© Надежда Чипева, Капитал
Ако Данаил Кирилов не беше министър, а прокурор, бих си помислил, че той е наблюдаващ прокурор на делото за подписите на Христо Иванов или автор на съобщението
Бившият съдия Методи Лалов коментира във "Фейсбук" делото, което прокуратурата води вече пет години за два подписа на съпредседателя на "Демократична България" Христо Иванов от времето, когато беше министър на правосъдието. Според държавното обвинение подписите не са негови. Той твърди, че лично се е подписал. За подновеното разследване се разбра преди дни, а прокуратурата не успя да даде ясни обяснения за него.
На 2 юни 2020 г. на сайта на прокуратурата е публикувано съобщение, че в "СГП се води досъдебно производство, образувано на 15.09.2015 г. с постановление на прокурор от СГП, срещу неизвестен извършител за извършено документно престъпление - по чл. 308, ал.1 от НК - съставяне на неистински официални документи." Посочено е още, че "в хода на разследването е била изготвена комплексна експертиза, според заключението на която подписът в графа "министър" на Заповед № ЧР-01-91/11.03.2015 г. и Заповед № ЧР-01-482/29.12.2014 г. на министъра на правосъдието не са положени от Христо Иванов - министър на правосъдието към онзи момент." Информират ни и че са проведени разпити на редица лица.
Ще оставя настрана защо дело от 2015 г. е държано на трупчета досега и защо се активира през 2020 г. - 10 месеца преди парламентарните избори, защото Христо Иванов изясни подробно причините, и ще се спра на
три юридически аспекта на съобщението на прокуратурата:
1. Наказателните производства не се образуват срещу "неизвестен извършител", както е посочено на сайта на прокуратурата. Не се образуват и срещу "известен извършител". Моля гражданите и журналистите да запомнят това, но най-вече апелирам това да бъде най-сетне разбрано от ръководителите в прокуратурата. Говоря и пиша по този прост въпрос от години (включително в съдебни актове). Аргументите можете да видите например в мой пост от преди три години.
Не че това е най-важният юридически въпрос по този казус, но съобщението на прокуратурата показва липса на елементарни юридически знания (ако Данаил Кирилов не беше министър, а прокурор, бих си помислил, че той е наблюдаващ прокурор на това дело или автор на съобщението) и поставя под съмнение способността на наблюдаващия прокурор и на ръководителя на прокуратурата да се справят с какъвто и да е юридически казус.
2. По досъдебното производство се твърди, че са разпитани свидетели и е назначена експертиза, която е установила, че на две заповеди с издател министърът на правосъдието Христо Иванов подписите не са положени от него. Христо Иванов обаче
не е разпитван по делото, не му е снет и сравнителен материал за почеркова експертиза (!).
Всеки прокурор, който има базисна почтеност и юридическа компетентност, знае, че не може да има обективно, всестранно и пълно разследване, както изисква чл. 14, ал. 1 от НПК, за документно престъпление по чл. 308 от НК, без да бъде разпитано лицето, което е посочено за автор на даден документ (Христо Иванов), и без да му бъде снет сравнителен материал (освен, разбира се, ако няма обективни пречки за това - например лицето е починало, укрива се, отказва да даде показания и сравнителен материал и др., какъвто очевидно не е случаят с Христо Иванов). Никой не може да знае по-добре от лицето, от чието име изхожда даден документ (посочен в него като автор), дали този документ е подписан от него или не. Следователно този казус не може да бъде разрешен без разпита на Христо Иванов, а това не е сторено вече пет години. Вместо това прокуратурата се изявява като агенция ПИК. Липсата на разпит и на снемане на сравнителен материал от почерка на Христо Иванов означава, че или наблюдаващият прокурор не е с акъла си,
или няма елементарни юридически знания, или се касае за поредната задкулисна поръчка.
И в трите случая прокуратурата не функционира според изискванията на закона.
3. Христо Иванов е посочен като автор на документи, за които прокуратурата на Гешев твърди, че са неистински официални документи, тъй като не са подписани от него. Трябва да е пределно ясно, че по едно такова обвинение обвиняем може да бъде всеки друг, но не и Христо Иванов. Защото престъплението по чл. 308, ал. 1 от НК се състои в това, че дадено лице (извършител) придава вид, че даден документ е писмено изявление на друго лице (като се подписва вместо него или като нанася изменения в първоначалното съдържание на документа). В случая не се твърди, че Христо Иванов е разписал документи, на които е посочено, че издател е друг (например министър-председателят), в който случай той би могъл да отговаря за документни престъпления. Твърди се, че заповеди, на които той е посочен като автор, не носят неговите подписи, т.е. съставени са от друго лице.
Казвам това, за да спестя на Гешев евентуално малоумно обвинение срещу Христо Иванов, в резултат на което
прокуратурата ще бъде осъдена за незаконосъобразното обвинение.
Често към прокуратурата се отправят критики, че е зависима и некомпетентна. Всяко обобщение, разбира се, крие опасност да засегне и изключенията, затова се извинявам на независимите и компетентни прокурори, които по обясними причини не са на ръководни постове, не дават всекидневно интервюта, не посещават села и паланки и не работят по делата със значим задкулисен (понякога и обществен) интерес. Разискваният случай обаче подкрепя направеното обобщение.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
