Висше юридическо образование за всеки желаещ

От вложения дълбок замисъл за реформи, сред които повишаване на качеството в посока практико-приложни умения и засилване на специализацията, не остана и помен.

© Георги Кожухаров

От вложения дълбок замисъл за реформи, сред които повишаване на качеството в посока практико-приложни умения и засилване на специализацията, не остана и помен.



Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).


През тази седмица обучението по специалността "Право" бе върнато в тъмните времена на 90-те години. С Постановление №110 от 28 май Министерският съвет отменя приетата през 2017 г. Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист". От вложения дълбок замисъл за реформи, сред които повишаване на качеството в посока практико-приложни умения и засилване на специализацията, не остана и помен.


Актуализирането и подобряването на юридическото образование бе една от водещите цели на Актуализираната стратегия за съдебна реформа 2014 - 2020 г. Но и тази тема, по подобие на укрепване на независимостта на съда и засилване на отчетността на прокуратурата, отиде в небитието. Откакто на министерска служба преминаха Цецка Цачева, а след "Апартаментгeйт", и Данаил Кирилов, с последователни управленски действия и посредством законодателни промени бе унищожено и малкото постигнато през 2015 и 2016 г.




В случая с отменената наредба и провалена възможност за по-добро юридическо образование


липсват каквито и да е публични и логически издържани мотиви и предварителен анализ и обсъждания.


На тъмно от Министерството на правосъдието заличиха дори и крехкия опит за движение в по-добра посока. Към днешна дата стенограмата от заседанието на Министерския съвет също не е публикувана, макар и да е практика стенограмите от заседанията в сряда да бъдат достъпни в петък сутрин.


Наредбата, ако не революционна, бе поне добра отправна точка, от която да започне промяната. В нея в най общ план се постигна съгласието на всички обучаващи по специалността право юридически факултети на висшите учебни заведения. За броя и вида им няма да правим коментар.


Длъжни сме да споменем какви бяха възможните решения:


- труден вход и по-лесен изход - чрез тежък приемен изпит да се гарантира добър подбор, а впоследствие вече адекватно отсетите кадри да бъдат и добре обучени. Този вариант срещна сериозна съпротива, тъй като лишава университетите от повече приходи от такси. Скрито противопоставяне имаше и от академичната общност;


- лесен вход и труден изход - това беше възможно при възприемане на единни за всички юридически факултети държавни изпити. Тук отново отпорът бе, а вероятно и ще бъде, повече от сериозен тъй като наяве излизат всички дефицити на обучението в конкретния ВУЗ. Пак опираме до машината за събиране на пари от колкото може повече "калпаци".


- При третия вариант, който условно можем да наречем "лесен вход, контролиран процес на обучение и неконтролируем изход", и който бе заложен в отменената наредба, бе потърсено като че ли единственото на този етап валидно разрешение. А то проповядваше увеличаване на броя часове по базисни дисциплини, въвеждане на нови и допълване на стари по предмет дисциплини с практически ориентирано съдържание. Така поне петте години следване и близо шестата година, изпълнена със стаж и формалния изпит пред държавата за придобиване на юридическа правоспособност, целяха да уплътнят и дадат повече време за обучаване. В най-добрия случай и това бе временна мярка, но на този етап най-благоприятна от всички, прилагани дотук.


В тази връзка задочното обучение никога не би било проблем, ако горните условия бяха спазени, но явен факт е, че повсеместно и лекциите, и изпитите в тази форма на обучение са грозна фасада, зад която се получава диплома без съдържание. Цялостното разрешение, дадено от министерството на Данаил Кирилов, въвежда най-ниския възможен модел - лесен прием, понижаване на качеството на образование по време на следването и лесен изход накрая.


Няма места за сбогуване
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Защо се прави това ли?


За да могат да бъдат произвеждани юристи, които после да заемат постове и служби, угодни на дадени кръгове. Жалък факт е, че случващата се отмяна на тази наредба се прави именно от Министерството на правосъдието, в тотално нарушение на Закона за нормативните актове, уреждащ именно нормотворческия процес. Но, да подчертаем за пореден път, и министърът на правосъдието, и лицата на висши постове, начело на съдилища и прокуратурата, са закономерен резултат от апатичното поведение на самите юристи.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK