Две световни промени, които пандемията ускорява

Един свят на малък брой свръх богати хора и огромна маса от безработни, от излишни хора.

© Юлия Лазарова

Един свят на малък брой свръх богати хора и огромна маса от безработни, от излишни хора.



Коронавирусната пандемия ускорява две много важни промени в света, които и преди това бяха започнали да се случват.


Първo - пандемията ускорява развитието и приложението на информационните технологии и въвеждането на изкуствен интелект, което мнозина наричат Четвърта индустриална революция.


Ето два конкретни примера от България:




Вече десетилетия говорим за електронно правителство (т.е. електронно управление), но то все не се случва. Такова безкрайно боксуване е съвсем логично в една страна, в която има системна корупция и държавната бюрокрация лесно се подава на овладяване от задкулисието. (Задкулисието е главно икономическо, но още по-плашещо е, че освен себе си, част от задкулисието у нас явно обслужва интереси на външни сили, враждебни към Европейския съюз.) Кукловодските ръце на задкулисието се забелязват от всички и в медиите (България е на 111-то място по медийна свобода), и в съдебната власт и прокуратурата (с нейните избирателни или неефективни действия), и в законодателната и изпълнителната власт. Държавната бюрокрация, която играе ключова роля във връзката между политическа власт (независимо кой е на власт) и задкулисието, саботира електронното упраление. То не само би я обезкървило (много чиновници ще изгубят работата си), но


би направило по-трудни корупционните схеми и властта на задкулисието.


Но ето сега, в месеците на социална изолация заради пандемията, изведнъж нещата започнаха да се случват по-бързо: вече данъчните декларации не само се подават електронно, но и с т. нар. ПИК (който се поръчва с имейл), ние можем само да прегледаме и потвърдим онлайн данните за облагаемите си доходи, които вече са събрани, без да е нужно да ходим да искаме служебни бележки по разни канцеларии. Това от една страна улеснява данъкоплатците, а от друга страна затруднява прикриването на облагаеми доходи. Оказва се, че не било чак толква трудно въвеждането на "електронно правителство", когато властите са принудени (от пандемията и карантината) да действат бързо.


Друг много важен пример как пандемията ускорява и задълбочава технологическата революция у нас видяхме в сферата на образованието. Пролетният семестър в повечето учебни заведения премина в режим на дистанционно обучение. Студентите се срещаха и обучаваха с преподавателите във "виртуални класни стаи", слушаха лекции и полагаха изпити дистанционно. Тези нововъведения ще имат траен ефект в образованието и след края на пандемията.


"Социалното дистанциране" (за съжаление) променя живота ни и в личен аспект: все повече живеем в социалните мрежи и в електронното пространство, все по-малко общуваме в реалния физически свят. Това така или иначе се случваше, но сега


процесът на "социални дистанциране" силно се ускори.


В целия свят усилената работа на хиляди учени в борбата с пандемията, техните усилия за откриване на ваксина и нови лекарства, ускорява технологическата революция в медицината. За съжаление проследяващите устройства, които могат да бъдат много ефективни, като информират и нас, и властите дали сме в контакт с вирусоносители, биха могли да се използват не само за борба с пандемията, но и за съвсем други цели - за проследяване движението и контактите на несъгласни с властта лица. Електронното следене и без това добиваше плащещи, оруеловски размери и застрашаваше свободата на индивида още преди пандемията - особено в тоталитарни държави като Китай.


(За съжаление, ако след края на Студената война преди 30 години изглеждаше, че светът върви към обединение и повсеместно тържество на либералната демокрация, днес наблюдаваме обратната тендеция - възраждане на националпопулизма, изолационизма и авторитаризма дори в демократичния свят. Това прави възможността за електронно следене още по-смущаваща.)


Светът навлиза в глобална рецесия заради пандемията. Но компании, чийто бизнес е свързан с информационите технологии и изкуствения интелект, всъщност


регистрират големи печалби в новата ситуация.


Въпреки че безработицата главоломно нараства в някои от най-богатите страни в света, а икономиката главоломно се свива, това като че ли не впечатлява толкова много пазара на акциите. Кoмпании като Amazon, Microsoft, Facebook, Spotify, Zoom, Netflix, индустрията с видеоигри, със системи за работа от вкъщи, или обслужващи роботи (разбира се и компаниите, които призвеждат препарати за дезинфекция, маски и т.н.) са във възход.


Според списание "Форбс" най-богатите 25 души в света са забогатели с още 255 милиарда долара по време на пандемията. Но двамата най-богати са Джеф Безос и Бил Гейтс. А от 25-имата най-богати 15 имат бизнес, свързан с информационни технологии или изкуствен интелект. Ето защо независимо от това, че безработицата плашещо нарастна през същия период и икономиката навлиза в рецесия, пазарите на акции не се впечатлиха чак толкова много от тези проблеми.


Четвъртата индустриална революция, настъпването на ерата на изкуствения интелект, е нещо изключително вълнуващо. И, разбира се, развитието на технологията облагодетелства всички - и богатите, и бедните. Но все пак милиони хора по света остават без работа. И тук стигаме до втората, доста плашеща, радикална промяна, която пандемията изглежда ускорява. Незвисимо от технологично развитие, или може би точно заради него,


пропастта между бедни и богати в света нараства главоломно.


Най-богатите стават още по-богати, а броят на безработните, социално слабите, отхвърлените застрашително нараства. Наистина бедните работещи днес не са по бедни, отколкото са били преди половин век, дори са по-богати. Средната класа също не обеднява, но не става и по-богата. Или поне далеч не с темповете, с които най-богатите стават още по-богати. Пропастта между голямото мнозинство и малцината най-богати в света, главоломно нараства.


И най-лошото е, че в допълнение към това безработицата расте. А много компании трайно ще преминават към повече изкуствен интелект и по-малко работна ръка. Ще е нужен дори и по-малко "естествен интелект". Трудът на много работници с висше образование също се обезсмисля от изкуствения интелект. Не само нискоквалифицирания физически труд като събиране на плодове, сглобяване на коли или обслужване на гости в хотел (има вече и селскостопански и хотелски роботи), или на работещите в търговията на дребно (нараства обемът на електронната търговия), или на транспортните работници (настъпва изглежда ерата на автономни коли без шофьори), но дори и висококвалифицирания, интелектуален труд като хирургията или счетоводство, или правенето на всякакви прогнози и модели, започва да се поема от "умните машини".


Не става ли човешкият труд все по-излишен с развитието на АI технологията?


Оптимистите, разбира се, възразяват - с развитието на технологията се появяват все нови и нови професии - хората ще имат какво да правят и как да печелят парите си и в един високо технологически свят на "умните мшини". Артистите винаги са оцелявали, без да са много богати - макар и често да са имали трагична съдба и да не са били оценявани приживе. И сега ще оцелеят, въпреки че и изкуствата се дигитализират и виртуализират. Ще има нужда и от лекари, които да управляват и създават изследващите, лекуващи и опериращи машини. Днес един компютърен програмист е така търсен, както инженерът беше търсен през 60-те години на миналия век. "Умните машини" ще ни помагат, ще улесняват все повече живота ни. Няма да ни изместят!


Но има и друга, по-мрачна перспектива. Един свят на малък брой свръхбогати хора и огромна маса от безработни, от излишни хора. Един свят, в който най-богатите живеят безметежно, обслужвани от умните машини. Машините произвеждат за тях храна, вещи и домове, комфорт, здравеопазване и равлечения. Дори може би някакво електронно (псевдо) изкуство? Дори може би физическо бесмъртие! А останалите хора - голямото мнозинство от смъртни хора в пренаселения свят - стават излишни. Милиарди излишни безработни хора. Каква ще бъде икономическата полза на безсмъртните богати да се грижат за тях?


Надявам се, че това е научна (или дори не до там научна) фантастика. Литературна дистопия.


Аз не съм икономист, нито пророк. И много бих се радвал някой икономист визионер да ме убеди, че това обезсмисляне и обезценяване на хората, на мнозинството от хората, няма как и няма да се случи.


Засега краткосрочните заплахи от технологическото развитие, което пандемията ускорява, са преди всичко нарастването на пропастта между бедни и богати, но също и развитието на технологиите за следене и контрол, които могат да се използват както от тоталитарни правителства, така и от задкулисни икономически играчи. Социалната изолация, която не от вчера, но сега така се задълбочава, ще остане и след края на пандемията. Освен миграцията на бедните към богатите страни, ще продължи миграцията на всички от реалния към виртуалния свят.


Краят на една епоха, или Мутренската култура и залезът на Запада
С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка
Купете

Има, разбира се, и положителни неща, които са ускориха от пандемията: въвеждането на електронно правителство, по пълноценното използване на информационните технологии в образованието, в науката, в медицината. И роботиката (умни коли, умни домове, "дистанционно" пазаруване и т.н.) - това за сега изглежда нещо добро. Все по-съвършеното виртуално общуване може да помага за обединяването и сътрудничеството на хора от цял свят за справяне с общи световни проблеми - и здравни, екологически, или социални. (Разбира се, виртуалното общуване не може да замести реалното.)


Всяка промяна в технологията може да се използва и за добро, и за зло.


Но при всяко положение промените - както развитието на медицината и приложението на информационната технология в различни области, така и нарастването на пропастта между бедни и богати - се ускоряват вследствие на пандемията.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK