му е времето и на това. По-късно става по-трудно и си остава безмилостно жестока борба. Твоя работа е да я водиш и да видиш докъде ще стигнеш с нея. Понякога и с помощ. Не се срамувай да потърсиш помощ за каквото и да е. Не се капсулирай, а се кооперирай. Съдействието и споделянето са ключ за почти всички врати.


Обяснявай се, разпространявай се, разказвай се и с думи, а не само със снимки и клипове. Аз поне бих се зарадвал на това и мисля, че няма да съм сам. Също така - наспивай се, храни се здравословно и внимавай кого следиш онлайн.


Радвам се, че се срещнахме. Това значи, че можеш да четеш. Това е едно от най-важните неща на света.


Не се шегувам и не преувеличавам. Надявам се да не спреш да четеш. Това правех в училище, когато ми беше скучно. Често ми беше скучно. Често ми е скучно и днес. Това имам чувството, че го казах вече. Нищо, повтарям се, защото почвам да изкуфявам. Не се шегувам и не преувеличавам.


Като бяхме в Истанбул преди петнайсет години, нямаше "Спотифай", безжични колонки, "Нетфликс". Слушахме Майлс Дейвис на касетофон с диск, който носих от София. Возихме се на кораб, ядохме локуми, пазаряхме се за подправки, ходихме по книжарници и се смяхме, че "Идиот" на Достоевски е "Будала" на турски. Толкова ни беше акълът.


На този 24 май пак се видяхме с хората от чата "Меката мебел". Един от приятелите ми напомни как сме ходили и по "Истиклал", онази най-известна и не чак толкова широка улица в града. Той каза, че "Истиклал" значи независимост. Дадох толкова много непоискани съвети, защото можеш спокойно да ги пренебрегнеш. Твоята независимост е чисто и просто твоята независимост и ходи по нея както искаш. Прави каквото искаш и говори каквото искаш, включително и за слоновете в стаята. Оспорвай авторитетите. Казвай на бялото бяло и на черното черно. Не си затваряй очите и за цветовете на дъгата - в тях има красота, честност, сериозна работа, отговорност, уважение. Радост и смях.


*******


Стефан Иванов (1986, София) е завършил философия в СУ "Св. Климент Охридски", магистър е по културология и доктор по философия в същия университет. Автор на стихосбирките "4 секунди лилаво" (2003), "Гинсбърг срещу Буковски в публиката" (2004), "Списъци" (2009) и "Навътре" (2014). За "Списъци" е номиниран за Националната награда за поезия "Иван Николов". "Навътре" е номинирана за първите награди за литература на НДК. Носител е на наградата "София: Поетики" (2011). Съавтор е заедно с Иван Добчев на пиесата "Медея - майка ми", спечелила "Икар" (2013) за най-добро представление. Пиесата му "Между празниците" е номинирана за "Икар" (2014) за драматургия. През 2017 г. пиесата му "Същият ден" е поставена в Ню Йорк в LPAC. През 2018 г. е резидентен драматург на Националния театър на Люксембург. През 2019 г. късометражният анимационен филм "Задачи за деня" по едноименното му стихотворение е официално предложение на България за "Оскар". От 2003 г. е публикувал многобройни журналистически и друг вид материали в десетки различни по вид медии. Превеждан е на английски, френски, немски, испански, гръцки, сръбски и други езици. Блогът му е на http://siv.sofiascape.com/.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (27)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на trial_jezz
    trial_jezz
    Рейтинг: 462 Неутрално

    "Бъди себе си"

    А аз бих допълнил - не бъдете просто себе си, а най-добрата версия на себе си!

    “Those who love peace must learn to organize as effectively as those who love war.” ― Martin Luther King Jr.
  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1660 Неутрално

    Много добър текст!
    Уважение за автора!

  3. 3 Профил на vik
    vik
    Рейтинг: 446 Неутрално

    "Бъди себе си" е толкова лошо послание, колкото и 'бъди като някой друг'. Бъди себе си означава да пропуснеш възможността да станеш нещо повече, да успееш, да бъдеш щастлив, да помагаш на хората около теб, да постигнеш толкова много. Това е едно послание за мързела и примирението да гледаш ТВ и приемаш това което 'някой' псевдо аторитет ти казва че си

    'progressives' is the politically correct word for communists
  4. 4 Профил на voxy
    voxy
    Рейтинг: 1028 Неутрално

    Това как кореспондира с драг куийните /мъже, обичани много от Сорос и Дневник/, които се обличат и гримират по 2 часа само и само да бъдат харесвани, а всъщност резултатът е потресаващо зле.

    -voxy
  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  6. 6 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3290 Неутрално

    До коментар [#3] от "vik":

    Само Его-то е реалност - съм,съмност. Азът е измислица. (Както и Бог е измислица.) Следователно и израза "Бъди себе си",тоест бъди своя Аз е измислица,която може всичко да означава и нищо.

  7. 7 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3290 Неутрално

    Иначе казано,човек трябва да бъде егоист в здравият и добър смисъл на думата.

  8. 8 Профил на Гошо Диша
    Гошо Диша
    Рейтинг: 536 Неутрално

    Заслужава си да се прочете статията. Добра е.

  9. 9 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 1929 Неутрално

    "Това важи за много неща - от състезанието кой има маркови дрехи, телефони и друга техника до съревнованието за оценки, пиене на алкохол и сексуални постижения. Не съм участвал в тези надпревари."
    *
    Не виждам в този списък каква е ролята на оценките ако са показател на знанията, а не самоцел. Има младежи, на които не им е скучно в училище, все пак това са бъдещи учени, университетски преподаватели, инженери, лекари и т.н. все професии, изискващи системно натрупване на знания. Другите неща в списъка са пълна глупост.
    За да бъдеш себе си е нужно да си имал адекватно възпитание, т.е. някой да е култивирал в тебе основните човешки ценности. Защото ако се каже на някой, възпитаван от питекантропи да бъде себе си това е много, ама много опасно.

  10. 10 Профил на trial_jezz
    trial_jezz
    Рейтинг: 462 Неутрално

    "Бъди себе си" е толкова лошо послание, колкото и 'бъди като някой друг'. Бъди себе си означава да пропуснеш възможността да станеш нещо повече, да успееш, да бъдеш щастлив, да помагаш на хората около теб, да постигнеш толкова много. Това е едно послание за мързела и примирението да гледаш ТВ и приемаш това което 'някой' псевдо аторитет ти казва че си
    —цитат от коментар 3 на vik


    Точно така! Оттам и забележката ми в коментар № 1

    “Those who love peace must learn to organize as effectively as those who love war.” ― Martin Luther King Jr.
  11. 11 Профил на Оливия
    Оливия
    Рейтинг: 363 Разстроено

    "Дневник" публикува "12 писма до дванайсетокласниците" - проект, чрез който 12 послания ще бъдат отправени до абитуриентите от випуск 2020.

    Този проект е абсолютен пиар. Тези, които могат да мислят, на 19-20 години трябва вече да са наясно какво искат! А тези, които не могат, няма да четат Дневник.

  12. 12 Профил на kpn37306121
    kpn37306121
    Рейтинг: 8 Неутрално

    можеше и по-кратко да е

  13. 13 Профил на olimpipanov
    olimpipanov
    Рейтинг: 806 Неутрално

    Велиполепен текст! Браво! Дано има повече така мислещи хора в България, пък току виж се оправили нещата.

  14. 14 Профил на Petleshev
    Petleshev
    Рейтинг: 3327 Неутрално

    Оф-ф-ф-ф-ф...! Като го чуя това: Бъди себе си. Та чак ми се повдига. Кой да бъда? Баси тъпото клише...!

    Бивш tww09306483.
  15. 15 Профил на klecho
    klecho
    Рейтинг: 1306 Неутрално

    По горните, не сте разбрали посланието. "Бъди себе си", не в смисъл на "всичко е относително" и въпреки че си изрод, все ще намериш някои да ти се възхищава и че щом гадостите ти са лично твои, то те са оправдани.
    "Бъди себе си" в смисъл- много чети, много опознай, допитай се до всички, изгради си пътеводни правила, но...вярвай основно на собствената си критическа преценка, пречупена през твоята неповторима житейска призма, съмнявай се в авторитетите, намери своите доводи и аргументи, признавай и се учи от грешките си, а в идеалния случай, и от тези на другите.

    Много добре написано!

  16. 16 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2105 Неутрално

    Признавам си, че подходих с предубеждение към тозитекст, дори и заради неприятното ( почти холи- или може би боливудското) клише "Бъди себе си".
    Първо, няма как да не си себе си - дали се опитваш, че понякога и успяваш да приличаш на някой друг (не по-малко неприятното клише, "да влезеш в нечии обувки") или се държиш настрана от общото течение, ти си винаги ти, не са те сменили. Сам решаваш какво искаш, сам не приемаш или взимаш предвид външни съвети, все едно дали от родители и близки роднини или от прители и накрая ставаш това, което си, като резултат от твоите качества и (не)положени усилия. Няма смисъл да се жалиш, че едно или друго ти е повлияло, а направи поредната оценка и продължавай или сменяй посоката според оценката и мераците.
    Хубавото е, че нещата (почти никога) не са окончателни, въпреки че можеш да си направиш живота по-труден или напротив, да минеш по-леко, с помощта на по- правилни решения и не без известен късмет.
    За четенето съм 100% за, веднъж защото кръгозора ти става по-широчък, а втори път защото четейки, получаваш не малък шанс да се поучиш от чужди грешки и да избегнеш някое и друго разочарование. Всичките няма как, но и това си е част от живота и от това което си ти, както гласи клишето "Бъди себе си".

  17. 17 Профил на Darcas
    Darcas
    Рейтинг: 1379 Неутрално

    Аз лично не съм убеден че дори един абитуриент ще прочете тези 12 писма. Факт е че в коментарите няма такива от абитуриенти. Чесане на егото на Дневник и едни 12 "културтрегера".

    Фобиите и филиите са признак на ниско самочувствие и слугинаж
  18. 18 Профил на just
    just
    Рейтинг: 708 Неутрално

    Заглавието е пълно клише, текста надолу става отчасти,
    НО е пропуснато едно от най-важните послания към младежите-
    ЧЕТЕТЕ Книги.

  19. 19 Профил на Красимир Калудов
    Красимир Калудов
    Рейтинг: 292 Неутрално

    Много мъдрост, изречена, по-точно написана от все още много млад, но преживял много човек. Хубав текст, наистина.

  20. 20 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1406 Неутрално

    "Бъди себе си" - това е най-тъпото послание.
    Сиреч, "бъди си самото несъвършенство, самата простотия, бъди си свиня" - но "бъди себе си". Това е девизът на ТЕЛЕСНОТО, на липсващото ДУХОВНО.
    НЕ.
    Предпочитам посланието на Античността, Ренесанса и Просвещението - СТРЕМИ СЕ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО!
    Стремежът към израстване, към себеутвърждаване, към съвършенство е висша категория стремеж - не "за да бъдеш харесван", а защото не се харесваш в състоянието "да бъдеш себе си", т.е. да бъдеш свинята, която си.
    Говорим за морални и духовни категории, не за трупане на вещи, богатства и оценка на обществото.
    Говорим за мотора за вътрешна непримиримост, който ни кара да не бъдем съгласни със застоя, с клишетата и залитането по повърхностните ефекти.
    Не, пиленца! Не бъдете себе си!
    Непременно бъдете по-добри от себе си!
    Утре пък още по-добри!
    Бъдете непримирими с посредствеността, с "квото дойде", с измамата "щастлив съм с това, което имам".
    Бъдете щастливи със стремежа към съвършенство.
    И повечко се срамувайте "да бъдете себе си".
    Защото всички сме несъвършени и само ние си знаем колко сме зле!

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  21. 21 Профил на aldoushuxley
    aldoushuxley
    Рейтинг: 430 Неутрално

    Бъди себе си. Стига да не си мутра, батка, дилър, сводник, проститутка, наркоман, скинар, ултрас, джебчия или от ДПС. Тогава бъди всичко друго, но не и себе си.

  22. 22 Профил на olexander
    olexander
    Рейтинг: 1182 Весело

    До коментар [#6] от "deaf":

    Обясни ми разликата между ЕГО и АЗ-ЪТ?
    Голям си психолог явно.

    Победителите първо печелят, а след това отиват на война; победените първо отиват на война, а след това търсят начин да я спечелят.
  23. 23 Профил на olexander
    olexander
    Рейтинг: 1182 Весело

    До коментар [#18] от "just":

    цитата от текста: "Радвам се, че се срещнахме. Това значи, че можеш да четеш. Това е едно от най-важните неща на света.


    Не се шегувам и не преувеличавам. Надявам се да не спреш да четеш. "

    Победителите първо печелят, а след това отиват на война; победените първо отиват на война, а след това търсят начин да я спечелят.
  24. 24 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3290 Весело

    До коментар [#6] от "deaf":Обясни ми разликата между ЕГО и АЗ-ЪТ?Голям си психолог явно.
    —цитат от коментар 22 на olexander



    До коментар [#22] от "olexander":

    Например,ако твоето семейство и обществото са възпитали и "внедрили" в Аз-ът ти да бъдеш пожертвувателен,но въпреки това след време твоето Его отхвърли тази ценност. Ако не може да я отхвърли - следва деградацията и краят ти. Тоест,Его-то е реалност при всеки случай,докато Аз-ът е нещо внесено отвън.

  25. 25 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 3587 Неутрално

    Не знам защо така зациклихте на „бъди себе си”, при толкова дълъг и в по-голямата си част много смислен текст.

  26. 26 Профил на koevip
    koevip
    Рейтинг: 91 Неутрално

    Горките абитуренти. Явно няма да имат късмета да им напише писмо един
    нормален човек.
    Да искаш от тях "да бъдат себе си" в един променящ се с удивитерлна бързина свят е невероятна глупост. Точно като тази "харесвам тялото си" такова, каквото. Подобни обобщения са израз на физическа и интелектуална немощ присъщи само на робите.
    Моят съвет към абитурентите е: "Успехът принадлежи на тези, които работят на предела на своите умствени и физическа възможности - 24/7".

  27. 27 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2340 Весело

    До коментар [#25] от "Fiji":

    "Не знам защо така зациклихте на „бъди себе си”"

    Защото "бъди себе си" е в логическо противоречие с текста и посланието на културтрегерите. Вместо да се следва естественото състояние на духа на отвлечена мисловност (външно изглежда като мързел), трябва да се чете (скучни, безидейни неща), да се срещаме (с нахални хора) и да не бъдем себе си, откликвайки на разни головодни (неопределени) мантри като " призив за отстояване на ценностите на либералната демокрация и европейската ориентация на страната ни"





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK