© Велко Ангелов
Възниква въпросът дали прокуратурата не създава едни медийни събития, за да покрие други.
Анализът е препубликуван от "Свободна Европа".
Само за седмица публичният разговор в България рязко се смени. В последния месец основните обсъждани теми в страната са корупцията, търговията с влияние и чатове между властимащи и едри бизнесмени. Неусетно обаче героите в пиесата се смениха, реквизитът - също. Да, публиката все така получава своята дневна доза скандали, но едни персонажи бяха заменени с други, без това да предизвика особени въпроси. В крайна сметка се говори за същото, но не съвсем.
Измореният от информация потребител чува, че някой някъде злоупотребява с власт, усеща го с кожата си, но вече трудно се ориентира кой е точно злоупотребяващият. Всичко се случва с участието на прокуратурата. И така напрежението около изпълнителната власт в София беше пренасочено към президентството. А темата от хазарт беше променена на боклук.
Никой нямаше да се пита дали институциите не проявяват двоен стандарт, стига в две подобни ситуации да се действаше с еднаква прозрачност и бързина. Едната ситуация засяга представители на правителството, а другата - членове на администрацията на президента.
Как започна всичко
До средата на миналата седмица сред основните въпроси в медиите беше дали премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов са комуникирали с един от най-крупните бизнесмени, който днес се укрива от 18 обвинения в Дубай - Васил Божков. Последният разпространи снимки от разменени съобщения с тях, част от които бяха потвърдени.
Въпросите за комуникацията между представители на властта и хазартния бос доведоха до нови въпроси - приемал ли е парламентът решения в изгода на бизнеса на същия този бизнесмен, искал ли е Борисов услуги от него, разменяли ли са си благодарности и призовавал ли го е премиерът да "помага". Самият Божков обвини управляващите, че са го "облагали" с такса "помагане" - 67 млн. лева за последните пет години.
И още преди тези въпроси да получат отговор, до медиите анонимно беше разпространен запис, на който се чува глас, приличащ на този на Борисов. От обсъжданите събития, вероятно по телефона, със събеседник (чийто глас не се чува) става ясно, че разговорът е проведен миналата година. От записа се чува, че незавиисми регулатори са изпращани да "размазват" бизнес, че бъдещи обвинения от прокуратурата са известни предварително на управляващите, че способността на говорещия "да се прави на луд" е възхитила главния прокурор Иван Гешев.
Само няколко дни по-късно се появиха и снимки от спалнята на министър-председателя, на които се виждат кюлчета злато, пачки с банкноти евро, пистолет и спящият Борисов. Премиерът потвърди автентичността на едната снимка (запечатала как по неговите думи той "си спинка сладко"), но другите определи като ментета.
Цялата тази сага, с всичките й нишки, заедно и поотделно, се превърна в най-коментираната публична тема. Не се увенча с успех дори опитът на медийно обиграния Борисов да отклони вниманието от себе си, пускайки в пространството друг скандал. А именно че президентът Румен Радев го шпионира и записва с дрон. Медиите обаче продължиха да питат за коренспонденцията между премиера и Васил Божков - бизнесмен, чиито игри на щастието, изглеждаха закриляни от властта години наред и набързо бяха отнети от милионера. Непосредствено след това той се сдоби с 18 обвинения и се превърна в беглец от правосъдието.
И тогава...
И докато въпросите бяха задавани, прокуратурата не демонстрира интерес към случая. При първите публикации главният прокурор Иван Гешев дори обяви пред БНТ, че не си е "причинил четенето на тези SMS-и". По-късно главният прокурор съобщи, че ще бъде проверен сигналът на Божков, според който в рамките на три години е платил такса "спокойствие" над 60 млн. лева. Публикуваните анонимни записи и снимки бяха определени като "дестабилизиране на държавата".
И точно в този момент прокуратурата съобщи на медиите, че президентският съветник Пламен Узунов си е общувал (точно като Борисов и Божков - с чат) с друг обвиняем - бизнесмена Пламен Бобоков. От публикуваните SMS-и между тях става ясно, че Бобоков е търсил услуги от администрацията на държавния глава. Узунов от своя страна е изпратил съдебно решение на бизнесмена още преди то да бъде публикувано официално. Двамата са говорили за луксозни автомобили, предоставяне на българско гражданство, както и за бизнес начинанията на Бобоков и неговия брат. Двамата братя пък са обвинени за участие в организирана престъпна група заедно с бившия зам.-министър на околната среда Красимир Живков и още трима души. Разследващите твърдят, че всички те са участвали в схема, чрез която опасните отпадъци от завода за акумулатори на Бобокови "Монбат" не са били обезвреждани.
В рамките на няколко дни държавното обвинение публикува поредица SMS-и между Бобоков и президентския съветник. Огласени бяха поредица разпити и процесуални действия. Главният прокурор обясни тази активност на пресцентъра си така - обвинението "разкрива зависимости" и разплита "свински черва".
Каква е разликата?
Иван Гешев обясни, че има разлика между скандалите около Борисов и скандалите около Пламен Узунов. И тя се състои в това, че записи, снимки и SMS-и с премиера "изтичат в медиите", а всичко за президентския съветник е "официално публикувано".
Главният прокурор не отговори на въпроса какво ще последва от разпитите на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Менда Стоянова, проведени след сигнала на Васил Божков. В същото време държавното обвинение огласи, че води разследване за търговия с влияние във връзка с кореспонденцията между Бобоков и Узунов.
Сравнението между двата случая показва, че журналистите така и не разбраха кога и къде ще бъдат разпитвани Борисов, Горанов и Стоянова, но пък научаваха почти в реално време какво се случва с разпита на Пламен Узунов. Медиите бяха информирани и седмици по-рано, че на 22 юни ще бъде разпитан бившият шеф на "Лукойл" за България Валентин Златев. На фона на тази демонстрирана прозрачност, даването на показания от управляващите се оказа обвито в мъгла. Така възникна въпросът дали прокуратурата не създава едни медийни събития, за да покрие други.
Въпросите без отговор
Прокуратурата не е съобщила какво е научила за записа с гласа на Борисов - автентичен ли е или е монтиран? Но за част от него няма и нужда от проверка, след като премиерът публично потвърди, че е знаел предварително за предстоящо повдигане на обвинение от прокуратурата срещу бившия заместник-министър Александър Манолев.
Затова не е ясно каква е разликата между това, че член на екипа на президента разполага със съдебно решение преди то да е публикувано, и това, че премиерът знае за предстоящо обвинение, преди то да е повдигнато.
Не е ясно и защо прокуратурата действа бързо и прозрачно по комуникацията "Узунов-Бобоков", но не прави това по комуникацията "Борисов-Божков".
И още един детайл - държавното обвинение не забелязва, че след размяната на съобщения между Божков и финансовия министър комисията по хазарта взема решения в изгода на фирмите на бизнесмена. Проверката на тези дати отнема също толкова време, колкото и проверката дали към момента, в който Узунов изпраща съдебно решение на Бобоков, то още не е публикувано официално.
Главният прокурор Иван Гешев отклони тези въпроси с аргумента, че за всичко трябва да отговарят "наблюдаващите прокурори", а той не може да се изказва от тяхно име.
В началото на април обаче Гешев обясни пред Нова телевизия друга йерархия: "Ние сме по-дисциплинирана структура, прокуратурата. И когато отгоре, имам предвид от главния прокурор, се задават определени стандарти, лека-полека цялата структура се нагажда към тия стандарти, които се задават".
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
