Вика ли културата за помощ

Корупцията и липсата на свобода са истинските външни заплахи за културата. Отвътре дебнат страхът или самодоволството.

© Цветелина Белутова, Капитал

Корупцията и липсата на свобода са истинските външни заплахи за културата. Отвътре дебнат страхът или самодоволството.



Анализът е препубликуван от Портала "Култура".


След като голяма част от света дълго време живя под мотото "Остани си вкъщи, спаси животи", започна и по-конкретното обсъждане на последиците от тази невиждана досега в такъв мащаб акция. Какво ще се прави занапред, защото няма как, натрупаните загуби трябва да бъдат компенсирани, за да може спасените животи да продължат да се живеят.


Когато се разпределят средства за пострадалите, възниква въпросът кои от тях имат приоритетно значение, къде непременно трябва да се помогне. Надеждата на културния сектор е плаха - по съвсем разбираеми причини той би се наредил най-отзад на опашката. Щом Папата прекара сам Великден, а супермаркетите не затвориха, стана ясно без кое може и без кое не може.




Но ние не искаме просто да оплакваме нерадостната участ, сполетяла по един специфичен начин именно тружениците в духовната сфера, а да се запитаме отново какви са техните основания да съществуват. Защото се каза, че след катаклизма предстои отърсване от старите привички и


ново подреждане на ценностите, като най-добре е излишното да отпадне.


В широкия съвременен смисъл на понятието всичко е култура, терминът обхваща тоталността на живота, така че която и част от него да бъде подкрепена, все ще има културна полза. Обаче точно правилният възглед, че всеки житейски детайл е елемент от някаква култивираща програма, поставя под съмнение стойността на дейците от по-тясно специализираната област на хуманитарните изследвания и изкуството. Те точно защо са ни?


За държавата. За законите
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Според Цицерон, за когото се смята, че е един от първите направили метафоричната връзка между обработването на земята (агрикултурата) и облагородяването на душата, има определени постъпки, съдействащи за достигането до един философски връх, който е най-високото и щастливо място за човека.


Ако такъв идеал е бил споделян в античността, то по много естествен начин духовните занимания са били органична необходимост на тогавашното общество. Един активно самоопознаващ се и самоусъвършенстващ се свят е изпитвал реална нужда от водачи по този път. Нещо повече, тези водачи са били част от цялото, в което всички са живеели заедно, а не разделени в необщуващи помежду си различни опитности, както става по-късно.


В едно свое разсъждение обаче Ортега и Гасет допуска, че, като оставим настрана опоетизиращата носталгия по онези времена, дори тогава културните уточнения, разграничения и усложнения са били в такава степен прекомерни и политически наложени, че са довели обикновените хора до отчаяние. И затова е последвал


дълъг период на отказ от уважение към тукашното и посвещаване изцяло на отвъдното,


където само с Божията милост и благодат душата да намери светлина и покой.


Бунтът на масите
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

За съжаление, пак според наблюдението на Ортега и Гасет, разочарованието от дохристиянската култура не успява да роди съществуване и език от съвсем друго качество, а води до създаването отново на култура, която малко по малко възприема белезите на предхождащата я. Изглежда, че и най-искреното усилие не може да превъзмогне земните наличности и човек, ще не ще, отново се връща към заниманието със себе си и природния свят, от който не може да се отскубне.


Отскубването би означавало без социално интегриране, без размишления, без творческо разгръщане и контакти, а обратно - чрез изключване от подобни зависимости да отидеш там, където познатата култура не е могла да те отведе.


След като - извън съвсем интимните частни преживявания - лелеяното директно свързване с абсолюта се оказва непосилно, има завръщане на интереса и почитта към онези, които могат да говорят за свещената връзка, да я явяват в звуци и образи, да разказват за мъките, копнежите и стремежите на човешката душа. Тяхното умение е поощрявано главно от тези, които смятат себе си за преки продължители на божественото родословие.


Официално утвърдилата се християнска култура укрепва техния властови статус.


Твърди се, че погубилата милиони хора Черна чума е дала тласък в развитието на ренесансовите мислители и артисти, защото след кризата Църквата се е нуждаела от творческо съдействие, а оредялата аристокрация е отстъпила територия на новозабогатели предприемачи - сноби, които на свой ред инвестирали в художествени произведения, съхраняващи духа, за да си набавят авторитетна легитимация, подобна на аристократичната.


Разбира се, новото време отворило възможност и за по-непосредствени масови форми на себеизразяване, но така или иначе устойчивото публично признание разчитало не толкова на народната любов, колкото на покровителската ръка.


Няколко века по-късно продължителните процеси на демократизация, рационализация и десакрализация са видоизменили нагласите в голяма степен. Има някаква инерция, по силата на която е запазено класическото отношение към собствено културните дейности и обекти, има и следи от романтическата традиция да се въстава срещу прагматично подредения свят в името на чувствената истина, но общото впечатление е за разпиляност и безпризорност на духовните занимания.


Междувременно


на места успява да се установи интелектуален и артистичен елит с достатъчно голям ресурс,


за да се самоокуражава, а и да убеждава околните, че е важен, защото дори когато аристократичната или снобската нишка е поизтъняла, тя може изкуствено да се заздрави по подобие на прийомите от пластичната хирургия.


Но, като изключим употребите не по същество, дали в наши дни има обективна нужда от интелектуално-артистични продукти? За какво помагат и как да им се помогне, ако има нужда?


След всичко споменато - съвсем на едро поради характера на този текст, нека да кажем и това, че културната тъкан вплита в себе си един истински парадокс. Макар и взела името си от дума, означаваща обгрижване или обработване с определена смислена цел, културата не бива да бъде обгрижвана, обработвана или подхранвана от инстанция, стояща някак извън нея самата. Ако това се случи, то води до превръщането ѝ в инструмент на тази инстанция, който не облагородява и обогатява, а подчинява и изкористява.


Проблемът е забелязан отдавна и затова се е наложило разграничението между култура и цивилизация, което посочва опасността естественият генезис на първата да се замени с изкуствените практики и стратегии на втората, които лесно се израждат и изоставят заявените добри намерения.


В този ред на мисли доказването на ползата от културните дейности в тесен смисъл, за да заслужат нечия помощ, също крие вътрешно противоречие, защото изтъкването на тази полза би означавало липса на култура. Нейната мисия се отнася до прозренията на ума и признанията на сърцето, които изразяват и запазват съкровените страни на живота, без които той губи, става неодушевен.


Нарушаването на съкровеността слага край на мисията.


Не е случаен фактът, че автори, чийто културен принос е високо оценен впоследствие, не са публикували приживе. Не са малко и тези, които са обвинявани в тунеядство, защото според партийната линия не са работели всеотдайно за благото на устременото към светлото бъдеще общество. Има и такива, които са се превърнали в културни икони, при положение че са отричали наличието на какъвто и да било положителен смисъл на съществуването.


Ако се върнем към високата духовна цел, посочена от античния философ, то излиза, че към нея може да се върви по неочаквани пътища, а точно и ясно начертаният маршрут да не достига до местоназначението си. Но какви тогава трябва да бъдат политическите решения на демократичните държави, които да подкрепят културата в кризисен момент като днешния?


За описаната парадоксална природа кризите са възможност. А иначе, най-добре би било не властимащите, а тези, които са им поверили управлението, да оказват подкрепа. Като отнемат властта на злоупотребяващите с власт. Защото корупцията и липсата на свобода са истинските външни заплахи за културата. Отвътре дебнат страхът или самодоволството.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Solomon  Bandaranaika
    Solomon Bandaranaika
    Рейтинг: 0 Любопитно

    Вика, крещи, бори се с куките,текава е мисията на културата!
    Защото угоените свине ги убиват,нали!?

    Опростачвай и владей!
  2. 2 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3679 Неутрално

    Култура?! То, нашето си е по - скоро халтура.

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  4. 4 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3454 Любопитно

    До коментар [#1] от "Solomon Sigonalapa":

    Църквата се е нуждаела от творческо съдействие, а оредялата аристокрация е отстъпила територия на новозабогатели предприемачи - сноби, които на свой ред инвестирали в художествени произведения, съхраняващи духа, за да си набавят авторитетна легитимация, подобна на аристократичната
    =======
    Добро утро, Соломоне......

    Ето.....след този пасаж, статията май е посветена на умното и красивото.....
    А от отсрещната страна на барикадата е обикновеното и нормалното.....
    Как мислиш......правилно ли съм разбрал?

    Bukalemun
  5. 5 Профил на Solomon  Bandaranaika
    Solomon Bandaranaika
    Рейтинг: 0 Любопитно

    До коментар [#1] от "Solomon Sigonalapa":Църквата се е нуждаела от творческо съдействие, а оредялата аристокрация е отстъпила територия на новозабогатели предприемачи - сноби, които на свой ред инвестирали в художествени произведения, съхраняващи духа, за да си набавят авторитетна легитимация, подобна на аристократичната=======Добро утро, Соломоне...... Ето.....след този пасаж, статията май е посветена на умното и красивото..... А от отсрещната страна на барикадата е обикновеното и нормалното..... Как мислиш......правилно ли съм разбрал?
    —цитат от коментар 4 на eti mehter


    Разбрал си правилно,Ети.
    Сега...,остава да чакаме новозабогатели предприемачи да инвестират в художествени произведения.Разбира се и това ще стане.....,когато му дойде времето.....,но сега требе се спасяват футболни клубове!

    Опростачвай и владей!
  6. 6 Профил на john_3volta
    john_3volta
    Рейтинг: 806 Весело

    Ахаа, чак сега разбрах:
    По време на прилив, културата гледа да ти бръкне в джоба викайки за авторски права,
    по време на отлив - викайки за помощ.

    Тази работа ми напомня на приказката за лъжливото овчарче: след първите няколко издънки, вече няма кой да му се връзва.

  7. 7 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3086 Любопитно

    Дрън-дрън.
    Я ми обяснете как корупцията съсипва театъра и живописта?
    После можете да минете към въпроса как гордите свободни артисти първи заквичаха за държавна подкрепа. И каква свобода искате, нали сте свободни?

    Еретик
  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  9. 9 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3454 Весело

    До коментар [#5] от "Solomon Sigonalapa":

    новозабогатели предприемачи да инвестират в художествени произведения
    ========
    Ясно.....
    Тогава не ни остава нищо друго освен да се чувстваме късметлии....че цивилизацията не се е зародила в Папуа.....
    Щото там най висша ценност е.....да се ядат себеподобни.....

    Bukalemun
  10. 10 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1025 Неутрално

    Прекрасен текст!!!
    Колко жалко, че хората, които вземат политически решения НЕ ЧЕТАТ на практика НИЩО!!!

  11. 11 Профил на Дон Кихот
    Дон Кихот
    Рейтинг: 1414 Весело

    Най-големият враг на културата е псевдокултурата. Тя е по-агресивна и по-неизтребима от коронавируса.

  12. 12 Профил на Дон Кихот
    Дон Кихот
    Рейтинг: 1414 Весело

    "Макар и взела името си от дума, означаваща обгрижване или обработване с определена смислена цел, културата не бива да бъде обгрижвана, обработвана или подхранвана от инстанция, стояща някак извън нея самата. "

    Тоест, държавата, която стои "някак извън" културата, не трябва да има пръст в нейното обгрижване и подхранване (с финикийски знаци,де).
    При което всички културтрегери викат "Ура!" и търсят по-високо място, за да пообесят автора.
    Или, може би не съм прав- все пак държавата се е настанила вътре, в културата!?

  13. 13 Профил на PETZL
    PETZL
    Рейтинг: 521 Неутрално

    Аре стига вече с тази култура. Само в България има силиконова долина. Хахаха👺😣😃

    99,9% от всички хора, умрели от рак, приживе са яли краставици.
  14. 14 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 613 Неутрално

    Прекрасен текст!!!Колко жалко, че хората, които вземат политически решения НЕ ЧЕТАТ на практика НИЩО!!!
    —цитат от коментар 10 на selqnin


    Айде бе, прекрасен бил текста?!?
    Поредната словестна мастурбация на манипулатори, които се мъчат да ни убедят, че разни самодоволни и самовлюбени бездарници били, видиш ли, "творци" и че ние трябвало да плащаме с парите си, времето си и вниманието си, като купуваме или гледаме техните "произведения" или като ахкаме възхитено на безсмислиците им.
    "Независими" били от държавата, а досега квичаха до небесата и точиха лиги пред същата тази държава да ги хрантути с парите които ние изкарваме, а те смятат че е тяхно право да прекарват през храносмилателния си тракт.
    Ай сиктир.

  15. 15 Профил на асен георгиев
    асен георгиев
    Рейтинг: 796 Неутрално

    да изкарват пари с продукта си, а не да чакат на данъкоплатците.

  16. 16 Профил на half truth
    half truth
    Рейтинг: 1478 Неутрално

    Сравнението на папата със супер маркета е неуместно.

  17. 17 Профил на Дон Кихот
    Дон Кихот
    Рейтинг: 1414 Весело

    До коментар [#13] от "PETZL":

    "Аре стига вече с тази култура."

    Викаш, защо да те тикат в гори тилилейски, където се чувстваш като пиле в кълчища. По-здравословно е да кажеш "Култура!? Няма такова животно!". И си живееш живота, свободен от култура- тя е за глупаците.
    Трябва да ти кажа, че не си единствен- такива вече са явление! Най-много са там, където най-много се говори и пише за култура и нищо не се прави по въпроса. Но за говоренето и писането се плаща, нищо, че като правило те поразяват с неграмотност. Но дори през нея прозира, кой, аджеба , плаща за това. За "културата", де!

  18. 18 Профил на Nozo No
    Nozo No
    Рейтинг: 264 Неутрално

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Пирамида_на_потребностите_на_Маслоу

    за пореден път го пускам в отговор на "Културата" и защо в Шопландия и още 3-4 града театрите са все още добре, но другаде всичко е на умирачка

  19. 19 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1302 Неутрално

    Автора е от добрите наши режисьори и общо взето поставя един много стар въпрос - хората на изкуството в неговите разновидности как се влияят от власт и/или пари имащите и как все пак да заработват със своя труд, щото културата си е култура, но трябва и да се яде. Да не говорим, че доста от разновидностите на културата се нуждаят от реални инвестиции, понякога много успешни и възвращаеми, но винаги рискови и често на загуба.
    Вероятно тази проблемна страна на културната сфера никога няма да бъде решена и до тогава ще вървят ръка за ръка халтура ( за някоя пара в повече), култура ( па била и зле платена и сътворявана от гладни творци) и разбира се голямо количество псведокултура ( претенции от страна на самообявили се за хора-творци на различни културни продукти), за която се очаква ние останалите, дето се занимаваме с по-простите и ежедневни материални неша да плащаме, да осигуряваме условия за реализация и естествено да аплодираме.
    За кое от трите и по колко ще отделяме ( без хич не може) зависи и от нашата култура и тук влизаме директно в параграф 22. Ние даващите нямаме необходимия културен минимум ( или си избираме управляващи с дефицит на елементарна обща култура) и плащаме за халтура или претенциозни боклуци, съответно ставаме още по безкултурни и края не му се вижда.
    Практиката и живота директно показват в коя посока се получават нещата - чалгата и кича печелят безапелационно и нямам предвид България, а в света.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK