През карантината имах цялото време на света да се сприятеля със себе си

През карантината имах цялото време на света да се сприятеля със себе си

© Фейсбук



"Дневник" продължава да препубликува проекта "12 писма до дванайсетокласниците", в рамките на който послания до абитуриентите от випуск 2020 отправиха Георги Господинов, Кирил Златков, Снежина Петрова, Мария Ландова, Манол Пейков, Стефан Иванов, Нева Мичева, Радосвета Стаменкова, Яна Бюрер Тавание, Христофор (Крис) Караджов, Станислава Запрянова-Кинг и Магдалена Малеева. Неговата инициаторка Емилия Славова покани абитуриентите да й пишат и обеща да публикува най-интересните писма. Второто е от Ловеч.


Скъпи випуск 2020,


Пиша ти това писмо, за да споделя своята приказка. Надявам се някой да успее да се припознае в нея и по свой си начин да съгради щастливия ѝ край.




Нямах никакви мечти и желания, преди да вляза в гимназията. Просто избрах едно престижно училище в малкия ми роден град. Считах се за аутсайдър, не правех опити да създам приятелства, но за огромна моя радост - те ме откриха. Сигурно може да се досетиш какви бяха интересите ми - от музиката, през тъмните цветове, чак до филмите... Бях интересна личност, смея да кажа... Но сякаш потънах, изгубих се в анимирания свят, защото действителността не ме удовлетворяваше. Епизод след епизод обиквах всякакви герои, но коя бях аз? Никога няма да ги достигна...


Така е, защото не обичах себе си. Защо прикривах моята ценна същност? Беше лесно да се крия зад маска.


Страдах мълчаливо, но не знаех как да поискам помощ, за да избягам от себе си.


Годините се лееха една след друга. Не помня нищо. Гледам стари снимки, но не усещам никакви искри... Какво правех... Да не би да съм пропиляла цялото това време напразно? Това е избирателната памет, нали? Моля ви... Някой?


Няма да бягам повече! Ще се изправя пред себе си, ще си простя и ще отворя нова страница. Не искам да мисля повече, живее ми се за момента. На думи звучи доста лесно... Оказа се продължителен и тежък процес, но си струваше.


Изведнъж погледът ми към света се промени. Как? Чрез музиката. Открих изпълнители, чиито текстове сякаш ми говореха. Във феновете им открих семейство. Не се чувствах сама, защото усещах милиони биещи сърца, които водят същата битка... И по-голямата част успяхме. Очакваме с нетърпение и другите да се присъединят.
Така дойде последната година от гимназията. Най-накрая ще покажа истинското си АЗ. Натрупах увереност в себе си. Ако ще се боря за последен път на тази сцена, ще го направя епично! Така и стана, но го видяха само растенията вкъщи.


Благодарна съм за карантината, колкото и странно да звучи.


Да, приятелите, учителите, познатите ми липсваха, но имах цялото време на света да се сприятеля със себе си. Приливът на креативност доведе до започване на нови хобита и развиване на таланти, които не знаех, че притежавам.


Завърших училище... Още не мога истински да усетя чувстото на сладка радост с горчив привкус на тъга. Но ще запомня цялата 2020 година. Годината, изпълнена с толкова мечти. Годината, в която открих своя път. Годината, през която толкова истини изплуваха на повърхността.


Цялата ми приказка се разви на фона на учебните години. Натрупаните академични знания бяха много, но нищо не може да замени удовлетворението, което изпитах, когато преоткрих себе си. Благодаря на всички, с които имах честта да се запозная през тези години (ключов фактор към бъдещата ми професия, която избрах няколко месеца по-рано по интуиция). Получих своя щастлив край, донякъде. Не успях да отида на бал и да изтануцвам цялата нощ (12 часът е само началото), но за всичко си има време.


And I lived happily ever after The End. Най-накрая!!! Довиждане от мен. Както казват хората: "Цветя и рози!"


Отивам да напиша нова приказка "Азът срещу Университета. Версия: Тя е готова."


Какво мислиш? Колкото и банално да звучи, излей емоциите си, ще ти олекне. Надявам се приказката ми да не те е приспала, а напротив, да стане причина за една безсънна нощ, изпълнена с размисли за теб. Щом виждаш това съобщение, значи си на правилния път. Гордея се с теб, заради дългия път, който си изминал досега и силата ти да не се отказваш. Позволих си да ти оставя кратък списък с песни, които описват израстването ми. Ако желаеш, направи си чаша горещ чай и ги изслушай. Надявам се да ти харесат!


Hellevator - Stray Kids
Crown - TXT
Can't You See Me - TXT
Find Me- Taeyeon
Epiphany - Jin
Ego - J-Hope
Dreams Come True - NCT 127


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Боби Колев
    Боби Колев
    Рейтинг: 1638 Неутрално

    Апчхи!

    http://www.bbc.com/news/magazine-37612083
  2. 2 Профил на Соломон   Плюшкин
    Соломон Плюшкин
    Рейтинг: 15 Любопитно

    Ахххх,колко романтично,либертарианско и лирично!
    Плача от умиление и се моля за оправдателни присъди на нашия елит.В 14 часъ ше разберем- Свобода или "Кама Сутра"!

    Много съм прост
  3. 3 Профил на Боби Колев
    Боби Колев
    Рейтинг: 1638 Неутрално

    Ахххх,колко романтично,либертарианско и лирично!Плача от умиление и се моля за оправдателни присъди на нашия елит.В 14 часъ ше разберем- Свобода или "Кама Сутра"!
    —цитат от коментар 2 на Соломон Плюшкин


    Хайде стига глупости!

    И в младежките опити за литература пак идеология и политика намесвате :-/

    Не го мислете Прокопиев - ако не го изчистят на тази инстанция ще го изчистят на следващата.

    Просто защото за конкретния казус обвинението е пълна скръб.

    Ама сакън да атакуваме либералите, че ни е крив космоса...

    http://www.bbc.com/news/magazine-37612083
  4. 4 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 2346 Разстроено

    Аз си мислех, че K-pop се слуша до 14-15 години и че "Хари Потър" е първата, а не (първата и) последната книга, която родените след 1990 г. прочитат. Тази година ме убеди, че съм грешал сериозно в предположенията си. Дупе да ни е яко когато основната част от работната сила станат такива (засега са в търпими пропорции)...

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  5. 5 Профил на Александър
    Александър
    Рейтинг: 1001 Неутрално

    До коментар [#4] от "Тюфлекчия":

    Да, все едно до сега работната ни сила беше исполин на производителността, а работната етика за пример. Няма що!

  6. 6 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 2346 Весело

    До коментар [#4] от "Тюфлекчия":Да, все едно до сега работната ни сила беше исполин на производителността, а работната етика за пример. Няма що!
    —цитат от коментар 5 на Александър


    Аз съм заобиколен с миленялчета родени след 1990 г. в офиса. Не казвам, че по-дъртите са голямата работа, ама тия малките са уникални. Може би за твое добро не ти се налага да работиш постоянно с много такива и не го виждаш - дано е така. ;)

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  7. 7 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 2346 Любопитно

    Ахххх,колко романтично,либертарианско и лирично!Плача от умиление и се моля за оправдателни присъди на нашия елит.В 14 часъ ше разберем- Свобода или "Кама Сутра"!
    —цитат от коментар 2 на Соломон Плюшкин


    В 14.00 ли ще е изригването? Да се подготва с пуканки.

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  8. 8 Профил на rumen5252
    rumen5252
    Рейтинг: 430 Неутрално

    Тъп инфантилизъм. Ясно за мадамата, гола вода е, и за чеп за зеле не става. Но защо вестникът дава място на такива кифли, няма ли по-интересни работи да публикува?

  9. 9 Профил на velvoofell
    velvoofell
    Рейтинг: 786 Неутрално

    Ей, големи сте гадове. Ясно, че това писание не е за тази аудитория, но проявете малко симпатия към млад, искрен човек (макар и на мен да не ми стана ясно как точно е намерила небе си).

  10. 10 Профил на KLINGON
    KLINGON
    Рейтинг: 385 Весело

    чукча не читател, чукча писател :)

    "...Срамно е ние да сравняваме силата си с такива гламавци, каквито са турците…"... из дописка на Васил Левски до в. Свобода, публикувана на 13.02.1871 г.
  11. 11 Профил на Λllαν Βalckmore
    Λllαν Βalckmore
    Рейтинг: 804 Неутрално

    До коментар [#8] от "rumen5252":

    Абе става така като гледам точно за каквото става. Пък нека пише - само да не ме кара да го чета.

    All games must end... https://m.youtube.com/watch?v=Wa0Nmruih_A
  12. 12 Профил на Perkele
    Perkele
    Рейтинг: 23 Неутрално
  13. 13 Профил на БМЗ
    БМЗ
    Рейтинг: 1170 Весело

    Ей, какво го захапахте девойчето? Все едно не сте били младежи-тинейджъри.

    Сега е млада, нека пише на воля, нека мечтае, нека слуша к-поп.
    След 10-15 години, ако сме живи и здрави, може да мине на Хендел и джаз.

    Апокалипсисът апокалиптичен
  14. 14 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 946 Неутрално

    Ето ви писмо, и не ни занимавайте повече с глупости. (Владимира Живкова, 1997 - 2015)

    "Като малка предусещах есента

    Когато бях дете, предварително знаех точно кога ще настъпи есента. Е, не можех да ви кажа дата и час, не бях такова специално дете, но определено усещах прехода между сезоните. Усещах есента преди да заменя късите гащета с дълги панталони.
    Краят на летата си винаги прекарвах на село. Август месец беше посветен на безкрайните дни в сърцето на Странджа, където сякаш времето спираше или даже вървеше назад. Там всеки знаеше кога ще вали. Сякаш всички бяха надарени със способността да предсказват метеорологична прогноза и наистина в повечето случаи познаваха. Бабичките се биеха през краката, когато мухите започваха да хапят по-настървено и въздухът ставаше тежък и по-труден за дишане. Тогава винаги казваха, че „мирише на дъжд“. И дъжд наистина валеше. С баба и сестра ми се криехме на верандата, под дървения навес, и гледахме как падаха капките. Баба обикновено си отмаряше тогава, а аз броях колко страници ми остават до края на поредната скучна книга за училище (Да, аз бях точно от онези деца, чиито баби и майки редовно ги караха да четат всички книги в летния списък). Понякога валежите бяха приятни и разхлаждащи, а понякога неконтролируеми и свирепи. Баба винаги казваше, че ако дъждовните капки образуват балончета, щом ударят земята, дъждът ще е продължителен. А веднъж да вали цяла вечер, то това значи, че студенината на дъждовете ще пречупи лятната жега и есента ще подаде глава над планинските хълмове, ще се възцари. Като прехласната слушах приказките на баба и до сега помня и винаги гледам дали дъждовните капки правят балончета, щом ударят земята. И въпреки че може да е било средата на август и идеята за есен да е била далеч от все още обикалящите плажовете туристи, този един дъжд променяше изцяло странджанското сърце и от време на време и като на ухо му нашепваше, че есента е близо.
    Дълго време бях загубила способността си да предсказвам идването на есента. Може би, защото отдавна вече не прекарвам края на лятото на село, може би, защото нямам веранда, от където да гледам дъждовните капки, а може би и защото есента в града настъпва по-бавно и неусетно и отнема повече от един дъжд. Дълги години пресечката на лятото с есента асоциирах само с училище. След 15 септември дните ми изглеждаха еднакви като падащите жълти листа. За миг, секунда или само грешно поета глътка въздух и лятото беше вече отминал спомен, меланхолия, сподавена не от един, а от много дъждове.Тази година беше различна. 15 септември вече не значеше много. Не значеше нищо. Дойде и отмина, а аз все още чаках своята есен. Моята красива, изящна, феерична есен, пропита с влагата на морския въздух. И вместо дъжд имаше само вятър. Все същият познат, влажен вятър, само една идея по-студент. Той ни разпиля подобно листата. Пръсна ни по терминали, по пероните, по дългите магистрали. Разхвърли ни, опустоши ни и ни остави сухи, ронливи и хрущящи под краката на големите градове, в които се пръснахме. И след нас градът онемя. Замлъкнаха виковете, смеховете и лятната жажда за живот. Празен, тих, но все така горещ. Дъжд не падаше.
    2 куфара, 4 кашона и 3 чувала, натъпкани в 1 багажник, събрали 19 години живот, изсипани в един нов град, в един нов квартал, в една нова стая. Не моите. Тук жегата липсваше, ала вятър нямаше. Само облаци. Гъсти, тъмни и свъсени. И последното парченце от мен опразни багажника. Първата капка удари челото ми, втората се стовари върху голите ми рамене. Последва трета, четвърта, пета. После цялото небе се разтвори. Дъждът се изсипа със сила, със злоба, почти на инат. И щом капчиците удряха земята, образуваха балончета.
    На следващия ден беше студено. Най-накрая беше есен. Само че различна, по-студена и много, много чужда."





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK