ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът и активността са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник"

Защо Росенец?

Един плаж успява някак да символизира беззаконието по-добре от всяка политическа реч, от всяко съдебно дело.

© Дневник

Един плаж успява някак да символизира беззаконието по-добре от всяка политическа реч, от всяко съдебно дело.



Тази седмица Христо Иванов слезе на плажа в парк Росенец (заедно с общински съветник и активист на Да, България и Демократична България) до летните сараи на Доган, но беше спрян от охранители на НСО, които го избутаха във водата. Резултатът от това беше днешния протест на същия плаж. Събитията бяха интензивни, но тях можете да проследите в репортажите и фейсбук статусите.


Искам да се опитам да обясня какво е Росенец, какво не е Росенец и защо Росенец.


Първо, три неща, които Росенец не е.




Росенец не е етнически конфликт, както намекна премиерът и както повтарят свинските медии. Христо Иванов в изявление пред боянските сараи на Доган вчера подчерта, че без значение от етнос и религия, българските граждани искат законът да важи еднакво за всички. И е безотговорно и опасно да се твърди, че протестът има етнически характер, само защото е насочен срещу ДПС.


Росенец не е и сценарий срещу влизането в европейския банков съюз и чакалнята за еврозоната, както премиерът се опита съзнателно да заблуди обществото. Няма как да бъде, при положение, че Демократична България от самото си създаване е твърдо "за" бързото влизане в двете.


Росенец не е и "предизборен пиар", дори само заради хронологичната отдалеченост на парламентарните избори - напролет догодина.


Росенец, обаче, е поне три неща.


Първо, Росенец е символ. На завладяната държава.


Място, където кулминира цялото беззаконие, което всички усещат, но трудно може да бъде описано без дълги юридически разсъждения. Плажът и морето, които по закон (и дори по Конституция) са държавна собственост, са на практика присвоени от някой, който е над закона. Че този някой е Доган, няма значение. Днес е Доган, утре е Пеевски, а вдругиден някой друг.


Символът се допълва от това, че този някой бива пазен от държавата, с пари от данъците ни, без никаква логична причина за това, а на база на една вратичка, вкарана в закона от депутат от управляващата партия, но със сигурност не измислена от него. Един плаж успява някак да символизира беззаконието по-добре от всяка политическа реч, от всяко съдебно дело.


Второ, Росенец е осветляване.


На всички скрити механизми, по които държавата работи, и които са в разрез и със законите, и с правото.


На връзката между ГЕРБ и ДПС. На реалната власт на Доган и Пеевски, които са двете лица на едно и също нещо. НСО няколко дни лъже, за да скрие, че нейни служители охраняват Доган. След това различни държавни служби забраняват достъпа до плажа - по вода, по въздух, без да имат нормативно задължение да направят това в следствие на писмо на НСО, а и по земя, тъй като от години там има незаконна бариера, която никой държавен орган не намира за нужно да премахне. Главният прокурор се включи в защита на Доган. Човекът, който по лоши стечения на обстоятелствата е правосъден министър - също. И не на последно място - полицията, която на своя глава спира законен протест и дори тръшка на земята и задържа един от организаторите, опитал да си пробие път.


В рамките на два дни Росенец осветли как държавата започва да работи в синхрон, когато целта е да запази сарая на Доган. Росенец освети и медиите, които не казват нито дума, докато това е възможно. Които изкривяват фактите, за да защитят почетния председател. Може би именно защото е символ, трябва да бъде пазен толкова добре. Защото той е символ и за тези, които осъществяват нелегитимна власт. Ако този символ бъде осветен достатъчно много, ако достатъчно хора видят огромната сграда, която е уж на малка фирма, регистрирана в гараж в краен софийски квартал, то фасадата на тяхната власт ще е поне частично разрушена.


И трето, Росенец е начало. Начало на това разрушаване на фасадата им.


За да се изчисти всичко това, което с няколко телефонни разговори кара държавни органи да нарушават закони, трябва да се сложи начало. Няколко оставки вече бяха дадени и поискани. Струва ми се, че предстоят още. Всяка такава значителна промяна започва с достатъчно ясен символ и с достатъчно добро осветляване на гнусните, задкулисни зависимости. Началото е слагането на флага на един завладян плаж. Целта е изчистването на институциите от нелегитимната власт, която се упражнява чрез тях.


При демокрацията властта произтича от народа. Тя бива ограничена с конституционни норми, които не позволяват народът да бъде използван като оправдание за нечии цели. В България, обаче, в момента реалната власт не е произтекла по демократичен път. Когато никой министър не смее да направи реформи, под страх, че прокуратурата ще му повдигне обвинение. Когато никой депутат не смее да зададе въпрос на главния прокурор, защото знае, че на другия ден може домът му да бъде претърсен в поредната абсурдна акция. Когато парламентът избере Висш съдебен съвет, който до голяма степен е оплетен в зависимости и затова няма нищо против човек като Гешев, раздаващ присъди от екрана и незачитащ презумпцията за невинност, да бъде главен прокурор.


Тогава властта не се упражнява легитимно и не произтича от народа, а от група хора, които се оплели добре мрежите на зависимост.


И хората разбират това и пряко, и косвено. И разбира, че това го засяга пряко. През откраднатите пари, през липсата на сигурност, липсата на надеждно здравеопазване и липсата на перспектива за децата им.


Защо Росенец? Много събития в световната история са привидно случайни. Те обаче следват историческа логика и се случват, защото всички предпоставки са налице. Ако не беше Росенец, щеше да е нещо друго, съвсем скоро. Защото това, което са построили хората, чийто събирателен образ са Доган и Пеевски, е неизбежно да бъде разрушено.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK