Да запазим времето, което събрахме

От пясъчника на годините, прекарани заедно, събрах няколко малки осъзнавания, които ми се иска да запазим в нашата времева капсула.

От пясъчника на годините, прекарани заедно, събрах няколко малки осъзнавания, които ми се иска да запазим в нашата времева капсула.



"Дневник" продължава да препубликува проекта "12 писма до дванайсетокласниците", в рамките на който послания до абитуриентите от випуск 2020 отправиха Георги Господинов, Кирил Златков, Снежина Петрова, Мария Ландова, Манол Пейков, Стефан Иванов, Нева Мичева, Радосвета Стаменкова, Яна Бюрер Тавание, Христофор (Крис) Караджов, Станислава Запрянова-Кинг и Магдалена Малеева. Неговата инициаторка Емилия Славова покани абитуриентите да й пишат и обеща да публикува най-интересните писма. Първите три бяха от Кардиф, Ловеч и Варна. Четвъртото е от Благоевград.


Скъпа Аз,


Пиша тъкмо на теб поради две причини. Първо - от тук нататък сме само двете и затова намерих за нужно да ти напомня, че можем да се справим с всички трудности, които ни предстоят. Второ - чрез теб ми се иска да стигна и до останалите като теб, понеже и те май се нуждаят от едно такова припомняне. Нашето "Ние" днес е по-силно от моето "Аз". И то с онази несломима сила на така наречения "коронавипуск", от който сме част. Затова може би трябваше да започна това писмо по малко по-различен начин:




Скъпи Ние,


Иска ми се тези писма да са нашата времева капсула, която ще отваряме и разглеждаме след пет, десет, двайсет години, за да измерваме колко сме пораснали. В тях има много уроци, които си струва да запомним и да отнесем със себе си в бъдещето. Но също така се нуждаем от този малък капан за време, в който и ние да се затворим за момент тъкмо сега, когато животът ни отново се втурва напред презглава.


Напоследък имахме достатъчно време да оценим времето.


Разполагахме с цели месеци да изучаваме този толкова рядко срещан екземпляр - "време в изобилие". Време да омесиш сам тестото за великденския козунак, време да се обадиш на баба и дядо и да ги "почерпиш" с лимонада през телефона, време да прочетеш няколко книжки с приказки на едно бебе, родено в извънредно положение, между храненията и смените на памперсите. Затова, преди да преброим до 12, преди да се приготвим за бала, който въпреки всичко (почти) дочакахме, и устремено да отворим вратата към света на възрастните, нека поспрем за малко тук и сега. Да запазим времето, което събрахме - в писмо, в албум със снимки, в разговор с приятел или просто в спомен. И да бъдем благодарни за него.


Да благодарим за това прекрасно време, което ни подари майките на "БГ Мама", готови със зъби и нокти да отстояват правото ни да притежаваме ферма във "Фейсбук" на 9-годишна възраст. То ни даде бащите, които в казармата сутрин са пускали Living Next Door to Alice вместо "Велик е нашият войник", за да се събуждат войниците в красота - че и са оцелели, за да ни го разказват. Подари ни бабите, които са ни готвили най-вкусните (и обилни) обеди на детството, а днес ние им носим храна като малки Червени шапчици и ги разпитваме за миналото. И, разбира се, дядовците, които са ни глезили с нови книжки и с торти в сладкарницата след детска градина, а днес пият бира с нас и се червят, когато ги попитаме за любовните стихотворения, посветени на бабите ни.


Но макар че ни има заради всички тях,


моето писмо днес е посветено най-вече на Нас самите.


Защото времето, в което съвсем скоро ще се гмурнем, без много да му мислим, е нашето време. И след като си е наше, ние трябва да знаем как да го пазим, да се грижим за него, да го ценим. Като всички 19-годишни някога, и ние искаме нашето време да е най-хубавото досега. А най-хубавото време изисква отдаденост, усилие и вяра. Затова от пясъчника на годините, прекарани заедно в дворовете на най-различни образователни институции, събрах няколко малки осъзнавания, които ми се иска да запазим в нашата времева капсула. Които да положим в основата на своето време. С които да преброим до 12.


Едно. Каквото и да правим в построяването на нашето време, нека да го правим с любов. Към себе си, към другите, към това, което даваме на света, и това, което получаваме от него.


Две. Да танцуваме през живота си, свободни и смели. Най-вече за да избегнем монотонността на вървенето, но и за да си спестим бързината на тичането.


Три. Да не спираме да търсим онова божествено безгрижие на герой от някой анимационен филм - същото, което изпитвахме, когато бяхме по-малки. То постоянно ще ни се изплъзва - все пак не сме в анимация. Но нищо не губим, като опитваме.


Четири. Да вярваме в голямата риба, която плува в нас. Дори да живеем в някое малко и плитко езеро.


Пет. Да продължаваме да създаваме истории. Да ги помним и да ги разказваме, за да знае светът, че ни има. Днес е по-лесно от всякога да документираме времето, което създаваме. Нека се възползваме от това.


Шест. И все пак, нека не живеем в историите си. Нито пък в главите си. Навън има много повече място, върху което да се разпрострем и открием. Дано сме достатъчно смели, за да го направим.


Седем. Да позволяваме и на тъжните, и на щастливите моменти да съществуват заедно, да съжителстват помежду си. В голямата къща на нашето време има място за всички чувства.


Осем. Да избираме винаги човешкото, истинското, красивото. Да не спираме да търсим вдъхновението и магията във всичко, което срещаме по пътя си.


Девет. Да не забравяме, че сме обикновени, колкото и да ни се иска нашето време да е изключително и специално. Изключителното, от което имаме нужда, ще намерим само в нашата обикновеност - в това, че сме просто тук и сега, такива, каквито сме.


Десет. В една книга пишеше, че целият смисъл е в това да си имаш слон. Да не спираме да търсим своите слонове - собствени, уникални смисли, за които да живеем и които да ни водят напред. А когато не намираме слонове, нека сами си ги правим от мухи.


Единайсет. Да помним, че всички сме едно. Да не разделяме света на себе си и другите, да спрем да следваме принципа "Аз срещу всичко останало". Вместо това нека си позволим да изпитваме съчувствие, да си помагаме и да строим това време заедно, а не поотделно.


Дванайсет. Все по-често ще ни се налага да избираме между себе си и страха. Да се постараем да избираме себе си.


С това затварям нашата времева капсула, скъпи Ние. Нека не забравяме за нея утре, когато се хвърлим стремглаво в новия си живот. Може би отново ще се срещнем някъде по пътя.


Може би след пет, десет, двайсет години, когато пак дойде време за равносметка.


А дотогава знам, че ще видим края на своето безкрайно "между". Скоро вече няма да витаем в неопределеното пространство между детството и зрелостта. Но все пак ни предстои да живеем в други непринадлежащи пространства. Краищата ни ще стават все по-тежки, а новите начала - все по-отговорни, и понякога ще е хубаво да се спираме между двете. За да се поразровим във времето, да си спомним и да съберем сили занапред.


Затова нека заедно се научим да обитаваме своето "между". Може би точно тук ще построим онова най-хубаво време, за което мечтаем. И когато някой глас от предните редици на нашето "Ние" извика: "И кой каза?", ще знаем какъв е отговорът.


Вече ще казваме Ние.


С цялата ми любов,
Ваша Аз


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ена блогърка
    ена блогърка
    Рейтинг: 167 Неутрално

    Не разбирам защо редакцията на Дневник публикува текстове, които не започват с
    "г-н Прокопий, обичаме ни!"

    До редакторите : да се запише в устава, че от вчера всеки текст в "Дневник" трябва да започва "с г-н Прокопий/Шоршо, обичаме ни!"

    to see a world in a grain of sand and heaven in a wild flower hold infinity in the palm of your hand and eternity - in an hour.
  2. 2 Профил на the_librarian
    the_librarian
    Рейтинг: 658 Неутрално

    Скъпа Катерина, писмото Ви успя да трогне сърцето на един стар циник, като мен. На кафевия фон на целия псевдоинтелектуален бълвоч и войнстваща политическа простащина, които ни заливат отвред, е лъч надежда, че има млади хора със светоглед като Вашия. Това вдъхва Надежда, че не всичко е загубено и все някога July morning ще изгрее и на нашата улица. Дерзайте и не заравяйте твърде дълбоко посланията от времевата си капсула! Бъдете щастлива!
    Дневник, поздравления за цветното петно, сред сивия политически батализъм!

  3. 3 Профил на Боби Колев
    Боби Колев
    Рейтинг: 1753 Неутрално

    Всичките бяха повече или по-малко добри, но това е ай-доброто от трите, които прочетох досега.

    Здраве и успех на децата!

    http://www.bbc.com/news/magazine-37612083
  4. 4 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2133 Неутрално

    Поздрави, Катерина! Много смислено писмо.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  5. 5 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1321 Неутрално

    Стандартни клишета и колективистична пропаганда.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  6. 6 Профил на bba30550215
    bba30550215
    Рейтинг: 448 Любопитно

    Страхотна работа. Трогнат съм. България ще пребъде!
    Много рядко хваля каквото и да е, тук не можах да се сдържа!!

  7. 7 Профил на The Shadow
    The Shadow
    Рейтинг: 1608 Неутрално

    Браво!
    Само не оставяйте страха да диктува каквото и да е в живота ви, и в никакъв случай не се определяйте като "коронавипуск". Тази глупава истерия не заслужава да оставя такава сериозна следа в живота ви.
    Живейте и се наслаждавайте на всеки ден, защото с всяка изминала година времето сякаш минава по-бързо и по-бързо, и няма да усетите кога ще празнувате 10, 20, 30 години от завършването...

    “In a world of 7 billion people, we, 500 million Europeans, will have to stick together, or European prosperity and values will both go down the drain” A.Merkel




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK