Намаленият ДДС не е добра идея

В краткосрочен и средносрочен план трудно може да се допусне, че дори при понижаване на цените ще има голям ефект в увеличаване на посетителите и оборотите на заведенията.

© Цветелина Белутова, Капитал

В краткосрочен и средносрочен план трудно може да се допусне, че дори при понижаване на цените ще има голям ефект в увеличаване на посетителите и оборотите на заведенията.



Становището е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ). То е изпратено до комисията по бюджет и финанси в Народното събрание тази седмица и в контекста на подновения дебат за преференциалното третиране на потреблението на различни стоки и услуги с данък добавена стойност отново припомня ключовите аргументи защо това не е добра идея. Заглавието е на "Дневник".


Общи бележки по прилагане на диференцирани ставки към определен кръг стоки и услуги


Създаването на публични блага и постигането на управленски приоритети се преследва с разходната политика на бюджета. Качеството на обществените услуги, независимо дали говорим за утвърждаване на върховенство на правото и гарантиране на личните свободи, собствеността и договорите, достъп до образование, безопасни храни и социална подкрепа на лица в неравностойно положение и т.н., е въпрос най-вече на създаване на ефективни модели за тяхното финансиране. От своя страна, данъците са инструментът за постигане на тези приоритети - с тях се осигуряват необходимите средства за финансиране на разходните програми. Добрата данъчна система - навсякъде по света, но особено в отворена и догонваща икономика като българската - е тази, която успява ефективно да събира определените данъци, като, едновременно с това, в най-малка степен изкривява стимулите за спестяване, иновация, инвестиции и труд.




Данъчната система трябва, най-общо казано, да е изградена по начин, който, от една страна, позволява ефективно събиране на публични приходи, и заедно с това в минимална степен изкривява конкуренцията на пазара и да ограничава стимулите за продуктивно стопанско поведение. Всеки данък има различно влияние върху икономическите избори и действия - спестяване, инвестиции, предприемачество, наемане и предлагане на труд и т.н. Решението за промяна на относителната тежест на един данък за сметка на друг


въздейства върху стимулите на бизнеса и домакинствата, променя поведението,


насърчава едни житейски и икономически избори и обезсърчава други. Данъчната система на една страна следва да отчита средносрочните и дългосрочните предизвикателствата пред факторите за нарастване на производителността и качеството на човешкия капитал, спецификите и структурата на нейната икономика, както и данъчните политики на страни, които са регионален или международен конкурент за привличане на инвестиции. България и страните от Централна и Източна Европа, които се присъединяват към общия пазар на ЕС със значително по-нисък БВП на човек от населението и се стремят към догонване на по-богатите икономики в съюза, избират като цяло данъчна политика, която да насърчава спестявания, предприемачество, инвестиции, труд, и в по-малка степен - текущо потребление. Допълнително следва да се отчита, че подобна структура на данъчното облагане е по-адекватна за малки отворени икономики, в които международната размяна на стоки и услуги има значителна роля. Страните от региона със сходно ниво на икономическо сближаване са до голяма степен и в конкуренция за привличане и задържане на чуждестранни инвестиции.


Структурата на данъчното облагане трябва да е съобразена и с


възможността за ефикасно събиране на публични приходи.


От една страна, това е свързано с ресурсите и разходите (ефикасност), които приходната администрация трябва да вложи, за да администрира събирането на приходи. От друга, с увеличаването на сложността и въвеждането на разнообразни данъчни изключения и специални режими нараства и възможността за избягване на облагането (загуба на ефективност) от страна на икономическите агенти. В динамика това обичайно води до политически натиск за увеличаване на данъчни ставки, с което да се компенсират пропуснатите приходи от изключенията, преференциите и намалената събираемост. Системи, които залагат на максимално широка данъчна основа за облагане, но с единни и по-ниски ставки, са по-ефикасни и ефективни от сложни системи, разчитащи на по-тесен обхват на облагане, но с различни и по-високи ставки.


Намалението на ставката на ДДС за конкретни стоки/услуги, макар на пръв поглед да изглежда със сравнително ограничен ефект, представлява изменение на цялата философия на данъчната система в страната. Досега, данъчната политика залага на два основни стълба - широка данъчна основа и минимален брой изключения, които позволяват поддържане на ниски ставки, от една страна, и стимулиране на заетост и инвестиции чрез по-ниски преки данъци, за сметка на данъците върху потреблението. Въвеждането на недообмислени данъчни привилегии бързо ще доведат до влошаване в бюджетното салдо, както се видя при предходната криза и както стана ясно от изказвания от няколко министерства, че няма да има намаляване на разходите. Това е в допълнение на намалението на приходите и ръста на някои разходи в резултат на ефектите от пандемията.


Следователно, данъчната система трябва да се разглежда в цялост и динамика. Подобни преференции за определен кръг стопански дейности вече създават натиск за въвеждане на нови данъци или увеличаване на ставките на настоящите, включително ДДС. Именно това показва и бързият преглед на структурата и данъчните размери на ДДС в други страни - във всички страни с редуцирана ставка за храните в ресторантите стандартната ставка на ДДС е по-висока от тази в България (с изключение на Франция). В някои от страните, които често се сочат за пример и в подкрепа на аргументите в полза на подобна привилегия, разликата е чувствителна - например в Гърция стандартната ставка е 24%, в Полша - 23%, в Унгария - 27%, в Швеция - 25% и т.н.


Ефектът върху пазара, потреблението и цените е неясен


Ефектът от намалената ставка, или с други думи, определянето на това как участниците на даден пазар разпределят ползите от по-ниското облагане, зависи от много характеристики, специфични за пазара на различните стоки и услуги. Най-общо, с подобно диференциране "подкрепата" може да бъде или чрез механизма на увеличаване на потреблението при понижаване на крайната цена за клиента, или повишаване на печалбата на търговеца при запазване на цените.


- Очакваната промяна на цената на една стока при намаление на данъчната ставка зависи най-общо от два фактора: еластичността на търсенето, от една страна, и пазарната структура, наличието на конкуренция и еластичност на предлагането, от друга. Стоките имат различна характеристика по отношение на чувствителността на потребителите към цената - за някои малка промяна в цената води до значимо увеличение на потреблението, за други промяната в потреблението е много по-слаба, а има и стоки с на практика фиксирано потребление, което не зависи от цената. От друга страна, на пазара са възможни стратегии за ценова политика при определени продукти, насочени към имидж, привличане на клиенти, създаване на дългосрочно доверие и лоялност - вероятно те няма да бъдат сериозно повлияни от изменение на данъчните ставки, поне в краткосрочен план. Едновременно с това, на някои регионални пазари конкуренцията често е ограничена до няколко доставчика, които имат значителна сила в определяне на крайните цени.


- Някои скорошни мерки по въвеждане на диференцирани ставки в региона дават представа за възможния ефект върху цените. Така например, Гърция въвежда намалена ставка за заведенията за хранене през май 2019 г. - 13% при стандартна ставка от 24%. В първия месец след влизане в сила се отчита минимален спад на нивото на цените в ресторантите с около 0.2%, а в рамките на 12 месечен период дори се отчита минимално нарастване от близо 2%. В по-общ план, дори на конкурентните пазари на хранителни стоки се вижда, че намалението на ставката само частично се пренася в намаление на крайната цена. В Словакия през 2016 г. и в Румъния (през 2013 и 2015 г.) са въведени по-ниски ставки за някои хранителни продукти. Задълбочен анализ на ефектите все още не е направен, но незабавните резултати, измерени през промяна в цените в месеците след данъчните промени, са показателни. При намаление на ставката за хляба от 24 на 9 % (15 процентни пункта) в Румъния през 2013 г., средната цена спада с около 8-9%, като в същия период тя спада с над 2% и в България, а цената на пшеницата на световните борси спада с около 40%. При намаление на ставката и за останалите хранителни стоки през 2015 г., средните цени спадат с 6%. В Словакия ставката за хляб и мляко е намалена от 20 на 10 процента, като промяната в крайните цени е до 2,5%, при това в период, в който на европейския пазар е отбелязан сериозен спад на цената на суровото краве мляко. Ако изобщо подобни аналогии с други страни са допустими, тези примери сочат за "пренасяне" на между 25 и 50% от намалението в данъчната ставка в спад на цените на засегнатите продукти.


- Аргументът, че с по-ниски цени (ако приемем, че такъв ефект ще има) ще се насърчи посещението на ресторанти и други заведения, трябва да се обмисли с оглед на специфичните обстоятелства, довели до проблемите на бранша. В резултат на продължаване на някои противоепидемични мерки за спазване на дистанция, капацитетът на заведенията ще бъде намален. Много от българските домакинства доброволно ще се откажат от посещения на публични места в следващите месеци дори мерките да се разхлабят допълнително или дори да се премахнат. Ограниченията за международни пътувания най-вероятно ще се запазят под някаква форма, независимо от обсъжданите от Европейската комисия мерки, което се отнася както за българи, пътуващи в чужбина, така и за чуждестранни туристи, идващи в България. Но дори без ограничения, поне в следващата година едва ли ще се възстанови потокът краткосрочни туристи в българските градове, които евентуално да увеличат консумацията си в заведенията за хранене, привлечени от по-ниски цени. В краткосрочен и средносрочен план трудно може да се допусне, че дори при понижаване на цените ще има голям ефект в увеличаване на посетителите и оборотите.


- Това води до заключението, че очакванията за ефекта от намалената ставка са директна помощ за компаниите от бранша чрез увеличение на печалбите. Няма никакъв сериозен аргумент обаче предприемачите, понесли неблагоприятни въздействия от пандемията и противоепидемичните мерки, да не се възползват от различните финансови мерки за подкрепа на бизнеса. Те могат да участват в мярката за запазване на заетостта (т.нар. 60/40), да ползват гарантирани от ББР кредити, както и да получат директна субсидия (грант) - до 10 хил. лева за микро и малки предприятия в бранша и до 100 хил. за средните предприятия - които вече стартират.


Увеличен риск от заобикаляне на закона и данъчни измами


Формулираните текстове в законопроекта не дават достатъчно гаранции за прилагане на редуцираната ставка единствено за обявените облагаеми доставки. Предложението е направено без задълбочен анализ на Националната агенция по приходите. Може да се очаква обаче затруднен контрол по отношение на правомерното използване на данъчен кредит. Също така прилагането на диференцирането в обекти, които извършват както дейност като заведение за обществено хранене и едновременно с това продават стоки ще доведе до допълнителни казуси и възможност за злоупотреба. Не е предвиден ясен механизъм за контрол, който да предотврати подобни търговци да облагат с намалената ставка и продажби, за които би следвало да се прилага стандартната ставка.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (31)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на boevbisser
    boevbisser
    Рейтинг: 3444 Неутрално

    Няма грамотен икономист, който да подкрепя свалянето на ДДС за кръчмите и въпреки това май ще го гласуват, изглежда късно Борисов да се откаже. Изглежда сме вече в предизборна обстановка.

  2. 2 Профил на Мишо Петров
    Мишо Петров
    Рейтинг: 937 Неутрално

    Намаленият ДДС е силна зависимост на министър-председателят от #КОЙ. За съжаление, премиерът има много и разнообразни зависимости...

  3. 3 Профил на sbaleev
    sbaleev
    Рейтинг: 681 Неутрално

    Това с ДДСто беше грешка!

  4. 4 Профил на puknatastotinka
    puknatastotinka
    Рейтинг: 1485 Весело

    Представям си колко ресурси сега ще се похабят за промени в счетоводството и вероятно пререгистрация на дейността на фирмите... спечеленото ще отиде за бюрокрация и разправии. Кръчмарите си забиха автогол.

  5. 5 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7923 Любопитно

    До коментар [#4] от "puknatastotinka":

    И книжарите - и книжарите!!!

    karabastun1@abv.bg
  6. 6 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7923 Любопитно

    До коментар [#4] от "puknatastotinka":

    В една книжарница ще има две ставки на ДДС на един касов апарат - за книги и останалите дреболии...

    karabastun1@abv.bg
  7. 7 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7923 Любопитно

    До коментар [#4] от "puknatastotinka":

    жАЛНА ИМ МАЙКА НА СЧЕТОВОДСТВАТА ИМ !

    karabastun1@abv.bg
  8. 8 Профил на boevbisser
    boevbisser
    Рейтинг: 3444 Весело

    До коментар [#4] от "puknatastotinka":

    Само ще си пренастроят касовите апарати. Повече работа ще има Нап.

  9. 9 Профил на Бенк-Бенк
    Бенк-Бенк
    Рейтинг: 1336 Неутрално

    ,,Намаленият ДДС не е добра идея''

    =Да, не е! Но това даже не бе и идея, а спонтанно решение на БМБ, за да угоди на кръчмарите. После каза, че е грешка, ама за ,,виното вече бе приготвена водата за разреждане'', та не се знае какво следва.

  10. 10 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 4289 Неутрално

    Статията е малко манипулативна. В Гърция ДДС бе повишено във връзка с рестрикциите заради финансовата криза отпреди 2 години, което не пречи на диференцираното ДДС. В България въпреки опростения фиск със сигурност на глава на населението в ЕС имаме най-много работещи в системата на НАП и МФ.

    Разбира се идеята на Боко за ниско ДДС в ресторантите, но не за храните е тъпа - нещо съвсем нормално за милиционерския мозъчен тръст.

    И трето - защо ИПИ не забелязва, че цялата туристическа индустрия в ЕС, търговията с хранителни продукти и лекарства в ЕС работи с диференцирано (ниско) ДДС, а само у нас не можело?
    Защото ГЕРБ нямало да може да издържа държавната администрация. Или по-точно гарантирания си електорат.

  11. 11 Профил на Да вярваме на истината
    Да вярваме на истината
    Рейтинг: 2540 Неутрално

    До коментар [#1] от "boevbisser":

    1 милиард 279 милиона излишък:)
    Намаляване на ДДС за кръчмите не е добър вариант, но поне малко им наложиха да избелеят, че им сложиха праг 800 лева. Въпреки, че аз готвач под 1400 лева чисти на месец не познавам.

  12. 12 Профил на edin drugii
    edin drugii
    Рейтинг: 2488 Неутрално

    Нищо няма да се промени ,цените няма да паднат ,а хората ,които и сега обикалят ресторанти и заведения за обяд или вечеря ,пак ще са си същите ,сега се наблюдава силен отлив , празни заведения , просто доходите на много от тези хора паднаха драстично ,което е вече друг проблем и намаляването на ДДС няма да помогне на никого .

  13. 13 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 4289 Неутрално

    ИПИ са загрижени много за приходната страна на бюджета.
    А от ИПИимат ли мнение за гигантските излишъци, които се формират всяка година, и за какво се използват?

  14. 14 Профил на Zizu
    Zizu
    Рейтинг: 1109 Весело

    Най-добре да се направи радикална данъчна реформа!
    ДДС 5%!
    Акциз да няма за горивата!

    В света всичко е измислено!
    Българският опит - въртене в кръг и глупости на килограм!

    Машини прости, народ неук.
  15. 15 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 4289 Неутрално

    Нищо няма да се промени ,цените няма да паднат ......
    —цитат от коментар 12 на edin drugii


    Цените така са тръгнали нагоре, че и при нулева ставка на ДДС няма да спаднат. Да не говорим за намаляването на местата в ресторантите, разреждането на масите, допълнителните дезинфекции и увеличаване на хигиенистите само могат да повишат цените.

  16. 16 Профил на zhoo
    zhoo
    Рейтинг: 67 Неутрално

    Много ще се увеличи работата на счетоводителите и контролните органи. В супермаркетите със щандове за топла храна рязко ще скочи оборота на тези щандове, за сметка на другите. Бизнеса на заведенията едва ли ще цъфне върже, още по малко вероятно да осветлее, но едни други обороти с хранителни стоки ще тръгнат счетоводно към тях ( към по ниската данъчна ставка), абе нещо, като N1 регистрацията на "леки камиони" ще стане......и после ...данък уй.кенд

  17. 17 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 798 Неутрално

    "Становището е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ). То е изпратено до комисията по бюджет и финанси в Народното събрание ..."

    - ИПИ, изпратете си становището на Гърция и Румъния, бре. Щото нелоялната конкуренция с ДДС-то идва именно от тях. Иначе да, по принцип сте прави. Но не и в конкретния случай.

    Аре.

  18. 18 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 798 Неутрално

    До коментар [#10] от "historama":

    Агитпропа срещу просвещението няма шанс.
    - 13% е ДДС в Гърция за туристическия бранш от 01.06.20. В Румъния - 5-6%.
    - 9% у нас ще е само ДДС за храната в ресторантите, алкохолът - стандартно 20% /по 24 часа/.

  19. 19
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  20. 20 Профил на padrino
    padrino
    Рейтинг: 3105 Любопитно

    Стига с този "Институт" бре, на всички е ясно, че те НЕ СА Институт а ФОНДАЦИЯ, или преведено с прости думи, МЕГАФОН на този който плаща.😂
    Да не забравяме, че един от неговите членове на съвета е Левон Хампарцумян, тоест този "Институт" винаги ще прокарва идеята най удобна до него.

    Brevity is the soul of wit
  21. 21 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2370 Неутрално

    "Данъчната система на една страна следва да отчита средносрочните и дългосрочните предизвикателствата пред факторите за нарастване на производителността и качеството на човешкия капитал, спецификите и структурата на нейната икономика, както и данъчните политики на страни, които са регионален или международен конкурент за привличане на инвестиции."

    Баси тъпотията! Велики са тия грантаджии!
    Данъчната система няма нищо общо с икономиката. По-точно, "наказва" икономиката за безхаберието ѝ по отношение на ресурси (природни, човешки, консуматорство, измами - голи обещания за "светло кредитно бъдеще") и картелирането на "справедливата цена".

  22. 22 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2370 Любопитно

    До коментар [#18] от "plebs":
    "9% у нас ще е само ДДС за храната в ресторантите, алкохолът - стандартно 20% /по 24 часа/."

    А коктейлите в ресторантите? И те ли ще са с 20% ДДС? За една поръчка барманът ще издава три касови бона - за ядене, за пиене и за цигари, нали?

  23. 23 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2370 Весело

    До коментар [#16] от "zhoo":

    "В супермаркетите със щандове за топла храна рязко ще скочи оборота на тези щандове, за сметка на другите. "

    Всичко ще минава "кетъринг" - доставка на брашно, олио, колбаси до офиса, по домовете. За логистични разходи ще се отчитат транспортните разходи на продавачите в хипермаркета.

  24. 24 Профил на Uprsport
    Uprsport
    Рейтинг: 1656 Неутрално

    Належащо е обществото да се отърси от конспирациите и да започне да търси спасение с малки, но сигурни стъпки. Не да чака някой да дойде отнякъде и да ни оправи. Ние сами можем, стига да осъзнаем какви цели преследваме и как искаме да изглежда България и естествено нашите морални устои да са непоклатими. За това не е необходимо да правим някакви саможертви, достатъчно е ежедневно, с малки но сигурни действия да противодействаме на хората, които затриват България. В тази година условията станаха необичайно благоприятни за това, като например ако искаме да запазим Черноморието, може да направим бойкот на стопанисващите морето мутри (там не всички са такива, достатъчно е леко да се напрегнем при избора на дестинация и да не избираме неподходящите). Предлагам по същия начин да накажем тези, които искат да откраднат този ДДС (11%), като ограничим посещенията в заведенията. За всичко това е необходимо само да имаме осъзнато потребителско поведение и използвайки като подкрепа законодателството на България да направим това. Естествено това е само предложение, всеки сам си преценя какво да прави. Все пак да не забравяме кой е нетния платец в държавата - това са хората, които работят и изкарват продукт - всички останали само преразпределят. Именно върху това преразпределение можем да въздействаме и да го променим в посока, която да окаже позитивно влияние върху България.

  25. 25 Профил на PETZL
    PETZL
    Рейтинг: 872 Неутрално

    Да оправят тогава разходната политика на бюджета. Около 2,5 милиарда лева отиват за циганската популация. Никой не знае колко отиват за назначените любовници, балдъзи и роднини.Раздут висш апарат и много ибрикчии на заплата.😒🐷😎

    99,9% от всички хора, умрели от рак, приживе са яли краставици.
  26. 26 Профил на niki
    niki
    Рейтинг: 975 Неутрално

    Напротив! Много добра мярка е да се намали ДДС. ДДС е неолиберален, пазарнофундаментален и така несправедлив данък, който е в полза на богатите.

    niki
  27. 27 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8642 Неутрално

    Абе, сега тези от ИПИ повече ли разбират от Валери Симеонов.

  28. 28 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2370 Любопитно

    До коментар [#24] от "Uprsport":


    “Именно върху това преразпределение можем да въздействаме и да го променим в посока, която да окаже позитивно влияние върху България.”

    А знае ли се коя е “посоката”, оная “позитивната”?

    Идеята за диференцирана ставка на ДДС е едно добро решение (едно от многото) да се насърчи или ограничи някакво потребление. Първо, трябва да се знае какво потребление ще се насърчава. Защото насърчаването (досега) с 9% ДДС в туризма създаде “работещи бедни” - най-ниската работна заплата в цялата ни икономика. На всичко отгоре, 50% от потребяващите туристически услуги българи не са се възползвали от това “данъчно облекчение. Може би, защото такова насърчаване привлича английски пиендета, руски курви и бедни немски пенсионери (пазаруват в супермаркета вместо да вечерят в насърчен ресторант).
    Второ, ДДС-то влияе на потреблението на конкуретни стоки, а не върху луксозни услуги. Примерно, никога няма да вляза в ресторант/хотел, независимо от цените и/или репутацията му, ако има лоша хигиена , “вреден шум” (за мене - чалга) или друго “обгазяване” - мутри, просяци (Валентин Захариев), мишени (Трактора).
    Трето, данъчната система да не се хаква от дупедавти, прокурори и други навлеци (снахи, балдъзи, партийни другарки и др. “калинки”). Макар и последно, това условие е приоритетно, защото всяка промяна в данъците създава условия за “тарикатски” практики (Ню гейм да плато половин хазартна такса; източване/прихващане на ДДС за боклуци или глупави услуги като анализите на фондацията ИПИ). Сиреч, трябва да се отчете капацитета на НАП, който и в момента не покрива “просто тройно правило”.

  29. 29 Профил на Бенк-Бенк
    Бенк-Бенк
    Рейтинг: 1336 Неутрално

    До коментар [#10] от "historama":Агитпропа срещу просвещението няма шанс.- 13% е ДДС в Гърция за туристическия бранш от 01.06.20. В Румъния - 5-6%.- 9% у нас ще е само ДДС за храната в ресторантите, алкохолът - стандартно 20% /по 24 часа/.
    —цитат от коментар 18 на plebs


    =А колко са данък печалба и другите данъци там! ДДС-то не може да се разглежда изолирано от размерите на другите данъци.

  30. 30 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 4289 Неутрално

    ..."В супермаркетите със щандове за топла храна рязко ще скочи оборота на тези щандове, за сметка на другите. "Всичко ще минава "кетъринг" - доставка на брашно, олио, колбаси до офиса, по домовете. За логистични разходи ще се отчитат транспортните разходи на продавачите в хипермаркета.
    —цитат от коментар 23 на wanderer


    Затова в ЕС всичко хранителните продукти в кетъринг, ресторанти, бистро, кафенета, супермаркети са с диференцирано ДДС, за разлика от напитките - минерална вода, безалкохолни и алкохолни напитки. Вътрешната диференциация е приумица на милиционерския мозъчен тръст на Рапон- и докарване от 9 кладенеца вода, че нямало как да стане. А фирмите, които правят и ще правят далавери с ДДС-то са винаги едни и същи - тези от обръчите.

  31. 31 Профил на shumkar
    shumkar
    Рейтинг: 943 Неутрално

    До коментар [#30] от "historama":

    с тези 9% предстои голяма далавера. Дали пекарните няма да станат ресторанти?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK