© Георги Кожухаров
Септември 2012 г. – Норвежкият финансов механизъм се открива официално в Министерския съвет в присъствието на държавния секретар Грю Ларшен на Кралство Норвегия, министър Томислав Дончев и Верена Тейлър, директор програми в Съвета на Европа.
Адвокат Здравка Калайджиева от неправителствената организация "Български адвокати за правата на човека" коментира по БНР направените от Обединените патриоти предложения за промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Идеята на предлаганите поправки е да задължи хората от неправителствените организации (НПО) да подават декларации като висшите държавни служители и така да ги подчини на антикорупционната комисия. Ръководителите на комисията и на прокуратурата, както и министърът на правосъдието и депутати от управляващата коалиция редовно заклеймяват гражданските организации с реторика от времето на авторитарното управление на комунистическата партия - че са чужди агенти и прокарват чужди интереси. Същият процес тече в Русия, Унгария и Полша, Путин дори прокара закон срещу гражданските организации, които се финансират от чужбина.
В момента законът задължава неправителствените организации, работещи в обществена полза, да предават отчети в Министерството на правосъдието, които съдържат информация и кой ги финансира. Имат задължения и към данъчните служби. Така че прозрачност от гледна точка на това какви средства получават тези организации и как те се разходват в момента има. Новото е предложението за подлагане на хората от НПО на същия контрол, какъвто имат хората във властта във връзка с дейността на КПКОНПИ. И другото ново е забраната за финансиране от т.нар. чужди източници.
Това е тенденция не само у нас и не само от вчера - управляващите и контролираните от тях медии представят гражданските неправителствени организации като врагове уж на народа, а всъщност на властта.
Разпределението на средства между тези организации е въпрос, който вълнува управляващите в момента.
Няма прозрачност по какви критерии се разпределят и как се формират те. Създадоха се и организации, които уж са неправителствени, а имат основна задача да ползват онези средства, които държавата предлага като подпомагане на гражданското общество.
Тук става дума по-скоро за критиката, която неправителствените организации проявяват спрямо властимащите и техните политики. И това нерядко се представя като противодържавна дейност. На тези именно организации правителствата се опитват да стеснят жизненото пространство и да създадат всякакви затруднения.
Думата "грантаджия" доби определено негативна конотация. Ако внимателно се проследят финансовите доклади на големите финансиращи организации като Норвежкия финансов механизъм или "Отворено общество", не е трудно да се забележи, че те финансират както правителства, така и НПО. Едва ли някой е забравил, че в България се финансираше библиотечно дело, училища, различни публично важни дейности, които подпомагаха развитието на българското общество в един критичен момент. Ако има някаква дейност, която да е била изпълнявана от българските правителства досега в интерес на правата на човека като обучение, издаване на материали, преводи и т. н., то е било изцяло с грантове на чужди, т. нар. външни организации.
Българските правителства не отделят средства за такава дейност, макар това да е тяхно задължение
по силата на, да кажем, членството в Съвета на Европа.
Участието на НПО в Съвета за развитие на гражданското общество въобще няма този финансов ефект, от който се опасяват мнозина. Тук става дума за една тенденция, която се изразява както в пропагандата, че НПО са противодържавни и антибългарски, че тяхното външно финансиране прокарва в страната чужди интереси, че те ставали агенти на чужди интереси. Това са тенденции, които се забелязват и в Русия, и в Унгария, и в Полша. Венецианската комисия се произнесе по два от тези случая. Пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург има повече от 20 жалби срещу приетия в Русия Закон за чуждите агенти, така наречени.
Внасянето на този законопроект точно в този момент звучи като изявлението: "Европейци сме, господин Иречек, европейци сме, но не дотам". Тенденцията е - тук е България и ние ще си правим, каквото знаем... Знаете, че подобен закон беше внесен по-рано във връзка със Съюза на съдиите. Тогава всички посланици на ЕС и не само те, както и посланикът на САЩ, реагираха и законопроектът беше оттеглен. Не е ясно с какви нови аргументи се внася подобен законопроект с по-разширен обхват.
Ангажиментът за ефективно упражняване на правото на сдружаване, каквото е създаването на НПО, независимо от това дали проповядват удобни за властта или критични към властта мнения, е задължение. И това е установено в редица международни актове, както и в решенията на международни органи по правата на човека, Европейският съюз също има изразени мнения по този въпрос.
В момента се предлагат текстове, сходни на тези в Етиопия, Венецуела, Бангладеш, които са били разглеждани в Комитета по правата на човека към ООН и са били силно критикувани.
Какво значи чужди интереси и чужди агенти? Ако искам да учредя дружество за българо-монголска дружба и монголското правителство желае да го финансира, този чужд финансиращ източник какви чужди интереси ще внесе в България? Ние ще можем ли да получаваме грантове от САЩ или от Норвегия, каквито в момента българската държава получава, получават и българските НПО? Не е ясно кой ще преценява добри ли са или са лоши тези чужди интереси, дето ще се внесат с парите.
Това са абсурдни неща. Най-малкото трябва да има някакъв съдебен контрол, който да преценява това адекватно ли е или не. Защото самата идея за чужди интереси напомня много мракобесни времена. Чужди интереси в рамките на сегашния свят, в който интернет дава достъп до всякаква информация и хората от различни страни се обединяват за едни и същи цели, означава някаква преценка. От кого? От представителите на "Обединени патриоти" в парламента ли?
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
