Брюксел трябва да обясни разбираемо защо и как ще дава милиарди за възстановяване

Брюксел трябва да обясни разбираемо защо и как ще дава милиарди за възстановяване

© Надежда Чипева



В седмицата преди годишната конференция (29-30 юни, за пръв път виртуална) на Европейския съвет за външна политика тази влиятелна неправителствена организация разпространи свое проучване за ефекта от пандемията върху нагласите на голяма част от европейците, включително на българите. "Дневник" представи основни изводи (тук, тук, тук и тук) от проучването в поредица от публикации. Директорът на Софийския офис на ЕСВП и зам.-директор на ЕСВП обобщава наблюденията от допитването в края на април и началото на май 2020 г.


Българите искат по-силна европейска политика, по-малко разпределение на европейски средства през правителството и повече "зелени" мерки.


Традиционно проевропейски настроени, българите си остават оптимисти за Европейския съюз и в условията на кризата с коронавируса. Въпреки разочарованието от първоначалната реакция на ЕС в пандемията и очакванията им Брюксел да бъде по-настъпателен повечето българи в социологическото проучване, проведено от Европейския съвет за външна политика, YouGov и "Алфа Рисърч", призовават за по-тясно сътрудничество в отговор на пандемията.




Въпреки че българите изразяват известна симпатия към Русия и в по-малка степен към Китай, те разчитат предимно на ЕС като основен двигател на напредъка. Петдесет и шест процента от българите заявяват, че коронавирусът е показал необходимостта от по-тясно сътрудничество в рамките на ЕС, докато само 20 процента смятат, че има прекомерна интеграция. Българите демонстрират умерени становища по повечето въпроси въпреки стереотипите за България като маргинално мнение в европейски класации и дебати.


Страната е естествен съюзник на други нетни бенефициенти по въпроса за европейския бюджет като Полша и Португалия, които възлагат своите надежди за икономическо възстановяване на ЕС. Българите обаче са по-склонни да ограничават държавните разходи - вероятно защото нямат доверие, че правителството изразходва целесъобразно. Въпреки това на Брюксел ще му бъде трудно да заобиколи правителството и елита на България, за да предостави пряка помощ на гражданите. За да е успешен този процес, Европейската комисия ще трябва разбираемо да обясни на българската общественост функциите, целите и критериите на използваните от ЕС инструменти за възстановяване.


Как се промени отношението ви към по-високи правителствени разходи след пандемията? Отговорите са от "Много повече подкрепякм" (тъмно синьо) до "Много по-малко подкрепям" (в тъмно червено.

© ECFR

Как се промени отношението ви към по-високи правителствени разходи след пандемията? Отговорите са от "Много повече подкрепякм" (тъмно синьо) до "Много по-малко подкрепям" (в тъмно червено.


Проблематичните първоначални реакции на ЕС по време на кризи мотивират българите да искат по-строг граничен контрол. Всъщност много от тях отчетливо си спомнят, че през 2015 г. десетки хиляди имигранти преминаха границите на ЕС, преди блокът да реагира. Този опит обяснява защо 61 процента от българите (както и 60 процента от португалските граждани) искат засилен контрол върху външните граници на ЕС след приключване на кризата с коронавируса - в сравнение с под 50 процента от гражданите във всички останали страни, участващи в проучването.


Брюксел трябва да обясни разбираемо защо и как ще дава милиарди за възстановяване

© ECFR

Засега България се справя добре с пандемията, като смъртността е дори по-ниска от средната за същите месеци на предходните години. Поради относителния успех на властите в борбата с Ковид-19 около 60 процента от гражданите в България заявяват, че правителството им се е справило с предизвикателството - сходен дял с този в Германия, Дания, Швеция и Португалия.


И все пак кризата, изглежда, не дава нови сили на национализма, а по-скоро подчертава необходимостта от баланс между европейското ниво и националната държава. Чистият проевропейски ентусиазъм може би няма да е вече достатъчен, за да се поддържа този баланс. Българите са отворени към идеята ЕС да отговаря за запасите от маски и основни лекарства, като същевременно подкрепят реформирането и модернизацията на ключови сектори като здравеопазването в собствената си страна. Петдесет и четири процента от тях също биха се радвали блокът да поеме по-настоятелна международна роля чрез изграждането на общи отговори на глобалните заплахи и предизвикателства.


Коронавирусната криза не доведе до радикализъм в България. Гражданите на страната не искат да реформират капиталистическата система и не търсят утеха в популистки партии. Като се има предвид, че публичните финанси и икономиката ще имат нарастваща роля през идните месеци, повечето българи подкрепят усилията за преместване производството на медицински стоки в Европа (понастоящем китайският внос представлява около 90 процента от употребяваните антибиотици в страната). Но те вероятно ще продължат да толерират китайските продукти в други области заради ценовото им предимство.


Русия продължава да се радва на привилегировано положение в сърцата на много българи - дори ако тази тенденция отслабва, както сочат някои проучвания. Русия е традиционно популярна както сред посткомунистическата левица, така и сред националистите, подкрепящи партия "Атака", но и сред някои привърженици на дясноцентристката ГЕРБ. Китайската "дипломация на маските" (медицински доставки за други страни) доведе до изненадващо повишение на популярността на страната сред 22 процента от анкетираните българи, което има паралел само сред участващите в анкетата италианци.


Не е ясно дали това е еднократно събитие или част от дългосрочна тенденция, но то отразява слабостта на българските медии (заемащи 111-о място по свобода на медиите в класацията на "Репортери без граници"). Това предоставя на Китай широка възможност да разкрасява имиджа си чрез пропаганда въпреки сравнително слабите китайски преки инвестиции в България.


Общият брой на нежелаещите правителството в България да изразходва повече средства за възстановяване, доминира над очакващите това да се случи.

© ECFR

Общият брой на нежелаещите правителството в България да изразходва повече средства за възстановяване, доминира над очакващите това да се случи.


В България, както и другаде в Европа имиджът на Съединените щати е помръкнал удивително рязко. Тридесет и пет процента от анкетираните българи казват, че мнението им за САЩ се е влошило по време на кризата в степен, сравнима с тази на полските граждани, макар и по-ниска от отчетената в другите анкетирани страни.


Противно на изказаните от местни експерти мнения, много българи - около половината - са готови да пожертват част от свободата си в замяна на засилен здравен контрол по време на кризата. Но България далеч не е изключение от изследваните страни по този показател. Междувременно 61 процента от българите декларират, че сега по-силно подкрепят върховенството на закона, демокрацията и правата на човека, отколкото преди началото на пандемията. Иразените от тях нагласи по този показател са сравними с тези на италианците, испанците, португалците и поляците.


И накрая 43 процента от анкетираните в България казват, че кризата ги е накарала да подкрепят по-категорично усилията на ЕС да изпълнява своите ангажименти във връзка с климатичните промени - нивото на тази подкрепа не е особено високо в сравнение с изразеното от респондентите в други страни, но все пак е впечатляващо за страната.


На фона на скованата, неизобретателна и пасивна позиция на правителството в тази сфера има вероятност тази промяна в обществените нагласи да се отрази на политиката и да даде тласък на усилията за прилагане на Европейския Зелен договор.


От началото на кризата как подкрепяте изпълнение на вече поети ангажименти, свързани с климатичните промени? Отговорите са от "Много по-силно подкрепям" (тъмно синьо) за "Много по-слабо подкрепям" (тъмно червено).

© ECFR

От началото на кризата как подкрепяте изпълнение на вече поети ангажименти, свързани с климатичните промени? Отговорите са от "Много по-силно подкрепям" (тъмно синьо) за "Много по-слабо подкрепям" (тъмно червено).


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK