Преврат има, но срещу правовата държава

© Надежда Чипева, Капитал

Специализираната прокуратура съобщи вчера, че е образувала първото в в съвременната история на България, дело за държавна измяна. Въпреки напоителното изказване на говорителя на главния прокурор, прессъобщението изпратено до медиите или доказателствата към него, не беше изнесена информация за това кой и какви действия са обект на разследването.

Какво е преврат?

Редица текстове от Наказателния кодекс, сред които е и чл. 95, по който прокуратурата най-вероятно работи, предвиждат наказателна отговорност за действия, които целят по един или друг начин промяна в политическия живот на нацията.

Модерната демократична държава е изградена на принципа, че властта не само произтича от народа, но и той е суверенът, който може да поиска тя да се смени. Единственото условие е това да бъде направено с правомерни действия или казано по друг начин, такива които не са обявени за престъпление от закона.

Тук следва да се допълни, че един такъв закон следва да съответства както на конституцията, така и на международното право. В противен случай управляващото мнозинство в Министерския съвет или парламента винаги ще може в опит да запази и закрепи властта си да инкриминира деяния, които сметне, че биха застрашили статуквото, т.е. да инкриминира определена дейност, изпълнението на която би довело до предизвикване на избори, честното им провеждане и в крайна сметка до загубване на властта.

Отбраняването на властта обаче може да се случи и с помощта на съдебната власт -

било посредством създаване на зависим "извънреден" съд, било чрез изграждането и структурирането на прокуратура, която е безотчетна и която се ръководи от главен прокурор, който при никакви обстоятелства не може да бъде разследван и отстранен за каквото и да било.

Също така катализатор за безконтролност и за образуване на политически мотивирани дела е прокуратура, която има пълен монопол върху това дали да образува или не досъдебно производство, кога да го образува, срещу кои лица и за какви престъпления.

Българският Наказателен кодекс предвижда наказателна отговорност за всеки, който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участва в извършване на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание. Още първият прочит на текста ни кара да обърнем внимание, че от обективна страна изпълнителните деяние са три. Първата инкриминирана дейност е участие в опит за преврат за насилствено завземане на властта, втората форма е участието в бунт и третата е участие във въоръжено въстание.

Има ли преврат?

Главният прокурор Иван Гешев в профила си в "Туитър" обеща доказателства във връзка с образуването на делото за държавна измяна, но до този момент, в публично изнесените доказателства (тук не бих коментирал колко порочно е това) не се намират такива, които да подкрепят една теза, че лица са се сговорили за насилствено прекратяване на дейността на конституционни институции и подмяната им с други органи, създадени от участниците в преврата.

В книгата си "Престъпления против републиката" проф. Борис Велчев дава и друг пример, че опитът за преврат може да се "обективира в създаване на непредвидени в конституцията временни органи, които да поемат властта еднолично - революционни комитети, хунти и прочие".

В публикуваната на страницата на специализираната прокуратура кореспонденция липсват такива данни. Правя уговорката, че прокуратурата може и да разполага с такива, но да не ги е публикувала. По-нататък проф. Велчев пояснява, че "за да постигне целта, посочена в чл. 95 на НК, опитът за преврат трябва да представлява внезапно насилствено посегателство срещу представители на властта".

Нещо, за което отново не става дори и въпрос в публикуваната кореспонденция. Авторът конкретизира, че идеята за завземането на властта съдържа разбирането, че "опитът за преврат трябва да бъде съпроводен с готовност извършителите да поемат властта и да я упражняват в условията на отсъстваща легитимност."

Проф. Антон Гиргинов също подчертава, че участието в опит за преврат се отличава първо с предварителна организация, второ с тайна подготовка, трето с внезапен удар срещу властта и, четвърто, с използване на въоръжена сила. Нито за една от тези четири характеристики не бяха изнесени доказателства.

Какво имаме до момента?

Очевидно е, че от изнесените "доказателства" не може да се правят изводи за наличие на никоя от формите на изпълнителното деяние на измяната - участие в бунт, въоръжено въстание или опит за преврат за насилствено завземане на властта. Всичко, което имаме, е едно образувано досъдебно производство за престъпление, за което съдебна практика няма, от прокуратура, която държи абсолютен монопол върху обвинението и която се ръководи от главен прокурор, който според решението "Колеви срещу България" на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) не може да бъде разследван и отстранен от длъжност.

Имаме доста от белезите на едно явление, наречено в международното право политическо преследване.

Най-общо то може да се прояви и чрез използване на наказателното или административното право като оръжие срещу политически неудобни лица - например такива, които желаят да участват по-активно в политическия живот. Според американския преподавател по международно право Ерик Поснър може би най-драматичният пример за политическо преследване чрез злоупотреба с власт е политически мотивираният процес.

Политическият процес включва наказателни или административни производства, които по някакъв начин разчитат на оценката на политическия признак на подсъдимия/обвиняемия - например отчита се принадлежността му към опозиционна партия, или наказателното преследване на дейност с политически характер - например организиране на протести или изразяване на определени политически възгледи.

Преди няколко дни главният прокурор направи поредното политическо изказване, което показва силен политически елемент в действията на ръководената от него институция: "Президентът се нареди в редицата, началото на която постави Иван Костов, на хора, които атакуват прокуратурата. Върви по техния път, на тези, които приватизираха, нарязаха заводите, откраднаха създаденото през годините от народа, благодарение на което сме най-бедната страна в ЕС."

В конкретния случай за оправдаване на образуваното наказателно производство беше използвана и тезата, че организирането на протест и поемането на разходи, свързани с участието в такива протести, освен че е морално укоримо, представлява и забранена от закона дейност, което е съвършено невярно.

Дори да се приеме обратното, то тогава остава

необясним отказът на прокуратурата да разследва и други случаи,

при които в медии е изнасяна информация, че определени лица са получавали парични средства, за да участват в демонстрация против управляващото мнозинство.

Налице е потъпкване за пореден път на презумцията за невиновност, доколкото избирателно се публикуват доказателства, извадени от контекста на разследването. В изявлението на говорителя на главния прокурор, прочетено вчера, имаше изрази като "да си запазят присвоените средства", "извършените от тях множество тежки престъпления", "да защитят откраднатото от българския народ", "всичката тази кампания срещу прокуратурата се финансира с откраднати от тях стотици милиони, дори милиарди левове".

Подобни квалификации в рамките на неприключили досъдебни производства са

сериозно предизвикателство към правовия ред.

Същият говорител призова протестиращите да изберат на чия страна да застанат - "на страната на извършителите на престъпления или на страната на закона".

Не на последно място от действията на властите могат да представляват съществено засягане на гарантираните от конституцията и Европейската конвенция по правата на човека (ЕКПЧ) право на мирно протестиране и изразяване на политически възгледи.

От всичко дотук изглежда, че преврат най-вероятно има, но той не е насочен към властта, а срещу правовата държава и човешките права.