Да се насладим на това, което все още имаме

Дванайсетокласниците сами организирахме свои по-нестандартни изпращания, което лично мен ме зарадва много.

Дванайсетокласниците сами организирахме свои по-нестандартни изпращания, което лично мен ме зарадва много.



"Дневник" продължава да препубликува проекта "12 писма до дванайсетокласниците", в рамките на който послания до абитуриентите от випуск 2020 отправиха Георги Господинов, Кирил Златков, Снежина Петрова, Мария Ландова, Манол Пейков, Стефан Иванов, Нева Мичева, Радосвета Стаменкова, Яна Бюрер Тавание, Христофор (Крис) Караджов, Станислава Запрянова-Кинг и Магдалена Малеева. Неговата инициаторка Емилия Славова покани абитуриентите да й пишат и обеща да публикува най-интересните писма. Ето деветото писмо:


Здравейте, дванайсетокласници! Е, и ние завършихме, малко ни се струва нереално, нали? Всяка година изпращахме зрелостниците и очаквахме момента, когато и нашият ред ще дойде. И той дойде, но по един малко разочароващ начин, за съжаление.


За мен завършването на средно образование, разбира се, няма да остане единственото голямо събитие в моя живот, тепърва ще имам и други поводи за празнуване. Но както всеки друг абитуриент в момента, се чувствам малко или много ощетена, защото завършването ми, дори и с малко закъснение, никога няма да бъде като това на вече завършилите. Изпращането и абитуриентският бал за мен са дни, в които всеки човек, било той абитуриент, родител, познат или приятел на завършващ, се зарежда с положителни емоции, тъй като празниците са именно за това - да се повеселим дружно, нима в това има нещо толкова лошо?




Тази година ние няма да имаме възможността да отпразнуваме края на училищния си живот, споделен с любимите учители и съученици. Днес се изпращаме сами. Мисля, че за повечето от нас именно това е


по-важното - да си вземем едно последно довиждане с важните за нас хора от училище,


да прекараме тези последни дни с тях, да си припомним всички изминали моменти, да поплачем и да се посмеем. Но поради обстоятелствата, това едва ли ще е напълно възможно.


Може би в очите на някои изглеждаме дори неблагодарни... Да, балове ще има, но някак цялата еуфория от завършването през минали години в момента не е налице. Мисля, че повечето от нас просто искаха да изживеем същото нещо, през което всеки е минал. Всяка година си казвахме: "Ей, и нашият ред ще дойде!". И в един момент всичко се променя.


От друга страна, дванайсетокласниците сами организирахме свои по-нестандартни изпращания, което лично мен ме зарадва много. Стигна се и до преговори с министър-председателя на страната, за да бъдат разрешени изпращанията в училище. Все пак мисля, че успяхме да извлечем и положителното от цялата ситуация.


От време на време мисля, че това, което се случи е, защото така е трябвало да стане, и може би е излишно да му приписваме отрицателни или положителни черти. В световен мащаб пандемията ни доказа, че


в живота няма нищо сигурно, дори и в сравнително спокойните времена, в които живеем днес.


Отново се убедих, че колкото по-адаптивен си към всяка ситуация, толкова по-добре за самия теб. Колкото по-непривързан си към хора, събития и т. н, толкова по-лек е животът ти. В крайна сметка понякога трябва да пуснем контрола и да се насладим на това, което все още имаме.


Пожелавам на всички завършили да прекарат балната вечер, заобиколени от добри приятели, учители и родители! Всеки заслужава да отпразнува края на този голям период от живота си за последно. А след време ще имаме история за разказване и ще се смеем с глас. Определено ще запомним последната си година от гимназията!


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 1065 Неутрално

    "... дори и в сравнително спокойните времена, в които живеем днес."
    Да-а-а. Не са ги научили много младежите нито за днешните, нито за миналите времена.

  2. 2 Профил на Dimitar Ivanov
    Dimitar Ivanov
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Не-привързаност му е майката ... дерзайте младежи

  3. 3 Профил на Dimitar Ivanov
    Dimitar Ivanov
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Не-привързаност му е майката ... дерзайте младежи

  4. 4 Профил на zara09
    zara09
    Рейтинг: 319 Неутрално

    До коментар [#3] от "Dimitar Ivanov":

    Тъжно, но истина. Защо да се привързваш към някой:майка, родител, братя, сестри, приятели, любими, след като ще страдаш толкоз много при загубата им (което се случва в "реалния" живот). Егоистичен призив, за да оцелееш. НО- толкоз. Оцеляваш, но живееш ли? Без страдание, без загуба- задължително ли трябва да сме позитивни? Адаптивни да, но без емоции? Ще бъдем ли Човеци?

  5. 5 Профил на Хи-хи
    Хи-хи
    Рейтинг: 1884 Неутрално

    "Колкото по-непривързан си към хора, събития и т. н, толкова по-лек е животът ти." Това твърдение е плод на индивидуалистичната бг- теория, разпространявана в медиите от всякакъв придворни -лози. Нормално човешко общество от такива хора не би съществувало за по-дълъг период. Явно простотията яко е проникнала и в школото.

  6. 6 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3297 Неутрално

    До коментар [#4] от "zara09":


    До коментар [#5] от "Хи-хи":

    Момичето е искало (може би) да каже нещо друго. Че човек трябва да притежава спокойното око на художник.,който съзерцава без да взима отношение към съзерцаваният обект.
    Представете си,че са разхождате по "Витошка" в София. И по някое време виждате група митингуващи хора да скандират нещо си. Човекът с нагласата на художник ще се остави впечатленията да го завладеят,но БЕЗ да им се поддава. Просто ще ги наблюдава. И едва след два-три дена - когато вече ще е спокоен - ще обмисли какъв беше аджеба тоя митинг.

  7. 7 Профил на tie_interceptor
    tie_interceptor
    Рейтинг: 637 Неутрално

    Със сигурност има и абитуренти, доволни от така стеклите се обстоятелства.
    Такива, за които цялото суетене около избор на тоалет, гримове, прически, бижута... и партьор за бала е загуба на време и нерви.
    Такива, които не искат да имат нищо общо с повечето си съученици.
    Такива, за които един бал е непосилно финансово бреме за родителите им.

  8. 8 Профил на telqk
    telqk
    Рейтинг: 2342 Неутрално

    "Да се насладим на това, което все още имаме"

    В зората на демокрацията тинейджърските схващания бяха живей за мига, т.е няма утре има само днес.
    После излезе на мода утре започва от днес.
    30 години след така наречения преход показва, че утре без вчера е много трудно - справка така наречения "елит"!
    Впрочем гледайки действията на банкянския визионер изглежда и той се придържа към да се насладим на това, което все още имаме - джитка си с джипката , прави се на луд и трупа бинладенки!

  9. 9 Профил на karik
    karik
    Рейтинг: 237 Неутрално

    Браво момиче! Страхотно.
    Преживявате периоди, които никое поколение преди това дори не е сънувало.
    Балът е нещо страхотно и вълнуващо. Не позволявайте някой да ви го вземе.

    хмммм....




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK