Преди края на дистанционното обучение. Поглед отвътре

© Велко Ангелов

Преди началото

Обявиха извънредно положение заради пандемията, когато в езиковата гимназия, в която работя, закрепиха алуминиеви пейки и масички на двора. Вероятно, за да се закусва по-удобно. Последното, което видях, беше сив метал и затворена лавка за банички. Катинарът щракна, в този момент ми стана страшно.

Видях уплашени тийнейджъри, които тръгват в различни посоки. Родители с коли, които прибират децата си. Огледах се за дъщеря си, която ми махна на път за вкъщи.

Помня себе си извън двора. Сама.

Началото

Стресово за всички. МОН ги нямаше, или по-скоро настояваха за вечните и досадни справки, които не знаеха как да си приберат. Директорите пощурели. Новата ситуация отключи заряда на учителя обаче. След седмица хаос и проучване на платформи всеки достига до своя начин за комуникация. Сам. Никакви обучения не ни свършиха работа, реалността се оказа различна, динамична. Неподправена и нова.

Родителят анфас

Понякога усещам, че има още някого в стаята на ученика, когато е в час онлайн.

Не настоявам за включени камери, причината е проста: не всеки има дом за показване. Ами ако ученикът живее в "мазе", ако няма прилично обособено пространство. Дистанционната форма е начин да се научим и на малко повече зачитане и деликатност. Не сме в казармата да се преброяваме пред строя.

Когато направим така, че ученето да е като дишането, ще сме постигнали целите си.

В платформата ZOOM сме, 8. 30 сутринта. Дрънчат чинии. Някой изпуска нещо. Дъщеря ми, незнайно как, пада от стола, от своята стая. Смесва се шумът от моето и тяхното пространство.

Нечия майка изрича, че е приготвила закуска.

"Г-жо, отивам да си измия зъбите."

Правя се, че не чувам. "Отворете работните листове на стр. 120."

"Върнах се, г-жо." Пак не реагирам.

Въртим се "в кръгче" и проверяваме упражненията. Нещата вървят. Обяснявам особеностите на литературата след Втората световна война. Говоря за понятията "тоталитаризъм", "национализация", "култ", "кулак". Никой не разпознава Георги Димитров на картината "Слънце над родината" (1954 г.) от Никола Мирчев, бъркат кое е пионерчето и кое чавдарчето. Казвам, че комсомолец не съм била.

"Татко е бил" - изрича някой. Добре-е-е-е.

"Г-жо, дядото на мама са го наричали кулак." И моя дядо - отвръщам аз. В Добруджа е така, всеки втори е пострадал при колективизацията.

И е станал сам. Без земята си.

В продължителност

За мен ситуацията се доближи до реалната, "на живо": който си учеше и пишеше домашните, и сега го прави. В интерес на истината някои, които по-трудно се приобщаваха, сега са по-активни. Първо трябва да отчетем факта, че излязохме в е-обучение с ученици, които в общия случай познаваме добре. Това не е без значение. Сложно щеше да бъде, ако тепърва се опознавахме. Все пак училището е и социализация, която се губи при цялостна дигитализация от дистанция. Също така учителят не би трябвало да е безразсъден лектор, който обича да слуша само себе си. Лично аз преподавам на близо 160 гимназисти!

Взаимоотношения "баба-внуче"

Дразня се от някои "сънени" политики на МОН. От налагането на общи взаимоотношения в стил: "баба-внуче". Лично съм слушала министъра да казва, че ако трябва, ще измием очите на ученика и ще го доведем на училище (нещо подобно беше).

Не, няма да го направя. Смятам, че дистанцията по правило е себеуважение и уважение към другите. По-лесно се общува в училище, ако се излезе от битовизма и "народняшкото" потупване. Останалото е волности за непосветени, които обичат да се доближават до другите твърде много...

Дигиталното като въоръжение или въображение

Дигиталното въоръжение "до зъби" има своите големи недостатъци. Изброявам по ред онова, което видях и чух: понякога ученикът се губи в системата от упражнения онлайн, има главоболие; това е застоял начин на живот, който трябва да се компенсира с активно движение; ресурсът, който може да се ползва е голям, но ученикът не умее да формулира, извежда и степенува; проблемно е как ще провокираме учениците да се задълбочават и анализират, ако всичко се предлага наготово: като цвят, музика и анимация (примерно); средата на обучение е важна, но съдържанието още повече; тепърва ще се изготвят онлайн уроци;

Мога да продължа да изброявам, но ще стане ясно, че виртуалното обучение е част от цялостната картина в образованието, което има своите нерешени проблеми от години: политически назначения на директори, Регионални управления на образоването, които по новия Образователен закон трябва да имат методическа функция, а понякога се използват за "мокри поръчки" и назначения на свои хора; учители има, но те често не отговарят на "калъпа" на МОН, и в един момент вече ги няма.
.
Системата е тромава и нереформирана, пенсионерите са твърде много. Прекалява се със справките, "облаците" се използват пак за събиране на административни документи и следователно за контрол. Става все по-тежко да се работи в училище, защото липсва фокус върху пет важни неща (примерно), които носят със себе си акценти, принципи и възможности за реализация на човека-ученик. Продължава инерцията, че ако нещо е записано, то се е случило. Няма ефективни модели, които да проверяват онова, което наистина се случва.

Отчете се, че грипните ваканции са оставали в миналото. Искам да припомня, че когато човек е болен (и е на легло), той не е във ваканция. Напротив, по правило се чувства зле и не е в състояние да учи или да прави нещо съществено.

Преди дигиталното е въображението, и ако установя, че технологичното пречи на развитието на творческото умение, моето и на учениците, избирам друг модел. Тогава, когато имам избор.

Приближаващият край на дистанционното обучение

Министър Вълчев отчете адекватно, че дистанционното обучение е извънредна алтернатива и допълнение на обучението в реалната класна стая. Електронните платформи трябва да се използват за възлагане на задачи за самоподготовка. Това е точно така. Нямаше да се случи скоро нищо различно, ако не беше екстремната ситуация.
Очакват се промени в Закона за предучилищното и училищното образование, в които ще се предложи по време на извънредни ситуации да се превключва на обучение в електронна среда. Предвижда се още по линия на проекти за иновации да се даде възможност малка част от часовете след четвърти клас експериментално да се провеждат в електронна среда. Това ще е ограничено до 20%.

Социалистът Иво Христов определи дистанционната форма на обучение като провал. Това не е вярно, въпреки трудностите, не е вярно. Направихме каквото можахме: децата не бяха по улиците, преживяхме заедно уплахата от пандемията, ангажирахме ги, преглътнахме доста неуредици, изнамерихме начини на поведение и организация

Ще поканя г-н Христов на свой урок по литература в Zoom. Стига да не е против убеждението му да слуша как една внучка на "кулак" говори за двата варианта на романа "Тютюн". Обещавам, че ще поговоря за Лила и Ирина. Без предубеждение! Възмущението си обаче заради натиска върху българския писател Димитър Димов няма да скрия.