Голямата лъжа и Деня на Победата по путински

© Reuters

Коментарът на Леонид Гозман, лидер на Общоруското движение Съюз на десните сили, за "Ехото на Москва" е публикуван на 8 май. Оригиналното заглавие е "Голямата лъжа".

Най-голямата лъжа винаги се прикрива зад истината. Президентът Владимир Путин разказа как баща му Владимир Спиридонович на 31 години е отишъл като доброволец на фронта. Вечна му памет и благодарност, както и на десетките, ако не и стотици хиляди наши съграждани, постъпили по същия начин.

Но в друго свое изявление Путин каза, че "Съветският съюз положи на олтара на победата живота на 27 милиона свои граждани и поради това няма и не може да има оправдание за онези, които се опитват да пренапишат историята". По-скоро в съответствие с установената у нас традиция президентът има предвид не че държавата е принесла в жертва своите граждани, а това, че тези жертви в името на бъдещата победа, съзнателни и доброволни - както доброволно е отишъл на фронта баща му - е дал народът.

И в това има повече лъжа, отколкото истина. И не става дума за това, че неотдавна говореха за 40 милиона, сега неизвестно защо - отново за 27. Голямата лъжа е в друго.

На първо място, голямото мнозинство от тези 30 милиона наши съотечественици, преминали през Червената армия в годините на войната, не са отишли там, защото са искали - те са били мобилизирани. И независимо от реалните, а не от измислените от нашите пропагандисти подвизи (а за георизма на нашите воини са писали и хитлеристите) - гибелта на мнозинството от тях не е била съзнателен акт на саможертва. Те са били жертви на войната.

Често, за съжаление твърде често, тяхната гибел е следствие от бездарието или просто от недостатъчния професионализъм на командирите, сменили репресираните от Сталин. Да не би сами да са се жертвали хората, попадали под бомбардировките, оказали се в обкръжение, пленени и обявени от Сталин за предатели?

• Милиони - 27 или 40 - не са повод за гордост, а позор, престъпление, свидетелство за пренебрежителното отношение на държавата към хората.

Тези хора трябва да бъдат помнени - и ние ги помним въпреки обидното за човешките чувства изхвърляне на държавата - но и тези, които са виновни за гибелта им, също не бива да бъдат забравяни. Още повече че е недопустимо да си спомняме за тях редом с онези, загинали по тяхна вина. Думите, че те - тези милиони - сами са се пожертвали, изкривяват реалната картина на една страшна трагедия и снемат отговорността от тогавашната държава.

Второ, тези ужасни загуби в никакъв случай не са оправдание за секретните протоколи на Пакта "Молотов-Рибентроп", нито за предвоенното сътрудничество на Сталин с Хитлер, нито за експанзионистичната политика на СССР след войната.

Оказва се, че ако в хода на войната не беше допусната катастрофата в началото (а значи и чудовищните загуби), ако от Ленинград бяха евакуирани (а значи не бяха умрели от глад) мирни хора, то оценките за Втората световна война трябва да са различни?

Ами ако Германия беше изгубила повече от нас, това дава морално право на Хитлер? Ние бяхме правите в тази война, а 9 май е прекрасен ден не защото са загинали милиони, а защото Хитлер и режимът му бяха изчадия адови, а нашата страна - заедно със съюзниците! - ги натика обратно където им е мястото.

Впрочем паметта за загиналите тогава, включително за такива като бащата на Путин, изисква не салюти над обхванатите от пандемия градове, а грижа за възрастните. Но за това вече всичко е казано и то напразно.

• • За това как властта превърна Деня на Победата в апотеоз на арогантността и глупостта, в подигравка с Паметта вече е написано всичко.

Салютите в опустели градове, водолази с портрети на ветерани на речното дъно (току взели водните духове, че се развълнували от величието на нашата победа), момичета, стоящи върху поставки с обърнати пирони, охранено началство с екселбанти - всичко това отразява една отвратителна тенденция от последните години. Фронтоваците, които познавах, доживяха само началото на този процес, но още тогава плюеха с отвращение и никога не участваха в официалното шоу.

Смисълът от действията на началството е, общо взето, ясен - понеже нямаме собствени постижения, трябва да се прилепим към тази трагедия и да се опитаме да обявим именно себе си за победители. Преди войната я беше спечилил не народът, а Сталин и сега - Путин. Колко лъжат за всичко това дори не искам да говоря.

В цялото това сборище, което фактически зачерква най-добрия ден в нашата история, има още един аспект. На властите като въздух им е нужна нова победоносна война, само така могат да се задържат на върха - и те активно я търсят.

Втори Крим няма, а и от първия остана само един махмурлук.

Световна война не искат - само шантажират, но не стигат до края.

Дребните авантюри не дават ефект.

Но, виж, да побеждаваш вътрешния враг е любима работа.

Преди Денят на Победата беше въплъщение на единството ни независимо от политическите ни възгледи. Разбира се, има ги още Нова година, остана ни Пасха, когато хората се отнасят различно към религията, спомняйки си за победата на живота над смъртта, без да са склонни да търсят врагове сред ближните.

Но путинският Ден на Победата не обединява, а разделя. Той издига стена между нас и останалия свят - сражавали сме, оказва се, единствени с цяла Европа и никой не ни е помагал.

Главното е, че Денят на Победата по путински разделя обществото ни.

От екрана обясняват, че сред нас има врагове, които - ако живееха тогава - поголовно щяха да бъдат арестувани. Това са тези, на които не допадат въздушните паради в обхванатата от епидемията страна. Тези, които не искат - увиснали от прозореца с портрета на дядо - да пеят в хор. Които не са във възторг от ликуването преди две години от победата по хокей над Германия, т.е. от приравняването на войната и играта, на днешна Германия с Райха.

• Следващата крачка - и властта е готова да я направи - е да се издаде команда за унищожаване на изменниците на Родината. По военновременните закони - то нали и мирът у нас така и не настъпи.

Господин президент, не ви се получава да направите Русия велика. Сега искате за всички ни велики сътресения.

Иначе честит празник на всички!

Девети май е велик ден!