Вирусът на миналото

Скоро очаквам да ни залее втора вълна на носталгията - по дните в карантина, когато бяхме разделени, но все пак заедно.

© Юлия Лазарова

Скоро очаквам да ни залее втора вълна на носталгията - по дните в карантина, когато бяхме разделени, но все пак заедно.



Анализът е препубликуван от "Дойче веле".


В началото казвахме, че след този вирус светът от вчера вече е невъзможен. И същевременно рязко се върнахме в него. Така както човек се връща към местата, които е напуснал. Така както някога швейцарските наемни войници в Италия и Франция заболявали от тайнствената болест носталгия. Болест, описана през 1688 от базелския лекар Хофер, която имала съвсем физиологически прояви - припадъци, висока температура, стомашни неразположения, смърт.


Светът от вчерашния ден




Новият вирус се оказа и вирус на миналото. Първо симптомите включваха суха кашлица, температура, болки в гърлото, затруднено дишане. Малко по-късно сред признаците влезе и това, че човек изгубва обонянието си. Има и още един, неописан симптом, който според мен е част от профила на този вирус - рязката носталгия по света от вчера. Като казваме "света от вчера", това е не само метафора и кимване към мемоара на Стефан Цвайг - имаме предвид буквално света от вчерашния ден. Светът отпреди няколко седмици или месеца. Свикнали сме да изпитваме носталгия към нещо отдавна минало, към събития и места от детството, дори към отдавна отминали епохи. Твърдя дори, че човек може да изпитва истинска носталгия по нещо, което никога не се е случило в живота му. Новият вирус обаче рязко скъси перспективата и промени дори това.


Парадоксът е, че светът, който ни липсва, е тук, на мястото си. Гледайки през прозореца празната улица и малкото кафене на ъгъла, изпитвам остра носталгия, дори болка (алгос), доколкото болката етимологически е част от носталгията.


Болка и носталгия (да ми се прости тавтологията) към място, където съм стоял само преди месец. И - това също е важно - към място, което не съм напускал, то е там, пред очите ми. Ето нещо различно и ново. Светът не си е отишъл, той е тук, пред очите ни. И въпреки това изпитваме болезнена липса, болезнен недостиг на свят. Както дробовете при тази болест изпитват недостиг на кислород.


Изолация не само в пространството, а и във времето


Постепенно ще започнем да разбираме, че изолацията е изолация не само в пространството, а и във времето. Напускаш не само пространството на света, а и времето на света. Тялото е принудено да живее само в стесненото настояще, без хоризонта на едно планирано близко бъдеще. В един нормален свят човек обитава и това близко бъдеще, прави планове, предвижда, вълнува се от предстоящото. Всичко това изведнъж е свършило. Всички дестинации напред във времето са анулирани. Future cancelled.


Тогава? Остават дестинациите на миналото. Човек не е направен да живее единствено с реалността на момента. Ако тялото ти е ограничено в един тесен обсег на движение, то онова в теб, направено от мисли, желания, страхове, не го свърта на едно място. То щъка непрекъснато. Бъдещето е невъзможно, но ни остава цялото минало на света. И най-вече нашето собствено. И какво прави светът в такова време? Вади старите албуми и разглежда черно-бели снимки. Някога "Кинкс" пееха "Хората се снимат, за да са сигурни, че ги е имало". И това е основателна причина. Трябва да се убедим, че този свят го е имало и че нас ни е имало в него.


Телевизиите въртят стари филми и сериали (нови и без това няма как да излязат скоро). Спортните канали показват великите мачове от финалите на Световното по футбол. Гледам финала от 1978 между Аржентина и Холандия и изведнъж ставам на 10. Това е първият мач, който съм гледал с баща ми. Припомням си онова чувство, че вече съм наравно с големите. Опитвам се да се ядосам повече от тях на нечестната игра на аржентинския отбор, който в крайна сметка побеждава, удрям с малкия си юмрук по масата. Пак сме на губещата страна, което предвид българското ми минало не е изненада. Връщайки старите мачове, връщаме повече от едно състезание. Връщаме памет за преживяно, за изгубени лица и миризми. Изведнъж миналото започва да нараства, защото времето не търпи празни ниши. Вероятно агрегатното състояние на миналото е течно или газообразно. Затова е толкова летливо понякога. Затова и така лесно се придвижва и запълва всичко.


Времеубежище
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Миналото никога не е невинно


Този вирус ще се окаже машина на времето. Трябва само да помним, че миналото никога не е невинно. Винаги може да се намери някой политически Франкенщайн, който да ни обещае един нов свят, съчленен от носталгиите ни по вчера. И да ни обещае, че лесно може да ни направи отново щастливи (make us happy again). Някога идеологиите се легитимираха с бъдещето, сега все повече ще се легитимират с миналото. Най-лесните легитимации. Нещо като подписване на празен чек. Миналото е добро за спомняне и разказване, пълно с истории и хора, но абсолютно празно и призрачно, ако се опиташ да живееш в него отново или да накараш други да живеят там. Ще трябва да търсим други времеубежища.


Впрочем, съвсем скоро очаквам да ни залее втора вълна на носталгията - да развием носталгия и към тези два-три месеца на карантина, в които бяхме разделени, но все пак заедно.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (25)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Един препатил
    Един препатил
    Рейтинг: 2955 Неутрално


    Единственото ценно нещо в този текст е добрата граматика.

  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  3. 3 Профил на fletcherlind
    fletcherlind
    Рейтинг: 585 Весело

    Господи, колко претенциозна боза.

  4. 4 Профил на робин от Крузо
    робин от Крузо
    Рейтинг: 1130 Неутрално

    Хммм ... с респект към написаното. Не всичко което е публикувано от „Дойче веле‘ чета с интерес, защото повечето от тези, който списват там са безинтересни (е има и друга квалификация, но не сега е дума за това).
    Един красив разказ, пълен с носталгия за времето, което сме били толкова далеч един от друг и едновреммено заедно до болка в спомена, ръка за ръка, към това, близкото бъдеще което идва към нас.
    Още веднъж.... Hut ab!
    Поздрави от Isla Más a Tierra.

    robin ot Crusoe
  5. 5 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3371 Неутрално

    Ми поръчали са му, написал. Не е Балзак, ама не е на социални.

  6. 6 Профил на Таралеж
    Таралеж
    Рейтинг: 2961 Неутрално

    Повлиян от Маркес? Или случайно съвпадение? Язък че няма безвременно поркане в безкраен дъждовен период. А може пък е добре че няма, че щях да ожаднея .....

  7. 7 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4722 Весело

    България е простоорисана да живее вечно в миналото,жалко за което!

    klimentm
  8. 8 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4722 Весело

    До коментар [#2] от "Krista_Gabrovska":

    Ми не,той само следва верния път начертан преди него!

    klimentm
  9. 9 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1987 Неутрално

    Едно от малкото чувства, които изпитвам в много ограничена степен е носталгията.
    Обичам историята, интересувам се, чета, посещавам музеи. Гледам с интерес старите снимки на семейството, както и на други хора и слушам историите към тях.
    Но отдавна не изпитвам каквото и да е желание да преживея още веднъж (или пък веднъж) отминалото време. То е там, където му е мястото, а моето място е в настоящето и всъщност настоящето е единственото място, в което може да се живее. И това далеч не е само въпрос на материя. Замислете се - никой от нас не би могъл да живее в някакво минало, дори в собственото - натрупването на опит ни прави неспособни да живеем по стария начин.

    E PLVRIBVS VNVM
  10. 10 Профил на г-н Думанов
    г-н Думанов
    Рейтинг: 1460 Неутрално

    За да се критикува даден автор трябва да се познава пълното му творчество. Лично аз не мога да критикувам Г. Господинов поради тази причина. Но, го уважавам заради "Инвентарна книга на социализма" и "Аз живях съциализма". От другата страна стои фентъзи-драмата на Митю Гестапото "Първа българска република. 1946-1991. Енциклопедия".

    CONTADOR GRATUITO!
  11. 11 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3371 Неутрално

    До коментар [#10] от "г-н Думанов":

    До кой том ат съчиненията на д-р. Т. Живков стигна? Нали викаш докато не се прочете целия автор никаква критика.

  12. 12 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 3461 Неутрално

    Имахме котка, ама умря. Известно време не се бях сещал за нея, но сега ме удари тавтологично-носталгична болка. Дали не е заразно? И дали скърбя за котката, или за времето преди?

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  13. 13
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  14. 14 Профил на г-н Думанов
    г-н Думанов
    Рейтинг: 1460 Весело

    До коментар [#10] от "г-н Думанов":До кой том ат съчиненията на д-р. Т. Живков стигна? Нали викаш докато не се прочете целия автор никаква критика.
    —цитат от коментар 11 на blondofil


    Не го познавам този доктор Т. Живков. Нещо, свързано с корона-вируса ли ще да е? Познавам "Събраните съмнения" на Тодор Живков, но главно по разкази на братчеди и личен опит.

    CONTADOR GRATUITO!
  15. 15
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  16. 16 Профил на Гошко Мастичката
    Гошко Мастичката
    Рейтинг: 672 Неутрално

    [quote#13:"Krista_Gabrovska"][/quote]

    И тука ли бе торлчо?!

    Ще ви изрием...
  17. 17
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  18. 18 Профил на Анонимен7
    Анонимен7
    Рейтинг: 348 Неутрално

    Не знам. Не мога да се отърся от усещането, че кахърността на на Г.Господинов, която той е решил да нарича "носталгия" е всъщност маркетингова поза. И то досда износена - еле пък дето вмъкна и мачовете....

    Много по искрен ми се струва Златко Енев - български автор, наистина живеещ в Германия, а не просто отскачащ дотам за по седмица две отвреме навреме. А заглавието му е баш в десятката "Жегата като въплъщение на българското"

    Г.Г. хем го играе средноевропеец, хем няма познания от Европа, хем и въображение няма, та все трябва да пребоядисва някой софийски калдаръм. Ей както оная история за войника, забравен в мазето в Унгария. Ако не бяхме гледали "Ъндърграунд" и "Гудбай Ленин" щяхме направо да се умилим....

  19. 19 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 331 Неутрално

    Тази боза вече не се трае! Този съвсем зацикли.

  20. 20 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 1249 Любопитно

    Няма да го чета това. Само да попитам - имаше ли "следобедът на света", "неделята на живота", "есента на времето"?

  21. 21 Профил на Николай Бучков
    Николай Бучков
    Рейтинг: 4413 Весело

    Някои все още не са забравили , че нашето летоброене е започнало от избора на един президент...….( най-добре ще бъде да освободим доброволно заеманата територия , все някой би оцелял за по-добри времена....).

  22. 22 Профил на bretschneider
    bretschneider
    Рейтинг: 1131 Неутрално

    На Дойче Веле статиите на последък ми мязат на някоя радиоточка передавая ехото на Масква от края на 70-те. в общи линии наратива е: "Да ти е драго че си жив, инак знаеш лии колко по-лошо може да стане"

  23. 23 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 4218 Весело

    Ако тялото ти е ограничено в един тесен обсег на движение, то онова в теб, направено от мисли, желания, страхове, не го свърта на едно място.
    ========
    В това отношение най късметлии са астрономите .....
    Могат да 'отиват' назад във времето .....с милиарди земни години. ....и то с помощта на само един телескоп. ....:)
    Отделен е и въпроса.....какво е времето спрямо петте човешки възприятия. ... (?)

    Едно обаче е сигурно. ....
    За нас хората и отделно за вирусите. .....времето е съвсем различно усещане ....

    Bukalemun
  24. 24 Профил на dimitarts
    dimitarts
    Рейтинг: 300 Неутрално

    Много меланхолия в Господинов... Добър е безспорно, но и добре отразява българското... Тъга, вглеждане назад...

  25. 25 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 331 Неутрално

    Няма да го чета това. Само да попитам - имаше ли "следобедът на света", "неделята на живота", "есента на времето"?
    —цитат от коментар 20 на Араламбене му е майката


    Не съм го чел, но бих се обзаложил, че ги няма. :))))))))
    ++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK