Границите сами си ги определяме

Границите сами си ги определяме


"Дневник" продължава да препубликува проекта "12 писма до дванайсетокласниците", в рамките на който послания до абитуриентите от випуск 2020 отправиха Георги Господинов, Кирил Златков, Снежина Петрова, Мария Ландова, Манол Пейков, Стефан Иванов, Нева Мичева, Радосвета Стаменкова, Яна Бюрер Тавание, Христофор (Крис) Караджов, Станислава Запрянова-Кинг и Магдалена Малеева. Неговата инициаторка Емилия Славова покани абитуриентите да й пишат и обеща да публикува най-интересните писма. Първите две бяха от Кардиф и Ловеч. Третото е от Варна.


Започвам това писмо така, както ти завърши своето, Емилия. Просто много обичам тази фраза. Нея, и "Човек е толкова голям, колкото са мечтите му."


Много обичам да знам, че човекът, който стои срещу мен, искрено се интересува от това, което аз мисля. И затова благодаря, че си един от хората, за които има нещо много по-ценно от верния или грешния отговор. Благодаря, че даваш шанс ние да споделим нашия отговор, нашето виждане, нашето преживяване. А то си беше преживяване. Благодаря!




Винаги съм се опитвала да оценявам и обичам навреме - а единственото "навреме" за мен е тук и сега. Затова на първо място, преди да кажа каквото и да е било за гимназиалния период,


трябва да благодаря на няколко много важни личности.


На Мирослава и Ивайло Чанови, моите родители, които ме направиха човек. Вие сте най-ценното, което имам.


На Диана Петкова, моята класна ръководителка. Вие ме окуражихте да повярвам, че моите мечти имат значение и че аз самата имам значение.


На Антоанета Попхлебарова, моя ментор в доброволчеството и в живота. От теб научих, че винаги мога повече, по-високо и по-смело.


На Стоян Радев и Веселина Михалкова, моите родители в театъра. Благодарение на вас разбрах какво значи да гориш за това, което правиш. От вас научих какво означава уважението и любовта към труда.


На приятелите ми. От вас разбрах, че без вас не може.


На кучето ми. От теб научих, че съществува само едно време и то е тук и сега.


Та връщам се на "Човек е толкова голям, колкото са мечтите му". Винаги съм обичала да говоря за мечтите си, това за мен е някакъв вид временна визуализация, докато те станат реалност наистина. В училище се научих да заглушавам всичко и всички, които са готови да ми внушат, че съществува нещо подобно на "твърде голяма мечта" или "твърде амбициозен план". Съжалявам, че ще разваля нечии представи за света, но според мен такова нещо няма. Не казвам, че няма недостижими неща - предполагам, че все още не мога да се телепортирам, нито да бъда хирург или астронавт едновременно. Много добре знаете за какво говоря. Просто някои хора виждат граници там, където аз не. И това ме устройва.


Предстои ми да съм студентка по актьорско майсторство и


моята мечта е да правя точно това, което обичам най-много -


именно да посветя цялата си любов и време, да посветя себе си на театъра и киното. Всъщност ми е пределно ясно, че хората са нещо променливо и мечите им - също. Затова винаги съм казвала, че моята мечта е да бъда щастлива. В момента това да бъда щастлива съдържа това да бъда актриса, да пътувам и всички, които обичам, да бъдат добре. Знам ли какво ще съдържа това след 10 или 20 години? Не. Интересува ли ме? Не. Но решавам да подхождам смело към живота и приемам нещата, които не мога да променя. Да, ковид-19, за теб говоря.


Толкова много планове се объркаха до този момент през 2020, а и толкова много неща имат все още да се объркват в живота. Предполагам де. И се надявам. Ако нещата винаги се случваха така, както искаме, как бихме се надградили? Това, което искаме, не винаги е това, от което имаме нужда. И в промяната няма нищо страшно. Винаги съм искала хората да го знаят, да го разбират.


В училище много пъти ми беше демонстрирано, че моята мечта е сравнително маловажна, имайки предвид, че няма кой знае колко общо с математиката, и че просто искам да си се разхождам по някаква сцена. Та това изобщо професия ли е? Съжалявам, но аз не виждам нищо лошо и срамно да мисля мащабно. Съжалявам само, че с такива хора никога няма да успеем да се разберем, ние просто живеем на различни планети. И знаете ли, не бих заменила моята за нищо на света. Тя е едно безгранично и вдъхновяващо място и ми дава свободата да бъда себе си във всеки един момент.


Вярвам, че на всеки въпрос има повече от два отговора - правилен или грешен.


Искрено вярвам, че има повече от това. За мен светът не е черно-бял. И не е изкован от крайности или константи. Нищо подобно. И докато в училище трябваше да отговарям на въпроси с "да" или не", в живота предпочитам да действам по по-различен начин. Не ме разбирайте погрешно, обичам яснотата и коректността, просто вярвам, че само "да" и "не" правят живота безинтересен и еднозначен. А той е всичко, но не и еднозначен.


И може би някой ден всички тези думи ще ми се струват по детски наивни и погледнати през розови очила. Може би. Но се надявам за мен изречението "Границите сами си ги поставяме" вечно да важи. Светът просто има смисъл, когато го виждаш така.


Предстои ми да броя до 12 и тепърва да разбирам много от нещата, които са ми се случили дотук и които имат да се случват.


Но ето 12 неща, които знам тук и сега:


1/ Понякога стъпката назад на пръв поглед води до две напред в перспектива.


2/ Да даваш всичко от себе си е единственият вариант, дори това да не води до успех.


3/ Да имаш мечти е прекрасно, да ги преследваш е това, което придава смисъл, а да имаш възможността да го правиш е привилегия.


4/ Без хората, които да те подкрепят, и най-хубавото нещо не е хубаво.


5/ Приключенията, пътешествията и новите знания те карат да се чувстваш жив.


6/ Прави това, което ти се прави днес. Яж това, което ти се иска днес. Кажи на някого, че го обичаш днес. Никога не знаем дали ще има утре.


7/ Променяй нещата, които не можеш да приемеш, и приемай нещата, които не можеш да промениш.


8/ Както на сцената, така и в живота никоя роля не е по-важна от друга.


9/ Ключът за много неща е в баланса.


10/ Поеми си въздух преди да се ядосаш. Разбери дали си струва.


11/ Не гледай на нещата твърде сериозно.


12/ Ти не си специален, защото си част от нещо специално. Нещо е специално, защото ти си част от него. Красиво е да се отдаваш на нещата, които смяташ за значими.


С тези 12 неща аз не откривам топлата вода, знам. Аз просто обичам да я пия.


Завършвам с нещо, което майка ми ми сподели преди време и остави ярък отпечатък в съзнанието ми. "Животът е като сладолед. Ближеш, не ближеш - той си минава. Така че по-добре ближи." Моето пожелание към всеки, който е достигнал до това писмо: да ти е сладко!


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Боби Колев
    Боби Колев
    Рейтинг: 1889 Неутрално

    "Защо не идват неприятностите в живота когато човек е тийнейджър и му е ясно всичко?"

    Успех желая на младата дама, пък и на всички млади изобщо!

    http://www.bbc.com/news/magazine-37612083
  2. 2 Профил на vik
    vik
    Рейтинг: 501 Неутрално

    Как се става нарцис:

    "12/ Ти не си специален, защото си част от нещо специално. Нещо е специално, защото ти си част от него. Красиво е да се отдаваш на нещата, които смяташ за значими."

    “11/ Не гледай на нещата твърде сериозно."

    Така е. Живота както ти е даден в един миг, така и в следващия може да да ти бъде взет. Всички сме преходни

    'progressives' is the politically correct word for communists
  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  5. 5 Профил на "X"
    "X"
    Рейтинг: 437 Неутрално

    До коментар [#3] от "Mischo Georgiev":Не, бързай, момичето още не е влязло в НАТФИЗ. Като влезе ще се научи на много дълбоки техники. То не са професори, сценаристи, продуценти, режисьори...
    —цитат от коментар 4 на Λllαν Νeemore


    Не знам как може да сте толкова инични и груби към млади хора, които с нищо не заслужават подобно просташко отношение. Що не замълчите веднъж, повече полза ще има от вас, м?

  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  7. 7 Профил на "X"
    "X"
    Рейтинг: 437 Неутрално

    [quote#6:"Λllαν Νeemore"]До коментар [#5] от ""X"":Просташко и цинично е да се случва каквото е описано" само че то се случва единствено в развинтената ви фантазия.

  8. 8 Профил на Рим
    Рим
    Рейтинг: 1804 Неутрално

    До коментар [#7] от ""X"":

    Не обръщайте внимание на изроди!
    Не разговаряйте с тях.

    ДЕМОКРАТИ ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ
  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK